Принципът 80/20
Времева ерес: времето изобилства, разполагаме с време
Изтегляне 0.79 Mb.
|
Времева ерес: времето изобилства, разполагаме с времеКак можем да променим мисловната си карта за времето? Ето няколко мисли на тази тема, които са дълбоко и очевидно верни и обезсмислят обичайната ни представа за времето. Първо, няма недостиг на време, без съмнение ние по-скоро сме залети с него. Може би ще ми трябва известно време – каквото имаме в изобилие! – да ви убедя в това, така че бързо ще премина към втората точка, която ми се струва, че ще се приеме по-лесно: много малка част от това, което прави дадена фирма (а по презумпция и даден мениджър) всъщност добавя голяма стойност за клиентите. По-голямата част от добавената стойност идва на кратки изблици на енергия, оазиси на продуктивност, обградени от пустиня от процеси с ниска стойност. Айнщайн е краен пример. Колко време му е трябвало, за да изведе Е = тс2? Каква е връзката между стойността и времето? Не безкрайно, но много голямо число! Този втори аргумент всъщност е доказан количествено в много проучвания, особено тези, които през 80-те и 90-те години са били свързвани с техниките за базирана на времето конкуренция и реинженеринг на бизнес процеса или РБП). Засега не искам да разглеждам подробно техниките, защото желанието ми е да се фокусирате върху принципа във вашата мисловна карта, върху начина, по който възприемате бизнеса. Марк Блаксил и Том Хаут от Boston Consulting Group обобщават данните от огромния си обем работа с клиенти по следния начин: Обикновено по-малко от 10 процента от общото време, посветено на някаква дейност в дадена организация, наистина добавя стойност. Останалата част се пропилява заради ненужни стъпки или небалансирани операции.53 Случва се така, че работата с висока стойност отнема малко време, последвано от дълги празни промеждутъци, преди услугите с висока добавена стойност да се възобновят, защото фирмите се организират така, че да следват собствените си процедури, вместо да оставят хода на работата да се диктува от нуждите на клиентите. По-голямата част от времето, през което се произвежда даден продукт или услуга, преминава в чакане обикновено някой друг служител или част от организацията (а понякога и самите клиенти) да реагират или да направят нещо. Забавянията се дължат на процедурни ограничения – които винаги може да бъдат елиминирани, на проблеми с качеството – което е същото – и на структурни различия, които могат да се преодолеят, като се пренасочи работният процес; тоест като се промени структурата. Структурите на фирмите много рядко са създадени с цел да се ускори доставянето на продукта или услугата на клиента. Когато това е така, почти винаги страничните ефекти са високи разходи и необходимост от подобряване на качеството. Но да се върнем на първа точка: времето е предостатъчно. Знам, че звучи глупаво или най-малкото парадоксално. Всички ние сме стресирани, заети, прекъсват ни, опитваме се да „управляваме“ времето си по-добре и да разпределяме този ограничен ресурс възможно най-пестеливо. Но точно тук се крие проблемът, а и решението. Спрете, отпуснете се и се замислете за миг. Ако само 10 процента от нашето време наистина се използва ефективно, следва че с другите 90 процента не е така и че това време е на разположение за дейност с висока стойност. Ако приемем тези числа буквално, бихме могли да удвоим дейността си с висока стойност и пак да ни останат 70 процента от времето, които да пропиляваме. Това важи както за хората, така и за корпорациите, в които работим. Така че не бива да се тревожим за недостига на време – това е илюзия. Няма нужда да увеличаваме темпото. Трябва да спрем да губим времето си с дейности, които водят до ниско качество и ниска производителност.54 Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|