Раздел III Условия и ред за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика

Раздел III
Условия и ред за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика

1. амбулатория;

2. клиника (лечебница);

3. лаборатория.

(2) Обектите по ал. 1 трябва да отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с наредба, издадена на основание чл. 20, ал. 2 от закона.

 

Чл. 16. (1) Лицата, които желаят да упражняват частна ветеринарномедицинска практика в обектите по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2, подават заявление до директора на РВМС, на чиято територия ще практикуват.

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа трите имена на лицето, данни от документа за самоличност, постоянния адрес, адреса и вида на обекта и района на дейност.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. диплома за ветеринарномедицинско образование;

2. декларация, че лицето не е лишено от правото да упражнява ветеринарномедицинска професия.

(2) За нередностите, установени при проверката, комисията в 3-дневен срок уведомява писмено заявителя, като посочва срок за отстраняването им.

(3) След изтичането на срока по ал. 2 комисията извършва повторна проверка и в 3-дневен срок изготвя протокол със заключение, който представя на директора на РВМС.

(4) Директорът на РВМС издава разрешително или мотивирано отказва издаването му в 7-дневен срок от представянето на протокола от комисията.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) Разрешителните се издават в 3 еднообразни екземпляра, двата се връчват на лицето (за него и общината), а третият се съхранява в РВМС. Данните от него се вписват в регистър на НВМС.

(7) Разрешителното се получава след заплащане на такса в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.

 

Чл. 18. При промяна на района на дейност, за който е издадено разрешителното, се издава ново по реда на чл. 17, като за него не се заплаща таксата по чл. 17, ал. 7.

(2) Съответната община вписва в регистър лицата, представили разрешително. Регистърът съдържа трите имена, адреса и номера на ветеринарномедицинското разрешително.

(3) За вписването в регистъра общината издава удостоверение по образец.

 

Чл. 20. (1) Разрешителното за частна ветеринарномедицинска практика се отнема:

1. когато частнопрактикуващият ветеринарен специалист за извършени нарушения в продължение на 12 месеца е наказан с 3 влезли в сила наказателни постановления, с всяко от които е наложена глоба над размера по чл. 107 от закона;

2. при лишаване от право за упражняване на ветеринарномедицинска професия по чл. 105 от закона или по съдебен ред;

3. в случаите по чл. 12, ал. 4 от закона.

(2) При отнемане на разрешителното ветеринарният специалист може да кандидатства отново по реда на чл. 16 след:

1. изтичане на една година от отнемането - в случая по ал. 1, т. 1;

2. след изтърпяване на наказанието по ал. 1, т. 2;

3. след получаване на удостоверение за завършен опреснителен курс по програма, утвърдена от факултетите по ветеринарна медицина - в случая по ал. 1, т. 3;

4. при виновно неизпълнение на задълженията по чл. 43, ал. 1.

1. при смърт на лицето;

2. по писмено заявление на лицето.

 

Чл. 22. (1) Отнемането и прекратяването на действието на разрешителното за частна ветеринарномедицинска практика се извършват с мотивирана заповед на директора на РВМС, с изключение на случая по чл. 21, т. 1.

(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(3) На основание на заповедта по ал. 1 ветеринарният специалист се заличава от регистъра по чл. 17, ал. 6, а разрешителното се обявява за невалидно в местен всекидневник и в бюлетина по чл. 4, ал. 1.

(4) Влязлата в сила заповед по ал. 1 в 3-дневен срок се изпраща на общината и на заинтересувания ветеринарен специалист.

 

Чл. 23. (1) Министърът на земеделието и храните по предложение на ръководителя на НВМС утвърждава със заповед списък на ветеринарните участъци.

(2) Списъкът по ал. 1 съдържа адреса на регистрация на ветеринарния участък и включените в него населени места.

 

Чл. 24. До участие в конкурс за издаване на лицензия по чл. 17, ал. 2 от закона се допускат ветеринарни лекари, отговарящи на изискванията по чл. 12 от закона.

 

Чл. 26. Обявата се публикува в един централен и един местен всекидневник не по-късно от 2 седмици преди провеждането на конкурса.

