Прилагането на чл. 42, и чл. 65 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (зддфл) във връзка с командироването на Ваши служители в Румъния, Австрия и Турция



Дата07.08.2018
Размер66.24 Kb.
Изх. № 26-О-42

Дата: 02.04.2012 год.

ЗДДФЛ, чл. 42;

ЗДДФЛ, чл. 65.


Относно: Прилагането на чл. 42, и чл. 65 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с командироването на Ваши служители в Румъния, Австрия и Турция.

По повод Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 26-О-42/22.12.2011 г., Ви уведомявам за следното:


Според описаната в писмото Ви информация имате намерение да командировате свои служители дългосрочно в Румъния, Турция и Австрия. Посочили сте, че те ще пребивават и работят там повече от 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, започващ или приключващ през съответната данъчна година, и това е известно от самото начало на тяхното командироване. Командированите служители запазват трудовите си правоотношения с дружеството Ви и ще продължат да получават възнагражденията си от „………………..” през целия период на командироването си. По споразумение между дружествата „……………….” ЕООД ще фактурира разходите, свързани с възнагражденията на своите служители съответно на румънското, турското и австрийското дружество. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Възможно ли е доходите на командированите работници да не се облагат авансово в България и това да стане от първия месец на работата им в съответната държава, ако още от самото начало е известно, че лицата ще пребивават там повече от 183 дни във всеки дванадесетмесечен период?

2. Възможно ли е да се извърши прихващане на недължимо внесения данък при годишното преизчисляване на доходите по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ, за сметка на общата сума на дължимия данък за другите Ви служители, работещи в България, както и възможно ли е това да става през следващите месеци, ако това се налага поради недостатъчен размер на дължимите данъци от служителите в месеца, в който се прави годишното преизчисляване.



3. Какви документи е необходимо да изискате и представите като доказателство, че лицата са платили данък в другата държава?
Предвид описаната фактическа ситуация по поставените в писмото Ви въпроси, изразявам следното становище:
Определящо значение за облагане доходите на физическите лица, има дефинирането им като местни или като чуждестранни за данъчни цели. По смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на неговото гражданство, е лице:

  • което има постоянен адрес в България, или

  • което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или

  • което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

  • чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското данъчно законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В конкретния случай допускаме, че командированите от Вас работници са местни физически лица, тъй като не сте посочили факти определящи ги като чуждестранни за целите на ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в Република България, така и от източници в чужбина. В конкретния случай, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите са от източник в чужбина, тъй като трудът не е положен в България. В качеството си на работодател, по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, „ОМВ България” ЕООД е задължено да определя, удържа и внася авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. От друга страна, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Трудовото възнаграждение на физическите лица, които полагат труда си в Румъния, Турция и Австрия, изплатено от български работодател, подлежи на облагане в тези държави, ако престоят на лицата превишава 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период, съгласно чл. 15 от СИДДО с Румъния и чл. 14 от СИДДО с Австрия или когато престоят на лицата превишава 183 дни в рамките на всяка календарна година съгласно чл. 15 от СИДДО с Турция. Доколкото лицата запазват качеството си на български местни лица съгласно ЗДДФЛ и СИДДО с посочените държави, България ще приложи предвидения в съответната СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане във всички случаи, в които доходът на лицата може да бъде обложен съгласно тази СИДДО в другата държава. В тази връзка е необходимо да имате предвид следното:
І. По отношение на работниците, командировани в Румъния и Австрия

СИДДО с Румъния и СИДДО с Австрия предвиждат съответно в чл. 24 и в чл. 23 прилагането на метода „освобождаване с прогресия” по отношение на доходи от трудови правоотношения, които са реализирани от български местни лица за труд, положен на територията на тези две държави. (Б.а. В случая се има предвид старата СИДДО с Румъния. Новата предвижда метода на данъчния кредит.) Приложението на метода е обусловено единствено от възникване правото на другата държава – страна по СИДДО да обложи трудовите доходи на лицата – напр. когато престоят им надвиши 183 дни в рамките на 12-месечен период. Когато това право възникне съгласно СИДДО, държавата на полагане на труда има право да обложи трудовите възнаграждения за посочените лица от самото начало на извършване на дейността и съответно България е длъжна да изключи от облагане тези възнаграждения от самото начало на дейността.

СИДДО като международни договори се прилагат приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство и ако за тези държави възникне право да облагат трудовите доходи на лицата, за България ще възникне по СИДДО задължение да освободи от облагане тези доходи от самото начало на полагане на труда на чужда територия. Във връзка с това считам, че в случаите, в които се планира дългосрочно командироване на лицата в тези държави е възможно да не се удържа и внася ежемесечно данъка върху трудовите доходи на тези лица съгласно чл. 42 от ЗДДФЛ. С оглед на това е необходимо да се направят следните уточнения:

1. Ако престоят на лицата в Румъния или Австрия не надвиши 183 дни в рамките на 12-месечен период и са налице другите условия по чл. 15 от СИДДО с Румъния или съответно чл. 14 от СИДДО с Австрия (възнаграждението е изплатено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на Румъния или съответно Австрия и това възнаграждение не е за сметка на място на стопанска дейност на работодателят в тези държави), за тези държави не би възникнало правото да облагат доходите за труда, положен на тяхна територия. В този случай, данъкът е дължим в България и съответната данъчна администрация следва да възстанови събрания данък, ако има такъв. В този случай работодателят носи отговорност за дължимия данък по силата на чл. 18 от ДОПК, във връзка с чл. 42, 65 и 66 от ЗДДФЛ. На общо основание, са дължими и лихви по ЗЛДТДПДВ.

2. В случай че българският работодател („……………” ЕООД) вече е удържал данък върху дохода от трудово правоотношение и са налице условията за освобождаване по СИДДО, то този данък може да се възстанови по реда и при условията на чл. 49, ал. 6 и 7 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ, работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. Съгласно чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето. Възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица (чл. 49, ал. 7 от ЗДДФЛ).

В общия случай, размерът на внесения в чужбина данък се удостоверява с документ, издаден от данъчните власти на съответната държава. От друга страна, за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане «освобождаване с прогресия», е възможно да не се представя удостоверение за размера на внесения в чужбина данък. Аргумент в тази посока са и разпоредбите на чл. 50, ал. 5 и 6 от ЗДДФЛ.
ІІ. По отношение на работниците, командировани в Турция

СИДДО с Турция предвижда в чл. 22 прилагането на метода „обикновен данъчен кредит” по отношение на доходи от трудови правоотношения, които са реализирани от български местни лица за труд, положен на територията на Турция. Приложението на метода е обусловено освен от възникване правото на другата държава – страна по СИДДО, да обложи трудовите доходи на лицата – напр. когато престоят им надвиши 183 дни в рамките на съответната календарна година, но и от едно допълнително условие. Това условие е данъкът да е ефективно внесен в Турция. Поради тази причина, прилагането на метода на обикновения данъчен кредит е обусловено от представяне на документ, издаден от турската администрация, удостоверяващ размера на внесения в Турция данък върху дохода, който подлежи на облагане съгласно СИДДО в Турция. Във връзка с това считам, че в случаите, в които се планира дългосрочно командироване на лицата в Турция е възможно да се ползва данъчен кредит при всяко удържане на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, но само след представяне на удостоверение за размера на платения за съответния период данък в Турция. При прилагането на метода на обикновения данъчен кредит по СИДДО с Турция също трябва да се има предвид, че ако престоят на лицата не надвиши 183 дни в рамките на календарната година, данъкът по чл. 42 от ЗДДФЛ е дължим на общо основание, заедно с дължимите лихви по ЗЛДТДПДВ. В случай, че при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения се установи разлика за възстановяване и тук следва да се процедира по реда регламентиран в чл. 49, ал. 6 и 7 на ЗДДФЛ.


Изпълнителен Директор на

НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА

ПРИХОДИТЕ:

/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
Каталог: downloads -> Edition 11 2017
downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г
Edition 11 2017 -> 1. Относно данъчното облагане на лицата
Edition 11 2017 -> Образец 2091 Приложение №9 прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница