През август и септември 2014 г
Оценяване на мерките на държавите членки
Изтегляне 495.62 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2 Необходимост от засилено сътрудничество и съгласуваност
- 4.1 Спешни препоръки за предстоящата зима
- Оптимизиране на използването на газохранилищата
- Осигуряване на своевременно изпълнение на инфраструктурните проекти
- За държавите с повишен стандарт за доставките — въвеждане на мерки за временното му понижаване в извънредни ситуации на регионално или съюзно равнище
- Максимизиране на потенциала за промяна на горивната база и осигуряване на оперативното изпълнение
- Прилагане на краткосрочни мерки за енергийна ефективност и ограничаване на търсенето
- Определяне на ролята на оператора на преносната система в извънредни ситуации и осигуряване на правилното разбиране на тази роля от негова страна
3.1 Оценяване на мерките на държавите членки Продължително прекъсване на доставките по газопреносното трасе през Украйна и a fortiori на всички доставки от Русия за ЕС ще окаже съществено въздействие в ЕС, като най-засегнати ще бъдат източните държави членки и страните от Енергийната общност. Националните доклади разкриват два основни проблема във връзка със сигурността на енергийните доставки в ЕС в краткосрочен план. Първо, обектите по няколко инфраструктурни проекта, започнати с изричната цел за повишаване на сигурността на доставките след кризата от 2009 г., все още не са (изцяло) пуснати в експлоатация — по различни причини, вариращи от липсата на политическа подкрепа до незадоволително управление на проектите и липса на международно сътрудничество32. Второ, много от националните стратегии за сигурността на доставките са или едностранни по своя характер, или недостатъчно съгласувани, и/или с недостатъчна степен на сътрудничество. Като цяло това води до по-ниска от оптималната ефективност при гарантирането на сигурността на доставките на газ в Съюза, както подробно ще бъде разяснено по-долу. Анализът на ENTSOG показва, че сътрудничеството, основано на оптимизирано използване на инфраструктурата и относително разпределение на тежестта, гарантира доставките за защитените клиенти в държавите членки и договарящите страни по Договора за Енергийната общност, както и значителен износ за Украйна33. Въпреки това заедно с оптимизирането на вътрешните и презграничните газови потоци балтийските страни, Финландия, държавите членки в Централна и Югоизточна Европа и договарящите страни по Договора за Енергийната общност ще трябва да въведат широк набор от допълнителни мерки, за да сведат до минимум недоставените или липсващите количества газ за незащитените клиенти. Тъй като доставянето на допълнително количество газ от евентуално национално производство, от външни източници или от газохранилища вече е отчетено в модела на ENTSOG, най-вероятната следваща мярка — в допълнение към другите видове мерки от страна на търсенето — е обусловена от цените или задължителна промяна на горивната база. Добър пример е Финландия, която на пръв поглед може би е най-уязвимата държава членка с до 100 % недоставени или липсващи количества газ при използвания в модела вариант за 6-месечно прекъсване на доставките от Русия. Същевременно, на първо място, делът на защитените клиенти, снабдявани с газ, е минимален. Освен това поради своя задължителен механизъм за промяна на горивната база и задължението за поддържане на големи запаси от алтернативно гориво Финландия най-вероятно би успяла — с добра логистика — да замести всички количества газ, без да е нужно да ограничава търсенето. Все пак най-засегнатите — балтийските страни, държавите членки от Централна и Югоизточна Европа и договарящите страни по Договора за Енергийната общност34 — вероятно ще трябва да ограничат доставките за незащитените клиенти, особено към края на периода съгласно модела. Във всички национални доклади се представят мерки за справяне с евентуално прекъсване на доставките. Последователността на тези мерки е важна, а от решаващо значение е пазарът да функционира възможно най-дълго време. Когато пазарът работи, ценовите сигнали ще привлекат нови доставки на газ — главно ВПГ — в ЕС като цяло, а в рамките на ЕС — в тези страни, които изпитват най-голям недостиг, при условие че съществува необходимата инфраструктура. Ценовите сигнали ще насърчават търговското използване на газохранилищата като инструмент за осигуряване на равновесие между търсенето и предлагането и ще стимулират намаляването на търсенето и промяната на горивната база по икономически съображения. Държавите членки следва да не пречат на преминаването на газовите потоци през националните граници. Повишението на цените не е криза на доставките и не е основание за намеса на пазара под претекст за гарантиране сигурността на доставките. Това обаче не освобождава уязвимите държави членки от задължението да планират старателно мерките, които биха използвали при подготовката за посрещане и справяне с евентуална извънредна ситуация, както и да определят внимателно последователността на тези мерки. Освен това уязвимите страни следва първо да използват изцяло пазарните мерки, но когато те вече не са достатъчни, следва да се прибегне до непазарни мерки при обявяване на извънредна ситуация. Когато трябва да се прилагат непазарни мерки, много важно е първо да бъдат въведени мерките, които най-малко нарушават конкуренцията и са най-пропорционални, и едва след това мерките, водещи до по-голямо нарушаване на конкуренцията, както и това да бъде извършвано с надлежно отчитане на въздействието им в международен план. 3.2 Необходимост от засилено сътрудничество и съгласуваност Както беше посочено, като цяло националните доклади са ориентирани по-скоро към национални подходи, а не към регионалното измерение при изготвянето на стратегии за сигурност на доставките. Поради това много държави членки са направили допускания в националните си доклади относно липсата на сигурност на доставките от определени граници, което ги кара да използват и допускания за липсата на износ, която води до намаляване на сигурността на доставките в по-широк регионален мащаб или в рамките на целия ЕС. Следователно сътрудничеството е от основно значение, тъй като например в региона на Балтийско море положението на газохранилището Inčukalns е толкова важно, че ако не може да разчита на него, Естония ще остане без газ след пет дни и няма да може да снабдява дори защитените си клиенти. Липсата на съгласуваност води до редица несъответствия в мерките, посочени от различни, често съседни, държави членки. Сред тези несъответствия са или включването в няколко плана на нарасналия капацитет на едни и същи външни доставчици, или различни допускания за потоците по общите междусистемни връзки. Това очевидно е предвестник за получаването на неефективни резултати, особено при криза с пазари под напрежение, и може да доведе до погрешно чувство за сигурност. Макар да е ясно, че преди провеждането на стрес тестовете бе извършено известно съгласуване, което бе допълнено чрез нови обсъждания, сравнителният анализ на докладите показва, че все още има възможност и необходимост от по-нататъшно съгласуване между държавите, за да се постигне основната цел за реалистични допускания по отношение на очакваните газови потоци през точките на междусистемно свързване. С оглед на посоченото по-горе е ясно, че международното сътрудничество трябва да излезе извън рамките на обикновената международна проверка на съвместимостта на националните мерки и трябва да бъде разширено, така че да включва определянето на полезните взаимодействия между държавите и да се постигне съгласие относно начините за прилагане на мерките за солидарност. Такъв подход би довел до съществено повишаване на ефективността не само в икономическо отношение, но и по отношение на гарантиране сигурността на доставките на газ в много краткосрочен план. Съществуват примери за подобно сътрудничество между държавите членки и Комисията приветства това като реална първа стъпка за повишаване на сигурността на доставките на регионално равнище. Такъв пример е предвиденото споразумение между Естония и Литва, въз основа на което защитените клиенти в двете държави ще бъдат снабдявани преди незащитените клиенти в която и да е от тях. Друг пример е междуправителственото споразумение между Унгария и Хърватия за сигурността на доставките, което представлява градивен подход към сътрудничеството, макар че изпълнението му предстои. Освен това сътрудничеството може да се прояви под формата на съвместно използване на инфраструктура, например газохранилища, или повишаване на производството на енергия в някои държави членки, благодарение на което освободените количества газ ще могат да се използват за снабдяване на защитените клиенти. Интересен пример в това отношение е развиващото се сътрудничество между Гърция и България, в рамките на което се предвижда обмен на газ и електроенергия за стабилизиране на двете системи в случай на сериозен недостиг. Подходът на засилено сътрудничество ще изисква споразумения между съответните страни по организационните, търговските и регулаторните условия на сътрудничеството в случай на криза. За да се изгради доверие, е необходимо на европейско или регионално равнище предварително да бъдат договорени ясни правила. Възможно е засиленото международно сътрудничество да не бъде постигнато изцяло по всички аспекти до настъпването на зимата. Въпреки това, предвид на повишения риск понастоящем, съседните държави членки и други страни следва незабавно да започнат този процес или да засилят започнатите инициативи, за да постигнат разбирателство по най-важната информация, както и индивидуални и съвместни действия при евентуално кризисно положение. За постигането на такива договорености, в т.ч. мерките, които може да бъдат въведени при нужда през идната зима, би могло да се получи съдействие от Европейската комисия с цел сключване на споразумение в сравнително кратък срок. Трябва да се развият различни форми на сътрудничество, за да се облекчи недостигът на газ във всяка държава членка, като се осигурят доставки от други държави, дори ако за тези доставки е необходимо доставящата държава да направи „жертви“. При прилагането на този принцип трябва максимално да се използват координиращата роля и отговорността на операторите на газопреносни системи за гарантиране на сигурността на доставките, с подкрепата на националните органи за енергийно регулиране, за да им се даде възможност до осигуряват потоци газ за съответната съседна страна, дори когато не са осигурили пълно функциониране на системата в областта, за която отговарят. Това би дало възможност и за повишаване на сигурността на доставките в дългосрочен план чрез регионални партньорства. Комисията подчертава в този контекст особената роля на държавите членки, през чиято територия газът преминава към пазарите „надолу по веригата“. Що се отнася до извършването на доставките за Централна и Югоизточна Европа, Германия, Чешката република, Австрия, Словакия, Унгария и Словения имат особено важна инфраструктура, която трябва да се използва по оптимален начин като основа за функционирането на вътрешния пазар. Освен това при особено положение във връзка със сигурността на доставките трябва също така да се гарантира, че тези държави продължават да разрешават преноса на газ към пазарите със значителен недостиг. Ясно е обаче, че този вид сътрудничество не може да бъде само еднопосочно. В неговите рамки следва да се предвиди възможност за подходящо разпределение на разходите за мерките, необходими за преодоляване на дадена криза в краткосрочен, но и в средно- и дългосрочен план. Схващането, че потребителите в дадена страна поемат разходите за мерките за сигурност на доставките и поради това следва да се ползват от по-високи нива на защита, често представлява пречка за разработването на схеми за сътрудничество. Мерките за солидарност не са безвъзмездно отпускани средства или дарения, а оперативни мерки за реагиране при извънредни ситуации, за които получателят в крайна сметка ще трябва да даде своя принос. Солидарността, която насърчава т.нар. поведение на пътник без билет, не е солидарност. Във всеки случай би било неподходящо солидарността да се разглежда само в търговски контекст в краткосрочен план. Засиленото сътрудничество ще донесе не само осезаеми краткосрочни ползи за онези държави членки, които са изложени в най-голяма степен на риск от извънредни ситуации през идната зима. В интерес на всички е въвеждането на най-амбициозните и радикални мерки — например намаляване на търсенето, ограничаване на търговията или освобождаване на стратегическите резерви — да бъде отложено и те да бъдат сведени до минимум, тъй като трайно застрашават вътрешния енергиен пазар. Това, от своя страна, може да понижи доверието на инвеститорите (например използването на газохранилищата за търговски цели) и да намали привлекателността на пазара на ЕС за външни доставки от съществуващи и нови източници. Подходите въз основа на изолация и подозрителност пречат на солидарността, която е необходима за създаване на истински енергиен съюз. За това обаче ще бъде необходимо уязвимите държави членки да направят всичко възможно за предотвратяването на извънредни ситуации, като предприемат действията, разгледани по-подробно в т. 4. 4. Препоръки Като цяло енергийната политика на ЕС има за цел окончателно изграждане на вътрешния енергиен пазар, повишаване на енергийната ефективност, намаляване на емисиите на парникови газове, разнообразяване на външните източници на доставки и използване на местните източници; всичко това води до повишаване на сигурността на доставките в ЕС. Вниманието в настоящия доклад е съсредоточено върху конкретните препоръки, които ще осигурят по-добрата подготовка на ЕС и способността му да реагира при конкретен риск от прекъсване на доставките от Изтока през следващата зима. 4.1 Спешни препоръки за предстоящата зима Комисията е групирала краткосрочните препоръки по три основни теми: i) да се осигури функционирането на пазара; ii) ясно да се определи кога спира да функционира пазарът и кога са необходими спешни мерки; iii) осигуряване на съгласуваност и сътрудничество както при планирането на действията при извънредни ситуации, така и при възможните намеси. i) Да се осигури функционирането на пазара в краткосрочен план
Капацитетът на междусистемните връзки следва да се максимизира и трябва да се гарантира, че този максимален капацитет се предлага на пазара, например чрез своевременно прилагане на ефективни процедури за управление на претоварването35 и механизми за разпределение на капацитет36. По-специално, ограниченията върху износа може да имат отрицателно въздействие в случай на газова криза. Както е видно от анализа, извършен от ENTSOG, ограниченията върху износа могат да доведат до значително нарастване на вредите при газова криза в най-засегнатите държави членки и до увеличаване на броя на страните със съществено прекъсване на доставките. Във връзка с това Комисията напомня за член 11, параграф 5 от Регламента за сигурността на доставките на газ, според който „[следва да] не се въвеждат мерки, които неоправдано ограничават притока на газ в рамките на вътрешния пазар“ или „които могат да застрашат сериозно положението с доставките на газ в друга държава членка.“ Комисията насърчава бързото прилагане на правилата за достъп на трети страни до инфраструктурата (включително газохранилищата), дори в случаите, когато са били предвидени изключения от Третия енергиен пакет, както например в Латвия и Естония.
През последните години се повиши прозрачността във връзка със съхраняваните в газохранилищата количества, а платформата Gas Storage Europe (GSE) е чудесна инициатива, благодарение на която се осигурява информация за почти всички газохранилища в ЕС. Последното усилие трябва да дойде от страна на Румъния (Romgaz), която трябва да публикува данните за съхраняваните количества газ37, в т.ч. на платформата GSE. Националните регулаторни органи разполагат с инструменти, с които могат да осигурят икономически стимули за участниците на пазара — например посредством намаляване на тарифите за пренос за нагнетяване на газ в газохранилищата — с цел повишаване на нагнетяваните количества. Тази мярка бе успешно въведена наскоро в Унгария и доведе до стабилно нарастване на съхраняваните количества в страната през последните седмици, въпреки че те остават малко под средното равнище за ЕС38. Количествата на изтегляния от газохранилищата газ зависят от икономически фактори, а не непременно от стратегията за сигурност на доставките, особено ако няма мерки за принудително изпълнение на задълженията за осигуряване на доставките. Може да се предоставят икономически стимули, чрез които участниците на пазара да бъдат възпирани от твърде бързо прибягване до газохранилищата, когато може да бъдат използвани и други газови ресурси, например ВПГ. Такива стимули, вече използвани от датския оператор на газопреносната система, може да бъдат под формата на плащания в полза на собствениците на газ в газохранилищата, за да държат своите количества газ там, вместо да ги изтеглят, като тези плащания в крайна сметка се поемат от обществото. Като крайна мярка и при определени обстоятелства с надлежна обосновка, в случай че тези икономически стимули се окажат неефективни, може да се помисли за въвеждане на стимули за възпиране на изтеглянето на газ от газохранилищата или дори преки тавани/ограничения за различни времеви периоди през зимата. Това следва да се извършва с цел изпразването на газохранилищата да бъде осъществявано по-предпазливо, особено когато напрежението на пазарите в ЕС е по-ниско. Трябва обаче да бъде ясно, че тези тарифи или тавани следва да бъдат съразмерни с оглед на рисковете, свързани със сигурността на доставките, и следва да не понижават сигурността на доставките в съседните страни.
Комисията приветства предстоящото пускане в експлоатация на терминала за ВПГ в Klaipeda (Литва). Наличието на такава инфраструктура, която дава възможност за диверсификация на доставките, е от жизнено значение както с цел диверсификация на доставките, така и за да се гарантира по-голяма гъвкавост на газовата мрежа. Поради това трябва да се гарантира, че пускането в експлоатация на обектите по проекти, чието изпълнение по план трябва да приключи през следващите няколко месеца, се извършва своевременно. Що се отнася по-специално до идната зима, те включват словашко-унгарската междусистемна връзка (1 януари 2015 г.) и терминала за ВПГ Świnoujście в Полша (1 февруари 2015 г.). Държавите членки следва да информират Комисията достатъчно рано за евентуалните закъснения, като посочват причините, с цел съвместно определяне на възможните незабавни действия, които биха осигурили възможност за предотвратяването на закъснението или най-малко свеждането му до минимум. ii) Ясно да се определи кога спира да функционира пазарът и кога са необходими спешни мерки
Доставчиците на газ следва да бъдат насърчени да се подготвят отговорно за различните ситуации във връзка с доставките, които биха могли да възникнат през следващата зима. Гарантирането на сигурността на доставките е свързано с подготовката за евентуално прекъсване — това е обща отговорност на публичните органи на властта и предприятията. Регламентът за сигурността на доставките на газ съдържа стандарт за доставките, който следва да бъде зачитан, спазван и прилаган на практика. Европейската комисия ще спомага за пълното прилагане на всички разпоредби на посочения регламент. Въпреки това националните компетентни органи трябва да осигурят принудителни мерки за изпълнението на стандарта за доставките и да следят дали доставчиците са гарантирали достатъчно доставки и възможности за гъвкавост, за да снабдяват клиентите си през идната зима при различни сценарии. В противен случай националните компетентни органи следва да препоръчат или изискат, в зависимост от средствата, с които разполагат съгласно националното законодателство, осигуряването на допълнителни количества газ или опции за гъвкавост на търговска основа. Както бе посочено по-горе, възможността за набавяне на допълнителни количества газ по газопроводи за ЕС е ограничена, а някои държави членки имат ограничен достъп до алтернативни източници по газопроводи, различни от руските. Следователно ВПГ е основната алтернатива за увеличаване на доставките в случай на значителен недостиг на газ. Въпреки това, с оглед на търговските и оперативните съображения, сделките с незабавна доставка за покупка на ВПГ по време на криза може да се окажат свързани с високи разходи и едновременно с това да изискват известно време. Ето защо допълнителните количества газ в газохранилищата или договарянето на някаква форма на „застраховка чрез ВПГ“, например чрез опции за покупка на ВПГ, могат значително да намалят корпоративния риск, хеджирайки ценовия и оперативния риск. Може също така да се помисли за начините, по които участниците на пазара могат да купуват ВПГ при съществено прекъсване на доставките така, че икономическото положение в дадена страна да не се влошава съществено, като същевременно продължават да се спазват пазарните принципи. Би могло да се предвидят такива ясно определени и целенасочени споразумения за сътрудничество с други големи вносители на ВПГ, като Япония.
С Регламента за сигурността на доставките на газ се установява задължение за държавите членки да осигуряват доставки за защитените клиенти при поредица от трудни обстоятелства. При все това с Регламента държавите членки се задължават също така да определят как всеки повишен стандарт за доставките или всяко допълнително задължение, наложено на предприятията за природен газ, извън тези трудни обстоятелства, може да бъде временно понижен(о) в дух на солидарност в случай на извънредна ситуация на съюзно или регионално равнище. Всяко временно понижение би могло да осигури освобождаване на определени количества газ, които в противен случай нямаше непременно да бъдат използвани, като по този начин ще се увеличи ликвидността на пазара и вероятно ще се намали недостигът на газ в други региони. Анализът на превантивните планове за действия и плановете за действия при извънредни ситуации39 показва, че някои държави членки вече са въвели подробни разпоредби за прилагането на това понижение. Комисията ще работи с държавите членки, които не са въвели такива разпоредби, за да бъдат договорени подходящи мерки.
Способността за промяна на горивната база е ключов елемент за предотвратяването и преодоляването на въздействието от прекъсванията на доставките. Въпреки че Финландия например е изцяло зависима от руския газ и не може да бъде снабдявана с газ от друг източник, тя е въвела мерки за гарантиране на едно много широкообхватно задължение по отношение на промяната на горивната база, с което се осигурява устойчива алтернатива. Националните доклади показват, че потенциалът за промяна на горивната база се различава много между държавите членки и договарящите страни по Договора за Енергийната общност. Като се има предвид, че държавите членки вече планират40 приблизително 10 % от техните отоплителни потребности да бъдат задоволявани от възобновяеми енергийни източници, тези планове следва да се придвижват чрез европейските структурни и инвестиционни фондове и да се извлече полза от натрупания вече опит. Националните компетентни органи следва да гарантират, че са въведени всички административни и оперативни мерки, които биха улеснили широкомащабната промяна на горивната база, по-специално в топлофикационните системи, включително изпитване на съоръженията, за да се гарантира, че те могат ефективно да преминат на друго гориво. Като се има предвид, че понастоящем това се отнася най-вече за нефта, от основно значение е да се осигури предварителното планиране на всички логистични аспекти на тази (може би трайна) промяна на горивната база, в т.ч. възможната употреба на стратегическите запаси от нефт при определени обстоятелства. Същото се отнася и за преминаването към биомаса. Инсталациите за комбинирано производство на топло- и електроенергия (КПТЕ) също могат да бъдат изключвани и замествани от котли само за топлинна енергия, с каквито повечето централи за КПТЕ разполагат като резервна мощност, при условие че електроенергията от КПТЕ може да бъде заместена с електроенергия от мрежата и че това заместване е финансово изгодно.
Постигането на значително намаление на търсенето чрез насърчаване на потребителите да понижават стайната температура или чрез подпомагането им при предприемането на други енергоспестяващи мерки може да бъде ефективно за намаляване на недостига на гориво. Обществените кампании за тази цел са доказали ефективността си, тъй като спомагат за преодоляването, поне отчасти, на внезапен недостиг на гориво в електроенергийния сектор след аварията във Фукушима в Япония и взрива в близост до електроцентралата „Василикос“ в Кипър. Готовите мерки, които могат да бъдат приложени бързо и изискват ниски начални инвестиционни разходи, включват например изолиране на дограмата срещу преминаване на въздух, поставяне на топлоотразителни панели при радиаторите и топлинно изолиране на тръбите. Тези мерки могат да бъдат осъществени чрез различни средства, включително чрез задълженията на доставчиците на енергия съгласно Директивата на ЕС относно енергийната ефективност. В промишлеността търсенето на енергия може да бъде оптимизирано в краткосрочен план чрез въвеждането на обследвания за енергийна ефективност и прилагането на схеми за енергийно управление.
Следва да се помисли дали е необходимо да се възложат допълнителни отговорности на оператора на газопреносната система (ОГС) под надзора на националните регулаторни органи, за да му се даде възможност да изпълнява повече задачи от следенето за равновесието между предлагането и търсенето в мрежата и да предприема по-широки превантивни или последващи действия за оперативната сигурност на доставките. Тези действия биха могли да включват извършването на покупки на газ от ОГС при конкретни, ясно определени обстоятелства, както и договарянето на преноса на газ до района на техния пазар и евентуално договаряне на капацитет в газохранилищата. Подобна система съществува например в Нидерландия, където ОГС има задачата да поддържа запаси от газ и да ги освобождава при спадане на температурата под определено ниво. ОГС с такива задачи на национално равнище трябва да извършва ефективно съгласуване на действията си с други държави. Освен това следва да бъде напълно гарантирано, че ролята на ОГС е строго дефинирана и изрично ограничена до точно определени случаи на неефективност на пазара. Функцията по предоставяне на обществени услуги, която би била възложена на ОГС в този случай, следва да не нарушава основния принцип на вътрешния енергиен пазар на ЕС, според който ОГС трябва да не бъде активен участник в търговията със суровини и предлагането на пазара. Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 495.62 Kb. Сподели с приятели:
|