Съществуват ли две икономики и два набора от икономики?
Брайън Артър твърди, че всъщност има две различни икономики и че към всяка от тях е приложима различна теория на икономиката и мениджмънта:
Можем ефективно да мислим за два икономически режима или свята: свят на масово производство, произвеждащ продукти, които по своята същност са сгъстени ресурси с малко по знание, който действа според принципите на Маршал за намаляващата възвръщаемост: и основана на знания част от икономиката, произвеждаща продукти, които по своята същност са сгъстено познание с малко ресурси, и действа съгласно увеличаващата се възвръщаемост...
Тъй като двата свята на бизнеса – обработката на масови стоки и влагането на познания в продуктите – се различават по своята базова икономика, следва, че те се различават и по характера на конкуренцията и културата на мениджмънт. Погрешно е да се смята, че това, което важи в един свят, е подходящо за другия.104
В една интересна теза Артър пита защо се появява новата идеология на мениджмънта на хоризонталните йерархии, мисиите, гъвкавите стратегии, модернизацията и „пре-всичко“. Неговият отговор е, че те не са временна мода, а съответстват на високотехнологичния свят на постоянно обновление; аналогично, йерархиите и старомодният мениджмънт са подходящи за традиционната промишленост:
Светът на Маршал е склонен да насърчава йерархията, планирането и контрола. Това преди всичко е свят на оптимизацията.
Артър признава, че съществува средна позиция между стария свят и новия. Той пита към кой свят принадлежат секторът на услугите като застраховането, ресторантите и банките. Отговорът му е, че те принадлежат и на двата свята. От една страна, повечето услуги са нискотехнологични, състоят се от „обработване“ и подлежат на регионални ограничения относно търсенето – всички характеристики на икономиката с ниска възвръщаемост. От друга страна, повечето услуги могат да носят търговска марка и са обект на мрежовите ефекти – франчайзите McDonald’s или Motel 6 привличат повече от полагащия им се дял клиенти, защото марката им е добре позната и надеждна. С течение на времето услугите се преместват в новата икономика. „При услугите – твърди той – всичко е въпрос на софтуер.“ Информацията е най-важна и сега се обработва повече от софтуер, отколкото от хора. Така че „доставчиците на услуги се свързват към софтуерни мрежи, регионалните ограничения намаляват и се задействат последиците от потребителската мрежа“.
Прав ли е Брайън Артър? Неговите примери за новия свят са безпогрешни. Но има ли наистина „стара“ икономика, която отговаря на икономиката на Маршал с намаляващата възвръщаемост? Не трябва ли по-скоро да мислим за „стандартна“ и „нова“ икономика, които са обект на икономиката с нарастваща възвръщаемост, но в различна степен?
Сподели с приятели: |