Глава втора
КОГАТО УЧЕНИТЕ СЕ
ПРИСЪЕДИНЯВАТ КЪМ ПОСВЕТЕНИТЕ
"Ще дойде време, когато хората няма да гледат вече света като предмет достоен за възхищението и почитта им."
Триславния Хермес
"Остават ни още само едно или две столетия, за да можем да се борим срещу днешните заплахи и перспективата за едно безкрайно намалено човечество."
Кой екзалтиран ясновидец е могъл да хвърли в лицето на света едно толкова тревожно пророчество? Кой ли лош предзнаменовател е посмял да предскаже пропадане в такъв кратък срок?
За нещастие на душевното ни спокойствие, тази присъда не е излязла от устата на мрачен предсказател, търсещ реклама. Тя е извлечена от "Вашингтонския призив", текст, съставен и подписан съвсем наскоро, през 1992-а година, от хиляда и петстотин учени с международна известност, между които стотина лау-реати на Нобелова награда...
Вижда се, че това далеч не е група от смахнати. Непрестанно бдящи до леглото на болната ни Земя, тези хора знаят всичко за състоянието й. Трудно е за неверниците и блажените оптимсти да отхвърлят като неоснователни страховете, почиващи върху ста-тистическа и емпирична оценка на сегашната ситуация.
Честността обаче ме подтиква да уточня, че всички учени не са потвърдили заключенията на този "Вашингтонски призив". Някои, в голямото си великодушие стигат дотам - да ни дадат отсрочка от петдесет години, дори век...
Но в дешния ритъм на свирепа експлоатация на планетата, всички са крайно песимистични за шансовете ни за оцеляване. Това безпокойство изглежда впрочем изпитва известно затруднение да разтърси общото безразличие, въпреки всички предупреждения. Ако човечеството и неговите ръководители не осъзнаят бързо спешността на ситуацията, учените общо взето ни казват, че не отговарят вече за нищо... А някои се боят, че вече сме достигнали крайната точка.
Защото заплахите, които тежат върху нашата Синя планета са толкова многочислени, че не знаем вече с коя да се занимаваме с предимство. При това много от тях - ако не всички - са били обявени от векове и дори хилядолетия, но ние сме се престрували на глухи, не сме искали да отворим очи. А най-обезпокояващото според мене е, че познавайки причините, ние все така не пра-вим нищо или толкова малко, за да предотвратим ужасната участ, която си готвим. Дали е твърде късно да задържим невероятното ускоряване на опасностите?
Защото навсякъде виждам, че сме влезли в "съкратените времена", времената, в които всичко се ускорява. Случайност ли е, че годината 1991-а позна голям брой катастрофи без прецедент дотогава? Не аз твърдя това, а Центърът за документация и информация на застраховките: наброяват се повече от стотина наводнения, урагани, вулканични изригвания и земетресения, кьм това се прибавят петдесет големи пожара, още толкова значими земни срутвания, четиридесет и четири корабокрушения, двадесет и осем въздушни катастрофи... Никога светът не бе имал да плаща подобен екологичен и човешки данък. И 1992-а година не беше по-милостива, далеч сме от това.
Според мен става дума все още за обикновени "предупреждения", колкото и смъртоносни да са те. Това, което ни оставят да предричаме спеииалистите на биосферата е между другото още по-тревожно... И така, по ирония, те само преписват в шифровани данни това, което пророците заявяват от векове и векове.
Да си спомним ужасното изречение на Свети Йоан, говорещо за бъдещия Апокалипсис: "Дойде времето да се съдят мъртвите и да се погубят губителите на земята..."
* * *
Първата заплаха, за която искам тук да спомена, би била най-хипотетичната, ако едно скорошно откритие не й бе дало изведнъж нова потенциалност. През 1989-а година, трима френски астрономи открили в далекогледа на телескопа си в обсерваторията на Лазурния Бряг астероид с големи размери, който се отправя към Земята! На този звезден обект те дали името Тутатис, вероятно за да напомнят за стария ужас на предците ни: галите, за които се казва, че не се бояли от нищо, освен да не им падне небето на главата.
Ще намери ли този ужас оправданието си? Невъзможно, ще ми кажете... При това, подобно явление не ще бъде без прецедент. Оше през март 1989-а година това едва ни отмина, тъй като астероид със средни размери около триста метра в диаметър, кръстен 1989 FC, мина на около 700 000 километра от планетата ни. Това е два пъти разстоянието от Земята до Луната. Няма защо да изпадаме в ужас, ще ми се възрази. Наистина разстоянието изглежда повече от разумно: във всеки случай то беше достатъчно, за да ни спести всякакво неприятно последствие. Но в космически мащаб може да се каже, че снарядът е минал близо. В случай на сблъсък със Земята, 1989 FC би могъл да издълбае кратер с петстотин метра дълбочина върху диаметър от петнадесет километра и да създаде ударна вълна, способна да изтрие всякаква следа от живот върху повърхнина, съответстваща на Ил дьо Франс(20) .
Факт е, че нашата Слънчева система гъмжи от астероиди и разни комети. Днес се счита, че стотина измежду тях, с различни големини, описват орбита, която пресича тази на Земята. А напредъкът на астрономията ни кара редовно да откриваме нови. За наше щастие, планетата ни е снабдена с ефикасен механизъм за защи-та: метеоритите, които се приближават твърде близо са спирани и накрая унищожавани от плътните слоеве на атмосферата ни. Тогава те падат под форма на частици или евентуално на безобидни камъчета.
Но тази защита не винаги е достатъчна. Случаят вече се е представял. Няма нужда да се връщаме към отдавнашни времена, за да го припомним: през 1908-а година, метеорит, за щастие, с малка големина паднал в Сибир, близо до Тунгузка. Пътниците на транссибирския влак видели голяма огнена топка да пресича небето. По пътя си тя опустошила тайгата на десетки и десетки километри, чупейки дърветата като кибритени клечки. Метеоритът се разпаднал преди да докосне земята, но експлозията накарала почвата да трепери, докато мощната струя поваляла колибите на тунгузиите, трошейки вратите и прозорците на шестдесет километра в кръг. Жителите сметнали, че се е сбъднал един стар сибирски мит, разказващ, че Земята ще бъде унищожена от огнен потоп... За "късмет" този метеорит паднал в слабо населена зона. Да си представим катастрофата, която той би предизвикал, прелитайки над някой голям град!
И така, нека повторим, става дума за метеорит с малка големина. Учените са се опитали да изчислят щетите, които би причинило небесно тяло с маса хиляда милиарда тона или еквивалента на куб със страна от десет километра. Енергията, отделена при сблъсъка, би повишила температурата на атмосферата до двеста градуса. Ударът, произведен от стълкновението би причинил титанични трусове. Ако метеоритът падне в морето, пак няма да сме по-добре. Огромни приливи ще залеят земите под вълна, висока колкото Айфеловата кула, която ще отнесе всичко по пътя си. Тектонските пластове ще се сблъскат, поглъщайки континенти, ще се отворят зеещи пукнатини и всички вулкани ще се събудят, бълвайки потоци от лава.
Разбира се, един такъв катаклизъм остава малко вероятен. Според астрономите възможността е много слаба. От това не следва, че не би могъл да връхлети утре... Още е възможно да се открият на Земята, докато ерозията не ги е напълно заличила, останките от широки кратери, причинени от древни метеорита. В Мексико един от кратерите достига почти двеста километра в диаметър. Геолозите считат, че се е формирал преди около шестдесет и пет милиона години - смущаваща дата, тъй като съответства на изчезването на динозаврите... Тези, които са оцелели от самия катаклизъм, са умрели при последвалото застудяване на планетата. Вероятно, ударът е причинил превръщането в прах на огромни скални маси в стратосферата. Този прах се е разпрострял и оформил в небесата плътен глой, не позволяващ повече преминаването на слънчевите лъчи и каращ температурата на нашето земно кълбо да пада. Много животински видове, а също и растителни, сигурно са били зачеркнати от картата. Ерата на динозаврите била приключила. Един цикъл свършвал, друг щял да види бял ден. В геологията този период съответства на кредотерциерния преход...
Вижда се, че е достатъчен един метеорит с диаметър от един километър, за да причини не окончателното избухване на Земята, но катастрофа, почувствана в планетарен мащаб. Сблъсъкът би издигнал много високо в небето огромен гейзер от десетки хиляди скални парчета, които ще паднат после отново с голяма скорост. Този нажежен дъжд би могъл да доведе до смъртта на милиарди хора, както и до разрушаването на жилищата и изчезването на растителността и на реколтите. Не загатва ли Нострадамус за явление от този вид, когато пише в предговора на "Пророчествата" си: "Огън, принесен с камъни ще падне в такива количества, че не ще може никой да остане на никое място, ако не иска да бъде зашеметен"?
Падането на метеорит не е ли обявено също и в глава VII, стихове от 8 дo 11 в "Апокалипсиса" на Свети Йоан? "Нещо като голяма планина, пламнала в огън, се хвърли в морето и третата част от морето стана кръв"(21) Или малко по-нататък: "Стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, както когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини. * "
Ако небесата са разгневени, нищо чудно, че наказанието идва от небето...
Дали Тутатис, наскоро откритият астероид, ще бъде небесният гняв? В момента, в който пиша тези редове, научавам, че е минал на разстояние, около десет пъти по голямо от това, което ни дели от Луната. Ще има ли скорошно минаване? Дали това е изпусната среща под форма на предупреждение? Ако не е Тутатис, би могло да бъде брат му...
Коранът също загатва за подобно събитие: "Небесата ще се сринат и ще паднат на парчета... Земята и планините, отнесени във въздуха, ще бъдат отведнъж превърнати в прах." Този облак от прах, повдигнат от сблъсъка на астероид и от вулканичната дейност в четирите краища на планетата ще скрие вероятно Слънцето за няколко дни.
* (Употребата на минало време е честа в свещените пророчества. Тя не означава, че събитията са се случили. Става дума за видения извън времето, като че ли в мащаба на световната история тези неща са били вече вписани.)
Ще видим ли тогава прословутите "Три дни на Йехова", тези три дни на мрак, за които ни говори Библията?
Можем да си представим различен сценарий, водещ до същия резултат. Сътресението, предизвикано от звездно тяло, би могло да отмести оста на Земята. Четем в Исайя (глава 2, стих 20): "Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси. Земята ще полита като някой пиян и ще се люлее насам-натам като колиба; беззаконието й ще натегне върху нея."(22) Тази промяна на оста би могла да възпрепятства или прекрати временно въртенето на Земята по отношение на слънцето. Едната половина на глобуса ще се е окаже тогава изложена на лъчите на Слънцето, докато другата половина ще бъде потопена в пълен и вледеняващ мрак. И отново "Трите Дни на Йехова..."
Разбира се, това тук са само предположения. Няма никаква причина да се плашим... докато някой метеорит не се приближи твърде близо до нас. Свещените книги нямат за цел да ни ужасяват, а да ни предупредят и да ми подтикнат към бдителност. Но ако Космосът желае така, нашият път ще кръстоса отнова този на Тутатиc или на друг астероид и Небето ще ни падне на главата...
Нека следователно чакайки, да обръщаме едно око кьм звездите. Няма да загубим нищо, дори ще спечелим, ако обръщаме очи към небосвода.
* * *
За наше нещастие, Земята е изложена на много по-малко хипотетични и още по-неотложни опасности от падането на метеорит. Предимството все пак е, че имаме повече влияние над тях, отколкото над орбитата на една звездна маса...
Заплахата номер едно, тази, за която всички учени са съгласни, е свръхнаселеността. Никоя област може би не ни дава по-добра представа за внезапното и феноменално ускорение на опасноста, в която сме изпаднали. Защото демографският бум е скорошен факт, който съответства грубо на ерата на Рибите, ерата на размножението. В продължение на хилядолетия общият брой на човешкия род е оставал крайно малък. Счита се, че по времето на Христос световното население е било от порядъка на двеста милиона човешки същества. През 1750-а година то било нараснало с още седемстотин милиона. После изведнъж в този край на Кали-Юга, идва подемът. Този демографски бум се дължи отчасти на благодеянията на науката, която най-сетне успя да намали детската смъртност и да удължи границата на живот. Така минахме от 1,1 милиарда в 1850 година към 2,5 милиарда в средата на следващия век.
После демографията стана галопираща. През 1975 година прекрачихме прага на четирите милиарда, дванадест години след това този на петте милиарда, а днес последните оценки изтъкват цифрата 5,6 милиарда. Всеки ден се раждат 220 000 бебета! Две на секунда... Астрономическата цифра от десет милиарда жители на Земята, вчера все още в областта на чистата фантасмагория, днес често е обявявана за около 2050-а година.
Когато знаем, че половината от днешното население на глобуса живее пред прага на бедността, дори е непрестанно заплашвано от глада, в правото си сме да се запитаме каква участ ще бъде отредена на този излишък от пет милиарда души. Как ще можем да задоволим нуждите им, когато толкова хора днес имат едва с какво да преживяват? Най-ужасното за казване е, че днешната бедност на една огромна част от човечеството е единствената причина за отсрочката ни: ако ця-лата планета живееше в същия "смъртоносен ритъм" като богатите страни, в плен на демона на необуздано разсипничество, можехме вече да напуснем дома си.
Да си спомним за това изречение от санскритската епопея "Махабхарата" (12-а песен, 248, 13-17), което, предвид нашето положение, отеква по страшен начин: "Унищожението на човешкия род ще стане когато Създателят няма да намери вече други средства, освен пълно разрушение на света, за да сложи край на гибелното и непредвидено размножаване на живите същества!"
* * *
Защото, ако увеличаването на населението продължава в необуздан ритъм, това на хранителното ни производствa не може да следва същия темп. Пропастта между гърлата за изхранване и ресурсите ни става все по-дълбока. Днес гладът не нанася само страшни опустоше-
ния в Сомалия: той заплашва голяма част от Африканския, но също и от Азиатския и Южноамериканския континенти. Да послушаме ясновидеца Жан дьо Ватигеро, който в началото на XVI-u век очерта в "Либер Мирабилис" (Книгата на Изненадите) ужасяваща картина на нещастията, които трябва да бележат края на ХХ-и век: "Ще има изненадващ и жесток глад, който ще бъде толкова голям и такъв по целия свят и най-вече в Западните области, за какъвто, още от започването на света, никога не се е чувало да се говори." Предзнаменование, на което Нострадамус ще се отзове в 67-ото четиристишие на Първата си Центурия :
"Големият глад, който чувствам да приближава,
Често ще се мени, после ще е всеобщ,
Толкова голям и дълъг, че ще изскубват
От дървото корена и детето от гърда."
Както ни съобщават тези двама ясновидци, Западът, където изглежда, че цари изобилието, не е защитен от оскъдицата. Тя би могла да бъде резултат от прекъсвания в хранителната верига, такива, каквито създават посегателствата ни към околната среда или на заразяване на земите след ядрен конфликт...
За миг в сляпото си доверие в "прогреса" бяхме повярвали, че прочутата Зелена революция ще разреши всички проблеми. Благодарение на науката щяхме да можем да увеличим по сензационен начин добива от земеделските култури и да нахраним така всички деца на Земята. Създадоха се хибридни видове, които могат да дават реколта дo тpи пъти годишно. Така се надявахме да поддържаме равновесието между демография и хранително производство. За жалост, днес знаем, че тази мечта бе утопична. Водената надпревара изглежда предварително загубена. Още по-зле, тази Зелена революция макара околната среда да се изложи на рискове поради усиленото използване на химични торове и пестициди... Многобройни са пророчествата, които ни предвещават, че един ден дърветата няма да носят вече плодове и че обработваемата земя ще бъде намалена до тънка непродуктивна обвивка.
* * *
Демографският бум нямаше да бъде катастрофа сам по себе си, ако нямаше за последствие разрушаването на околната ни среда. Свръхнаселеността повлича действително със себе си цяла свита от бедствия. В слабо развитите страни прекомерната паша довежда до разрастването на пустинята, а в богатите страни всеки ден десетки квадратни километри обработваеми земи са загубени в полза на бетона.
Със заблудено от неутолим глад съзнание, ние изчерпваме с нарастваща скорост ресурсите, които земята беше предоставила на наше разположение. Пилеем, без да пресмятаме, хвърляме през прозорците природните енергии като петрола или въглищата, експлоатираме без свян минните богатства. "Земята ще бъде уважавана единствено заради минералните й богатства.", ни казва "Вишну Пурана", индийски текст, датиращ от няколко века преди Христос...
Само че ние, които считахме тези запаси за неизмерими, забелязваме с изумление, че днес изчерпването на петролните ресурси се изчислява на няколко десетки години. След петдесет години, според някои, осемдесет най-много, според други, при ритъма на днешната ни консумация вече нама да има една капка петрол. И това е само един пример измежду другите. Планетата ни не е използваема до безкрайност. Следователно, налага се коренна промяна на поведението и на консумацията ни като задължително условие за оцеляването ни.
