Съществува правна норма, но спазването на моралните, респективно на обичайните норми, е прието като критерий (понякога заедно с други критерии) за юридическа преценка на дадено поведение (ситуация).
Чл. 26, ал. 1 ЗЗД: “Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.”
2. Видове социални норми ... (4)
Трета група случаи:
Правната норма не е достатъчно детайлна и оставя възможност за доуточняване на дължимото поведение или други характеристики на една правно регулирана ситуация от обичайна норма.
Чл. 63, ал. 2 ЗЗД: “Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, когато законът изисква друга грижа.”
3. Правна норма и речеви акт (1)
Необходимост от разграничение между ПН и нейния езиков израз.
Ханс Келзен – правните норми са юридическите значения на човешките актове (лъжесвидетелство; приемане на закон).
Важна част от човешките актове са речевите актове; от юридическа гледна точка те са особено важни, защото съвременното право е външно обективирано със средствата на езика.
Понятие за речеви акт:
Езиково изявление, с което говорещият иска да се разбере с другиго относно нещо в света (Хабермас);
ПН най-често са закрепени с помощта на речеви акт – всеки модел на човешко поведение може да бъде описан с акт на речта.
