Кюстендилската болница с инвазивна кардиология

Защо Москов и съдебната реформа са несъвместими

Решението на Петър Москов да остане в правителството стана обект на бурни негодувания. В същото време той все пак остана в партията. А това предизвика недоволство и към нея. Здравният министър по данни на "Алфа Рисърч" от ноември т.г. е на трето място сред най-одобряваните министри. Христо Иванов е на 18-о, предпоследно място. Това е положението, независимо какво виждате във Facebook.

Отлъчването на Москов от ДСБ следователно би лишило партията от най-успешния й политик. И то заради кауза (съдебната реформа), смисълът от която е радикално неясен за огромна част от гласоподавателите. Това в ДСБ го разбират много добре. Ето защо изпадат в шизофренната ситуация хем да са с Москов, хем да не са с него, хем да го критикуват, хем да го одобряват.

Не следва ли принципите да са над тънките сметки, ще попитате. Само че кое е принцип и кое е сметка в ДСБ отдавна не е много ясно. Коалирането с партията, наследник на легионерите - Български демократичен форум, през 2013 г. например въпрос на принцип ли беше или на сметка? Или издигането на Вили Лилков за кмет на София - броени дни след като се изказа за "София прайд": "В никакъв случай не би трябвало да ни се тика в очите това, че някой има различна сексуална ориентация от нормалните хора."

Първото значимо нещо, което Петър Москов направи като министър, бе да легитимира расисткото говорене. До този момент расизъм в прав текст бяха проявявали политици от националистически и "фобски"партии. Но ето член на ръководството на партия, която се идентифицира като демократична, си позволи да напише във Facebook: "Дотук с приказките за това кой какви права имал и с призивите и обещанията да не правим повече така! Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират, когато искаш да им помогнеш, и не нападат..."

Москов подкрепи твърденията си със статистики, които впоследствие бяха категорично отречени от полицията. Но с думите си се хареса хем на лекарите, хем на расистки настроените и вярващи в мантрата за "циганската престъпност" българи.

Ако някой си позволи деликатно да каже, че изказванията на Москов са неподходящи, това беше... Христо Иванов. "Политическата коректност, за която се говори, ми се струва измислено, сложно название на приличието. Не е прилично да се етнизират проблеми и това е въпрос на базово приличие", каза още бившият правосъден министър.

Прокуратурата го оневини със странния словесен пирует, че омразата не е била единствената цел на изказването му. С което легитимира словото на омразата, стига то да върви в комплект с други неща.

В този контекст на чия страна ви изглежда по-логично да застане Петър Москов - на страната на съдебната реформа, която цели да ограничи безконтролната власт на прокуратурата, или на страната на прокуратурата, от чието политически мотивирано решение той лично имаше полза?

Тъй като участието на ДСБ във властта се смяташе за единствена гаранция за реформи, нямаше кой да забелязва такива връзки. Критикуващите расизма на Москов бяха заклеймени я като комунисти, я като проводници на интересите на ДПС, а най-често - и двете.

Проблемът на Петър Москов с расизма обаче съвсем не е само негов. РБ от самото начало на парламентарното си битие настояваше за коалиция с крайнодесния Патриотичен фронт. Мантрата бе, че "Патриотите" ще държат ДПС далеч от властта, което пък ще е гаранция за провеждането на съдебната реформа. Както и че за разлика от "Атака" те са антируски настроени. На този фон расизмът, ксенофобията и хомофобията изглеждаха пренебрежима подробност.

Е, за пореден път излезе наяве, че проблемът с ДПС ни най-малко не е идеологически; и че и най-големите националисти биха гласували в унисон с тях, стига интересът да го изисква. Въпрос на време е да се покаже и че "Патриотите" не ще да са и толкова анти-Путин - цели 12 души от кандидат-депутатската им листа са агенти на ДС, между които е и съпредседателят на ПФ Красимир Каракачанов. В същото време гласуването на ПФ против съдебната реформа мина някак "между капките".

Не е възможно да приемеш расизма, ксенофобията, хомофобията и изобщо омразата като дребна подробност, ако не ти идва отвътре. Ако не си решил да се идентифицираш със същите ценности. Ако не си нечувствителен към тях. Омразата не е нещо, което е по-безобидно от корупцията. За да се реализира, идеята за съдебната реформа трябва да се изпълни със съдържание отвъд технологията й. А това ще стане едва когато има ако не политици, то критична маса от граждани, които не само проповядват процедурната страна на реформата, но имат идея в името на какво се прави тя - за да има справедливост за хората.

Ако е успешна такава реформа обаче, мястото на расизма и омразата няма да е в правителството и парламента и Петър Москов не би бил министър.

От текст на Светла Енчева в сайта "Маргиналия"