Нехайството на хората обаче продължава да нанася ужасни удари на Земята. Видяна от самолет, тя днес е неузнаваема. Свръхнаселеността, отново тя, стимулира безразсъдния процес на изсичане на горите. Дърветата, тези дървета, които се опитват да се извисят към Четвъртото Вибраторно Ниво, шумолейки с посребрени листа, са изсичани с милиони хектари всяка година. Знаем ли, че Северна Америка се е гордяла с около 3,2 милиона квадратни километра гори преди пристигането на европейците? Днес вече са останали само 0,2 милиона...
Колкото до тропическите гори, прилични на предпазен колан, обкръжаващ глобуса, тяхното планирано изсичане се осъществява в смущаващ ритъм. Тези на Брега на слоновата кост и Нигерия са почти изчезнали. Ще бъде същото и за цялата планета след петдесет години. Когато знаем до каква степен съществуването ни е зависимо от тези обширни горски площи, можем да се запитаме за участта на човечеството. Не заслужава ли то да бъде наказано за това, което някои наричат "най-голямото биологично престъпление, извършвано някога от човека"? Да си спомним за проклятието на Исайя, глава 33, стих 1: "Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, който постъпваш коварно, а с тебе не са постъпили коварно? Когато престанеш да раюряваш, ще бъдеш разорен." Цели цивилизации ще изчезнат, огромни площи ще бъдат превърнати в трънливи месности или в пустини от изкореняванията на горите u земеделската свръхексплоатация. Дърветата няма вече да са тук, за да превръщат въглеродния двуокис в кислород. Без тяхното действие атмосферата ще бъдe пренатоварена с този въглероден двуокис, който ще задълбочи парниковия ефект, предизвиквайки затопляне на планетата. Когато знаем, че повишаването с един градус на температурата на глобуса ще предизвика наводняването на страни като Бангладеш, Холандия или Полинезийските атоли, има за какво да потръпваме...
Изсичането на горите поставя в опасност и други жизнени ресурси. Неизброими растителни и животински видове ще бъдат унищожени заедно с гората. За тях няма да съжаляваме от сантименталност, а защото представляват потенциален резерв на култури, лекарства, на нови влакна и продукти. Знаем ли, че царевицата, например, служи за производството на аспирин, на пеницилин, на хартия и пластмаси?
Навсякъде сме безсилни свидетели на фантастично прахосничество на запаси, които, добре управлявани, биха могли да осигурят съществуването ни за още много хилядолетия.
* * *
Човекът е измърсил Синята планета, която скоро вече няма да заслужава името си. Обърнал се е без скрупули срещу Океана - този, който Омир ни представя като бащата на всички богове. Сладка или морска, водата е "основата на всички неща", е писал Талес от Милет: тя дава живот, оживотворява, възстановява, оплодотворява. Незачитането и лекомислието, с които разпиляваме това съкровище, говорят много за поведението ни по отношение на живота.
Дълго се успокоявахме, възхвалявайки възстановителните способности на морето. Твърдяхме, че то може да смели и измие всичките боклуци, които изсипваме в него: употребени води от градовете, мръсотии от заводите, дивашки изливания от корабите, петролни петна, пестициди и различни химични продукти, донесени от течението на водите. Стигнахме дори дотам да хвърляме в него ядрените си отпадъци, преструвайки се, че вярваме, че там ще бъдат напълно безопасни. Днес Франция, най-ядрената страна в света, просто не знае какво да прави с радиоактивните си отпадъци.
Наскоро светът се развълнува, научавайки, че има много атомни подводници, заседнали на дъното на океана. Тези съветски или американски отломки биха могли да изиграят ролята на бомби със закъснител в близост до бреговете ни. Безсъвестност на начинаещите магьосници... Неизброими руски военни кораби, изоставени поради липса на кредити за поддръжката им, гният в постоянните си пристанища, изливайки горива и други токсични продукти.
Много регионални води са в смъртна опасност. Рибните им запаси не се подновяват. В древните легенди е казано, че китовете и делфините били неземни бозайници, доведени от боговете в моретата ни, за да наблюдават състоянието на планетата. Какво ще стане, ако тези интелигентни животни изчезнат, унищожени от морската токсичност?
Когато не отравяме водите, ги подхранваме твърде много. Фосфорът, под формата на фосфат, не е токсичен сам по себе си, но е свръхобогатяващо средство, чиято прекомерна употреба причинява размножаване на водораслите, които на свой ред предизвикват дезоксидация на водата, отговорна за масови гробници. Така известното червено водорасло "Осиилатория рубенсенс", наричано също така "Бургиньонска кръв", днес задушава голям брой от езерата ни. "И третата част от морето стана кръв", ни казва Свети Йоан.
Заплахата важи и за водата, предназначена за консумация от човека, която се разваля! Ще ме обвинят пак, че искам да всея паника, но знаем ли, че в Париж качеството на водата от крана не отговаря вече по много параметри на установените от правилника норми? В нея се намират нитрати и остатъци от пестициди в пет пъти, по-голямо съотношение от това, което беше преди петнадесет години. Би могло да произтече чувствително увеличение на раковите и кръвни заболявания... И Ню Йорк в питейната вода се отбелязват степени на алдивъглерод, опасен невротоксин, по-високи от установените от международната Здравна организция... И човечеството така "пие насила отровени серни води"
(Нострадамус, Х-а Центурия, 49-о четиристишие)(23) .
Явлението е планетарно, засягащо както селата, така и градовете. В центъра на Сибир се простира езерото Байкал, най-дълбокото в света. Тази уникална екосистема днес е представена като тежко болна, почти в агония, задушена от отпадъците на заводите за дървесини и целулоза. "Водата ще започне да липсва", ни казват почти всички пророчества.
Щом земята и водата са отровени, храната ни също е. Кой може да каже точните последствия върху организма ни и в частност върху невроните ни на всички токсични вещества, които поглъщаме волно или неволно? Месото съдържа синтетични хормони, използваните в земеделието инсектициди са свързвани днес с левкемията, със спонтанните аборти, както и с различни нервни смущения. Всяка година близо един милион души са отравяни от пестициди с варварски имена. Знаем ли, че всяка сутрин, прецеждайки кафето си или попарвайки пакетче чай, поглъщаме количества, незначителни наистина, диоксин, който се използва за избел-ване на хартия? Множество оцветители, чиито канцерогенни "качества" бяха доказани, до ден днешен не са оттеглени от пазара... Според някои специалисти, голямата част от раковите заболявания се дължи на разпадането на околната среда и на хранителния ни режим... Безполезно е да се втурваме към "биологичните" зеленчуци, те са също така заразени, тъй като растат в същите почви като другите и са поливани със същите води. В индустриализираните страни поглъщаме близо десет грама различни химически прибавки за един килограм консумирана храна.
Безполезно е също да практикувме усилен пост, за да се предпазим по-добре. Въздухът, който дишаме, е също опасен. Направените проучвания върху населението, живеещо в близост дo промишлени центрове, показват драматично увеличаване на главоболията и на хор-моналните смущения...
Атакувайки имунната ни система, тези токсични вещества ни правят по-уязвими за вирусите. Кой може да твърди, че те не са освен това и частични фактори за болестите на съвремието, каквито са градската агресивност, стресът и депресиите? Трябва ли да чакаме поколение от мутанти преди да реагираме? Земята рискува да извърши самата тя едно станало необходимо пречистване.
* * *
Но нека спрем тук отегчителния списък на екологичните проблеми, които ни затрупват. Ще трябва една цяла книга, твърде обезкуражаваща, за да се изложат не-изброимите мъки на Синята планета.
"Земята жалее и повяхва... Тя е осквернена от жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, нарушиха вечния завет"', ни казва Исаия в глава 24-а, стихове 4 и 5. Страховете на Триславния Хермес днес са повече от потвърдени. Той е писал в своя Corpus Hermeticum: "Хората няма да гледат ввче света като достойния предмет на тяхното въз-хищение и почит... Ще бъде презирана и няма вече да се тачи тази цялост на вселената, несравнимо творение на Бог, славно съграждение, сътворение на цялото добро, направено в безкрайно разнообразие на форми, инструмент на волята на Бог, който щедро раздава своята милост в творението си, където се съчетава в едно единно цяло, в хармонично разнообразие всичко, което може да се изложи на погледа, което е достойно за почит, за възхвала и за любов..."
Забравихме че Гея, нашата земя хранителка, е едно цяло живо същество. Модерният човек се е откъснал от природата: той е поискал да направи от нея предмет извън самия себе си, над който би могъл следователно да господства по своя воля. По пътя е забравил, че собственото му оцеляване зависи от хармонията, която поддържа в жизнената си среда.
Най-скорошните научни теории изглежда все пак извършват в тази област истинска революция. Така англичанинът Ловлок разглежда Гея като жив организъм, който в качеството на такъв разполага със саморегули-ращи средства, сравними с физиологичните механизми на човешкото тяло, за да поддържа необходимите за съществуването му условия, благоприятни за развитието му. Това означава, че съществува пълна симбиоза между организмите, живеещи на Земята и заобикалящата ги среда. Най-простият и най-познат пример е без съмнение този за поддържането на почти постоянно ниво на кислорода. Това поддържане се дължи на компромис между консуматорите на кислород — човека и животните, и консуматорите на въглероден двуокис, каквито са растенията. За Ловлок, "системата Гея има много общи
точки с физиологията на топлокръвните животни: атмосферата може да бъде сравнена с белите дробове на планетата, водната система, включително реките и океаните, с кръвта от кръвоносната система." Живите организми са в известен смисъл детекторите на Земята. Взаимодействията между различните видове регули-рат метаболизма на планетата. Една природна катастрофа, като изригването на вулкан или сеизмична водна вълна може временно да наруши това равновесие, което животът ще се заеме да възстанови.
Накратко, Земята е "разумна", което езотериците не спират да заявяват. Не става дума, разбира се, за човешки разум, а за "биологичен", дори "космичен" разум...
За нещастие, бруталното действие на хората опасно подрива механизмите, които са позволили на Гея да поддържа хомеостазията си. Въпреки саморегулиращите си способности, днес екосистемата ни се намира, за първи път в историята си, в истинска опасност, разстроена
от понесените агресии. Ловлок не се колебае от този момент да говори за "човешка напаст". Но той отправя също предупреждение: ако Гея е способна на големи щедрости, когато я уважаваме, тя може да си отмъсти за грубостите, които й налагаме. "В интерес на човечеството е да живее в добро съгласие със Земята. Ако не, Гея ще продължи да съществува... но с нова биосфера, в която човешките същества може би няма да участват..." Какво отмъщение!
* * *
По какъв начин Гея би могла да приведе в изпълнение това отмъщение? Учените несъмнено имат своя версия, езотериците имат... да кажем по-"оживена" такава. Синята планета разполага с четири елемента, които я предпазват и които биха могли да станат инструментите й за борба срещу човешката напаст. Тези елементи са земята, водата, въздухът и огънят, изобразени от свастиката, този пречупен кръст, който така злополучно е бил присвоен от нацизма. Свастиката, атлантически символ, който откриваме и в Централна Америка, и в далечна Азия, е съставена от четири избити клона, които, въртейки се около центъра, изобразяват създателския вихър, развитието на света около отправната точка - Бог. Хитлер е взел този символ, но е обърнал посоката му на въртене. От положително, въртеливото движение е станало отрицателно и разрушително...
