Група проекти за подобряване на туристическата инфраструктура код Т

• 
  Група проекти за подобряване на инфраструктурата в междублоковите пространства
  
• 
  а/ Група проекти в квартал „Малкото езеро“ (код М) : Изграждане на нови улици и паркинги М1 и Изграждане на зелени площи М2
  
• 
  б/ Група проекти в квартал „Свобода“ (код В) Изграждане/ реконструкция и рехабилитация на улична мрежа, тротоари, пешеходни алеи, паркинги и създаване на достъпна среда в междублоковите пространства В1; Изграждане на зелени площи и озеленени площи на улици в квартала В2;
  

• 
  Група проекти за подобряване на енергийната ефективност на жилищни и административни сгради“ код (ЕЕ) : Обновяване и внедряване на мерки за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, административни сгради, други публични сгради
  

• 
  Група проекти за подобряване на образователната инфраструктура (кодО); Разширяване/ремонт, обновяване на двора, оборудване и обзавеждане на детски градини, детски комплекс, общински училища в град Поморие.
  

• 
  Група проекти за подобряване на културната и спортна инфраструктура (код К); Реновиране и разширение на читалище„Светлина”, Изграждане на многофункционална спортна зала,спортен център и др. основен ремонт на някои съоръжения и сгради Ремонт на Исторически музей град Поморие и реновиране на дворното пространство“.
  

• 
  Група проекти за подобряване на техническата инфраструктура (код У)
  

• 
  Група проекти за подобряване на социалната и здравна инфраструктура (код С) : Изграждане на дневни центрове за деца деца с увреждания и възрастни хора, Доизграждане на социални жилища, изграждане на детски площадки„Изграждане на детска площадка на брега на Поморийски езеро в кв. „Север“, „Ремонт на МБАЛ – Поморие.
  
• 
  Позитивен ефект - При изграждане на новите сгради се изгражда и нова ВиК инфраструктура, което ще доведе до осигуряване освен на качествена жизнена среда и опазване на околната среда в района, намаляване на загубите на воден ресурс и риск от замърсяване на води и почви .
  

• 
  в периода на строителство не се очаква значимо въздействие от замърсяване на водите при спазване на необходимите мерки при строителство на обектите. Предвитените обекти са с ограничено строителство в рамките на урбанизираната територия и очакваното въздействие е в много ниска степен на потенциално негативно въздействие при спазване на изискванията при строителство на посочените обекти. Очакваното потенциално въздействие е с ограничен локален характер, времененно (само в периода на строителство).
  
• 
  в периода на експлоатация: Очаква се позитивен ефект върху качеството на водите при спазване на изискванията за поддръжка в изправност на В и К мрежите и съоръженията предвидени в определените участъци. Този позитивен ефект се изразява в намаляването на загубите на питейна вода, респективно на воден ресурс, осигуряване на високо качество на жизнена среда за населението в района, недопускане на замърсяване на водите в района.
  

• 
  Геоложка среда
  

Територията на Поморийска община е бедна по отношение на рудни полезни изкопаеми. Интерес за бъдещи проучвания представлява зона “Кармечия”, намираща се на 2,5 км югоизточно от с. Александрово, където са установени медни и полиметални орудявания. Поради ограничени количества нямат практическо значение и нерудните изкопаеми ахати и зеолити.

На територията на общината се намира по-голямата част от запасите на кафяви въглища с повишено съдържание на сяра от Бургаския въглищен басейн. Създадени са три рудника “Черно море –2”, “Сейменлийски” и “Ахелой”.

На територията на Община Поморие се експлоатира по взривен начин кариера „Каменар”. Одобрена е и кариера „Порой” за „Добив на подземни богатства – строителни материали – трахити, от находище „Порой”, в землищата на с. Порой и с. Бата, Община Поморие, Област Бургас.

„Каменар” – с открита екпслоатация; В експлоатация – по взривен начин;

„Порой” – с открита експлоатация; Не е започнала експлоатация – по взривен начин;

уч. „Черно море 2” – с подземна експлоатация; В експлоатация;

уч. „Сейменлийски” – подземен добив; В ликвидация и рекултивация;

уч. „Сейменлийски” – открит добив; В рекултивация;

„Малка биберна” - по взривен начин
Сеизмичност на района

Според "Карта на сеизмично райониране на Република България" районът на Община Поморие попада в район с интензивност VII-ма степен по скалата на Медведев, Шпонхоер, Карник /МШК/, със сеизмичен коефициент - 0.10. Районът може да се характеризира като устойчив в сеизмично отношение.

• 
  Земи и почви
  

По отношение на баланса на територията община Поморие се отличава с висок дял на земеделските територии (66.2% срещу 57.4% за България и 51.6% за област Бургас). Делът на населените места и урбанизираните територии (1.8%) е по-нисък от средния дял за страната (4.1%) и област Бургас (2.4%). По-нисък от средния за страната (33.5%) и от средния за област Бургас (40.5%) е делът на горските територии в общината (25.4%). Малко по-висок от средния за страната е делът на териториите за добив на полезни изкопаеми (2.5% срещу 2.4% за страната), но същият е и за област Бургас (2.5%).

Южните части на района се характеризират с горски и храстови съобщества представени от полски бряст, полски ясен и летен дъб. Останалата част, главно покрай морето и възвишенията, от тревни съобщества. В северните части на района преобладава следната горска растителност: цер, благун, грипата, полски бряст, клен, мекиш, дива круша, дива ябълка, обикновен и келяв габър и по-рядко мъждрян.

Горските ресурси на територията на общината са важен природен потенциал за развитието на туризма в т.ч. на ловния туризъм.
Екологично състояние на почвите

На територията на общината не са извършени специализирани изследвания за наличие на замърсители в почвата, но липсата на крупни промишлени обекти определят и почвата по обща преценка като незасегната от замърсявания с вредни вещества и предполага добро състояние на почвените ресурси.

Извършените пробоотбирания и анализи досега установяват стабилизиране на почвените ресурси и подходящо рН на почвения разтвор. Не са получени стойности застрашаващи почвеното плодородие. Засоляване е доказано за ливадно-блатните почви до опорния пункт с. Каменар. Трайно засегнати от водна ерозия са 43% от общата площ на областта. На ветрова ерозия са подложени земите в равнинните и обезлесени райони. Те съставляват около 12 % от обработваемите площи. Иригационна ерозия почти не се забелязва.

Южно ориентираните брегове Сарафово - Поморие и край Ахелой са подложени на морска абразия механичен тип. Действието на морската абразия води до активизиране на свлачищата, които са развити почти по целия бряг. Всичките са съвременни, с временна стабилизация и затихване, като се редуват с активно и бързо предвижване на земните маси към морето. В района на Поморие имат място и щормове, които се проявяват с различна повторяемост и сила. Към групата на внезапно действащите процеси на територията на общината се отнасят множество прориви на подземни води в минните разработки.

Предприетите превантивни действия от общината за изпълнение на програмата са:

- Изграждане, реконструкция и ремонт на защитна дига, предпазваща жилищна зона по ул.”Морска” - кв.”Свети Георги” на гр.Поморие, Община Поморие;

- Проект в изпълнение финансиран по Оперативна Програма “Регионално развитие 2007-2013г., Приоритетна ос 1: “Устойчиво интегрирано градско развитие”, Операция 1-4 “Подобряване на физическата среда и превенция на риска”, Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 161P0001/1.4-06/2010 “Подкрепа за дребно мащабни мерки за предотвратяване на наводнения в градските агломерации”.
Въздействие върху земи и почви при реализация на плана

Реализацията на проектите свързани с ИПГВР в населените места, при вземане на необходимите мерки, ще осигури недопускане на замърсяване на почвите в дадения район.

В периода на строителство. Очаква се в период на строителство да се оказва негативно въздействие върху почвите при замърсяване от случайни раливи от нефтопродукти, натрупване на строителни отпадъци в района на обекта, разливи при транспорт материали за строителство, отпадъци, земни маси и т.н. Очакваните посочени негативни въздействия в периода на строителство се очаква да бъдат сведени до минимум при строг контрол и ефективно управление на строителството и спазване на всички изисквания на действащото законодателство. Очаквани негативни въздействия могат да се очакват само в границите на строителните обекти, т.е. локални и обратими, с минимална степен на въздействие като се има предвид и сравнително в малки мащаби ограничено строителство, в антропогренно повлияна урбанизирана територия. Въздействие върху съседни земи и площи не се очаква.

В периода на експлоатация не се очаква негативно въздействие върху почвите в района.

