Императивните правни норми повеля­ват какво точно да бъде дължимото поведение. При тях правните субекти не могат по какъвто и да е било начин да се отклоняват от предписаното правило за поведение

Императивните правни норми повеля­ват какво точно да бъде дължимото поведение. При тях правните субекти не могат по какъвто и да е било начин да се отклоняват от предписаното правило за поведение.

Диспозитивните правни норми дават възможност за различни варианти (опции) на дължимо поведение, които съответните лица могат да изберат, стига реалното им поведение да се вмества в регламентираните от нормата общи рамки. При диспозитивните правни норми правните субекти могат да избират между различни варианти на своето поведение. Те могат да се възползват от правата, предоставени от правната норма, ако желаят.

Диспозитивните правни норми са характерни за частното право. Пример за такава норма е свободата на договарянето, която в нашето право е провъзгласена в ЗЗД. Докато императивните норми са характерни главно за публичното право.

• Диспозитивните правни норми са характерни за частното право. Пример за такава норма е свободата на договарянето, която в нашето право е провъзгласена в ЗЗД. Докато императивните норми са характерни главно за публичното право.
• Правната норма на продажбата е диспозитивна - купувачът е длъжен да плати цената в момента на предаването на вещта, но доколкото в договора за продажба не е уговорено друго (като авансово плащане, разсрочено плащане, плащане по банков път и т.н.). Обратно, наказателноправните норми са винаги императивни, защото при тях всякакви отклонения от дължимото поведение са недопустими и не могат да се „договарят“.

Императивни:

• Императивни:

Чл. 18 ЗЗД – Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Чл. 38, ал. 2 ЗЗД – Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът – да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.

• Диспозитивни

Чл. 99, ал. 2 ЗЗД – Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.