Виртуалната реалност диагностицира и лекува

Виртуалната реалност диагностицира и лекува

През последното десетилетие сме свидетели на развитие с невероятни темпове на технологиите. Това доведе до появата на нови устройства, които използват някои не толкова нови, но усъвършенствани технологии.

Една такава технология е виртуалната реалност, която се появява в началото на 70-те години на миналия век. Но поради сложната си изработка и високата цена не добива особена популярност.

В наши дни се предлагат много устройства, основани на нейната

Учени, изследователи и технологични компании експериментират, като прилагат технологията по всевъзможни начини. Така те проверяват нейното приложение за забавление, обучение, маркетинг, медицина и всички други възможни области.

В света на медицината свързаните с виртуалната реалност научни изследвания започват да се разрастват от средата до края на 90-те години. По това време е и първият, но неуспешен опит да се продават очила за виртуална реалност. Новото поколение устройства с ниска цена и висока ефективност обаче ще ускорят все по-големия брой научни изследвания в тази област.

Виртуалната реалност се прилага за диагностициране на различни болестни състояния - от психични като шизофрения, алцхаймер, паркинсон, деменция, травматични увреждания на мозъка, до инсулти и очни заболявания, като глаукома.

Приложима е и

за лечение на моторно-невронни заболявания и фобии

и може да бъде в помощ на студентите при изучаването на човешката анатомия и на хирурзите за тренировки за сложни операции.

Изследвания при пациенти с ранен алцхаймер показват работата на различни области от мозъка в 3D виртуална среда. Нещо, което можеше досега да бъде открито с помощта на магнитен резонанс. Пациенти с шизофрения също имат промени в областите на мозъка, чрез които възприемат околната среда. Изследователи извършват пилотни проучвания за откриване на ранни промени в периферното зрение при пациенти с глаукома с помощта на виртуалната реалност и резултатите са твърде обещаващи. Екип от университетски учени откри, че очила за виртуална реалност дори може да се използват

за измерване на обхвата на движение на шийните прешлени

за да се откриват всякакъв вид отклонения.

Изследвания на пациенти с мозъчни травми показват подобрения в точността и скоростта на движенията на ръцете им, като изпълняват определени действия във виртуалния свят.

При пациенти с паркинсон виртуалната реалност се използва в комбинация с магнитен резонанс, за да се изучи и премахне състоянието, често срещано при засегнатите от болестта, известно като "замразяване на походката". Болните не могат да мърдат краката си, когато трябва да преминат през тесни врати или коридори, и обикновено падат на земята. С виртуалната реалност учените създават среда, състояща се от множество коридори и врати. Пациентите с паркинсон преминават през тях, като използват поставени на краката им педали. Това става, докато лежат на скенер за магнитен резонанс, който следи постоянно мозъчната им дейност, и резултатите са изненадващо добри.

Виртуалната реалност помага на студенти да изучат човешката анатомия.

Виртуалната реалност помага и на студенти буквално да се потопят в човешката анатомия. Технологията

С него студентът и държаният от него джойстик непрекъснато се следят от програмата, която позволява да се види какво се случва в мозъка му, докато разглежда органите в тялото и научава важни подробности.

Хирурзите използват технологията, за да изучават анатомията на новородени бебета и пациенти с уникална морфология преди операция. Преживелите инсулт могат да възвърнат контрола и сетивността на засегнатите крайници благодарение на виртуалната реалност. За целта те гледат 3D виртуално изображение на засегнатия си орган. То обаче се движи, когато поразеният от инсулт мърда здравия си крайник.

Създават се и специални програми и игри за устройствата за виртуална реалност. Те помагат да бъдат преодолени всякакви фобии - от височини, летене, паяци и др. Тези програми са приложими и в случаи на

а също и при депресии и деменции. Дори тези устройства могат да бъдат в помощ на хора със слабо зрение.

В последно време се провеждат дори проучвания за това как пациентите биха възприели средата на болница, пак основани на технологията.

Когато разглеждаме някои от тези изследвания, се получава малко объркване - кое се смята за виртуална или заобикаляща виртуална реалност. В момента за потребителите заобикаляща виртуална реалност се описва като система, която включва някакъв вид прикрепящ се към главата дисплей, който възпроизвежда двоен образ. Той пък се възприема от вроденото ни стереоскопично зрение и технология за следене на въртенето на главата. Въпреки това в научната литература изразите "виртуална реалност" и "заобикаляща виртуална реалност" може да имат променливо значение.

Например 2D играта, пресъздаваща несъществуващ свят, Second Life се описва като заобикаляща виртуална реалност. Дори и да има известно объркване, важното е, че започват изследвания в областта на диагностичните и оздравителните

възможности на прикрепяните на главата дисплеи

за виртуална реалност.

Няма съгласие сред медицинската общност за правилната терминология по отношение на тази технология. Постигането на такова съгласие би помогнало за улесняване на използването на литературата по темата. По този начин общуването ще стане по-ефективно и така тези открития ще са по-достъпни в полза на обществото.

СЛУЖИТЕЛИ НА ЗАТВОРИ И АРЕСТИ ОБУЧЕНИ ЗА ПАРАМЕДИЦИ

Общо 124-ма служители на затворите и следствените арести са се обучавали за част от професията парамедик, а за работа с наркозависими - 24-ма служители.

20 жени от сливенския затвор са преминали през програмата за изработка на ръчен текстил. Това съобщиха изпълнителите на проекта от агенцията за публични комуникации и обучения "Анкор А Дженте" и Синдиката на служителите на затворите в България.