• 
  Биоразнообразие. Защитени територии и защитени зони
  

Влиянието на Черно море е предупределило характера на растителността. Тук са разпространени редица топлолюбиви видове. В речните устия на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Велека и др. са разпространени уникални лонгозни гори. В техния състав влизат много дървесни видове (ясен, бряст, елша, летен дъб, клен и др.) и редица увивни растения ­ дива лоза, повет, скрипка, гърбач и др. От храстите са разпространени чашкодрян, калина и др. Из блатата на лонгозните гори вирее блатното кокиче. Тези гори периодично се заливат. В езерата и блатата по крайбрежието се срещат тръстика, теснолистен папур, ежова главичка, водна леща и др. В Странджа е разпространен източен бук, източен горун, благун, цер, странджанска зеленика, лавровишня, понтийско бясно дърво, колхидска боровинка, зайча сянка и др. В крайморските блата вирее водна лилия, а по дюните ­ пясъчна лилия, ветрогон, острица, тамарикс и др. За Южното Черноморие са характерни смокинята и бадемът.

Флората на Черно море обхваща 292 вида макрофитни и около 700 вида микрофитни водорасли, значителен брой бактерии, гъби и само няколко вида покритосеменни растения. Връзката между Черно и Средиземно море е причина за преселването на фитопланктон характерен за Атлантическия океан. В Черно море са се заселили предимно космополити - най-често пирофитовите. Планктонните синьозелени и зелени водорасли общи за Черно и Средиземно море също се отнасят към широко разпространените видове. В Черно море се развиват бореални и арктично-бореални видове. Във водорасловата флора на Черно море ръководеща роля имат широкобореалните, долнобореалните и бореално-тропическите видове. Анализът на ареалите на Черноморските бентостни водорасли показва преобладаване на видовете разпространени в Атланитческия океан (232 вида от които 51 вида не се срещат в Средиземно море). Приблизително същият брой видове са общи със Средиземно море (216 вида от които 16 вида са Средиземноморски ендемити). Най- малък е броят на видовете общи с Каспийско море (51) и Азовско море (39). Във флората на Черно море има и много сладководни планктонни и бентосни водорасли, навлезли с континенталните води, вливащи се в морето. Тяхното участие във фитопланктона и фитобентоса има локално значение за зоната, до която се простира влиянието на сладките води от континенталния вток.

Растителността на Черноморския район е съставена главно от тревисти псамофити, халофити и крайморски хазмофити (скални растения). На места се срещат ксеротермни церово-благунови гори, а по Ропотамо, Камчия и Батова река са развити лонгозни гори.

Край Черно море единствено у нас са разпространени 43 вида редки растения, които са представители почти изключително на южноевксинската, субиранската, средиземноморската, субсредиземноморската или понтийската флора и които в целия си ареал обитават пясъчни, пясъчно-каменисти или засолени почви (или са типични крайморски форми). Те са голямо наше флористично богатство и повечето от тях са поставени под закрилата на закона за защита на природата.

Част от тях (19 вида) се срещат в Южното и Северното Черноморие (Euphorbia paralìas – приморска млечка, Astrodaucus litoralis – черноморски астродаукус, Crithnum maritimwn – морски копър, Stachys maritima – морски ранилист, Otanthus maritimus -крайморски отантус, Silene euxina – черноморско плюскавиче, S. thymifolia и др.), други (10 вида) – само в Северното Черноморие (Triglochin maritima – приморски триостреник, Artemisia pedemontana – кавказки пелин, Minuartia mesogitana – азиатска мишовка, Mathiola odoratissima – ароматна матиола и др.), а трети (24 вида) – само в Южното Черноморие (Agropyrvn litorale – крайбрежен пирей, Pancratium maritimum – пясъчна лилия, Sagina maritima – приморска мъховка, Medicaio litoralis – крайбрежна люцерна, Trifolium spumosum – кавказка детелина, Centaurium maritimum – морски червен канта­рион, Cressa eretica – критска креса, Halimione pedunculata – обикновено халимоне, Halimione portuiacoides – тученичево халимоне и др.).

В Черно море са установени 1966 вида животни, от които многоклетъчните са 1696 вида. В тази цифра са включени редица средиземноморски видове животни, за които се смята, че не могат напълно да се адаптират към условията за живот в Черно море.

За Българското черноморско крайбрежие са характерни животински видове от Евросибирската, Средиземноморската и Ирано-Туранската фаунистична област. Много видове, които обитават Черноморския район, не се сре­щат в други части на страната. Те може да бъдат подредени в 3 групи (по Георгиев, 1979): 1. Видове, разпространени в Северното Черно­морие, обикновено до н. Емине; 2. Видове на Южното Черноморие; 3. Видове, разпространени по цялото Българско Черноморие. Към първата група на видовете, разпространени в Северното Черно­морие, се отнасят Halophiloscia couchi от мокриците, Strangylosoma jaquea и Polydesmus rubellus от многоножките, Aethus flavicomis от първично безкрилите насекоми, Mamestra praedita от пеперудите, Dytiscus semisulcatus от водните бръмбари, Ceraclea ceraclea от ручейниците, средиземноморски качулат корморан (Phalacrocorax aristotelis desmaresti) от птиците.