1. нотариално заверено копие от дипломата за висше ветеринарномедицинско образование;

2. професионална автобиография;

3. декларация, че не е лишен от правото по чл. 105 от закона;

4. медицинско свидетелство;

5. разрешително по чл. 16, ал. 6;

6. удостоверение по чл. 19, ал. 3.

 

Чл. 28. Постъпилите заявления по чл. 27 се завеждат в деловодството на РВМС. Нередовните документи се връщат на кандидата.

(2) Комисията по ал. 1 се състои от петима ветеринарни лекари - председател, секретар и трима членове, единият от които е представител на СВЛБ.

(3) Комисията провежда конкурс за издаване на лицензия за ветеринарен участък по документи и след събеседване с всеки от кандидатите. Оценяването на кандидатите се извършва по предварително определени критерии, посочени в заповедта за назначаване на комисията.

(4) Конкурс се провежда и когато има само един кандидат.

(5) Комисията взема решение с обикновено мнозинство и съставя протокол с мотиви, в който класира кандидатите.

(6) Комисията представя на генералния директор на НВМС протокола от конкурса в 7-дневен срок от провеждането му.

1. издава лицензия;

2. мотивирано отказва издаването на лицензия.

 

Чл. 31. (1) Отказът по чл. 30, т. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(2) При отказ на кандидата или при отказ за издаване на лицензия по чл. 30, т. 2 лицензия се издава на следващия по ред класиран кандидат, а при липса на такъв се обявява нов конкурс.

 

Чл. 32. (1) Лицензията се издава на хартия с удостоверителни знаци в 3 екземпляра - по един за лицето, РВМС и ГУ на НВМС, по образец, утвърден от ръководителя на НВМС.

(2) Лицензията се издава за неопределен срок и за обслужване на един ветеринарен участък.

(3) За издаването на лицензия се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.

1. има право на собствен щемпел, отговарящ на следните изисквания:

а) да е изработен от подходящ материал;

б) да има правоъгълна форма с размери 3 см на 5 см;

в) да съдържа: регистрационния кодов номер по чл. 34, ал. 2, т. 1; името и фамилията на ветеринарния лекар; наименованието на ветеринарния участък и наименованието на РВМС, на чиято територия се намира ветеринарният участък;

2. осигурява изпълнението на държавната профилактична програма по чл. 30 от закона;

3. води необходимата отчетна документация по образци, утвърдени от ръководителя на НВМС, и я представя на РВМС;

4. изпълнява разпорежданията на РВМС, свързани със здравеопазването на животните;

5. налага мерките, предвидени в закона, за профилактика и борба със заразните и паразитните болести;

6. съставя констативен протокол, утвърден по реда на чл. 4, ал. 2, за нарушения на закона на територията на ветеринарния участък, който изпраща в съответната РВМС за предприемане на мерки.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. регистрационния кодов номер;

2. датата на издаване на лицензията;

3. датата и номера на решението на комисията;

4. името и ЕГН на лицензирания ветеринарен лекар;

5. адреса на регистрация на ветеринарния участък и включените в него населени места;

6. регионалната ветеринарномедицинска служба, на чиято територия се намира ветеринарният участък;

7. датата и номера на заповедта за отнемане или прекратяване на лицензията и причините за това;

8. забележка.

(2) Изгубена или унищожена лицензия или щемпел се обявяват за невалидни от ръководителя на НВМС в бюлетина по чл. 4, ал. 1. Нова лицензия се издава срещу заплащане на такса в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.

1. при отказ на лицензирания ветеринарен лекар да сключи договор по чл. 40;

2. при виновно неизпълнение на задълженията по чл. 16, ал. 4 от закона;

3. при системни или груби нарушения на закона и на нормативните актове по прилагането му;

4. при лишаване от право да се упражнява ветеринарномедицинска професия по административен или съдебен ред.

 

Чл. 37. Издадената лицензия се прекратява:

1. при смърт на лицето;

2. по заявление на лицето;

3. когато лицето по обективни причини не може да осъществява дейността.

 

Чл. 38. (1) Директорът на РВМС в 3-дневен срок уведомява ръководителя на НВМС за настъпване на обстоятелствата по чл. 36 и 37.

(2) Отнемането и прекратяването на лицензия се извършват с мотивирана заповед на ръководителя на НВМС.

(3) Заповедта по ал. 2 се връчва на лицензирания ветеринарен лекар и се изпраща на РВМС, която обявява лицензията за невалидна на видно място в кметството, в което е адресът на регистрация на ветеринарния участък.

(4) Заповедта за отнемане на лицензията по чл. 36 или за прекратяване на лицензия по чл. 37, т. 3 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

 

Чл. 39. (1) При липса на кандидат ветеринарен лекар за издаване на лицензия изпълнението на държавната профилактична програма на територията на ветеринарния участък се осигурява от съответната РВМС.

(2) За изпълнение на програмата по ал. 1 директорът на РВМС може да сключи договор с ветеринарен техник (фелдшер) при условията на чл. 41 и 42.

 

Чл. 40. Директорът на съответната РВМС сключва ежегодно договор за изпълнение на държавната профилактична програма с лицензирания ветеринарен лекар.

(2) Копие от договора по ал. 1 се представя в РВМС.

(3) Ветеринарните техници (фелдшери) имат право да извършват:

1. ветеринарномедицински манипулации, предписани от ветеринарния лекар, под чийто контрол работят;

2. вземане на проби за лабораторно изследване;

3. нормално и ортопедично подковаване на животни;

4. изкуствено осеменяване на животни;

5. дезинфекция, дезинсекция, дезодорация, дератизация и фумигация на обекти и девастация на пасища и терени.

(4) Правоспособност за дейностите по ал. 3, т. 3, 4 и 5 се придобива след успешно завършване на курс, което се удостоверява с документ.

 

Чл. 42. (1) На ветеринарните техници (фелдшери) се забранява:

1. да поставят окончателни диагнози и да назначават лечение, включително издаването на рецепти;

2. да извършват самостоятелно хирургически операции на животни, които изискват лекарска компетентност;

3. да прилагат силнодействащи, упойващи и отровни вещества при лечение на животни;

4. да извършват туберкулинизация.

(2) Ветеринарните техници (фелдшери) са длъжни:

1. при съмнение за поява на заразни и паразитни заболявания, зоонози и други заболявания с масов характер незабавно да уведомят ветеринарния лекар, под чието ръководство работят, или съответната РВМС;

2. да изпълняват точно указанията на ветеринарния лекар.

 

Чл. 43. (1) Частнопрактикуващите ветеринарни специалисти са длъжни:

1. при съмнение или диагностициране на особено опасни заразни и паразитни болести и зоонози или при поява на масови заболявания или смъртност по животните да уведомят незабавно РВМС и кмета на общината и да предприемат ограничителните мерки по закона;

2. да изпълняват разпорежданията на органите на НВМС за ликвидиране на епизоотии и масови паразитози;

3. да предотвратяват консумация и преработка на месо, добито при неотложно клане на животни, като вземат мерки по чл. 23 от закона за изясняване характера на заболяването и уведомяват незабавно РВМС за даване на направление за реализация;

4. да уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на прилаганите лекарствени средства и за здравните последици от неспазването им;

5. да водят амбулаторен дневник за прегледани и лекувани животни по образец, утвърден от ръководителя на НВМС;

6. да изпращат на органите на НВМС информация по утвърдените образци;

7. да предоставят при поискване от държавните ветеринарномедицински органи водената от тях документация;

8. да спазват установените санитарно-хигиенни, противоепизоотични и противоепидемични правила за работа;

9. да поставят на видно място в амбулаторията, лечебницата или лабораторията ценоразписа за ветеринарномедицинските услуги, които извършват;

10. предварително да уведомяват стопаните за промяна в цената на услугата, когато в процеса на изследването и лечението се налагат допълнителни процедури и манипулации;

11. да уведомяват незабавно кмета на общината и съответните държавни ветеринарномедицински органи за констатирани пропуски при трупосъбирането и загробването на умрели животни.

(2) При необходимост от уточняване на диагнозата ветеринарните лекари са длъжни да извършват аутопсии на умрели животни и да изпращат материал за лабораторни изследвания.

(2) Кооперациите, търговските дружества и организациите по ал. 1 са длъжни:

1. да поддържат клиниката, амбулаторията и лабораторията в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания;

2. да сключат договор с частнопрактикуващия ветеринарен лекар, копие от който да представят в РВМС.