Структура на правната норма

2. Структура на правната норма

• Структурата на правната норма разкрива нейния логически строеж. Тя е изградена от съответни постоянни елементи. Структурата на правната норма е образувана от хипотеза, диспозиция и санкция.
• Логическата структура показва взаимовръзката между съставните части на правната норма. Тя характеризира правната норма като един логически извод, който се прави на базата на конкретния юридически текст от закона. И затова трябва да се прави разлика меж­ду правната норма и юридически текст (член, алинея, параграф). Невинаги конкретният юридически текст се покрива с правната норма.

Хипотезата - съдържа юридическия факт или факти, след настъпването на които се осъществяват определени правни последици. Фактите могат да бъдат такива, които пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

• Хипотезата - съдържа юридическия факт или факти, след настъпването на които се осъществяват определени правни последици. Фактите могат да бъдат такива, които пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.
• Диспозицията – съдържа конкретното поведение, което предписва правната норма. Тя показва правата и задълженията на правните субекти. Диспозицията е най-важният елемент от структурата на правната норма.
• Санкцията - съдържа правните последици, които настъпват при неизпълнение на диспозицията. Законодателят я е предвидил с цел максималното изпълнение на правната норма. От тази гледна точка санкцията е насочена към тези, които са нарушили изискванията на правната норма.

Санкциите биват два вида: правовъзстановителни и наказателни. Правовъзстановителните са характерни за гражданското право, а наказателните — за наказателното и административното пра­во. Първите могат да се реализират и без намесата на държавата, докато за наказателните е валидно това, че се реализират само от компетентен държавен орган. Правовъзстановителните имат за цел да се възстанови това, което е накърнено с правонарушението, а наказателните — да наложат на правонарушителя съответно наказание.

• Санкциите биват два вида: правовъзстановителни и наказателни. Правовъзстановителните са характерни за гражданското право, а наказателните — за наказателното и административното пра­во. Първите могат да се реализират и без намесата на държавата, докато за наказателните е валидно това, че се реализират само от компетентен държавен орган. Правовъзстановителните имат за цел да се възстанови това, което е накърнено с правонарушението, а наказателните — да наложат на правонарушителя съответно наказание.