Приложение 1 информация за преценяване необходимостта от екологична оценка
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Повърхностни води
- Подземни водни ресурси
Водни ресурсиВодните ресурси в района се формират от подземни и повърхностни водоизточници, които се захранват главно от валежите. Неравномерното им разпределение през годината се отразява на дебита на водните течения в района. Подхранването на водните течения от подземни води играе второстепенно значение за техния воден баланс.
Обособена територия Севлиево включва части от горните и средните течения на река Видима и р. Росица - леви притоци на р. Янтра и техните притоци, които са основни водни артерии в границите на обособената територия. На р. Росица е изграден язовир „Александър Стамболийски”, Река Росица в разглежданата обособена територия е структурирана в 3 водни тела: BG1YN400R002, с дължина 40,310 км и код на типа BGТR9, BG1YN400R003 с дължина 68,400 км и код на типа BGТR13 и BG1YN400R008, с дължина 19,290 км и код на типа BGТR2. След яз. Ал. Стамболийски реката напуска обособената територия. В р. Росица се вливат девет притока с дължина над 10 км. По-големите в обособена териория Севлиево са: леви притоци - р. Крапец, р. Видима, Негойчевица и р. Багарещица; десни притоци – р. Чупарата р. Лопушница. Средният отток на реката е 1,98 км3/сек. Река Росица и притоците й, които обособяват разглежданата територия минават през теритотията на община Севлиево. Водосборът на реката попада на около 25% в територията на обособена област Севлиево. Река Магър – ляв приток на яз. „Ал. Стамболииски”. От извора до вливането й в язовира дължината й е 18,440 км. Водите на реката попадат във водно тяло - BG1YN400R007 и са изцяло в разглежданата обособена територия – 100%. Типа на водното тяло е BGТR11. Река Крапец – ляв приток на яз. „Ал. Стамболииски” с дължина 33,7 км. На реката е изграден яз. Крапец (1969 год.) с код на водното тяло BG1YN400L005. Типа на водното тяло е BGТL13, а площта му е 1,728 кв. км. Язовирът е изграден като едногодишен изравнител. Основното му предназначение е за напояване на площи към НС „Крапец” и подаване на вода за промишлено водоснабдяване. Използва се и за риборазвъждане. Водата в язовира постъпва от собствен водосбор с площ на водосбора 62,6 кв. км. Общият обем на водохранилището е 17,80 млн.куб.м. Общо залятата площ е 1847,7 дка. Язовирната стена е земно насипна с дължина 238 м, височина 28,22 и широчина по короната - 4 м. Река Крапец е с код на водното тяло BG1YN400R004 и тип на водното тяло BGТR11 с дължина 11,640 км. От яз. Крапец до яз. „Ал.Стамболииски” е с код на водното тяло BG1YN400R006, като типа на водното тяло се запазва- BGТR11, а дължината е 18,260 км Река Чупарата – десен приток на р. Росица заустваща малко над гр. Севлиево, с дължина 21,1 км. Тя е към повърхностно водно тяло с код BG1YN400R003 и код на типа BGТR13. Водите на реката са изцяло в разглежданата обособена територия – 100%. На реката не се извършват измервания за оттока на водата. Река Видима - най-големият ляв приток на река Росица. В разглежданата обособена територия водното тяло е с код BG1YN400R031 и код на типа BGТR13.с дължина 61,190 км. . Реката носи името си след сливането на р. Пръскалска и река Лява Видима при ВЕЦ „Видима”, над гр. Априлци. Дъното е покрито с едър чакъл и камъни. След кв. Острец на гр. Априлци, р. Видима приема големия си десен приток р. Острешка, а в квартал Зла река другия си голям ляв приток – р. Зла река. В обособена теритирия Севлиево навлиза след с. Дебнево и минава през селата Бериево, Градница и Душево. Реката се влива в р. Росица на около 5 км южно от гр. Севлиево, като до заустването си има водосборна област с площ от 556,8 кв. км, дължина 66,38 км. Река Лопушница – минава през селата Драгановци и Яворец. Десен приток на р. Росица с дължина 22,0 км. На нея е изграден яз. Лопушница (1962 год.) с основно предназначение за напояване на 3578 дка поливни площите към НС „Лопушница”. Язовирът е с общ обем 1,754 мил. м3, с височина на стената 12,50 м и дължина на стената 260,00 м. Водосборната му област е 62,2 кв. км. Залятата му площ е 375 дка. Река Лопушница и язовира на нея попадат към повърхностно водно тяло с код BG1YN400R003 и код на типа BGТR13. 100% от водосбора на реката попадат в територията на обособена територия Севлиево. Река Багарещица - ляв приток на река Росица с дължина 11,6 км. Реката и водосборът й попадат към към повърхностно водно тяло с код BG1YN400R002 и код на типа BGТR9. Водосборът на река Негойчевица е изцяло в разглежданата обособена територия – 100%. На реката са изградени две водохващания за питейно водоснабдяване – водохващане Багарещица 1 и водохващане Багарещица 2. Водохващанията са основни за водоснабдителното дружество „Бяла”. Във връзка с нормалната работа на водовземната система водохващане Багарещица 1 не се ползва. Иззетите водни маси за 2011 год. са 1 125 000 m3/год. (0,036 m3/s) Язовир „Александър Стамболийски", с код на водното тяло BG1YN400L009 и площ на водното тяло 10,860 кв. км, изграден на р. Росица през 1954 год. През язовирното езеро преминава границата между разглежданата обособена територия и обособена територия Велико Търново. Водосборната област на язовира е 1478 кв.км. Водохранилището му разполага със завирен обем - 220 млн.куб.м. Залятата площ на язовирното езеро е 17 кв.км. Водата на язовира се ползва за напояване, промишлено водоснабдяване, питейно водоснабдяване, чрез захранване с вода на вододайната зона на гр. Павликени. Р. Мокра Бяла - Предвижда се алтернативно решение за водоснабдяване чрез изграждането на язовир „Мокра Бяла” на р. Мокра Бяла, начален приток на р. Бяла. (води началото си източно от в. Плочата(1712,5 м.. Ориентирана е на североизтик, приема по течението си водите на р. Суха Бяла (ляв приток) и се влива в р. Росица като ляв приток при с. Валевци. (В момента се осъществява речно водохващане Мокра Бяла )
В обособената територия Севлиево има съоръжения за водовземане от повърхностни води за нуждите на питейно-битовото водоснабдяване. За измерване количеството и качеството на повърхностните води в обособена територия Севлиево се използва изградената и работеща опорна хидрометрична мрежа на поречие Янтра. Таблица 6.6 1 Извличане на повърхностни води за 2009-2011 г.
Източник:ВиК Севлиево Водохващания „Багарещица 1” и 2, Росица, Зелениковец, Мокра Бяла и Лява Видима са основни водоизточници за водоснабдително дружество „Бяла”. Водата от изброените водохващания се събира в ПСПВ – Стоките, след което се подава за населението. Измененията на годишния отток на реките в поречие Росица определя от климатичните особенности на континенталната климатична подобласт, в която попада реката и притоци й. Това определя и дъждовният характер на захранване на реките –от дъжд и снеготопене. Хидроложките данни дават синтезирана оценка за териториалната и временна изменчивост на речния отток по месеци за цялото поречие, поотделно за годишния отток и вътрешногодишното му разпределение. Пълноводието на реките във водосбора на р. Росица настъпва през периода март - май, когато пролетното снеготопене се съчетава с падналите върху водосбора валежи. В високопланинската част на водосбора на височина над 1500 м. (р. Видима) трайна снежна покрива се задържа до края на март. Пълноводието на реката прекратява в края на м. юни, като след това започва лятно - есенното маловодие.
Повърхностните води за водоснабдяване нa населените места в обособената територия, обслужвана от ВиК „Бяла” EOOД са от р. Росица и нейните притоци Багарещища, Бяла и Зелениковец, р. Лява Видима и от притоците на р. Видима Баещица, Елощица и Лява Видима. Водите са с показатели, отговарящи на изискванията за използване на води за питейни нужди. Замърсяването на водните тела не оказват въздействие върху водите , използвани за ПБВ .
Водоснабдяването от подземни води в община Севлиево се осъществява от 68 водовземни съоръжения, в т.ч. шахтов кладенци, три дренажа и 61 каптирани извора. Количество на подземните води Питейно-битовото водоснабдяване на селищата община Севлиево през периода 2009÷2011 г е осъществявано от подземните води чрез водовземните съоръжения, Количество на добиваните подземни води – 2009 – 2011г. Добивано водно количество - 2009 г.-761 280-м3/год; 2010 г- 691 958-м3/год ; 2011 г.- 559 374-м3/год ; Използваните подземни води са по-малко отколкото потенциала на водоизточниците. Някои от водоизточниците се изполват само при необходимост.
Качеството на подземните води, ползвани за питейно-битово водоснабдяване, от всички водовземни съоръжения съответствува на Наредба № 9/16.03.2001 г за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, на Стандарта за качеството в Наредба № 1/10.10.2007 г за проучване, ползване и опазване на подземните води и на Директива 98/86/EC/. За защита на качеството на водата са учредени санитарно-охранителни зони в три пояса, границите на които се определят по Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. До момента са издадени 55 Разрешителни за водовземане за 76 водовземни съоръжения от повърхностни и подземни водоизточници. Потенциална заплаха за подземните води представляват точковите и дифузни източници на замърсяване в обхвата на подземни водни тела BG1G00000K1040 и BG1G0000Qal022 поради което те са в лошо химично състояние. Не са регистрирани точкови и дифузни източници, замърсяващи водите в местата на водовземане, ползвани от водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване на община Севлиево. Потенциалните заплахи от замърсяване на водите в района на обособената територия обаче са едни от значимите проблеми, оказващи отрицателно въздействие върху качеството на повърхностните и подземните води. Заключения: „Бяла” ЕООД - Севлиево разполага с достатъчно количество ресурси и водоизточници от повърхностни и подземни води за задоволяване на питейно-битовите и други нужди на населението в обслужваните селища на община Севлиево. Няма ограничения за използването на подземните и повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване и други нужди, тъй като качеството на водата задоволяват изискванията в съответните законови и нормативни документи – Закона за водите, Наредба № 1/10.10.2007 г за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2007 г за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, Наредба № 3/16.10.2000 г за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, Наредба № 9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели и Директива 98/86/EC/относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека Потенциална заплаха за водите представляват директно заустваните непречистени отпадъчни води от населените места и липсата на изградени съоръжения за пречистване на отпадъчните води в общината. Към момента в Общината е действаща само ГПСОВ Севлиево, но не са включени в нея за пречистване всички отпадъчни води от промишлеността и населението на града. Останалите населени места са без ПСОВ. Директно се заустват в приемниците и недостатъчно пречистени отпадъчни води от много отделни предприятия. Препоръки Наложително е да се осъществят процедури за учредяване на санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения в съответствие с изискванията в Наредба № 3/16.10.2000 г за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Повърхностните води, използвани за водоснабдяване на населението в община Севлиево са с показатели, отговарящи на изискванията за използване на води за питейни нужди. Няма данни за наднормено замърсяване.
|