t. ПН може да се открие по отношение на заличен от търговския регистър ЕТ

При заличаването от търг.регистър ЕТ губи своето търговско качество,но като ФЛ продължава да е субект на правото и отговаря с цялото си имущество за поетите от него задължения.

Няма да е налице изключение от правилото за откриване на ПН по отношение на търговци, ако заличеното от регистъра ФЛ не е загубило търг.си качество,тъй като е продължило от свое име, за своя сметка и по занятие да извършва сделки или е образувало предприятие.Не е необходимо тук неплатежоспособността да е настъпила преди заличаването му от регистъра, а молбата за откриване на ПН може да се подаде и след изтичане на преклузивния 1-годишен срок от заличаването.

ПН следва да се открива и за ФЛ, които не са вписани в регистъра, а са придобили търг.качество според характера или обема на извършваната дейност,което качество са изгубили поради преустановяването на тази дейност,като са станали неплатежоспособни преди този момент.За тези лица 1-годишния срок започва да тече от момента на преустановяване на дейността.

Молба за отриване на ПН може да се подаде както ФЛ, което е изгубило търг.си качество поради заличаване от търг.регистър или преустановяване на дейността си,така и от неговия кредитор.

ПН може да се открие и за заличен от търг.регистър неограничено отговорен съдружник. Искането за отриване на производството трябва да се направи в 1-годишен срок от заличаването.Не се изисква неогр.отг.съдружник да е бил неплатежоспособен преди заличаването от регистъра.Преди този момент СД,КД или КДА трябва да е било неплатежоспособно или КДА да е било свръхзадължено.Откриването на това производство става едновременно с откриване на ПН за СД,КД и КДА.В 1-год.срок от заличаването в регистъра на неогр.отг.съдружници е изтекъл,ПН може да се открие само за дружеството и за непрекратили членството си съдружници, или за тези спрямо, които срокът е спазен.Преклузивният 1-год.срок тече от заличаването, а не от прекратяването на членството на съдружниците.

Изтичането на срока води до изключение от правилото за едновременно откриване на двете ПН.Едновременно с откриването на ПН за СД,КД и КДА такова ще се отрие не само за лицата, които са съдружници към момента на откриването, но и за лица, които към този момент вече не са членове на даденото дружество.

Крайния едногодишен срок е не само преклузивен,но и специален по отношение на давностните срокове за искове на дружествените кредитори срещу неогр.отг.съдружници.Давностния срок за тези срокове започва да тече от момента на вписване в търговския регистър на напускането на съдружника.

Ако 1-годишния срок е изтекъл,но не е изтекла погасителната давност за исковете срещу неогр.отг.съдружници,кредиторите на дружеството могат да ги предявят само в индивидуален исков процес по реда на индивидуалното принудително изпълнение.

ПН може да се открие и за починал ЕТ, ако преди смъртта си той е бил неплатежоспособен.Искането за откриване може да се направи в 1-годишен срок от смъртта на лицето.Това производство се нарича производство на послесмъртната несъстоятелност.ПН се открива не само за починал ЕТ,но и за ФЛ,които не са вписани в търг.регистър,а са придобили търг.качество на основание характера на извършваната дейност или образуваното предприятие.ФЛ трябва да е било неплатежоспособно преди смъртта си,защото ако неплатежоспособността е настъпила след смъртта,това е без правно значение.

Физическата смърт е приравнена на смъртта по съдебно решение при безвестното изчезване.Практическото значение на на тази смърт за послесмъртната несъстоятелност е ограничено поради дългия срок,след изтичането на който смъртта се обявява-5 години от последното известие за изчезналото лице.

Компетентен да открие ПН е окръжния съд по седалището на починалия ЕТ,съответно на последния адрес на ФЛ.Починалото ФЛ не е субект на правото.ПН се открива за неговите наследници по закон или завещание, ако те са приели наследството.Ако наследниците не са приели наследството,но не са направили и отказ от него,съдът по искане на кредитор трябва да определи срок на наследниците, в който те да заявят приемат или отказват наследството.Ако в този срок те не отговорят те губят правото да приемат наследството.

Не може да се открива ПН за купувач на наследството,тъй като той придобива само наследството,но не и качеството на наследник.

При послесмъртната несъстоятелност кредиторите на неследодателя се удовлетворяват от наследствената маса преди кредиторите на наследниците.С молба наследниците могат да предложат план за оздравявяне предприятието на своя наследодател-търговец.

Наследствената несъстоятелна маса трябва да се определи не към момента на откриване на наследството, а към датата на решението за откриване на ПН,като към нея се включват и имуществените права, придобити след тази дата.

ПН се открива и за починал неотг.отг.съдружник,като ПН се открива за наследниците на този съдружник,ако те са приели наследството.Това производство може да се открие едновременно с откриване на ПН за търг.дружество.Допълнително условие за откриване на ПН по отношение на неогр.отг.съдружници е СД,КД или КДА да е било неплатежоспособно или КДА да е било свръхзадължено преди смъртта на дадения съдружник.

Искането за откриване на ПН може да се направи от неогр.отг.съдружник или от кредитор на даденото дружество в 1-годишен срок след смъртта на съдружника.Ако този срок е пропуснат, ПН може да се открие само за дружеството и тези съдружници, които не са прекратили членството си.

За наследниците на неогр.отг.съдружник може да се открие отделно ПН, ако те са търговци на собствено основание,като това производство може да се открие преди или след ПН,в което те участват като наследници.

Възможността да иска откриване на ПН за заличен в търг.регистър или починал ЕТ или неогр.отг.съдружници в търг.дружество е едно субективно право, което може да се упражни от тях,техните наследници и от кредиторите.Изтичането на 1-годишния срок погасява това субективно право.

Длъжника, неговите наследници, и неогр.отг.съдружници имат задължение да подадат молба за откриване на ПН в 30-дн.срок.Срока следва да тече от датата на неплатежоспособността.

При неизпълнение на задължението за подаване на молба тези лица отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата.Такава отговорност обаче не носят наследниците на ЕТ.

За наследниците на починал ЕТ задължението за подаване на молба за откриване на ПН възниква само ако те са приели наследството.Предвиденият 30-дневен срок за подаване на молбата трябва да тече от момента на приемане на наследството,а не от датата на неплатежоспособността на длъжника-ЕТ.

При неплатежоспособност длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемото си парично задължение,тъй като не разполага с парични средства по банкова сметка или касова наличност.

Неплатежоспособността е юридически факт,с чието съдебно установяване законът свързва определени правни последици.Не се изисква минимален размер на неизпълненото парично задължение, няма значение и просрочието,не се изисква и минимален брой на неизпълнените задължения или минимален брой на кредиторите.Без значение и видът на неизпълнението пълно или частично.

Неплатежоспособността не означава, че длъжникът няма имущество или че задълженията са по-големи по размер от активите в неговото имущество.Длъжникът може да има достатъчно имущество и въпреки това да е неплатежоспособен,поради поемането на краткосрочно задължение.

Неплатежоспособността е състояние, при което длъжникът не може да посрещне своите задължения,без да се уточнява, че те трябва да са парични. Гражданската неплатежоспособност се прилага за облигационни отношения.Различни са и правните последици на гражданската и търговската неплатежоспособност-предсрочна изискуемост на вземането и откриване на ПН. Неизпълненото задължение трябва да е парично. Паричното задължение трябва да е изискуемо.Ако вземането е с начален срок той трябва да е настъпил. Вземанията с краен срок са изискуеми до настъпването на срока.Паричното задължение трябва да е безусловно.

За констатиране на неплатежоспособността от значение са: задължение по търговска сделка,публичноправно задължение към държавата и общините и задължение по частноправно вземане. Без значение е видът на търг.сделка абсолютна,относителна или предполагаема.

Неплатежоспособността не се преценява съобразно причини и изискуеми задължения към кредитори по граждански сделки или извъндоговорни основания за възникване на облигационни отношения.

Не всяка неплатежоспособност е основание за откриване на ПН. Съдът трябва да отхвърли молбата за откриване на ПН,когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество,достатъчно за покриване на задълженията,без опасност за интересите на кредиторите.

Установяването на обикновена неплатежоспособност трябва да стане преди констатиране на трайната и абсолютната неплатежоспособност.Това констатиране следва да се извърши служебно.

Дори да констатира временни затруднения на длъжника, съдът не трябва да отхвърля молбата за откриване на ПН,ако размерът на задълженията към кредиторите е по-голям от този на вземанията на длъжника към негови длъжници.За да не бъдат застрашени интересите на кредиторите, длъжникът трябва да разполага с други краткотрайни активи,които да покриват или да надвишават стойностно разликата между пасиви и активи в неговото имущество.

Състоянието на спрените плащания трябва да отговаря на всички разгледани принципи,които характеризират неплатежоспособността.Спрените плащания съставляват невъзможност за изпълнение на изискуеми и парични задължения, която се е проявила по един видими траен начин.Спирането на плащанията обхваща в себе си неплатежоспособността,която винати настъпва в един по-ранен момент.

Спирането на плащането има положителен ефект за длъжника, защото му дава възможност да се бори до краен момент срещу откриване на ПН.Но то способства длъжникът да прикрива своята неплатежоспособност и да отлага откриването на ПН за продължителен период от време.Началната дата на спрените плащания се определя трудно,което води до усложняване на ПН и обременяването му с различни дела.

Неплатежоспособността се констатира значително по-лесно,подозрителният период е по-кратък поради по-точното определяне на началната и дата,производството не е така обременено с предявени отменителни искове.

Спрените плащания имат спомагателно и допълнително значение, тъй като това състояние служи за доказване на неплатежоспособността. Законът не посочва брой кредитори,както и брой и размер на неизпълнените парични задължения, за да е налице състояние на спрени плащания.Спрените плащания изключват временната неплатежоспособност.При спрени плащания е невъзможно паричните задължения на длъжника да са временни.Изключена и относителна неплатежоспособност, тъй като длъжникът няма достатъчно активно за покриване на задълженията си.Те са категоричен показател за дълбоко и непреодолимо разстроено имуществено състояние, което не се дължи на причини със случаен и преходен характер.

За да се предпазят от носенето на отговорност за вреди, причинени на длъжника от подадена и отхвърлена от съда молба за откриване на ПН, кредиторите могат да се позоват на спрените плащания, а не пряко на неплатежоспособността.Но и подадена молба на основание длъжникова неплатежоспособност може да бъде отхвърлена, ако тя е временна или относителна и без да е налице състояние на спрени плащания.

Молба за откриване на ПН на основание свръхзадълженост могат да подават не само орган за управление на дружеството, но и член на управителния орган. Отхвърляне на молбата за откриване на производство по ПН е възможно при временни затруднения на длъжника.

Свъхзадължеността се различава от спиране на плащанията, въпреки че двете имуществени състoяния обикновено съвпадат. Свръхзадължеността е скрито за външния свят имуществено състояние и може да имам временен характер,докато спрените плащания са външно проявено,видимо за кредиторите и стабилизирало се във времето състояние на невъзможност за изплащане на задълженията.

9t. ПН се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно ликвидатора или от кредитора на длъжника, както и Агенцията за държавни вземания за публичноправните вземания към държавата или общините или задължения по частно държавно вземане. Тази молба поставя началото на фазата за отриване на ПН.Завършващия акт е съдебното решение, което има сила на присъдено нещо за тези предпоставки. С него молбата се уважава и се открива същинското ПН или тя се отхвърля и цялото производство приключва. Съдът не може служебно да приема решение за откриване на ПН.Няма легитимация да подава искане за откриване на такова производство и прокурорът.

Подаването на молба за откриване на ПН от длъжника е едновременно право и задължение.Тя трябва да се подаде в 30-дневен срок, които започва да тече от началната дата на неплатежоспособността, която се определя в съдебното решение.

За наследниците на починал ЕТ задължение за подаване на молба за откриване на ПН възниква, само ако те са приели наследството.Те нямат това задължение ,ако ЕТ е подал молба за откриване на ПН и починал скоро след това.За наследниците 30-дневния срок тече от момента на приемане на наследството.При няколко приели наследството наследници всеки от тях е легитимиран на подава молба за отриване на ПН.

Ако длъжникът е търг.дружество,кооперация или друго юридич.лице,което е придобило търг.си качество според характера на извършваната дейност или образуваното предприятие,молбата за откриване на ПН трябва да се подаде от техен орган на управление или представител.Когато молбата се подава от пълномощник, се изисква изрично пълномощно.Представителен орган на ЮЛ е някой от неговите органи на управление,този орган има двойна легитимация.Легитимирани да подават молба са и овластени с представителна власт членове на управителен съвет или съвет на директорите на АД или КДА и неограничено отговорните съдружници.

Когато органът за управление и представителния орган не съвпадат, те имат алтернативна легитимация за подаване на молбата. Когато молбата се подава от колективен орган на ЮЛ, трябва да е подписана от всички негови членове, а не само от членовете, които формират определените от закона или учредителния акт кворум и мнозинство за вземане на решения.

При подаването на молбата не е необходимо да се прилага решение на общото събрание на ЮЛ или на едноличния собственик на капитала.

Управителните и представителните органи, ликвидаторът и неогр.отг. съдружници са длъжни да подадат молба за откриване на ПН при неплатежоспособност или свъхзадълженост на ЮЛ и без да е прието решение за това от общото събрание. При неизпълнение на това задължение лицата носят пряка и солидарна имуществена отговорност пред кредиторите. Те са персонални носители на отговорността, а не ЮЛ.

Към молбата се прилагат :препис от годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, опис и оценка на активите и пасивите към тази дата, списък на кредиторите с посочване на адрес, вида, размера и обезпеченията на вземанията им, опис на личното имущество.

С молбата за ПН длъжникът може да предложи план за оздравяване, както и да посочи лице,което съдът да назначи за временен синdик.Съдът не е обвързан от молбата на длъжника,не е длъжен във всички случаи да постанови обявително съдебно решение.Следва да го постанови ако са налице материалноправните предпоставки на ТН.

Подадената от длъжника молба трябва да се разгледа незабавно от съда в закрито заседание.Длъжникът не се призовава по делото,като съдът постановява решението си след преценка на приложените към молбата доказателства. Решението засяга и интересите на кредиторите, защото действа по отношение на всички и подлежи на обжалване. Откритото по молба на длъжника производство има спорен характер,обуславящ се от противоречието между интересите на длъжника и кредиторите.

Подадената от длъжника молба може да се оттегли, като отказът не е регламентиран. Предвидено е само ограничение само за оттегляне или отказ от молба,подадена от кредитор,което може да стане само до постановяване на съдебното решение за откриване на ПН.

Длъжникът, членовете на органите за управление и представителните органи отговарят пред кредиторите при неизпълнение или забавено изпълнение на задължението си за подаване на молба.Отговорността е имуществена и има извъндоговорен характер. Обхваща обезщетени за причинените от забавата вреди на кредитора,които могат да бъдат претърпени загуби и пропуснати ползи.

Инвентаризация на активите и пасивите в имуществото следва да се направи от синдика след стъпването му в длъжност. Молбата се разглежда от съда в заседание при закрити врати с призоваване на молителя и длъжника до 14 дни от продаването й.Съдът образува дело в деня на подаване на молбата и обявява делото за решаване най-късно в 3 месечен срок от образуването му.

Образуваното по молба на кредитор производство е исково състезателно производство.С подаването на молбата страните стават ищец и ответник.

Обявителното съдебно решение действа спрямо всички и има сила на присъдено нещо за неплатежоспособността на длъжника, а не на отделните негови задължения. Право да подават молба за откриване на ПН имат кредитор на длъжника по търговска сделка и АДВ за публично държавно задължение към държавата и общините, свързано с търг.дейност на длъжника,или задължение по частно държавно вземане.

Исковия характер на образуваното по молба на кредитор предварително производство следва от възможността за присъединяване на други кредитори,както и от правото на длъжника да прави възражения срещу молбата.В производството могат да се представят писмени доказателства.

Подаването на молба за откриване на ПН от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си.Давността спира да тече докато трае ПН. За присъединилите се кредитори прекъсването настъпва от момента на подаване на молба за присъединяване. Законът изисква молителят да е кредитор по търг.сделка, но не се изисква вземането му да е парично и изискуемо. Само наличието на парично вземане, по отношение на което не е погасено правото да се търси по съдебен ред, прави титуляра му активно легитимиран да иска откриване на ПН.

Титуляра на погасеното по давност вземане също е кредитор, но той има вземане, което длъжникът може да изпълни доброволно. Длъжникът има право да иска обратно платеното,макар и в момента на плащането да е знаел, че давността е изтекла.Давността не се прилага служебно. Кредиторът на погасено по давност вземане може да предяви иск пред съда и ако длъжникът не направи възражение,той ще бъде осъден да го изпълни.

Спирането и прекъсването на погасителната давност се отнася само за непогасени по давност вземания. В производството по молба на кредитор трябва да се докаже не само безспорността на основанието, но и размера на вземането. Ликвидността на вземането не трябва да се отъждествява с неговата изискуемост.

Предварителното ПН, образувано по молба на кредитор е състезателно, тъй като има възможност за присъединяване на други кредитори в това производство.Присъединяването е възможно само до приключване на първото заседание по делото.

Легитимирани да встъпят в производството са всички кредитори, а не само кредиторите,които имат легитимация за подаване на първоначалната молба. Кредиторите по допълнително предявени вземания след 1-месечния срок от вписване в Търг.регистър на решението за откриване на ПН не са присъединени кредитори. Встъпилите като главна страна кредитори могат да правят възражения и да представят доказателства. Първоначалният и присъединилият се кредитор могат да оспорват взаимно вземанията си.

Преди постановяване на решението по подадена молба съдът може с определение да наложи предварителни обезпечителни мерки. Компетентен да ги наложи е съдът по несъстоятелността. Тяхната цел е да запази длъжниковото имущество в периода от подаване на молбата за откриване на ПН до постановяване на съдебното решение по тази молба.

Предварителните обезпечителни мерки могат да се наложат служебно от съда или по искане на кредитор. И в двата случая съдът следва да се убеди с оглед на конкретната обстановка, че налагането на мерките е необходимо за запазване имуществото на длъжника.

Предварителните обезпечителни мерки са :назначаване на временен синдик;налагане на запор върху движими вещи и вземания на длъжника и възбрана върху неговите движими вещи;спиране на изпълнителни дела срещу имуществото на длъжника и др.. Съдът може да наложи всички или част от тези мерки. Определението на съда за налагане на предварителни обезпечителни мерки подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването на определението не спира неговото изпълнение.

Съдът може да отмени наложените обезпечителни мерки,ако тяхното продължаване не е наложително с оглед постигане целите на обезпечението. Тяхната отмяна също трябва да бъде извършена с определение,постановено служебно, по искане на кредитор или на самия длъжник.

Постановените предварителни обезпечителни мерки се отменят по право с влизане в сила на решението за отхвърляне на молбата за откриване на ПН или от датата на решението за откриване на това производство. От датата на последното решение се прилагат постановените с него обезпечителни мерки.
11t. Съдебното решение за откриване на ПН се постановява ако са налице две материалноправни предпоставки на ТН.Преценка относно търговското качество на длъжника, както и неплатежоспособността и свърхзадължеността не се прави само към момента на подаване на молбата за откриване на ПН,а към момента на постановяване на решението. Началната дата на неплатежоспособността или свърхзадължеността има основно значение, тъй като от тази дата започва да тече подозрителния период, в които сделките и действията на длъжника могат да бъдат обявени за нищожни.

Обявителното съдебно решение открива същинското ПН, назначава временен сидник,допуска обезпечение чрез налагане на обезпечителни мерки и се определя датата на първото събрание на кредиторите. Обявителното съдебно решение подлежи на незабавно изпълнение,подлежи на изпълнение и преди да е станало необжлаваемо, както и когато е обжалвано. Подлежи на вписване в Търг.регистър.

Декларативното съдебно решение действа спрямо вс.лица, които имат каквото и да било отношение към активите и пасивите на имуществото на длъжника .

Съдът може да приеме друго решение, с което едновременно да обяви неплатежоспособността, да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му. Едновременно откриване на ПН и обявяването на длъжника в несъстоятелност е допустимо само ако продължаването на дейността би увредило масата по несъстоятелносттта. Съдът не може да служебно да приема такова решение, а само по искане на легитимираните лица.