Четирите елемента на Гея са обслужвани от духове. Така земята притежава Гномите си, които, според легендата, могат да бъдат Визуализирани под формата на малки на ръст таласъми, живеещи под земята и ожи-вяващи скалата. Колкото до Ондините, те царуват във водата, прилични на русалки с дълга опашка на риба. Въздухът е обитаван от Силфите, вид големи птици с ог-ромни крила, с тънко и грациозно тяло. Накрая Саламан-дрите, вид гущери или дракони-джуджета, се развиват в огъня и се хранят с него.
Тези духове са нещо като душа на нещата, те представят предпазващите енергии, действащи в природата. Лишени от собствено съзнание и самоличност, те били създадени само за да осигурят опазването на Земята. Обикновено не се показват и са дори строго невидими за тези, които не вярват в съществуването им, но понякога се проявяват...
Миналата година се връщах от Токио със самолет и, както винаги, бях седнал до прозореца. Гледайки навън, долових внезапно много странно свистене. Естествено, отначало помислих, че това идва от мотора. Наведох се малко и в продължението на крилото видях нещо като много източен огромен облак. Изведнъж този облак взе формата на птица и избяга с едва доловим плясък на криле...
Знам, че в това може да има нещо необикновено за неосведомения читател. Но това. което вземаме за неодушевена материя, наистина притежава душа и скрити
животи. Кристалите, морските водовъртежи, пламъците, бриза дори, са скривалището и знаците на тези мистериозни същества. Когато бях дете, в Бретан селяните казвах, че когато се оре една нива, трябва винаги да се оставя един необработен ъгъл, за да могат таласъмите и феите на земята да ходят да танцуват там. Колкото до Башелар(24), той твърдял, че тези духове "идват при нас, когато ги извикаме с имената им". В действителност, те са доловими само за съществата, които са преминали моста, който ни свързва с отвъдното, за тези, всъщност, които са запазили удивлението и възхищението към света.. Не ни ли казва в крайна сметка това Библията? "Ако не станете като децата, няма да елезете в небесното царство."
* * *
От добронамерени духове, Гномите могат да се променят в злонамерени. Тяхната първа задача е била да помагат на хората, но те биха могли да се разбунтуват срещу тях. За да се освободи от хората, вредните паразити, Земята ще разтърси обвивката си. Всички пророчества ни предсказват ужасни земетресения. Ясновидецът Жан дьо Ватигеро пише в Книгата на Изненадите: "Земята, обхваната от страх, ще изпита на много места ужасяващи разтърсвания и ще погълне всичко живо: Множество градове, крепости и замъци ще рухнат и ще бъдат сринати." Захария ни предвещава отварянето на гигантски процеп, който напомня на разместването на тектонските пластове: "Маслиновата планина ще се разчупи през средата от Изток до Запад в огромен пролом. Половината планина ще отстъпи към. север, а другата към юг."
Сеизмичната активност на планетата никога не е била толкова силна, както от двадесетина години насам. От западния американски бряг до Кавказките планини, от Китай до Египет вече не минава и ден без някой трус, макар и слаб, да бъде усетен в някое място на глобуса. Сурат 67 от Корана ни пита така: "Сигурни ли сте, че този, който е в небесата, няма да отвори земята под стъпките Ви? Тя вече трепери." А сурат 99 ни казва още:
''Когато земята затрепери от силен трус,
Когато разтърси всичките си товари,
Човекът ще се запита: Какво й е?
Тогава тя ще разкаже каквото знае,
Това, което твоят бог ще й вдъхне."
Ондините ще подадат ръка на Гномите. Знаем, че земните катастрофи са последвани от гигантски сеизмични водни вълни, от опасни "цунами". Хората си спомнят винаги катастрофата във валпарезо, в Чили, през 1952-а година. Вълна с височина около четиридесет метра се бе разбила с трясък върху този град, отнасяйки всичко по пътя си - хора и къщи. Тласъкът на тази вьлна идвал от Сибир, на около петнадесет хиляди километра от там...
"Морските вълни отиват към далечните брегове да ужасят нациите", четем в пророчеството от Пре-мол, което, намерено в едноименната обител през 1783, предсказва с необикновена яснота скоковете в историята на Франция, включително Революцията и Наполеоно-вата империя. Жан дьо Ватигеро, пак той, ни обявява от своя страна, че "Морето ще забучи и ще се издигне срещу света",
А какво казват учените? Затоплянето на планетата, пряко последствие от парниковия ефект, ще предизвика разтопяването на ледниците и впечатляващо издигане на нивото на моретата. Цели области, острови и страни ще бъдат наводнени, а океаните ще слеят водите си.
"Вишну Пурана" също ни предупреждава за поройните дъждове: "Гигантски облаци ще покрият Земята. После, чрез безкраен потоп, ще удавят във вода целия свят. Този дъжд ще удави земята в продължение на дванадесет години и човечеството ще бъде унищожено. Земята ще прилича на огромен океан."
Все пак, християните би трябвало да имат причина да се надяват, че тези наводнения ще бъдат ограничени и че поне част от земите ще останат над водата. Защото след Потопа Бог е казал на Ной: "Поставям завета си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята." Но истина е, че ние не спазвахме този завет, тъй като престъпихме условието, което ни канеше да признаем Създателя като единствен господар на живота... Ще видим ли тогава Ондините да удавят света?
Едно нещо е сигурно, това, че Силфите няма да се покажат по-снизходителни. Тези толкова нежни същества могат да се превърнат в безпощадни врагове. Не е ли въздухът този, който носи самолетите? А ако Силфите започнат да се мръщят на усилието? Както видяхме, последните години отчитат рекорден брой въздушни катастрофи.
Но действието на Силфите няма да се ограничи до тук, далеч не. Те могат да породят бури и урагани: затоплянето на планетата с един градус ще удвои честотата на циклоните. Силфите могат също да направят земята негодна за всякаква сеитба, помитайки и отвявайки тънката обработваема обвивка, която я покрива. Могат да рзпръснат на хиляди километри радиоактивни частици, както това се видя след злополуката в Чернобил. Господари на атмосферата ни, Силфите могат да спрат да филтрират ултравиолетовите лъчи, да ни осъдят да загинем изгорени в истинска пещ... На сън съм виждал хората покрити с черни петна и изгаряния, причинени от слънцето.
Най-вече, Силфите могат да разнесат всякакви ви-дове непознати вируси или токсични продукти: "Възду-хът ще бъде заразен и развален поради злата умисъл и безнравствието на хората" ни казва Жан дьо Ватигеро. "Естественото движение на въздуха ще бъде почти изцяло променено и объркано поради заразните болести. Хората, така както и животните, ще бъдат поваляни от различни недъзи и от внезапна смърт. Ще има неописуем мор."
Човекът разполага днес с впечатляващо снаряжение от смъртоносни газове. Многобройни злополуки достатъчно го доказаха. Да си спомним за Севесо. през 1976-а година(25): една много силна отрова, диоксин, била изпусната в атмосферата. В засегнатия от токсичния облак периметър птиците падали от небето, домашните животни измрели и мястото трябвало незабавно да бъде евакуирано. Хората страдали от ужасяващи тумо-ри. Най-засегнатите били затворени в зона, достъпът до която бил забранен. Земята била толкова напоена с тази отрова, че трябвало да я изтръгват с помощта на булдозери, което, впрочем, се оказа твърде недостатъчно. Бяхме свидетели на драматично увеличаване на вродените недостатъци и изложените лица днес още са жертви на дълготрайните последици. Впоследствие научихме, че бидони с диоксин се въргалят из френските сметища.
После дойде Бопал(26) , 1984-а година. Един много летлив газ, метилов изоцианат, излетял от резервоар на завод за инсектициди. Навсякъде наоколо хиляди хора били със засегнати дробове и започнали да повръщат кръв, докато газът им изгарял очите. Счита се, че тази "злополука" е дала около десет хиляди мъртъвци, но също и двадесет хиляди хора с недъзи, и двеста хиляди засегнати лица, които още страдат от смущения в зрението или от болки в корема. Жените страдат от гинекологични усложнения и смущения на бременността...
Севесо, Бопал... Коя ще бъде третата голяма химическа катастрофа? Днес военните разполагат с газ с рядка сила: две хилядни от грама са достатъчни да бъде убит човек, петдесет килограма биха могли да изтрият френското население от картата. Излишно е да тичаме да си купим противогаз. Той няма да ни бъде в помощ, тъй като някои от тези продукти могат да проникват през порите на кожата...
Света Хилдегард(27) ,голямата пророчица на XII-и век, игуменка на бенедиктинките от Бинген, ни предвещава "голям облак, който ще разпространи ужасяващо зловонна и наистина адска миризма."
Но Силфите никога няма да бъдат по-могъщи от момента, когато ще се обединят със Саламандрите на огъня...
Пророчествата са почти единодушни. Те смятат огъня за привилегированото оръдие на божия гняв. "Огън се накладе в гнева ми, е писано във Второзакониешо и ще пламне дори до най-дълбокия ад, ще изгори земята с произведенията й."
Потопът причинил първото унищожение на света, пламъците ще извършат второто. Това неизменно присъства в легендите и на най-ранните цивилизации: от алтайските народи до индианците - ацтеки или амазонци, от маздеистките текстове(28) до "Алокалипсиса" на Свети Йоан, където виждаме как седмият ангел "застана пред олтара, държейки златна кадилница... напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята". Клод Леви-Страус(29) цитира мит на индианците Ге, според който Луната откраднала една огнена диадема от слънцето. "Диадемата й изгори ръцете и тя я изпусна на земята. Цялата савана се запали и животните бяха изгорени."
Латинският поет Лукен също е дал израз на този страх: "Огънят ще унищожи света, нищо няма да убегне от гнева на пламъците в деня, когато небето и земята ще бъдат разбъркани в една обща жарава."
Колкото до източниците на това възпламеняване, те биха могли да бъдат много. Вече споменахме за преминаването на метеорит, който, повишавайки значително атмосферната температура, би причинил сти-хийни пожари по четирите краища на глобуса, освен ако не отклони леко орбитата на Земята, излагайки я опасно на безпощадните лъчи на Слънцето... Но най-големите рискове са по-близки до почвата ни. Знаем например последиците от изпълването на средиземноморската гора с храсталаци. За едно поколение опустошените от огъня области във Франция се утроиха. Ще си спомняме също и за огромния пожар, който се разрази в Скалистите планини в Съединените Щати. Никога, както изглежда, Саламандрите не са били така активни...
Но хората не остават назад. Пожарите, причинени от убийствената им лудост, не могат вече да се изброят. След Виетнам ни е известно всичко за бомбите с напалм. Днес разполагаме с бомби с фосфор, които горят докато стигнат гола земя. А многобройни пророчества предвещават унищожаването на големите столици от огъня на войната. Свети Сезер от Арл (470-542) споменава така края на Париж: "Желязото и огънят пристягат Вавилона на Галската държава, който пада в голям пожар."
Най-ужасяващ, разбира се, остава атомният огън, който, по всяка вероятност, ще изиграе решаваща роля. Странно е да намерим предсказанието за това в текст, датиращ от XVII-u век и наречен "Пророчество на Незнайния Монах": "Изгарящи лъчи, по-изгарящи от най-нажеженото слънце на екватора, движещи се железни крепости и летящи кораби, пълни с ужасни снаряди и стрели, смъртоносни падащи звезди и жупелен огън ще унищожат големи градове." Би ли могло да се опишат по-добре ядрените оръжия, танковете, гигантските бомбардировачи и ракетите, които съставляват модерните ни армади?
