Великодушния Пратеник и страната на забавния му живот с неговото семейство

Исляма подтиква мюсюлманина да отдаде правото на душата си, чрез позволеното забавление в рамките на законите на Аллах, за да премахне отегчението и скуката и да продължи да следва пътя си към Аллах –Аззе уе Джелл- с усърдност и активност.

Това е така, заради думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „ Забавлявайте сърцата си от час на час.“ (Сехауи).

Но условието за това е, забавлението да не надделява над другата страна и да не бъде обхванат живота на мюсюлманина от безполезни неща и да забрави причината заради, която е създаден. В началото на призива сподвижниците на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ си мислеха, че Исляма е религия на огромните усилия и няма място в нея за почивка, забавления и отмора по позволен начин. Казва Ханзале ибн Хузейм Ел-Ханефи:

„Срещна ме Ебу Бекр и каза: „Как си? О, Ханзале!“ Отговорих: „Двуличник е Ханзале.“ Рече: „Пречист е Аллах, какво говориш?“ Отговорих: „ Когато сме при Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и ни говори за огъня и Дженнета (Рая), като че ли го виждаме с очите си, а когато си тръгнем от Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ и отидем при нашите съпруги, деца и богатства забравяме много.“
Рече Ебу Бекр: „Кълна се в Аллах и ние се сблъскваме със същото.“ После отидохме с Ебу Бекр и влезнахме при Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ като казах: „Ханзале е двуличник, о, Пратенико на Аллах.” Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Какво е това?!.“ Отговорих: „ О, Пратенико на Аллах, когато сме при теб ни говориш за огъня и Дженнета, до такава степен, като че ли го виждаме с очите си, а когато си тръгнем от теб и отидем при нашите съпруги, деца и богатства забравяме много.“ Каза Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Кълна се в Този, в Чиято ръка е моята душа, ако постоянствате в положението, в което сте при мен и в споменаването на Аллах, Меляйкетата ще се здрависват с вас във вашите постели и пътища! Обаче о, Ханзале, Час по час (Каза го три пъти).“ (Муслим)
Но това мислене се измени, когато Исляма направи забавлението със семейството и вкарването на радост и щастие в него да е от религията. Няма нищо чудно в това, защото Исляма е всеобхватна религия, грижеща се за тялото, душата и разума. Казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

„Всяко нещо, което не е от споменаването на Аллах е забава и игра, освен ако е едно от тези четери неща: Ласките на мъжа към неговата съпруга, човек да дресира коня си, надпреварата с врага ( преди сблъсък между двете войски) и обучението в плуване.“ (Есбахани, предава го Ен-Несаи с думите „Всяко нещо, в което няма споменаване на Аллах...“)

Също така това виждане се промени, заради одобрението от Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, доказващо това. Казва Джабир ибн Семура: „Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ не ставаше от мястото, на което отслужваше сутрешния намаз (молитва), докато не изгрееше слънцето. След това ставаше, а хората говореха, като споменаваха нещо от невежеството и се смееха на глас, а той се усмихваше.“ (Муслим)

И не само това, дори подчерта, че е задължително да се отдаде правото на развлечение и отмора на душата, а това се съдържа в думите, които Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ отправя към Абдуллах ибн Омар:

„Ей, Абдуллах, достигна до мен информацията, че ти си казал: „Кълна се в Аллах, ще говея всеки ден и ще отслужвам намаз всяка нощ докато съм жив!” Казах: „Разбира се, о, Пратенико на Аллах.“ Отговори: „Не го прави. Говей и разговявай, отсужвай намаз през ноща и спи, защото ти имаш задължение към твоето тяло, имаш задължение към твоите очи, имаш задължение към твоята съпруга и имаш задължение към твоя гост.“ (Бухари)

1.Благородния Пратеник забавлява семейството си:

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ се стараеше да забавлява семейството си, да установи в семейната обстановка радостта и веселието, възползвайки се от всеки подходящ момент, за да прогони тъгата и скуката от своя дом. Казва Айша /радийеллаху анха/- съпругата на Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Влезнаха етиопците в джамията и почнаха да играят, а Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ ми каза:“ Ей, красавице, желаеш ли да погледнеш към тях? “Отговорих: „Да“. Тогава той /саллеллаху алейхи уе селлем/ застана до вратата, а аз се долепих до него, поставих брадичката си на неговото рамо и подпрях лицето си на неговата буза. Каза (Айша): „От думите им в този ден бяха: „ Ебу-л-Касим е добър (Ебу-л-Касим е прозвище на Мухаммед). Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Насити ли се.“ Казах: „Не бързай о, Пратенико на Аллах.“ След време пак се обърна към мен и каза: : „Насити ли се.“ Казах: „Не бързай о, Пратенико на Аллах.“ След това тя каза: “Аз не желаех да гледам към тях, но исках да покажа на жените колко държим един на друг.“

Неговия Господар го възпита по най- добрия начин и от природата на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше, че той не извършваше към никого нещо, което другия мрази. Правеше се, че не забелязва и си затваряше очите към част от нещата, които вършеха неговите съпруги, особено неща, които не бяха в противоречие с повелите на Аллах, за да не нарани чувствата им и да не пречупи душите им.

