Процесът е много прост: изменение, след това отбор, а после ново изменение. След това още изменения, още отбор и още изменения. И така нататък, от зората на живота и до края на вечността. Така еволюират видовете.
Измененията водят до „по-добро приспособяване“
Следователно изменчивостта е присъща на по-доброто съгласуване с условията на живот. Ако между родителите няма различия, няма да има различия и между потомството. Ако няма различия дори между потомството на едни и същи родители, няма да има основа за различна степен на успех. А успехът е приспособяване към „условията на живот“. Ето защо ще има непрекъснат процес на усъвършенстване и по-добро приспособяване към околната среда (макар че, разбира се, околната среда може да се промени и да образува различни победители и губещи).
При видовете постоянно се извършват промени и подобрения, но понякога настъпва мутация и даден индивид получава нова характеристика. Тази мутация може да подобри или влоши шансовете за оцеляване. Във втория случай мутацията ще изчезне. В първия обаче мутиралият вид ще благоденства и ще остави голямо потомство, което ще наследи и предаде това преимущество.
Ето защо с времето повечето видове еволюират в положителна насока. Те ще реагират на всяка промяна, която донесе средата. Когато условията се променят, са необходими нови характеристики – които се поощряват!
В продължение на 80 години учените проучват усилено едно парче земя в пустинята в югозападните Съединени щати, като фотографират промените, настъпили в отговор на климата. Те са установили, че изменчивостта е ключът към растежа. Екологът Тони Бърджис обяснява:
Ако условията се променят, комбинацията от видове се увеличава с два или три порядъка на величините [т.е. 20 до 30 пъти]. Ако моделът е постоянен, прекрасната пустинна екология почти винаги ще се разпада на нещо по-просто.
Сподели с приятели: |
