Презентация : славословие

Богослужение на10 февруари 2013, неделя сутрин.

Проповед: п-р Данаил Игнатов

Презентация :
СЛАВОСЛОВИЕ

Призив: Еклесиаст 11 гл./или „С обич те зова” музика и текст Петър Гюзелев (избрани куплети – виж негов албум Изповед)

Молитва

Песени: Надеждата ми е в това, че сам Исус за мен умря (ЕП 410, ДП 226)

Боже славя те сега

Превърна във вино вода

ОТВЕТЕН ПРОЧИТ: 27 (Исая 55:1-11)

Песен: Песента на Йов

Песен: Исус Христос е Господ

Молитва: за младите, за семействата (по случай 14 февруари) , болни, страдащи,

Песен: Ти вдъхна нов живот

ПРОПОВЕД

Песен: 234 ЕП. Събиране на доброволни приноси

Песен: 288 ЕП

БЛАГОСЛОВЕНИЕ

План на проповедта:

1. 
   БОЖИЕТО ЦАРСТВО Е КАТО СЕМЕ КОЕТО СЕ СЕЕ ПРИ ВСЯКАКВИ УСЛОВИЯ
   

2. 
   БОЖИЕТО ЦАРСТВО Е КАТО ОТБРАНО СЕМЕ НА РЕКОЛТА БЕЗ ПРИМЕСИ
   

3. 
   БОЖИЕТО ЦАРСТВО Е КАТО СЕМЕ НА НАДЕЖДА И СИГУРНОСТ - СЕГА И ВЪВ ВЕЧНОСТТА (МТ 13:31-32).
   

П-р Данаил Игнатов, 10 февруари 2013

Ние трябва да си представим, обаче, и това, че настава все по-близко часа, когато Господ Исус Христос ще навлезе в орбитата и в атмосферата на Земята заедно с огромно войнство от верни служители и ще приземи цялата си власт върху нея. Ще установи Божия съд за праведни и неправедни. Веднъж завинаги ще бъде произнесена оправдателната присъда, на нас, простените грешници , поради вярата, с която сме приели изкупителната жертва на Господ Исус. За съжаление, ще има и наказателни присъди над онези, които са закоравили сърцето си и са отхвърлили Божия призив за покаяние и промяна.

А Той ще промени изцяло начина по който хората управляват своите съдбини с неправда. И ще промени дори нашия телесен начин на живот, за да станем подобни на Него. Защото ще възкръснем като Него.

Страхуваме ли се от това предизвестие на Евангелието?

Тази новина добра ли е или лоша за нас?

Мисля, че всички ние тук трябва да очакваме с радост това събитие.

Наред с атмосферата на огромно неверие, егоизъм, алчност, ненаказана престъпност и политическа несигурност ние не можем да не отбележим, че ВЕЧЕ на земята вече има не само 12 апостоли и още няколко последователи, а огромно мнозинство от хора, които работим за Божието царство.

И все пак Божието царство ВСЕ ОЩЕ НЕ Е дошло в пълната си сила.

За това е добре да си припомним, какво казва Исус за Божието царство или както го нарича според евангелист Матей – Небесно царство.(Виж същата притча в Марк 4 гл. – където се говори за Божието царство)

В три последователни притчи, Той ни насърчава да открием Божието царство като семе.

И най напред като семе, което се сее.

1. 
   БОЖИЕТО ЦАРСТВО Е КАТО СЕМЕ КОЕТО СЕ СЕЕ ПРИ ВСЯКАКВИ УСЛОВИЯ
   

Притчата, която Исус изказва най-напред, говори за сеяч, който като че ли има доста неясен бизнес план. Или е твърде небрежен когато сее. Някои от семената които хвърля падат не в браздите нивата, а на пътя, други където има твърде много камъни, други- в буренаците. Само една част попадат там където трябва – на плодородна, добра земя. Може ли такъв сеяч да служи за пример?

Трябва да се знае, че в притчите на Исус не трябва да се търси пълно съответствие между всеки използван образ от живота и идеята, която Той свързва с него. Така е и тук. Това, с което Исус иска да обучи учениците си е, че в благовестието, за разлика от бизнеса, не всякога е възможно точно планиране. Не може да се очаква, че от всеки вложен труд на Божията нива ще се получи добър плод. Опитът в земеделието, е научил хората да ползват за сеене възможно само най-добри метеорологични условия, само най-добре избрана и добре подготвената почва. В духовната работа има доста често неудачи. Доста често – „празни ходове” и като че ли „напразни усилия”. В проповядването няма избрана почва. Проповядва се навсякъде, „с време и без време” и при всякакви условия.

Нещо много важно : Божието царство не е човешко царство. Бог е който определя неговите граници. Така че не ни е позволено, на нас, да определяме неговите граници, да избираме и определяме границите на Благовестието. Ние нямаме право да си помислим дори, че няма да сеем там където според нас „тръните” са много или „почвата” е камениста и непропусклива за сеене.

И днес има страни от арабския свят, в които проповядването на Евангелието е забранено. В много страни от Далечния Изток, където господства хиндуизмът и будизмът, християните се преследват, макар че съществува твърдение, че източните религии били много толерантни. Това не значи, че християните ще спрат усилията си за неговото разпространение в тези територии с аргумента, че трябва да се уважават властите на тези страни и техния суверенитет.

В Израел също е много трудно да се проповядва истината за Месията Христос. По един парадоксален начин това е територията Ханаан, която Бог избира като преобраз на Своето царство в която живее избрания народ – Израил, чрез който Бог благославя всички народи. Там Божието царство се проповядва и преди и след идването на Господ Исус Христос. Но именно на тази територия Той е отхвърлен, осъден, убит. От тогава до днес духовните водачи на Израел не признават, че именно на Исус принадлежи правото да установи и управлява Божието царство, като Божий син и като човек произлизащ по кръв от династията на цар Давид. И все пак, днес евреи християни сеят семето на Благовестието между своите сънародници, макар че това им коства много неприятности и дискриминация.

В класически християнски страни от Западна Европа и дори в САЩ проповядването на Христос на „нерегламентирани” места от администрацията се забранява. Изтъква се смешният аргумент, че по този начин се дискриминират гражданите на тези страни с друга религиозна принадлежност или тези, които са атеисти. Не трябвало да се дразнят като им се говори за Христос.

А как се разпространява Евангелието в нашите земи на Балканите? Как се сее семето на Божието царство в „християнска” България ? Може определено да кажем – много трудно. Ако използваме образния език на Господ Исус тук и почвата е твърдо утъпкана, и каменистите места – много и тръните – в изобилие. Знаем, един от основните аргументи, който най-често се изтъква е, че българите са християнски народ от времето на тяхното покръстване през 9-ти век, и че нямат нужда да се евангелизират. Но съществуват и много други неблагоприятни условия. Не само суша, камъни и тръни. Издигнати са цели „стени”, цели „барикади” срещу вестта за Божието царство. Те ограждат и пазят здраво нашата инертност, духовен мързел, илюзии за комфортно съществуване.

В тях крием страховете си от несигурно бъдеще. В тях отглеждаме собствените си амбиции и планове за бъдещето, които някак си не се връзват с проекта за Божието царство. Трудно е да се сее в територия, оградена със стени или с бодлива тел.

Но земята не е на хората. Тя е на Господа. И който си присвоява правото да ограничава Неговото слово на дадена територия нарушава Божия суверенитет.

Разбира се ние можем да наблюдаваме много случаи, които нашите опити да представим Евангелието предизвикват раздразнение и враждебност. Възникват конфликти. Това не е застрашава ли мира? Нали ние християните сме за мир?

Да, Царят, Когото проповядваме е Цар на мира. И наше задължение е когато проповядваме Неговото царство да го правим както апостол Петър съветва „кротко, с простота”. Ако нашето говорене предизвиква раздразнение, не трябва да се разочароваме и ние от своя страна да се дразним, а да покажем приятелско отношение. Трябва да се учим как да свидетелстваме без компромиси истината за Христос и успоредно с това - как да „правим мир”, как да омиротворяваме конфликти. Христянинът носи мир. Христянинът сее мир. При всякакви условия!

2. 
   БОЖИЕТО ЦАРСТВО Е КАТО ОТБРАНО СЕМЕ НА РЕКОЛТА БЕЗ ПРИМЕСИ
   

Небесното царство е властта упражнявана от Бога над целия свят. Целият свят, с всичко видимо и невидимо в него е създаден от Бога и е Негово притежание. За разлика от земните царе, владетели и управители които получават власт от някого за да владеят определена територия, на Бога никой не му е дал света. Той го е създал не по принуда а поради собствената Си воля. В такъв смисъл светът представлява нива, която е предназначена да произвежда блага, от полза за всяко творение и за Божия слава. Това са материални и духовни блага в които се наблюдава огромно разнообразие и същевременно прекрасно величествено единство.

Бог е определил особена роля на човека в опазването и разработването на тази „нива”. В предвечният Божий план за света Неговата слава и Неговата власт трябва да станат видими във видимия свят чрез човека, и по-точно чрез общността на хората на Земята. Но както знаем, в началото на историята на човешкото общество настъпва драматична катастрофа. Бог допуска един от създадените ангели – Сатана – да се изправи пред Него с претенции за повече власт и да увлече със себе си и други подобни на него ангели в този бунт. Сатана не се спира в своите домогвания до власт само в невидимия свят, но успява да съблазни именно онова създание на което Бог поверява Земята – Адам и Ева – за да изпаднат в неподчинение и грях. Исус има пред вид именно този факт, когато разказва втората притча за семето. Разбира се Той има пред вид и нещо което се повтаря във всяко човешко поколение. Бог сее и произвежда блага, а Сатана сее плевели на безплодието.

Върховното благо, което Бог е предвидил и осъществява в своята „нива” е Спасението и възстановяването на човешкото общество според първоначалното си предназначение. Това вече се осъществява чрез общността създадена около Исус Христос. Общността, която се нарича Христова църква. Общността от призовани и изкупени с Христовата жертва и приели Христос за Водач и Върховен управител на живота. Христовата църква е общност от хората, които сме приели семето на Евангелието и сами ставаме сеячи, за да се преумножи благото на Спасението. Ние се вграждаме – и изграждаме - модела на Небесното, на Божието царство на земята. Житото според притчата е истинската христова църква.

Както можем да се досетим в материалните условия, във видимия свят, Църквата расте и се възпроизвежда не в стерилна среда. Плевелите във видимата църква са много. Такива са лъжеучителите, лъжехристияните, „лъжебратята”, тези, които не устояват във вярата, защото са обикнали лъжата повече от истината.
И така: Какво се прави, когато семето на Божието пораства между тръни и плевели? Прави се качествен отбор. Семето се отделя от плевелите.

Отделянето, качествения подбор в Библията се нарича приемане на святост и освещаване. Святостта приемаме чрез вяра и очистване от греховете чрез жертвата на Исус Христос. Освещението приемаме, чрез действието на Святия Дух.

И тук има една важна особеност: Бог е Този, който избира тези, които освещава чрез вяра и покаяние за да участват в Неговото царство.

Ако сме достатъчно критични към себе си, ще признаем, че не сме най-подходящите хора да бъдем определени като жито. Защото виждаме сами в себе си горчиви треви и плевели в душата си. Но въпреки това, според неизследимия избор в Съвета на Светата Троица, и поради абсолютно незаслужена милост, Бог е определил тези, които вярваме в Него да бъдем Неговото осветено жито. Да бъдем Неговата църква. Да бъдем преобразени към святост. Да станем годни за гражданство в Небесното – в Божието царство .

Няма защо да се чудим. Житото е различно от плевелите. Животът на Църквата е в света, но различен от този на света. И това трябва да ни насърчи за да пазим и устояваме светостта, която сме получили, без да се колебаем.
В третата притча, в която Исус оприличава Божието царство на семе се говори за едно дребно на глед семе – синаповото зърно. Но дори и малко в него е заредена надежда и сигурност.

3. 
   БОЖИЕТО ЦАРСТВО Е КАТО СЕМЕ НА НАДЕЖДА И СИГУРНОСТ - СЕГА И ВЪВ ВЕЧНОСТТА (МТ 13:31-32).
   

На къде насочва вниманието ни Исус с тази притча?

Към това да се научим да откриваме голямото бъдеще в малки неща. Особено когато става въпрос за идващото небесно Божие царство.

Както казахме и в началото, проповедите на Исус по време на земния Му живот са засегнали едно съвсем миниатюрно общество от слушатели, от един малък народ в древна Палестина. Още по-малко са били истинските Му последователи. Но знаем от опит, че в Неговото слово има такъв невероятен заряд от сила и живот и никак не се очудваме, че Църквата която е пораснала от това „семе”подслонява днес милиони „небесни птици”, каквито сме ние с вас.

Но и днес на фона на многомилиардното население на земята християните все още са малцинство. Все още на фона на огромното мнозинство от невярващи и от псевдо-християни ние християните в България сме малцинство. Все още Благовестието които се сее тук и там в църквите и в редки случаи – извън тях прилича повече на малки зрънца. Какво остава от тях?

Някои попадат на места в душата, които много бързо се стъпкват. Някои – на камениста почва. Някои се заглушават от тръни. А и там където дават плод опасностите от плевели непрекъснато застрашават успеха на жътвата.

Господ Исус ни заповядва да не се обезсърчаваме. Заповядва ни да приемем семето на благовестието на Божието царство. Заповядва ни да сеем благовестието на Божието царство. Защото в тези семена е заложена нашата надежда и сигурност – сега и във вечността.

Защото с всеки час идва по-близо моментът когато орбитата на Земята ще се слее с движението на Небесното войнство от ангели начело с Господ Исус. За да дойде Неподкупният съд на Божията правда, за да осъществи предвечния проект за Божието царство на Земята, за да бъде Божията воля „както на Небето така и на земята”, за да се изпълни светът с познанието на Неговата слава.

На това можем да отговорим с думите на Словото : Ей, ела, Господи Исусе!

АМИН