Прилагането на чл. 42, и чл. 65 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (зддфл) във връзка с командироването на Ваши служители в Румъния, Австрия и Турция

Дата: 02.04.2012 год.

ЗДДФЛ, чл. 42;

ЗДДФЛ, чл. 65.

По повод Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 26-О-42/22.12.2011 г., Ви уведомявам за следното:

2. Възможно ли е да се извърши прихващане на недължимо внесения данък при годишното преизчисляване на доходите по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ, за сметка на общата сума на дължимия данък за другите Ви служители, работещи в България, както и възможно ли е това да става през следващите месеци, ако това се налага поради недостатъчен размер на дължимите данъци от служителите в месеца, в който се прави годишното преизчисляване.

• 
  което има постоянен адрес в България, или
  
• 
  което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
  
• 
  което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
  
• 
  чийто център на жизнени интереси се намира в България.
  

СИДДО с Румъния и СИДДО с Австрия предвиждат съответно в чл. 24 и в чл. 23 прилагането на метода „освобождаване с прогресия” по отношение на доходи от трудови правоотношения, които са реализирани от български местни лица за труд, положен на територията на тези две държави. (Б.а. В случая се има предвид старата СИДДО с Румъния. Новата предвижда метода на данъчния кредит.) Приложението на метода е обусловено единствено от възникване правото на другата държава – страна по СИДДО да обложи трудовите доходи на лицата – напр. когато престоят им надвиши 183 дни в рамките на 12-месечен период. Когато това право възникне съгласно СИДДО, държавата на полагане на труда има право да обложи трудовите възнаграждения за посочените лица от самото начало на извършване на дейността и съответно България е длъжна да изключи от облагане тези възнаграждения от самото начало на дейността.

СИДДО като международни договори се прилагат приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство и ако за тези държави възникне право да облагат трудовите доходи на лицата, за България ще възникне по СИДДО задължение да освободи от облагане тези доходи от самото начало на полагане на труда на чужда територия. Във връзка с това считам, че в случаите, в които се планира дългосрочно командироване на лицата в тези държави е възможно да не се удържа и внася ежемесечно данъка върху трудовите доходи на тези лица съгласно чл. 42 от ЗДДФЛ. С оглед на това е необходимо да се направят следните уточнения:

1. Ако престоят на лицата в Румъния или Австрия не надвиши 183 дни в рамките на 12-месечен период и са налице другите условия по чл. 15 от СИДДО с Румъния или съответно чл. 14 от СИДДО с Австрия (възнаграждението е изплатено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на Румъния или съответно Австрия и това възнаграждение не е за сметка на място на стопанска дейност на работодателят в тези държави), за тези държави не би възникнало правото да облагат доходите за труда, положен на тяхна територия. В този случай, данъкът е дължим в България и съответната данъчна администрация следва да възстанови събрания данък, ако има такъв. В този случай работодателят носи отговорност за дължимия данък по силата на чл. 18 от ДОПК, във връзка с чл. 42, 65 и 66 от ЗДДФЛ. На общо основание, са дължими и лихви по ЗЛДТДПДВ.

2. В случай че българският работодател („……………” ЕООД) вече е удържал данък върху дохода от трудово правоотношение и са налице условията за освобождаване по СИДДО, то този данък може да се възстанови по реда и при условията на чл. 49, ал. 6 и 7 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ, работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. Съгласно чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето. Възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица (чл. 49, ал. 7 от ЗДДФЛ).

В общия случай, размерът на внесения в чужбина данък се удостоверява с документ, издаден от данъчните власти на съответната държава. От друга страна, за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане «освобождаване с прогресия», е възможно да не се представя удостоверение за размера на внесения в чужбина данък. Аргумент в тази посока са и разпоредбите на чл. 50, ал. 5 и 6 от ЗДДФЛ.
ІІ. По отношение на работниците, командировани в Турция

СИДДО с Турция предвижда в чл. 22 прилагането на метода „обикновен данъчен кредит” по отношение на доходи от трудови правоотношения, които са реализирани от български местни лица за труд, положен на територията на Турция. Приложението на метода е обусловено освен от възникване правото на другата държава – страна по СИДДО, да обложи трудовите доходи на лицата – напр. когато престоят им надвиши 183 дни в рамките на съответната календарна година, но и от едно допълнително условие. Това условие е данъкът да е ефективно внесен в Турция. Поради тази причина, прилагането на метода на обикновения данъчен кредит е обусловено от представяне на документ, издаден от турската администрация, удостоверяващ размера на внесения в Турция данък върху дохода, който подлежи на облагане съгласно СИДДО в Турция. Във връзка с това считам, че в случаите, в които се планира дългосрочно командироване на лицата в Турция е възможно да се ползва данъчен кредит при всяко удържане на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, но само след представяне на удостоверение за размера на платения за съответния период данък в Турция. При прилагането на метода на обикновения данъчен кредит по СИДДО с Турция също трябва да се има предвид, че ако престоят на лицата не надвиши 183 дни в рамките на календарната година, данъкът по чл. 42 от ЗДДФЛ е дължим на общо основание, заедно с дължимите лихви по ЗЛДТДПДВ. В случай, че при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения се установи разлика за възстановяване и тук следва да се процедира по реда регламентиран в чл. 49, ал. 6 и 7 на ЗДДФЛ.