Болниците източвани през 200 договора с частници

Паралелният износ на лекарства не е само български проблем

- Този проблем е от много отдавна, на практика, откакто сме членове на Европейския съюз. Причината е, че от тогава действа принципът за свободно движение на стоки и хора. Тест всеки може да си купува каквото си поиска и да препродава. Но проблемът се обостри особено през последните няколко години заради огромния регулаторен ценови натиск, който се оказа. Знаете, че имаше сериозна реакция, въведоха се някакви правила, както и най-ниска цена от държавите в ЕС. Въведоха се и допълнителни отстъпки. Всичко това направи цената изключително атрактивна за паралелните търговци.

- Точно така. Затова се купуват лекарства от българския пазар.

- Мерките, които могат да се предприемат, са различни. Една от идеите, която е била обсъждана, е да се промени наредбата и цената на лекарствата да не е най-ниската от всички държави, с които се сравняваме, а да е средно аритметична от последните три държави. Това е едното, което може до известна степен да регулира процеса. Може да се намерят и механизми, чрез които да речем Агенцията по лекарства да следи налични количества в страната и при първи съмнения, че някои лекарства изчезват, тя да се намесва. Но най-добре е да се намери решение на ниво Европейски съюз. Не сме сами в тази битка. Засегнати са много държави -Румъния, Унгария, Словакия, дори страни, които въведоха много рестриктивно законодателство, заради което Европейската комисия ги санкционира. Така че проблемът освен български е и европейски.

- Точно така, не сме. А и аз имам наблюдение и върху другите страни, защото работя с тях. При нас обаче проблемът е най-остър.

- Точно така. Това е недопустимо. В същото време у нас се въвежда и мораториум върху нови лекарства, като смятат, че по този начин ще спестят пари.

- Ще бъдат ли спестени наистина средства чрез този мораториум, каквато е идеята?

- Никъде в Европейския съюз не се процедира по този начин. Така се лишават пациентите от иновативни терапевтични решения. Навсякъде в ЕС се стремят гражданите на една или друга страна да имат достъп до новите лекарства, да се лекуват колкото е възможно по-успешно, за да се върнат отново в обществото, като работят и си гледат семействата. Логиката там е такава. Тук е точно обратното. След като въпросът за мораториума беше повдигнат в обществото, от здравната каса обясниха как тези 15 лекарства са нови и по този начин експериментираме. Заради това можело да се окаже, че не са толкова ефективни, колкото се твърди. Това обаче не е вярно. За да бъдат прилагани в терапевтичната практика, тези лекарства са регистрирани не от българската Изпълнителна агенция по лекарствата, а от Европейската, която гледа под лупа всичко. В този ред на мисли да се твърди, че Европейската агенция по лекарствата е посредствена структура, която издава фалшиви разрешителни за употреба в цяла Европа, не е коректно. Освен това се твърди, че става дума за нови лекарства, което не е така. Сред тях има медикаменти, одобрени в Европа още през 2011 година, но българските граждани нямат достъп до тях. Тук никой не ги е регистрирал, не ги е внесъл и предоставил. Щом те са регистрирани в Европейската агенция по лекарствата, следва да се продават в цяла Европа. Техните клинични проучвания са минали, за да излязат на пазара, минават през иглени уши. Сред медикаментите, на които се налага мораториум от 2018 година, има такива, които пациентите чакат отдавна.

- Едно от тях е за лечение на идиопатична белодробна фиброза. Лечението е регистрирано и е в употреба в Европа от 2014 година. Друго лекарство е за хронична лимфоцитна левкемия. Доказано е, че прилагането му спира наполовина прогресирането на рака -това е изключително голям напредък в онкологията. Мораториумът отрязва възможността на пациентите с хронична лимфоцитна левкемия от лечение с ефикасно лекарство. Към момента единствено то помага единствено, когато всичко друго е безуспешно. Тези медикаменти отдавна са минали експерименталния стадий и Европейската агенция по лекарствата е приела, че те са безопасни и следва да се прилагат на пациенти.

- Става въпрос за 15 лекарства. При някои от тях има алтернативи, но в част от тях просто няма друга алтернатива за пациентите. От години се борим да се вкара евтино лекарство за едно много неприятно заболяване при новородени. Става въпрос за хемангиома при деца. Тя се изразява в огромни черни петна, които обезобразяват както личицата, така и телцата им. По света отдавна има доказано, действащо лекарство, но в България го няма вече в продължение на пет години.

- Не повече от 300 000 лева за една година. Няма оправдание при тази демографска криза да не се допусне лечението с това лекарство. Хидраденит е друго ужасно заболяване, което засяга тийнейджърите. От него се появяват огромни буци по шията, подмишниците, по кожата, получават се язви. Досега това заболяване се лекуваше само с операция. На засегнатите от него момчета и момичета се проваляше животът, а това са бъдещето на България. От години пишем писма до НЗОК. Това лекарство не е ново, доказано е. Сега тези млади хора няма да имат лечение. На фона на всичко това се твърди, че тези лекарства не били доказани. Смята се и чрез този мораториум ще се спестят пари. Ако се стигне до спестяване, то ще е под 1,5% от парите за здраве, което означава 25 млн. лева. На фона на 3-милиардния бюджет на Националната здравноосигурителна каса това е нищо.