Казва Айша /радийеллаху анха/, че Ебу Бекр влезнал, докато две малки момиченца седели при нея в дните на Мина, удряли деф и пляскали, а Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ се бил покрил с дрехата си. В този момент Ебу Бекр ги смъмрил, а Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ открил лицето си и казал:

„Остави ги Ебу Бекр, това са празнични дни“, а това бяха дните на мина. Казва Айша /радийеллаху анха/: „Видях Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ да ме прикрива, а аз гледах към етиопците, които играеха в джамията. Тогава Омар ги порица, а Той //саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Остави ги, те са в сигурност.“ (Бухари)

От признаците на любовта, е търсенето на всяко нещо, което може да донесе щастие в сърцето на този, когото обичаш. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ се стараеше да спечели всяко нещо, което ще допринесе щастие в неговото семейство.

Казва Айша /радийеллаху анха/: „Играех си с момиченцата при Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, а те искаха да преминат през него, за да стигнат до мен, като той се правеше, че им пречи и после ги пропускаше.“ (Муслим)

4.Благородния Пратеник играеше със семейството си:

Както наставленията на Исляма са към това което е в полза на духа и тялото, също така са и към това, което носи щастие и веселие в душата. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ не пренебрегваше тази страна, а и отдаваше нужното право и принос, като се шегуваше със сподвижниците и семейството си, но говореше само истината. От нещата, които са известни е, че шегата е обичана за душата, прогонва скуката и отекчението, но при условие че е съгласно правилата поставени от Аллах, без лъжа в нея и без лошо отношение към някого.

Почти никога не отсъстваха нещата в живота на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, чрез които душата отпочиваше. Той излизаше навън и се разхождаше със семейството си, като не го възпираше пророчеството, известяването и водачеството да обръща внимание на душевната страна. Айша /радийеллаху анха/ разказва едно нейно пътуване с Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

Смеха е заложен в човека и Исляма обръща внимание на това. Казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

Така ни учи нашата религия, че на мюсюлманина подобава да е усмихнат, а не с мрачно лице, от което човека до него да се отвръщава. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ се смееше и разсмиваше околните, за да прогони отегчението по време на неговите сбирки и да всее атмосфера на радост и щастие. Той казва:

От поведението му /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше, че той се заиграваше и веселеше хората около него. Разбира се за неговото семейство също имаше дял от радостта, ласките и веселието му, за да премахне отегчението и скуката от тях и да донесе щастие в техните души.

„Дойдох при Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ с ястие, което бях сготвила за него, и казах на Сеуда – а Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше между мен и нея: „Яж.“, а тя отказа. След това казах: „Яж или ще ти омажа лицето с нея.“, а тя отново отказа да яде. Поставих ръката си в ястието и омазах лицето ѝ с нея, а Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ се засмя, премахна крака си от нея (т.е. премахна крака си от нея за да може тя да стигне до мен) и каза на Сеуда: „Омажи и ти нейното лице.“ И тя омаза моето лице, след което Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ се засмя. Мина Омар /радийеллаху анху/ провиквайки се „Ей, Абдуллах“, „Ей, Абдуллах.“, тогава Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ си помисли, че ще влезне и каза: „Станете и си измиите лицата.“ Казва Aйша: „Не престанах да уважавам Омар, заради уважението на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ към него.“(Ебу Яаля, добър)

От мъдростта му /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше, че той се отнасяше и постъпваше с всеки един човек според начина, който е в съотвествие с неговите интереси и насоки, при условие това да не е в противоречие с религията.

Предава се от Харидже ибн Зейд, че група хора влезли при баща му Зейд ибн Сабит р.а., и казали: „Извести ни за част от характера на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/”! След това Зейд каза: „Бях съсед на Пратеника/саллеллаху алейхи уе селлем/, и когато слизаше откровение ме призоваваше и аз отивах при него, за да запиша онова, което беше низпослано. И когато говорехме за нещо от земния живот, той също говореше с нас. А заговорехме ли за отвъдното, той също се включваше в разговора, или пък когато станеше дума за храна и той беше с нас.” ( Бейхаки)

9. Благородния Пратеник и щастието му, когато неговото семейство беше щастливо:

Донасянето на щастие и радост в семейството е от признаците за добротата на един човек, към неговото семейство. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше пръв в полагането на усилия за допринасяне на радостта и щастието в неговото семейство. Казва Айша /радийеллаху анха/: „Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше седнал, когато чухме смях, веселие и детска глъчка. Тогава той /саллеллаху алейхи уе селлем/ стана и видя една етиопка да танцува, а децата покрай нея да и се радват.“ Тогава рече: „О, Айша, ела и погледни.“ Отидох и поставих брадичката си на рамото му и започнах да гледам към нея, според това което виждах между рамото и главата му, а той ми каза: „ Не се ли насити, не се ли насити.“ Аз казвах „Не“, за да видя колко държи на мен.“ Когато се появи Омар, хората се разпръснаха и разотидаха от нея, а Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Наистина аз видях как шейтаните от джиновете и хората се разбягаха от Омар.“ След това се върнах.“ (Тирмизи, достоверен)

От практиката на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше да беседва и разговаря със своето семейството, защото чрез това се постига пречистване на душите от това, с което са обременени, от всекидневните взаймоотношения, а също така увеличава сплотеността, привързаността и засилва обичта. Казва Сафийе бинт Хуйейе- жена на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, че отишла да посети Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ по време на Иатикяф (Престой в джамията, през последните десет дена от месец Рамадан), и разговаряла с него в продължение на един час, след това се прибрала, а Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ станал заедно с нея, за да я изпрати до дома ѝ. Когато достигнали до вратата на джамията при къщата на Умму Селеме, минали двама човека от енсарите (жителите на Медина) и поздравили със селям Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, а той им казал: „За ваша информация, това е Сафийе бинт Хуйейе“. Казаха: „Пречист е Аллах, о, Пратенико на Аллах.“ И това нещо им натежа, тогава Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Наистина шейтана достига в човека до там, до където достига кръвта му и се страхувах да не посее съмнение във вашите сърца.“ (Бухари)

Исляма се грижи за онази част от нещата, които са вродени в човека и едно от тези неща е любовта между мъжа и жената. Гледа се на желанието и подбудата като на неща, които са неизбежни и трябва да се задоволят, а не да се разбиват. Това нещо не трябва да се постига чрез мимолетни наслади или животински инстинкти, затова е заложено да се осъществява чрез женитбата (Никях), която възпитава на чистота и целомъдрие. Надбавя душевно спокойствие, съхранява любовта и гарантира правата на всяка една от двете страни. Казва Аллах Теаля:

„И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи." (Ер-Руум:21)

Затова Исляма повелява на своите последователи да избързват с женитбата, ако имат такава възможност и способност.Казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

„Уважаеми младежи, който от вас може да се ожени, нека го направи, защото това е най-превъзходното за очите и най- доброто укрепление за целомъдрието. А, който няма тази възможност нека да говее, защото говеенето за него е щит.“ (Муслим)

Също така Исляма порицава монашеството и ергенския живот. Предава се от Енес ибн Малик /радийеллаху анху/, че е казал:

„Дойдоха трима човека до къщите на жените на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, за да питат за ибадета на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/. След като бяха известени за ибадета му им се стори, че това е малко и казаха: „Къде сме ние спрямо Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, на него са опростени изминалите и настоящите грехове.“ Каза един от тях: „Що се отнася до мен, аз ще отслужвам намаз постоянно.“ Втория рече: „Аз ще говея през цялата година и няма да разговявам.“ Каза третия: „Аз ще страня от жените и никога няма да се женя.“ Тогава Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ отиде при тях и им каза: „Вие ли сте тези, които казват това и това...? Кълна се в Аллах, наистина аз съм най- богобоязливия измежду вас, но има дни, в които говея и се храня, кланям намаз и спя, също така се женя. Затова онзи, който изостави сунната ми не е от мен.” (Бухари)

Исляма почита и въздига любовта между съпруга и съпругата, като я стори ибадет, за който се въздава награда за вярващия, така както се въздава за другите добри дела. Казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

„... и в обладаването на вашите жени има садака“, казаха: „О, Пратенико на Аллах! Нима ако някой от нас отиде при жена си, за да задоволи страстта си има награда?! „ Отговори: „Ако я задоволи по непозволен начин, за него не ще ли има грях? По същия начин, когато я задоволи чрез позволеното за него има награда.“ (Муслим)

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ подтикна към това нещо, поради огромната му важност в живота на мюсюлманина. За да бъде спокоен душевно, физически и да може да извършва ибадета си без да е обременен с излишно напрежение.

Нека разгледаме избрани откъси от живота на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ с неговото семейство, по отношение на емоционалността.

1.Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ никога не мамеше семейството си:

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше пример за подражание по отношение на целомъдрието и преданоста, което трябва да притежава всеки мюсюлманин, особено когато шейтана нашепва на душата му да извърши прелюбодеяние. Предава се от Джабир ибн Абдуллах, че Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал:

Наистина бързото връщане на един човек от едно пътуване, е доказателство за обичта му и силната му привързаност към неговото семейство. В това нещо има всеизвестни ползи, като успокоение на душата и страстите. Именно поради това наставлението на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ в това отношение беше ясно:

„Пътуването е част от наказанието. Възпрепятства за вас съня, храната и питието, и когато някой от вас приключи с нуждата, поради която пътува, нека да побърза да се върне при семейството си.“ (Бухари)

3. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и възобновяването на обичта и любовта към семейството му:

Подаръкът има специално място и е много ценен, когато е от човека, когото обичаш. Именно заради това наставленията на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ в тази насока бяха ясни, казвайки:

„Разменяйте си подаръци, за да се заобичате.” (Бухари)
И казва още: „Ей мюсюлманки, никоя от вас да не пренебрегва своята съседка, та дори да е с кокал на който е останало малко месо.” (Бухари,Муслим)

За да се възобнови обичта и да се премахнат смущаващите неща, които се трупат в душата, влияейки лошо на съжителството ни със семейството, Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ ни повели да носим подаръци за любимите хора:

„Когато някой от вас се върне от пътуване, нека се върне при семейството си с подарък.“ (Ибн Хиббан)

4. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и задоволяването му с неговото семейството:

Опазването на сетивата и задоволяването им със семейството е признака на уравновесената личност, а шейтана се стреми да наруши баланса на тази личност и да я вкара в порочността и безнравието. Вече е предопределен дела на сина на Адем от прелюбодеянието и той без съмнение ще го достигне:

„Когато вярващите жени се преселваха към Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, бяха изпитвани за вярата си с думите на Аллах Аззе уе Джелле: „О, Пророче, ако дойдат при теб вярващите жени да ти се закълнат, че не ще съдружават нищо с Аллах и не ще крадат, и не ще прелюбодействат...” до края на знамението. Каза Айша /радийеллаху анха/: „Който е признал това, той вече е признал шериата, и Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ им казваше след това признание: „Разотивайте се, вие вече се заклехте.“ И кълна се в Аллах, ръката на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ не е докосвала ръката на жена никога. Той вземаше клетвата от тях чрез думи.“ Казва Айша /радийеллаху анха/: „Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ не вземаше клетва от жените освен по начин, по който му е повелил Аллах, и никога дланта на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ не е докосвала дланта на жена.Той им казваше когато вземаше клетвата от тях: „Вече взех клетвата ви чрез думи.“ (Муслим)

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ не намираше за недостатък да показва обичта си към неговото семейство- нещо повече! Това се считаше за благороден нрав, добро съжителство и живот, още повече, че той бе изпратен в общество изпълнено с невежество, в което жената не бе зачитана за нищо. Казва Айша /радийеллаху анха/:

И казва още:

„Когато се споменеше името на Хадиджа, Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ я хвалеше по най- добрия начин. Един ден започнах да ревнувам от нея и казах: „Ах, колко често я споменаваш, а Аллах Аззе уе Джелле вече те дари с по- добра от нея.“ Той каза: „Аллах Аззе уе Джелле не ме е дарил с по- добра от нея!
Тя повярва в мен, когато другите не вярваха, довери ми се, когато хората ме взеха за лъжец, предостави ми богатството си, когато хората ми го възбраника и Аллах Аззе уе Джелле ме дари с деца от нея , а ми възбрани поколение от другите ми жени.“ (Ахмед)

6. Благородния Пратеник и хигиената му в съпружеските отношения:

Насоките на Исляма ни показват, че Аллах Аззе уе Джелле е красив и обича красотата, щедър и обича щедроста, чист и обича чистотата. Мюсюлманинът трябва да се стреми да бъде в най-превъзходен облик винаги и най-вече пред семейството си. Казва Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/:

„ Когато някой от вас бъде с жена си и след това иска да повтори, нека да вземе абдест.“ (Муслим) След това допълни: „Това е най- чистото, най- доброто и най- хигеничното.“ (Ебу Дауд)

7. Благородния Пратеник и ласките му с неговите съпруги:

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ препоръча да не се пристъпва към полов акт, преди да има любовна игра казвайки:

„Не осъществявай полов контакт с нея, докато не се появи при нея желание, както при теб: „И това докога?“ Отговори: „ Да, целуваш я, намигваш ѝ и я закачаш с устните си и главата си, а когато видиш, че при нея е дошло това което е при теб, тогава.“ (Ел-Мугни)

Обърна внимание на това и препоръча да запалим желание у партньора преди действието. Казва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/:

„Когато някой от вас извършва полов контакт със съпругата си нека е справедлив към нея (това е справедливоста в обичта и добрия полов контакт), а ако той е задоволил нуждата си преди нея, да не я пришпорва, докато и тя не задоволи нуждата си.“ (Хейсеми)

8.Благородния Пратеник и размяната му на обич със семейството.

Наистина истинската любов е тази, която се проявява към любимия човек във всяко едно положение, като не се променя заради обстоятелствата и времената. Такова беше и положението на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ спрямо неговото семейство.

„Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ ме опипваше в положение на месечен цикъл и подаваше главата си от джамията по-време на Итикяф, а аз я измивах въпреки че бях в цикъл.“ (Бухари)

Наистина семейния живот и скритите му неща са тайна, които Исляма строго подтиква да се пазят и да не се разпространяват и по- специално тези тайни, които карат слушателя да изживява момента на действието чрез слуха и описанието. Това е така поради това, че споделянето им унищожава срама и почтеността.

„От хората с най- лошо положение при Аллах в съдния ден ще е човек, който се е отдал на съпругата си и тя на него, а след това е разпространил тайните ѝ.“ (Муслим)

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ притежаваше ласкави чувства и изострени усещания, говореше на семейството си с думи, доказващи обичта и любовта. Назоваваше всяка една от жените си по начин, който тя обичаше. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ зовеше Айша /радийеллаху анха/ с думите „Ей, Румена”. Тя обичаше да я назовава така. Отнасяше се много ласкаво, а понякога ги назоваваше с умалителни имена, за да изяви това, което се крие в сърцето му. Също така казваше на Айша „Я, Аиш“( „Ей, Прелестна“). (Муслим)

Дори, когато неговите съпруги бяха в месечен цикъл, той сядаше с тях, хранеше се с тях и ги докосваше, за да поясни становището на Исляма в ситуации като тази. Докато напълно противоположно на това е свещенната книга на християните, която олицетворява жената по време на месечен цикъл с мръсотията и заповядва на мъжа да стои далеч от нея (Погледни библията на Левитикус –Leviticos- 15:19).

Казва майката на вярващите Айша /радийеллаху анха/:

„Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ ме докосваше под вътрешната ми дреха по време на месечен цикъл, но наред с това той най-добре владееше страстите си сред вас.“ (Бейхаки)

Нуждата на жената от мъжа и на мъжа от жената е природно вродено качество. Наред с това тя е постоянна и непрестанна и съсвем не е периодична, както е при останалите създания. Той не страни от нея, въпреки месечния и цикъл, а нещо повече- върши с нея всичко останало освен полов акт. Казва Айша/ радийеллаху анха/:

„Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ отслужваше намаз през нощта, а аз бях до него в положение на месечен цикъл, бях покрита с дреха от вълна, и част от нея беше върху неговата страна.“ (Муслим)

13. Благородния Пратеник и топлите чувства с неговото семейство:

Наистина делата на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ са наставление за хората и пояснение на различните становища в Исляма, за да могат те да практикуват религиозния си живот. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ докосвайки жените си в положение на месечен цикъл и спейки заедно с тях, ни показва чистотата на женското тяло и местата, до които той се е докосвал в периода на менструация. Казва Айша:

„Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ се облягаше на мен, когато бях в месечен цикъл и четеше Коран.“ (Муслим)

14.Благородния Пратеник и къпането му заедно със семейството си:

Наистина Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ винаги се стремеше да носи щастие в своето семейство. Дори в положение когато липсват страстта и желанието. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ се къпеше заедно с жените си, и се шегуваше с тях. Казва Айша /радийеллаху анха/:

„ Когато аз и Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ се къпехме от един съд се надпреварвахме във вземането на вода от него, като ми казваше на шега: „Остави вода и за мен.” а аз казвах: „Остави ти на мен.“ (Несаи)

15.Благородния Пратеник целуваше семейството си:

Поддържането на чувствата живи в едно семейство е гарант за щастлив живот и сполука. Също така спомага за преодоляването на несгодите и проблемите. Чрез малки жестове и нежни думи можеш да спечелиш обичта на съпругата си, да премахнеш притесненията и да успокоиш душата ѝ. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ се грижеше за тези малки неща и не ги пренебрегваше. Казва Айша /радийеллаху анха/:

„Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ се приближи да ме целуне, а аз казах: „Говея!“ Той отговори: „И аз говея!“, след това ме целуна.“ (Ен-Несаи)

16. Благородния Пратеник и човещината му към неговото семейство:

Пратеника Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ е човек като останалите хора, но ги превъзхожда с пророчеството като бе почетен чрез известяването на посланието. Изпратен бе, за да ги изведе от тъмнината на обожаването към хората, до светлината на обожаването на Господаря на хората и да ги извести за религията на Аллах. Това е превъзходството на Аллах, дарява с него Той, когото пожелае от Неговите раби. Това е така поради думите Му, Всевишен е Той:

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ не притежава божествени качества, не знае неведомото, не може да допринесе сам по себе си полза или вреда и не може да се разпорежда с вселената. Казва Всевишния Аллах за него:

И наред с неговото превъзходство, слава, извисено положение и почит дарени му чрез пророчество, той е категорично против превъзнасянето му над мястото, което го постави Аллах и го почете чрез него.

„Не ме превъзнасяйте така, както християните превъзнесoха сина на Мерйем (Иса), а казвайте раб на Аллах (Абдуллах) и Негов Пратеник (уе расулюх).“ (Бухари)

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е обикновен човек, който не притежава свръх способности и именно заради това той не е безсмъртен. Казва Всевишния Аллах за него:

„Мухаммед е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците. Нима, ако бе умрял или бе убит, щяхте да се отвърнете? А който се отвърне, той не ще навреди на Аллах с нищо. Аллах ще въздаде на признателните.“ (Али Имран: 44)

Също така го сполетяват нещата, които се случват на всеки човек. Разболява се, боледува и се лекува. Казва Абдуллах ибни Мес‘ууд:

„Влезнах при Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ като го заварих с треска и казах: „О, Пратенико на Аллах, ти имаш силна треска?“ Той отговори: „Разбира се, аз преживявам треска, която е за двама от вас.“ Казах: „Това е така, защото за теб има двойна награда ли?“ Отговори: „Разбира се, това е така. Няма мюсюлманин, който да го сполети нещастие – дори да го убоде трън или по-сериозно от това, освен Аллах да му премахне греховете чрез това, така както премахва листата от дървото.“ (Бухари)

Смисъла на думите „Това е така, защото за теб има двойна награда ли?“ се разбира от хадиса на Сеад ибн Еби Уеккас /радийеллаху анху/ в който казва:
„Казах: „О, Пратенико на Аллах, кои хора са с най- голямо изпитание?” Отговори: „Пратениците, след това тези които ги следват най-много и тези по техния път. Човек бива изпитван за сметка на собствената си вяра. Колкото е по-силна тя, толкова по-голямо е и изпитанието, а колкото по-слаба е тя, толкова по-слабо е и изпитанието. Несгодите няма да оставят раба на Аллах докато не го пречистят напълно, оставяйки го да крачи по земята без нито един грях.“

Също така Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ обичаше и мразеше. Казва Омар /радийеллаху анху/: „Дойде един човек при Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и потърси от него да му даде нещо, а той му отговори: „Нямам нищо, което да ти дам, но ти вземи на заем за наша сметка, докато се сдобием с нещо, за да ти дадем.“ Каза Омар ибн Хаттаб: „O, Пратенико на Аллах, ти си по-обичан за мен от майка ми и баща ми, това което Аллах ти е възложил си го дал , а когато нямаш не се обременявай.“ Каза (Омар): „ Не се харесаха на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ думите на Омар, и когато се ядосаше се познаваше по лицето.” Стана един човек от Енсарите² и каза: „Ти си по-обичан за мен от майка ми и баща ми, раздавай и не се страхувай че Притежателя на великия трон ще намали богатството.“ Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ се усмихна и каза: „Това ми е повелено.“ (Табери)

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ също така се радваше и тъжеше. Когато почина неговото дете Ибрахим, той /саллеллаху алейхи уе селлем/ заплака, а един човек изказващ съболезнованията си му каза:
„Що се отнася до Ебу Бекр и до Омар, ти имаш по-голямо право за величието на Аллах от тях. Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Очите сълзят, сърцето тъжи, но ние не казваме нещо, което разгневява Господаря. Ако не беше истинското обещание от Аллах- определеното сборище, и отвъдното да е следващото на предходното, щяхме да направим за теб, о, Ибрахим най- превъзходното, което можехме да намерим. И наистина ние за теб тъжим.“ (Т.е., Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е искал да каже „ Щяхме да те оплачем подобаващо”.) (Ибн Мадже)

Също така плачеше и се смееше, разказва Усама ибн Зейд: „Дойде смърта при сина на една от дъщерите на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, а тя поиска от него да отиде при нея, но той и изпрати следното: „На Аллах е това, което е дал, Негово е онова, което е отнел и всяко нещо при Него е с определен срок. Бъди търпелива и очаквай наградата си от Аллах.“ Тя му отвърна с писмо като му се закълна. След това Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ стана, станах и аз, а с него бяха Муаз ибн Джебел, Убеййе ибн Ке‘аб и Убадету ибн Ес-Саамит. Когато влезнахме дадоха момчето на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, а душата му стенеше и го напускаше. Каза (Усама): „Стори ми се, като че ли е съд от кожа“ . Каза (Усама): „След това заплака Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, а Убадету ибн Ес-саамит му каза: „Какво е това о, Пратенико на Аллах?“, отговори: „Милостта, която Аллах е заложил в синовете на Адем, наистина Аллах ще помилва милостивите Негови раби.“ (Ибн Мадже)

• 
  Също така се веселеше и страдаше. Разказва Джаа‘фер ибн Еби Талиб в разказа си при завръщането от земите на Етиопия:
  

• 
  Също така забравяше. Един път забрави нещо по-време на намаз и беше поправен. Разказва Абдуллах ибн Омар:
  „Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ откланя един от намазите (обедния или следобедния) с два ракята⁶. Каза му Зул-Йедейн: „Забрави ли о, Пратенико на Аллах или намаза е съкратен?“, отговори: „Нито съм забравил, нито намаза е съкратен.“ Каза му Зул-Йедейн: „Ти отслужи два ракята.“ След това Пратеника се обърна към хората и каза: „Така ли е както казва Зул-Йедейн?“ Отговориха: „Да.“ След това той отслужи два ракята, направи текбир (Аллаху Екбер) и направи поправително седже⁷.“ (Ибн Хаджер)
  

• 
  Не беше безгрешен в човешките взаимоотношения и усилия, в които се допускат и грешки. Но трябва да се знае това, че той /саллеллаху алейхи уе селлем/ е безгрешен спрямо това, което известява от Аллах като откровение.
  Пратеника на Аллах мина покрай едни хора и ги видя да оплождат палмите, като им рече:
  „Какво правят тези хора?“ Отговориха: „Пренасят прашец от мъжките към женските.“ Каза: „Не мисля, че това ще помогне с нещо.“ След като достигнаха тези думи до тях, оставиха това действие и слезнаха от палмите. След като узна за това Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Това е само предположение, но ако в това дело има полза вършете го. Аз съм човек като вас и предположението ми може да е грешно или правилно. Но що се отнася до това, което ви казвам с думите: „Казва Аллах“, то знайте, че аз не лъжа за Аллах.“ (Муслим)
  

• 
  Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ във взаимоотношенията си с хората също е човек, както казва:
  „О, Аллах! Наистина Мухаммед е човек и се ядосва, както се ядосват хората. Аз взех Твоя обет, който ти няма да нарушиш. Затова, на който и вярващ да навредя, нагрубя или бичувам, направи това нещо откуп за него и дело, с което да се доближи до Теб в Съдния ден.“ (Муслим)
  

• 
  Също така той/саллеллаху алейхи уе селлем/ беше човек в отсъждането между хората казвайки:
  „Наистина аз съм човек, а вие отнасяте спора си до мен. Може би някой от вас да е по- убедителен в доказателството си от другия, а аз да отсъдя в негова полза според това, което чувам. Затова на който отсъдя дял от правото на неговия брат нека не го взема, защото съм отрязал за него парче от огъня.“ (Бухари)
  

• 
  Също така беше човек в обществения живот, женеше се за жени и желаеше да има потомство. Неговото положение е като положението на пратениците преди него.
  Казва Всевишния Аллах:
  

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ приемаше заложеното човешко качество на ревност в неговото семейство с широко разтворени гърди, и го лекуваше с мъдрост и нежност.

