В) Според това дали правните норми съдържат по-голяма регулативност или дефинират определени правила, те се делят на регулативни и дефинитивни.
Регулативните са тези, при които най-важното е регулативната функция. Те по един недвусмислен начин регулират човешкото поведение.
Дефинитивните са тези, които съдържат правни принципи, дефиниции и определения. Освен това дефинитивните изразяват и смисъла на конкретни правни понятия. Те се съдържат главно в конституцията и в общите части на законите.
Пример за дефинитивни норми:
§1 от Допълнителните разпоредби на СК: "Семейно жилище" по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.”
Декларативни норми – закрепват основните принципи на правото.
чл. 1, ал. 1 от Конституцията: “България е република с парламентарно управление.”
Г) Според характера на правилото за поведение правните норми се делят още на задължаващи, забраняващи и оправомощаващи.
Г) Според характера на правилото за поведение правните норми се делят още на задължаващи, забраняващи и оправомощаващи.
Задължаващите повеляват правните субекти към определено поведение. Затова те преди всичко посочват задълженията на правните субекти.
Забраняващите правни норми съдържат забрана за дадено поведение. Тези правни норми се изпълняват чрез бездействие от страна на правните субекти — т.е. те не трябва да извършват определени активни действия, за да не нарушат изискванията на забраняващите норми.
Оправомощаващите са тези правни норми, при които най-главното е предоставянето на определени права за правните субекти. С тях се реализират субективните права на индивидите.
