Вотът на недоверие озвери политиците

Половината българи не могат да платят извънредни разходи

Половината от българите не могат да си позволят да покрият неочаквани финансови разходи. Това показват данните на Евростат в анализ за риска от бедност или социално изключване сред гражданите на Европейския съюз за 2014 година.

За неочакван финансов разход за семейство се приема, ако поне веднъж в годината се наложи целият месечен доход на човек да отиде в непредвидена посока - за лечение, за ремонт на дома, за покупка на битов електроуред или друго. Прагът на този неочакван финансов разход стартира от 110 евро в Унгария, 160 евро в България или 380 евро в Гърция, до близо 1800 евро в Люксембург, около 1200 евро в Австрия и Финландия и по около 1000 евро в Холандия, Германия и Ирландия, изчисляват статистиците.

Покриването на неочаквани финансови разходи се оказва най-трудна задача на жителите на Унгария, Латвия и Хърватия - над 60 на сто. Между 50 и 60% от жителите на Кипър, Литва, Ирландия, Гърция и Румъния също изпадат в невъзможност да покрият неочакван финансов дефицит в семейството. Най-слабо притеснени са жителите на Швеция, Холандия и Люксембург - едва 20 на сто от тях имат проблеми при неочаквани семейни финансови дефицити.

Евростат посочва още, че прагът, под който жител на страна - членка на ЕС, може да се счита за изпаднал в риск от бедност, е вариращ за страните членки. В Люксембург примерно той е 20 000 евро годишно, във Финландия - 14 200 евро годишно, а в България - 3888 лева, или около 1900 евро годишно. По данни на европейската статистика около 38 на сто от жителите на ЕС не могат да си позволят неочаквани финансови разходи. Също така около 122 млн. души, или 24,4% от населението на ЕС, е било изложено през 2014 г. на риск от бедност или социално изключване. Най-изложени на риск от бедност или социално изключване през този период са били Румъния (40,2%), България (40,1%) и Гърция (36%).

Три деца са носители на салмонела

Три деца от градина "Божур" в Сливен и нейния филиал са носители на салмонела, съобщи зам.-кметът Пепа Чиликова. Това показват окончателните резултати след масовото изследване сред малчуганите и персонала в двете забавачници в центъра на града.

Носителите не са болни от инфекцията, но са източници и затова не посещават заведенията, докато не приключи назначената им терапия срещу бактерията. Почти всички останали, или 228 деца, са с отрицателни резултати и вече ходят на градина. Двайсетина отсъстват, но заради респираторни заболявания. "От Агенцията за храните вземаха всеки ден проби на суровите продукти, които се доставят за приготвянето на храната в кухнята на "Божур". И тези проби са отрицателни" - каза още зам.-кметът Чиликова.

Нетипичният хранителен взрив от края на м.г. предизвика силно безпокойство. Тогава 4 деца бяха приети в болница със салмонелоза. 29 деца и служители от персонала бяха носители на бактерията. Паниката се появи отново, след като неотдавна се установи, че в "Божур" все още едно дете е носител на салмонела. Затова санитарните инспектори препоръчаха всички малчугани и целият персонал да си направят едновременно изследвания, имаше отново пълна дезинфекция на двете градини. Източникът на заразата не бе открит.

Към момента ситуацията вече е овладяна и няма причина за безпокойство, казаха още от общината.