Принципът 80/20
Относителна представа за света
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Теорема на Гьодел за незавършеността
Относителна представа за светаОще през 1905 г., обяснявайки станалата известна като специална теория на относителността, Айнщайн прави първата крачка – следващите стъпки стават възможни благодарение на квантовата теория и в много по-голяма степен, отколкото се нравело на Айнщайн – към подкопаването на представата ни, че всичко е абсолютно и фундаментално. Айнщайн твърди, че скоростта на светлината е константа. От това следва, че ако двама независими наблюдатели пътуват с различна скорост, те няма да са на едно мнение относно точното време, когато се е случило дадено нещо. На практика различията са много малки. Но прозрението на Айнщайн веднъж завинаги разчупва шаблона за абсолютното измерване и абсолютната реалност. Същото се случва и в геометрията. Старото схващане е, че „две успоредни прави се пресичат само в безкрайността“. Това вече не важи. Според теорията на относителността на Айнщайн пространството е изкривено и успоредните прави всъщност се пресичат от тази страна на безкрайността. Да, на много далечно разстояние, но разликата в представите за света е смайваща. Вече няма тайни. Всичко е относително. Може да видите разликата в светогледа между периода XVII-XIX век и XX век почти навсякъде: в науката, в литературата, в популярната музика, в изкуството. Старият възглед се свързва със сигурност, предсказуемост и абсолютна увереност. Наследството, което ни завеща XX век, е несигурност, непредсказуемост и скептицизъм. Казах, че можете да го видите почти навсякъде. Най-важното изключение е бизнесът, където представата за света всъщност изобщо не се е променила. Пътят от труда на Айнщайн от 1905 г. до осъзнаването, че всичко е относително, е кратък, в зависимост от позицията и пристрастията на наблюдателя. Всеки от нас е пристрастен. Никой не е обективен. Абсолютната реалност е илюзия. Теорема на Гьодел за незавършеносттаРелативистичният гещалт получава силна подкрепа през 1931 г. от теоремата за незавършеността на Курт Гьодел, едно от най-опустошителните и поразителни логически разсъждения на XX век. Гьодел е вероятно най-ексцентричният от водещите учени на XX век, който безспорно превъзхожда дори приятеля си Айнщайн. След като работи във Виена от 1924 г., Гьодел емигрира в Принстън през 1938 г. Опитът да му се осигури американско гражданство едва издържал на дългите му и педантични разкрития за многото сериозни недостатъци на американската конституция. В крайна сметка той умира от глад, убеден, че храната му е отровена. Теоремата на Гьодел за незавършеността разбива мечтите на математиците, доказвайки, че дори в много проста система като аритметиката има твърдения, които не могат нито да бъдат доказани, нито оборени с правилата на тази система. Всяка последователна числова система създава формули – да вземем два прости примера, „всяко число е равно на себе си“ и „нулата е цифра“, – които не могат да бъдат доказани освен чрез внасяне на аксиоми извън системата. Доказателството на Гьодел не се ограничава до математиката. Той показва, че реалността е изкуствено създадена конструкция, а не даденост. Един от изводите е, че самият процес на мислене добавя нещо към това, за което мислим... и този процес никога не може да бъде пълен. Няма краен език или система, които да могат да улови цялата истина. Така че теоремата на Гьодел всъщност извежда заключенията от теориите на Айнщайн един етап по-напред: можем да отхвърлим възможността за постигане на абсолютна истина. (Между другото, през 1949 г. Гьодел решава уравненията на Айнщайн от общата теория на относителността по начин, с който доказва, че цялата вселена се върти и пътуването във времето е напълно възможно. Едва ли обаче решението на Гьодел е правилно, тъй като неговата вселена не се разширява, а нашата почти със сигурност го прави.) Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|