Сложните системи се образуват от долу нагоре. Те се зараждат. Еволюират. Свързват се. Образуват се от много съставни части. Изглежда, че го правят без усилие. Структурата се заражда, без да има структура или от по-маловажни структури. Някак си вселената успява да създаде още по-сложни структури от прости причини: бактерии, растения, животни, звезди, галактики.
Най-важните неща на света – като ума, съзнанието, пазарите, икономиките и обществото – са зараждащи се явления. Те не са планирани, а просто се случват. И отново виждаме как „невидимата ръка“ работи извънредно.
Неотдавна по-интелигентните автори на бизнес стратегии също осъзнаха, че те трябва да се зараждат, вместо да бъдат планирани или диктувани. Задайте си следния въпрос: как най-успешните корпорации, например от 1750 до 1960 г. са достигнали до успешните си стратегии, преди ние да разберем как да ги планираме? Или се запитайте нещо друго: кой знае по-добре какво трябва да прави една фирма – нейните шефове или пазарът? Лидерите или войската?
Ако поразмишляваме по въпроса за зараждането, ще осъзнаем, че експериментите е голяма стратегическа стойност често се извършват, докато следваме обичайния ход на бизнеса. Отваряме малък ресторант и той е учудващо успешен. Невзрачна дребна фирма с нисък статус създава незначителен нов продукт, който внезапно се превръща в хит. Объркваме технологията и, без да искаме, попадаме на жълтите самозалепващи се листчета. Нещата си идват на мястото. Успехът се появява. Въпреки най-добрите планове за мишките и хората...
Поуката не е да не правим нищо и да се надяваме на най-доброто. Поуката е да забележим появата, а след това да ѝ дадем един много силен тласък. По-добре да наблюдаваме пазара, отколкото да го планираме. По-добре да видим какво се заражда от по-ниските слоеве на фирмата, отколкото да диктуваме отвисоко.
Помислете внимателно за ролята на самоорганизацията във вашата организация
Почти единственият клас комплексни системи във вселената, който не е изцяло самоорганизиращ се, е съвременната бизнес корпорация и другите йерархични организации, създадени по неин модел.
Лазерът се самоорганизира: фотоните (светлинните частици) спонтанно се организират в лъч. Ураганът се самоорганизира. Живата клетка успява да се самоорганизира. Градовете се самоорганизират. Също и икономиките – когато бъдат оставени на мира. Твърди се, че в Съветския съюз е имало осем милиона мениджъри в бюрокрацията за икономическо планиране, които се оказали с осем милиона в повече.
Защо толкова много бизнесмени проповядват ненамеса в икономиката, но никога в структурата на фирмите в нея?
Не ви препоръчвам автоматично да оставите организациите си да се самоорганизират. Цената на самоприспособяването може да се окаже много по-висока от тази на интервенцията. В човешкото поведение, както и в това в големите организации, са вкоренени мощни себични и социалистически наклонности. Само защото организациите могат да се организират сами, не означава, че те ще се организират по желания от вас начин или че нямате право да се намесвате. Вероятно ресурсите ще бъдат прахосани от самоорганизацията.
Но все пак трябва да признаете тази склонност към самоорганизация. Понякога тя трябва да ви накара да се отдръпнете и да оставите екипа да открие начина, по който да направи нещата, за които сте се разбрали. Понякога трябва да сте изключително бдителни и осведомени, че система, която не се контролира или наблюдава, ще разработи свой план. Понякога трябва напълно да избягвате комплексните адаптивни системи: ако изберете по-проста, е по-вероятно тя да направи желаното от вас. Ако удвоите размера или повишите сложността на организацията си, не се учудвайте, ако тя прави нежелани нови неща. Това е самоорганизацията!
Сподели с приятели: |