Възпламеняващият огън би могъл също да обозначава неутронната бомба, която освобождава енергията си под формата на лъчи, способни да преминат през стените и метала, както стрела минава през мрежа. Неутроните разрушават клетките на тялото и организмът тогава се оказва като разтопен: "Дишането ми като огън ще ви пояде, намираме в Исайа, глава 33, стихове 11 и 12, и племената ще бъдат вар що гори, като отсечени тръни, които изгарят в огън."
Този ядрен апокалипсис не се ли намира и при Свети Йоан? В глава 8, стихове 10 и 11 той ни говори за "звезда, която гореше като светило, а името на звездата е Пелин и падна върху третата част от реките и върху водните извори, и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха..." Вече привлякох вниманието Ви в "Траектория", че тази дума "Пелин" се превежда на украински с име, което отеква като тръбене от Апокалипсиса: "Чернобил" .
Тъй като заразява земята и водите, тъй като е огън и невидима заплаха, която се разпръсва из въздуха, ядрената катастрофа ни се явява като унищожителен съюз на Гномите, Ондините, Силфите и Саламандрите...
В началото на построяването на ядрените централи ние всички слушахме как най-добрите специалисти научно ни уверяват, че възможностите за злополука са не повече от една на милиард. Днес вече имаме вписани в списъците си: Киштин през 1957-а година, Тре Мил Исланд през 1979-а, Чернобил в 1986-а и други инциденти с по-малък обхват... Как да останем спокойни? Изправени пред очевидността, специалистите преразгледаха теориите си. Много от тях оценяват като равни възможностите за по-голяма ядрена злополука от сега до края на века.
Накратко, вече не си поставяме въпроса как да попречим на подобни злополуки, а как "най-добре" да ги изживеем. В началото на тази глава аз изразих страха, че сме стигнали до крайна точка...
* * *
Трябва ли да кажем, че Земята ще изчезне? Много се надявам, че не. Все пак, най-лошият от сценариите не е за изключване. Всичко, което е родено, трябва да умре и Земята няма да избегне това правило. Знаем, че самото ни Слънце не е вечно и че надеждата му за живот е оценявана на още около пет милиарда години, което ни дава време да се подготвим... В гибелта си Слънцето ще доведе, разбира се, и тази на Земята. Това обаче няма още да бъде краят на света. Избухването на тази звезда ще освободи място на други планети, на други звезди... Големият космически цикъл ще започне отново. Убеден съм, че съществуват в далечните галактики хиляди обитавани, развити съзвездия, които ще поемат щафетата.
Във виденията, които ми внушават астралните ми пътувания, получих представа за една друга планета, наречена Трая, която е била първата лаборатория на цивилизация в нашата галактика. На тази планета, която била разположена между Марс и Юпитер, Елохимите, тези древни богове, за които ни говори еврейската Библия, са извършили един първи опит за човешка колонизация. Трая се развила, жителите се умножили, но накрая се разбунтували и се отвърнали от създателите си. Възпрепятствана в изкачването си в пo-висше Вибраторно Ниво, Трая избухнала преди около пет милиарда години, предизвиквайки астероидните бомбардировки, от които всички планети от Слънчевата система пазят следи: това са кратерите, които виждаме на Меркурий, Венера, Марс, Луната... А някои от тези звездни тела са създали астероидния пояс около Юпитер, газообразната планета.
Много след този неуспех, Елохимите, вдъхновени от Божествеността, предприели нов опит на Земята (ще се върнем на това в следващата глава). Днес ние се намираме в същия решаваш завой, който Трая не успяла да преодолее. Ако Земята не може да се издигне по вибраторната стълба, тя ще бъде заплашена от избухване. Тъй като вибраторната степен на Космоса е твърде висока, а тази на Земята твърде ниска, неизбежно ше има разрив..., както когато кристална чаша, подложена на много силна музикална нота, се счупва, неспособна да се извиси в хроматичната гама.
Но още не сме стигнали дотам. Апокалипсисът, който ни дебне, ми изглежда пo-скоро като пречистване, извършвано от Гея. Земята ще се разтърси, за да изхвърли токсичните продукти, които й инжектира човешката напаст. Става дума не за крайно унищожение, а за реструктуриране и възраждане преди Новото Време.
* * *
Какво ще стане тогава? Вместо да отнесе планетата със себе си, би ли могъл човекът да изчезне от по-върхността на Земята? За нещастие, вярвам, че това е напълно възможно. "Ние, иивилизаииите, сега знаем, че сме смъртни", казваше Валери. Оттогава сме преодолели още една степен: вече знаем, че иелият човешки род е смъртен... Ерата на динозаврите е приключи-ла, тази на човека би могла да отстъпи мястото на царството на насекомите, чиято издържли-вост на температурни промени и на високи степени на радиоактивност познаваме.
Най-приемливият сценарий все пак е, че Земята ще отстрани един значителен дял от човечеството, но една част ще оцелее. "Мнозина ще се чистят и избелват и ще бъдат изпитани", ни казва Даниил. "Тогава Земята ще бъде оставена за угар на хората."
"А ония от тях, които избягнат, като се избавят, пророкува Езекийл в глава 7, стих 16, "ще бъдат по планините като гълъбите по долините, всичките плачещи, всеки за беззаконието си..."
А Исаиа (глава 26, стих 20): "Дойдете, люде мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът.. Защото, ето, Господ излиза от мястото си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им."
Апокалипсисът на Свети Йоан (глава 7, стихове 2 и 4) ни дава сведения за тези, които ще бъдат предпазени: "Бог извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза: "Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог." И чух числото на подпечатаните, сто и четиридест и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните."
Те ще имат за задача да съградят отново Земята. Съществуването им може да бъде отначало несигурно, но Познанието ще бъде запазено. Все пак, това няма да бъде първият път в историята на света, когато подобно премеждие се случва...
Сподели с приятели: |