Казва Енес ибн Малик /радийеллаху анху/:
„Докато Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше при една от съпругите си, друга от майките на вярващите⁸ му изпрати чиния с храна. Тази, при която беше удари ръката на прислужника, след което чинията падна и се счупи на две. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ взе и съеднини двете пърчета след това събра храната в тях, като казваше: „Ревнува вашата майка“, след това накара прислужника да изчака, докато донесат чиния от тези на съпругата в чиято къща беше. Даде здравата чиния на тази съпруга, на която беше счупената и остави счупената в къщата на тази, която я счупи.“ (Бухари)

2. Благородния Пратеник и изпълнението на обета към неговото семейство:

Изпълнението на обета, запазването на обичта и неотричането на красивото са качества, доказващи основата на притежателя им и неговата ценност.

Не се предава за Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ през целия му живот, нито преди пророчеството, нито след него да е вдигал ръка над жена. Това е било така в обществото, а какво остава за неговото семейство, имайки впредвид, че няма семейна къща, в която да няма проблеми. Къщите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ са били като останалите. Не са отсъствали проблеми в тях, но въпреки това не е удрял нито една от жените си, нито е изричал дума, с която да обиди някоя от тях.

„Пратеника на Аллах никога не е удрял жена.“

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ се е женил за девет жени, като за това си има причини и предпоставки. От тях са милост и грижовност за онзи, който е повярвал и го е последвал, като заради това се сблъска с преследване и гонение.

„Не ме развеждай, задръж ме и направи моя ден да е за Айша.“ След като той направи това, беше ниспослан следния айет:

„И ако жена се страхува от своя съпруг, от неприязън или отдръпване, не е прегрешение за тях помежду им да се помирят. Най-добро е помирението.“ (Ен-Ниса: 128). Беше готова на това, само от копнеж да остане съпруга на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/. (Тирмизи)

5. Благородния Пратеник и милостта му към неговото семейство:

„Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ влезна в джамията, видя едно опънато въже между две колони и каза: „Какво е това въже?“ Отговориха: „Това е на Зейнеб, когато отсужва намаз (молитва) и се изтощи се хваща за него.“ Каза Пратеника /саллеллаху алейхиуе селлем/: „Премахнете го, когато някой от вас ослужва намаза нека стои прав докато е бодър, а когато се изтощи нека да седне.“ (Несаи)

Това е божествената религия, а Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ не искаше от неговото семейство да се претоварват от ибадета⁹ с това, което не им е по силите, за да не попречи върху останалите неща от живота им. Как да не желае това, като именно той казва на сподвижника, който се беше заел само с ибадет и беше изоставил позволените сладости на този земен свят: „Ти имаш задължение към твоите очи, имаш задължение към твоето тяло, имаш задължение към твоята жена, имаш задължение към твоя гост и имаш задължение към твоя приятел.“

6. Благородния Пратеник и удовлетворяването на неговото семейство:

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ беше най- нежния човек към хората и най- вече към семейството си. Той чуваше неща от неговото семейство, които го дразнеха, но не им обръщаше внимание и посрещаше всички тези неща с усмивка, обич, прошка и нежност. Замисли се върху нежността на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ към неговите съпруги! Когато Айша повиши глас по- време на разговор между нея и Пратеника, Ебу Бекр /радийеллаху анху/ я чу, влезна при нея и понечи да я удари, като каза: „Чувам, че повишаваш глас на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/?!“, а Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ го възпря. След тази случка Ебу Бекр излезна ядосан, а Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза:

В основата на взаимоотношенията на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ с хората беше улеснението, милостта и нежността. Предава се от Ебу Хурейра /радийеллаху анху/:

„Един бедуин влезна в джамията... След това уринира в един от ъглите на джамията. Хората се устремиха към него, но Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ ги възпря и каза: „Наистина вие сте изпратени да улеснявате, а не да затруднявате. Сипете върху мястото един съд с вода.“ (Ебу Дауд)

Разказва майката на вярващите Айша /радийеллаху анха/ за любезността, нежността и улеснението на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ към семейството си:

Наистина давайки залък в устата на твоята съпруга не печелиш само нейното сърце и внимание, но също така и задоволството на Аллах. Именно чрез тази връзка между земното и религиозното се поддържат чувствата, запазва се хармонията и семейството бива обгърнато със спокойствие и мир. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва на Сеад ибн Еби Уекказ: „Не харчиш от твоето богатство целейки задоволството на Аллах, освен да бъдеш възнаграден дори и за залъка, който поставяш в устата на своята съпруга.“ (Бухари)

Грижата за чувствата е признак за чиста душа и бистра същност. Пратеника /саллелаху алейхи уе селлем/ се грижеше за чувствата на семейството си и не ги порицаваше за неща, които се случваха не по тяхно желание. Разказва Аммар ибн Ясир /радийеллаху анху/:

„Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ спря за почивка през последната част от нощта заедно с войската. С него беше и съпругата му Айша. Тя загуби скъсаната си огърлица от перли при града Зифар (в Йемен). Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ задържа хората, за да търсят огърлицата чак докато изгря зората, а хората нямаха вода. Ебу Бекр се ядоса на Айша и каза: „Задържа хората, а те нямат вода!“ В този момент Аллах Аззе уе Джелле низпосла улеснението- тейеммум с пръст. Каза Аммар: „Мюсюлманите станаха заедно с Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ удариха с ръцете си по земята, след това ги вдигнаха като не премахнаха нищо от пръста по тях и обтриха лицата си и ръцете си до рамената, а от долната част на ръцете до подмишниците.“ (Несаи, достоверен)

10. Благородния Пратеник и разкрасяването, парфюмирането и чистотата за семейството си:

Добрият външен вид и приятната миризма са неща, които се харесват на душите, успокояват сърцата и чрез тях се радват очите.

Казва Айша /радийеллаху анха/: „Аз виждах сияещи следи от парфюм по главата на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, а той беше в Ихрам.“ В друго предание: „Сияещи следи от парфюм по косата му /саллеллаху алейхи уе селлем/.“ (Несаи)

„Когато беше попитана Айша /радийеллаху анха/: „Какво е първото нещо, което вършеше Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ след като влезнеше при теб?“, тя отговори: „Когато влезнеше при мен първото нещо, с което започваше беше мисвака (корен от дърво с който се почистват зъбите).“ (Достоверен)

Такава беше природата на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, спретнат във всички положения, дори в положение на сън. Той не заспиваше без да е с Абдест и да е чист. Казва прислужника му Енес ибни Малик– този, който имаше честта да му служи в продължение на десет години:

„Никога не съм усетил парфюм, миск или нещо по-добро от аромата на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, и не съм докосвал никога нещо по-нежно- брокатен плат или коприна по-нежни от дланта на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем.“ (Муслим)

Скромността не идва с друго освен с добро, както ни известява Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, освен тази, която става причина да се погуби правото на мюсюлманина от земния или от отвъдния живот. Пратеника /саллеллаху алехи уе селлем/ показваше обичта си към неговото семейство възпитавайки на това неговите последователи, за да показват и те обичта си към техните семейства, и за да бъде това причина за постоянна обич и продължителен семеен живот. Казва Амр ибн Ас:

„Отидох при Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ и казах: „Кой човек е най- обичан за теб?“ Отговори: „Айша.“ Казах: „А от мъжете?“ Отговори: „Нейния баща.“ Казах: „След това кой?“ Отговори: „Омар.“ След това спомена други хора и замълча, страхувайки се да не ме стори от последните, които изброява. (Бухари и Муслим)

12. Благородния Пратеник и страха му за неговото семейство:

Страха е човешко качество, което е обикновено и природно заложено, но само когато не преминава границите на естесвения страх. Когато премине се превръща в болест. Пратеника /саллеллаху алехи уе селлем/ се срахуваше за своето семейство и полагаше усилия да не ги сполетяват нежелани неща. Казва Енес р.а., че той и Ебу Талха срещнаха Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ като с него беше Сафи’йе, на една камила зад него. Докато вървяха камилата се спъна, след което Пратеника и съпругата му паднаха. Ебу Талха каза: „Спри!“ и скочи от камилата си. Отиде при Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и каза: „О, Пратенико на Аллах, Аллах да ме направи откуп за теб, стана ли ти нещо?” Каза: „Не, но се погрижи за жената.“ Тогава Ебу Талха сложи дрехата на лицето си и се отправи към нея, след което хвърли дрехата върху нея и тя стана. Подготви за тях животното, и те се качиха.“ (Бухари)

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ обичаше доброто за семейството си и се стараеше да им надбави от него, особено от това, което ги води към задоволството на Господаря на световете, приближава ги към Дженнета и ги отдалечава от огъня. Именно това е успеха, който подчертава Всевишния Аллах с думите:

„Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада.“ (Али Имран: 185)

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ подтикваше и приканваше семейството си към добро. Казва ум Селеме - съпругата на Пратеника: Една вечер Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ се събуди изплашен и каза:

„Пречист е Аллах!!! Колко много е спуснал Аллах от Неговата милост и колко много е спуснал от наказанието си!!! Кой ще отиде да събуди моите съпруги, за да изпълнят намаз, може би да са облагодетелствани на земята и да са необлагодетелствани на съдния ден (това е така, за да не си помислят поради това, че са жени на Пратеника, че са предпазени от наказанието). (Бухари)

14. Благородния Пратеник не нахълтваше при семейството си:

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ мразеше измяната и ревността, които преминаваха нормалните граници и обичаше да вижда семейството си в най- красивото положение и най- добрия вид. Именно затова се стремеше да укрепи чувствата на обич с неговото семейство. Затова той ги известяваше от рано с пристигането си след дълго пътуване, за да имат достатъчно време да се разкрасят и подготвят за неговото посрещане. За да ги види в най- добрия облик и положение, и това да засили обичта между тях.

Казва Джабир ибн Абдуллах: „Бяхме с Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ по време на едно пътуване, и когато се връщахме преди да влезнем в нашия град каза: