процеса на развитието ѝ като наука.
Това означава, че в различните исторически етапи те са изменяли съдържанието си. Значението им в практиката се свързва с необходимостта да се създаде единство в разбирането за всяко едно от тях, за правилната ориентировка на ползващите ги.
В съвременната теория на физическото възпитание се ползват следните понятия: физическа култура,
физическо възпитание, физическо съвършенство, физическо развитие,
физическа подготовка, физическа дееспособност, физическо образование, спорт, масово-
оздравителна физкултура, лечебна физкултура.
Физическа култура. Съдържанието на това понятие във всички теоретични източници е представено като част от общата култура на обществото. На него са подчинени всички останали понятия. Обединява всички материални и духовни ценности, използвани в обществената практика за физическото усъвършенстване на личността.
Състоянието на физическата култура на един народ се определя от показателите: здравословното състояние на народа, неговото физическо
развитие и дееспособност, физическото образование, ръста на спортното майсторство,
спортно-масовите прояви, участието на средствата за масова информация, състоянието на спортната наука, произведенията на изкуството
със спортна тематика, материалното обзавеждане и т.н.
Физическото възпитание е социално организиран педагогически процес, насочен към морфологично и функционално
усъвършенстване на личността, към формиране и подобряване на жизнено необходими двигателни навици, умения и знания. Едновременно с това физическото възпитание влияе силно върху цялостното усъвършенстване, тъй като е свързано тясно с другите съставки на възпитанието. За
да реши своите задачи, то използва система от упражнения в съчетание с допълнителни средства - естествени сили на природата, хигиенни фактори и физически труд.
Сподели с приятели: