Приложение 14 към чл. 23, ал. 1
Изтегляне 44 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Алтернативни изчислителни методи
- В.2 Газообразни препарати
Приложение 14към чл. 23, ал. 1, т. 2Определяне на физико-химичните свойства на химични препарати Част А Изключения от методите за изпитване на Приложение 3- Част А 2.2.5. на Приложение II- Запалим Химичните вещества и препарати се класифицират като запалими и се обозначават в съответствие с резултатите от изпитвания, проведени съгласно Приложение 3. Те се обозначават с рискови фрази по следните критерии: R10 Запалим
Независимо от това практиката показва, че не е необходимо класифицирането на препарати с точка на възпламеняване по-висока или равна на 21˚С и по-ниска или равна на 55˚С като запалими, ако те не могат да поддържат горенето и поради това няма опасност за лицата, работещи с тях или за други лица. Част В Алтернативни изчислителни методиВ.1 Негазообразни препарати 1. Метод за определяне на оксидиращите свойства на препарати, съдържащи органични пероксиди. 2.2.2.1. на Приложение 2- Забележки по отношение на пероксидите. По отношение на експлозивните си свойства органичния пероксид или съдържащия го препарат се класифицира във формата, в която се пускат на пазара, според критериите в т. 2.2.1, въз основа на изпитвания, проведени с помощта на методите в Приложение 3. Методите в Приложение 3 за оценка на оксидиращите свойства не могат да бъдат приложени към органичните пероксиди. Химичните вещества - органични пероксиди, които не са предварително класифицирани като експлозивни, се класифицират като опасни на базата на своята химична структура (напр. R-O-O-H; R1-O-O-R2). Препаратите, съдържащи органични пероксиди, които не са предварително класифицирани като експлозивни, се класифицират с помощта на изчислителния метод, посочен в т. 9.5, на базата на съдържанието на активен кислород. Органичните пероксиди и препаратите, съдържащи органични пероксиди, които не са класифицирани предварително като експлозивни, се класифицират като оксидиращи, ако пероксидът или негово производно съдържат:
9.5 на Приложение 2- Органични пероксиди Органичните пероксиди съчетават свойствата на оксидиращо и запалимо вещество в една молекула: когато органичният пероксид се разлага, оксидиращата част на неговата молекула реагира екзотермично със запалимата (окисляема) част. По отношение на оксидиращите свойства на органичните пероксиди методите от Приложение 3 не могат да се приложат. Използва се следният изчислителен метод, основаващ се на наличието на активен кислород: Наличното съдържание на кислород (%) в препарат, съдържащ органичен пероксид, се изчислява по формулата: 16 (ni ci/mi), където: ni = брой на пероксидните групи в една молекула от органичния пероксид i, ci = концентрация (тегл.%) на органичния пероксид i, mi = молекулна маса на органичния пероксид i. В.2 Газообразни препарати1. Метод за определяне на оксидиращи свойства 9.1.1.2 на Приложение 2- Оксидиращи свойства Приложение 3 не съдържа метод за определяне оксидиращите свойства на газовите смеси. Оценката на тези свойства се извършва по следния метод: Методът се основава на сравнение на оксидиращия потенциал на газове в смес с този на кислорода във въздуха. Концентрациите на газовете в сместа се изразяват в об.%. Приема се, че газовата смес има същия или по-висок оксидиращ потенциал от въздуха, ако е изпълнено следното условие: xiCi ≥ 21, където: хi е концентрацията на газа i в % об. Ci е коефициентът на кислородния еквивалент. В този случай препаратът се класифицира като оксидиращ и се обозначава с фразата R8. Коефициенти на еквивалентност между оксидиращите газове и кислорода: Коефициентите, използвани в изчислението за определяне на оксидиращата способност на някои газове в смес по отношение на оксидиращата способност на кислорода във въздуха, посочени в т.5.2 на ISO стандарт ISO 10156, публикуван на 15.12.1990 г. (ново издание от 1996 г.), са както следва: О2 1 N2О 0,6 Когато в този стандарт не е посочена стойност за коефициента на кислородния еквивалент С на даден газ, се приема стойност 40. 2. Метод за определяне на запалими свойства 9.1.1.1 на Приложение 2- Запалимост Запалимостта на тези препарати се определя съгласно с чл. 21 на наредбата по методите, определени в Част А на Приложение 3. Тези препарати се класифицират въз основа на резултатите от извършените изпитвания и се етикетират. Когато газообразни препарати се произвеждат по поръчка в малки количества, запалимостта им се оценява по следния изчислителен метод: Изразът за газовата смес A1F1 + … + AiFi …+AnFn + B1I1+…+BiIi+…+BрIр, където: А и В са моларните фракции Fi – запалим газ Ii – инертен газ р – брой на инертните газове
Газовата смес е запалима, ако стойността на горепосочения израз е по-висока от 1. Препаратът се определя като изключително запалим и се обозначава с фразата R12. Коефициенти на еквивалентност (Кi): Стойностите на коефициентите на еквивалентност Кi между инертните газове и азота и стойностите на максималното съдържание на запалим газ (Тci) могат да се намерят в таблици 1 и 2 на ISO стандарт ISO 10156, публикувано БДС ISO на 15.12.1990. Максимално съдържание на запалим газ (Тci): Стойността на максималното съдържание на запалим газ (Тci) може да се намери в таблица 2 на ISO стандарт ISO 10156, публикувано БДС ISO на 15.12.1990 г. (ново издание от 1996 г.). Когато дадена стойност на Тci не може да се намери в този стандарт, се използва съответната долна граница на взривяемост (ДГВ).Ако ДГВ не е известна, стойността на Тci се приема за 1 об %. Забележки:
Каталог: chemical -> site -> File -> legislation -> clp anexes clp anexes -> Приложение №17 към чл. 40а File -> Обмен на съществуващи данни в случай на регистрирани вещества legislation -> Закон за защита на растенията File -> Регламент ( e к) No 1907/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 18 декември 2006 /reach File -> Ръководство за междинни продукти Изтегляне 44 Kb. Сподели с приятели:
|
