Една от най-влиятелните и неизменни идеи за начина, по който действат пазарите и бизнесът, е Законът за намаляващата възвръщаемост, създаден около 1767 г. от френския икономист Робер-Жак Тюрго.
Този закон гласи, че след определен момент увеличените усилия или инвестиции водят до намаляваща възвръщаемост; тоест пределната стойност намалява. За някоя гладна жена един хляб има висока стойност. Вторият хляб има по-малка стойност. Десетият може би няма да има почти никаква стойност. Ако наемете още селяни да обработват един и същ парцел земя, след известен период от време възвръщаемостта започва да намалява.
Век по-късно британските класически икономисти, водени от Алфред Маршал, разширяват тази идея и за пазарите и фирмите. Водещите продуктите или компаниите на пазара се изправят срещу намаляващи постъпления. Стойността на това да сте по-големи в бизнеса – да имате по-голям пазарен дял, по-голяма фабрика, по-широка продуктова гама – достига своята връхна точка, а след това намалява. Това отново изглежда логично.
Но класическите икономисти отиват още по-далеч. Те твърдят, че ще се постигне предвидимо равновесие на цените и пазарните дялове и че в крайна сметка идеалната конкуренция и намаляващата възвръщаемост следва да действат така, че да гарантират, че необичайните постъпления са невъзможни. Тази теория оправдава държавното регулиране на пазарите: ако се постига висока възвръщаемост, единствената причина би могла да бъде, че монополистите са въздействали на пазара и са възпрепятствали идеалната конкуренция.
Атака срещу микроикономиката от еретичните консултанти
Близо век Маршал и неговата школа доминират в икономическата мисъл. Шепа отцепници в бизнеса, като Брус Хендерсън и неговата Boston Consulting Group (BCG), основана в началото на 60-те години, са изправени пред задачата да оспорят това единодушие. BCG доказва, че:
Фирмите обикновено нямат еднакви разходи. Обикновено разходите на пазарния лидер са значително по-ниски от тези на следващите в класацията.
Разходите и цените не постигат статично равновесие. На конкурентните пазари разходите и цените продължават да падат постоянно. Спадът им е особено характерен за пазарите с висок ръст.
Фирма с висок относителен пазарен дял следва – и обикновено е така – да има както по-висока възвръщаемост на капитала, така и присъщи конкурентни предимства в сравнение с другите фирми на същия пазар. Големият пазарен дял не само не е свързан с намаляваща възвръщаемост, а дава възможност за затвърждаване на конкурентното предимство, като предоставя по-добри продукти и услуги на по-ниски цени и същевременно носи по-висока възвръщаемост от тази на конкурентите. Големият пазарен дял може да доведе до „добродетелен кръг“, който допълнително увеличава предимството на лидера.
Сподели с приятели: |