Електронно досие на пациента и електронни рецепти - това предвижда националната здравна стратегия

Електронно досие на пациента и електронни рецепти - това предвижда националната здравна стратегия

Електронно досие на пациента и електронни рецепти. Това предвижда националната здравна стратегия. Постижимо ли е това да 2020 г. – отговора търси 11-ата национална конференция по електронно здравеопазване.

На форума се обсъждат възможностите за прилагане на телемедицина и конкретните стъпки за преминаване към електронно здравеопазване. Председателят на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова коментира, че концепцията за пръстов идентификатор за влизане в болницата все още не е представена подробно пред комисията в Народното събрание.

Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване в НС: В Националната здравна стратегия е заложено това, че трябва да се направи електронен идентификатор, но какъв точно да бъде той като техническо решение не е решено. И затова ние се надяваме да имаме наистина една достатъчно добре мотивирана концепция, за да може да се реализира пръстовият отпечатък като електронен идентификатор. Но ние винаги сме смятали, че е много по-важно да се създаде интегрираната информационна система на НЗОК, тя да се обвърже с останалите структури, които се занимават със здравеопазване в държавата, за да може да имаме наистина електронно досие на пациента.

Какви са възможностите на ВМА за справяне с евентуални огнища на остри инфекции у нас, причинени от миграционен натиск

Какви са възможностите на Военномедицинска академия за справяне с евентуални огнища на остри инфекции у нас, причинени от все по-силния миграционен натиск. Това обсъдиха военните медици с депутати от 3 парламентарни комисии - по отбрана, здравеопазване и вътрешна сигурност.

На срещата дойде и военният министър Николай Ненчев, според който на ВМА, и сега, и в бъдеще се отрежда най - важната роля срещу биозаплахите. Репортажът е на Зоя Велинова.

Репортер: За последните 3 месеца през ВМА са преминали 1400 бежанци, предимно със заболявания на дихателните пътища, диабет и травми. Но днешната среща трябваше да покаже каква е готовността на ВМА и колко бързо ще реагират военните медици, ако със мигрантите неволно или умишлено в страната влязат опасни инфекции като холера, тиф, ебола. Оказа се, че има опасност и от вариола и малария, които уж са изчезнали през последните години. Какви са възможностите на военните лекари?

Николай Петров: Ние сме достатъчно готови като капацитет и възможности, но не знаем какво ще е предизвикателството. Едно е да знаем за 100 или за 1000 пациенти става дума. Тази непредсказуемост не ни позволява да кажем, че сме готови на 100 %.

Репортер: Проф. Петров обясни, че при евентуална биозаплаха добре изградена компютърна система ще прави мигновена връзка между МВР и институциите и веднага в акция ще влезе военномедицински отряд за бързо реагиране.

Камен Плочев: В рамките на 10-20 минути, най-много 1 час можем да тръгнем. Всеки си знае маршрута, с кого отива. Сандъците са в клиниката и 5 екипа веднага могат да тръгнат за огнището на зараза.

Репортер: А на въпрос дали е достатъчен контролът при първичните медицински прегледи, като се има предвид, че в някои от пунктовете-филтри работят фелдшери, от ВМА отговориха, че не е необходимо на първа линия да работят високоспециализирани лекари, а по-скоро добри диагностици, които бързо да отделят заразените до идването на специализираните екипи.

В България липсва животоспасяващо лекарство за онкоболни - Еласпаргиназа

В България липсва животоспасяващо лекарство за онкоболни - Еласпаргиназа. Родители и лекари от отделението по детска хематология и онкология в университетската болница във Варна призоваха за бързо решение на проблема. Без препарата Еласпаргиназа лечението на много болни деца е обречено на неуспех.