В зоогеографски аспект фауната е от палеарктичен тип и по-конкретно от видове предимно на умерените географски ширини, като в района се срещат и известен брой видове с южно разпространение за Европа, т.е. с ареали в Средиземноморската подобласт на Палеарктика, което в климатично отношение е следствие от непосредствената близост на морето, обуславяща и по-мекия климат на тези територии. Във фауната наред с многото разпространени в цялата страна таксони се срещат субмедитерански, югозападноазиатски и среди­земноморски представители. Навлизането на средиземноморските видове се осъществява както покрай линията на бреговете на Средиземно море, край Мраморно море до Черно море, така и през Горнотракийския подрайон и подрайона на Тунджанската низина от Южни Балкани.

Представителите на животинския свят на територията са главно синантропно ориентирани и толерантни към човешкото присъствие видове.

По литературни данни в района са установени следните бозайници: лисица (Vulpes vulpes), невестулка (Mustela nivalis), дива свиня (Sus scrofa), източноевропейска полевка (Microtus rossiae meridionalis), домашна мишка (Mus spicilegus), горска мишка (Apodemus sylvaticus), белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon), малка белозъбка (Crocidura suaveolens) и европейска къртица (Talpa europaea).

Представителите на едрите бозайници поради изсичането на горите и подмяната им с обработваеми земеделски земи са се оттеглили в гористите старопланинаски части на север от селата Порой, Гълъбец и Горица.

Поради липсата на подходящи подземни убежища прилепната фауна е представена предимно от синантропни и приходящи видове обитаващи подпокривни пространства, ниши по сгради, цепки в скали и дървесни хралупи.

От влечугите най-често се срещат представителите на гущерите (Sauria) жълтокоремник (Ophisaurus apodus) и същинските гущери от семейство (Lacertidae), представени от ливадния гущер (Lacerta agilis), ивичестия гущер (Lacerta trilineata) и зеления гущер (Lacerta viridis). Другите видове обитават главно гористи и скалисти местности. Търсят храната си главно на места с по-оскъдна растителност и се крият под камъни и дупки от гризачи. Прекарват зимата заровени в почвата във вцепенено състояние.

Храсталаците и сухите степи са естествени обитания на влечугите: смок мишкар (Elaphe longissima), смокът стрелец (Colubr caspius), шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата костенурка (Testudo ehrmanni), жълтокоремника (Ophisaurus apodus), зеления гушер (Lacerta viridis), ивичестия гущер (Lacerta trilineata) и кримския гущер. Представителите на змиите, рядко се срещат в обработваемите земи и по-често в сухите тревни и горски съобществана север от пътя за селата Порой, Гълъбец и Горица.

Мигриращите видове птици предпочитат места, в които има естествени тревни обраствания, влажни и мочурливи ливади, както и крайбрежните лагуни. В района такива места са мочурите и засолените места, разположени в източната част от пътя и Поморийското езеро.

Черноморският район е много богат на ендемити. Сред сухоземните обитатели на Черноморския район се срещат видове с атлантомедитеранско разпространение. Например листоядът Psylliodes marcida се среща само по бреговете от Атлантическа Европа през Средиземноморието до Черно море. Други, като листоядите Longitarsus solaris, Phyllotr&a judaea, са крайморски субендемити за района и за Егейското крайбрежие (последният – и за източ­ните брегове на Средиземно море). Интересни от биогеографско гледище са полутвърдокрилите Stibaropus henkei и Byrsinus fossor, които са разпространени у нас само по черноморските дюни, а извън България се срещат около Каспийско и Черно море и в Южна Унгария. По мнение на Йосифов (1981) това разпространение има реликтен характер, тъй като е свързано с пясъците (и песъчливите почви), останали в тези раздалечени райони от древното Понтийско море. По нашето Черноморие се срещат и представители на терми­тите.
Групи проекти, включени в ИПГВР на гр. Поморие, имащи отношение към компонент Биоразнообразие - растителен и животински свят. Защитени територии и защитени зони :

• 
  
  Изтегляне 1.2 Mb.
  
  Сподели с приятели: