Принципът 80/20
Закон за нарастващата възвръщаемост
Изтегляне 0.79 Mb.
|
Закон за нарастващата възвръщаемостСлед това, около 1980 г., се появява У. Брайън Артър, икономист от Северна Ирландия, работещ в Съединените щати, който е силно повлиян от идеите за хаоса. Брайън Артър има както професионалната подготовка, така и гениалната идея да брандира начина си на мислене като „нарастваща възвръщаемост“. Той притежава и здравия разум да не влиза в директен сблъсък с икономическия истаблишмънт. Артър твърди, че неговият закон за нарастващата възвръщаемост следва да се разглежда като допълнение към идеите на Маршал за намаляващата възвръщаемост, а не като техен заместител. Алфред Маршал е гениален човек, идеите му са подходящи за времето си и все още са валидни за днешната традиционна промишленост: това е позицията на Артър. Но новата икономика, особено светът на високите технологии, вече е друго нещо. Този прекрасен нов свят е обект на нарастваща възвръщаемост. Брайън Артър защитава тезата си убедително и енергично.103 Какво би станало, ако продуктите и бизнесите, които са изпреварили другите по този начин, напреднат още повече? Артър дава пример с пазара на операционни системи при компютрите. В началото на 80-те години претендентите са трима, като всеки има добри шансове: СР/М, DOS на Microsoft и системата Macintosh на Apple. СР/М имат предимството да са първи. Mac навярно са най-добрите и несъмнено най-лесни за употреба. Но операционните системи за компютри се характеризират с нарастваща възвръщаемост. Ако една система отбележи напредък, повече производители на хардуер и софтуерни разработчици ще я възприемат, като с това ще подпомогнат по-нататъшния ѝ напредък. Ключовото събитие се случва през 1980 г., когато IBM предлагат на Microsoft изключителната сделка да напишат операционна система за компютрите IBM. Макар че последните не са невероятни машини, растящата база от потребители на DOS/IBM привлича независими софтуерни компании като Lotus да пишат за DOS. Когато DOS/IBM отбелязват значителна преднина, те вече няма как да не продължат все напред, защото разходите за преминаване към нова система са твърде големи. Тогава Microsoft се възползват от икономии от мащаба и печелят, защото може да разпределят разходите си върху по-голяма потребителска база от техните конкуренти, като по този начин получават възможност за по-тлъсти печалби и по-големи инвестиции за усъвършенстване на системата. Артър твърди, че нарастващата възвръщаемост е характерна за пазари със следните качества: Големи първоначални разходи, особено в научно-развойна дейност, а не в производство. Първата продажба на Windows струва на Microsoft 50 милиона долара; втората – 3 долара. Тези икономики правят лидерството изключително ценно и трудно оспоримо. Мрежови ефекти. Много високотехнологични продукти трябва да бъдат съвместими с мрежа от потребители. Ето защо един популярен продукт или система най-вероятно ще се превърнат в стандарт. Освен това мрежовите икономики се различават от традиционните икономики. (Мрежовите ефекти са толкова важни, че скоро ще ги разгледам по-подробно.) Задържане на потребителя. Високотехнологичните продукти се трудни за употреба, а имат и няколко поколения. Потребителите трябва да инвестират в обучение. Това обучение „насочва“ или блокира клиентите във водещия продукт. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|