Много ми беше приятно да напиша тази книга, главно защото тя ме запозна с един нов свят: този на физическите науки. Въпреки че се бях занимавал малко с биология, нямах представа колко вълнуваща ще е срещата с науката на XVII и XVIII век: както самите идеи, които ни показват как работи вселената, така и начинът, по който те са били открити, смайват учените, а често предизвикват и недоверие сред образованата публика. Ето защо първият ми дълг е към всички учени и писатели, чиито прозрения си присвоих, и особено към източниците, цитирани в библиографията.
Много съм задължен на съвременниците на Ричард Докинс, блестящ учен, чиято комбинация между Дарвин и модерна генетика е незабравимо чудо и който пише като ангел; също и на Мат Ридли, учен и писател, който генерира повече съпоставки и прозрения на страница от всеки друг човек, когото познавам. Техните идеи ми помогнаха неизмеримо много в разработването на теорията ми за бизнес гените – особен подвид от „меми“, създаден от Докинс – и само се надявам да не си помислят, че моето доразвиване на техните идеи е нестойностно или тривиално.
Много късно, докато пишех тази книга, ми дадоха предварителен екземпляр от отличната кратка книга на Джейн Джейкъбс, „Естеството на икономиките“115, която ми се стори напълно съгласувана със собствените ми аргументи, но и изключително полезна за усъвършенстването на някои от темите в тази книга.
Бих искал също да благодаря на всичките си приятели, които направиха полезни коментари върху различните големи ръкописи, и по-специално на Марк Алин, д-р Ричард Бъртън, Робин Фийлд, Антъни Хюат, д-р Питър Джонсън, Клайв Ричардсън и Патрик Уийвър, които бяха изключително щедри със своето време и добавиха много факти и – което е не по-маловажно – отстраниха много от моите „прозрения“, които не вяха достатъчно обосновани в силовите закони. Д-р Маркъс Алекзандър от Центъра за стратегически мениджмънт Ashridge направи строга рецензия, като ми даде и достъп до своето вълнуващо проучване на „границите“. В своя самостоятелна категория спада д-р Крис Айлс, ветеринар, превърнал се в интернет стратег, който ме окуражи и не ме остави на мира през целия процес, като добавяше своята смесица от мъдрост и знания. Крис също така предостави структурата на книгата, когато този въпрос ме влудяваше – благодаря ти, Крис, а сега се заеми да докажеш, че интернет наистина може да печели пари.
Двама изключително важни партньори в това начинание бяха моят изследовател Андрей Мачанек от Балиол Колшдж, Оксфорд, и Никълъс Бриъли, моят издател. Андрей извърши всички сложни първоначални проучвания и ми казваше какво да чета, мъкнеше неясни монографии по някакви важни теми и обобщаваше стотици силови закони с удивителна краткост и точност. Освен това той беше очарователен и ценен контрастиращ партньор, докато обсъждахме идеите в книгата, както и при рецензирането на шестте чернови, като правеше мъдри коментари, някои от които съм включил в текста. Всеки, на когото е нужен невероятен изследовател, най-добре да се свърже с Андрей.
Никълъс Бриъли е някаква аномалия: издател, който всъщност е силно заинтригуван от идеите, които публикува, и който допринася за оригиналните идеи, като в същото време прави унищожителни коментари за текста. Никълъс беше този, който предложи темата на книгата след успеха на „Принципът 80/20“, като изтъкна, че това е силов закон и че има още няколко ключови закона за вселената. Никълъс е феномен и е невероятно да се работи с него. Сали Ландсел и Сю Кол също дадоха голям принос за структурирането на книгата, за да бъде по-лесна за употреба. Айлийн Фалън от литературна агенция „Фалън“ в Ню Йорк направи невероятно ценна критика на предпоследната чернова на книгата. Много ти благодаря, Айлийн.
Изключително съм благодарен и на моя асистент Арън Колдър, който невероятно ускори производствения процес. Трябва да призная, че преди Арън да дойде, използвах древна версия на Word Perfect в DOS, а под негово ръководство започнах умело да използвам Microsoft Word и Windows, които наистина са едни от чудесата на XX век. Арън изпълни и още много скрити редакторски функции, които все още не са от моята компетентност, като също така ме забавляваше в мрачните дни, докато се питах дали изобщо някога ще се появи смислена книга. (Може би не е така, но поне беше одобрена от Никълъс.)
И накрая, дълбоки благодарности на Лий Демпси, моя партньор, за ежедневната му любов и подкрепа.
Ричард Кош
Сподели с приятели: |