Еволюцията означава ли прогрес?
Според Дарвин конкуренцията и сляпата случайност стимулират усъвършенстването. Борбата за живот е лотария по своята същност, макар и целенасочена. Дарвин проявява известна уклончивост в това отношение, но ето как коментира динамиката на своята „теория за произхода с изменение чрез естествен отбор“:
Обитателите на света във всеки последователен период от неговата история са победили предшествениците си в надпреварата за живот и са били за момента по-висши на стълбата на природата; и това може да обясни онова смътно, зле изразено чувство, изпитвано от мнозина палеонтолози, че организацията, общо взето, е прогресирала като старите форми са били изместени от нови и усъвършенствани форми на живот – продукти на измененията, действащи около нас и запазени чрез естествен отбор.9
Дарвин завършва книгата си с нехарактерен патос, който има за цел да представи трудно смилаемата идея за естествения отбор, като хвърля положителна светлина върху Създателя:
...тъй като естественият отбор действа само чрез и за доброто на всяко живо същество, всички телесни и умствени дарби ще се стремят към съвършенство... според закони, действащи около нас. Тези закони... са: растеж и размножаване; наследственост, която почти се подразбира от размножаването; изменчивост поради непряко или пряко действие на жизнените условия и поради употребата или неупотребата; прогресия на увеличението, която е толкова голяма, че води до борба за живот, и като следствие – естествен отбор, който влече раздалечаване на признаците и измиране на по-несъвършените форми. Така от войната в природата, от глада и смъртта пряко произтича най-възвишеният резултат, който можем да си представим – производството на висшите животни. В този възглед за живота има величие – малък брой способности първоначално са били вдъхнати от твореца на малък брой форми или само на една, и докато планетата продължава да се върти съгласно установения закон за гравитацията, от толкова просто начало са се развили безброй форми, най-прекрасни и чудни.10
Съвременните биолози обикновено с изключителна предпазливост подчертават, че няма имплицитен еволюционен процес, водещ естествено към усъвършенстване; за учените еволюцията не означава някаква иманентна цел или исторически прогрес. Организмите се приспособяват към условията на живот, но фактът, че „по-добре приспособените“ организми процъфтяват за сметка на „по-неприспособените“, не предполага субективна оценка: по-добре означава повече, а не по-висш.
Всеки от нас може да си избере дали, от една страна, да вярва, че еволюцията чрез естествен отбор и паралелното развитие на взаимосвързаната човешка цивилизация, в която богатството, сложността, специализацията и сътрудничеството са се увеличили с времето, са просто щастливи случайности, създадени от произволни или безучастни сили; или, от друга страна, да припише на тези събития някакво съзнателно намерение или цел. Учените с право не се произнасят по тези въпроси. Но дори еволюцията да изглежда просто щастливо стечение на обстоятелствата – което, разбира се, в бъдеще би могло да се превърне в не толкова щастлив обрат, – ние, хората, може би не грешим, като вярваме в прогреса. Можем да наложим морална преценка на чистата случайност; можем да счетем за свой дълг да придвижим еволюцията напред, въпреки че не мислим, че тя първоначално е имала някаква цел.
Сподели с приятели: |