Притчи христови

МЯРКАТА НА ПРОЩЕНИЕТО

Петър бе задал на Христос следния въпрос: "Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам?" (Мат.18:21). Равините ограничаваха прощението до три пъти. Петър, съобразявайки се с учението на Христос, мислеше да го удължи до седем пъти - число символизиращо съвършенството. Но Христос учеше, че не трябва никога да се уморяваме да прощаваме. Не "до седем пъти", каза Той, "а до седемдесет пъти по седем".

"Но тоя слуга, като излезе, намери един от служителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. За това служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга. А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало. Тогава господарят му го повика и каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг."

Тази притча представя подробности, нужни за допълването на картината, но са без съответствие в своето духовно приложение. Вниманието не трябва да бъде отклонявано към тях. Представени са някои големи истини и върху тях е нужно да размишляваме.

Дадената от този цар прошка представя Божественото опрощение на всеки грях. Христос е представен чрез царя, който, покъртен от състрадание, прости дълга на служителя си. Човекът бе под проклятието на нарушения закон. Не му бе възможно да се спаси сам и по тази причина Христос дойде на този свят, облече Своята божественост с човешко естество и даде живота си - Той, праведния - за неправедните. Отдаде Себе Си за нашите грехове и на всяка душа предлага безвъзмездно изкупеното с кръв спасение. "У Господа е милостта и у Него е пълното изкупление" (Пс. 130:7).

Ето от къде трябва да изхождаме, упражнявайки състрадание към нашите братя-грешници. "Понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго" (I Йоан 4:11). "Даром сте приели", казва Христос, "даром давайте" (Мат. 10:8).

Когато в притчата длъжникът молеше за отсрочка с обещанието: "Имай търпение към мен и ще ти платя всичко", присъдата бе отменена. Целият дълг бе изличен. И веднага след това му бе даден случай да последва примера на господаря си, опростил му целия дълг. Щом излизе, той срещна един от своите служители, задлъжнял към него с малка сума. На него му бяха опростени десет хиляди таланта; а неговият длъжник му дължеше само сто пеняза. Но получилият такава милост, се отнесе към съработника си по съвсем различен начин. Неговият длъжник отправи призив, подобен на този, който той самият бе отправил към царя, но резултатът не бе същият. Този, на когото така щедро бе простено, не бе милосърден и съчувствителен, не приложи оказаната към него милост в постъпката си към своя съслужител и отхвърли молбата за търпение. Малката сума, която му се дължеше, бе всичкото, което неблагодарният служител помнеше. Той изискваше всичко, което според него му се полагаше и привеждаше в действие присъда, подобна на онази, която тъй милостиво бе отменена в негова полза.

Колко много и днес проявяват същия дух. Когато длъжникът умоляваше господаря си за милост, нямаше истинска представа за големината на своя дълг. Не осъзнаваше своята безпомощност. Надяваше се ,че ще се изплати сам. "Имай търпение към мене", каза той "и ще ти платя всичко". Така и мнозина очакват да заслужат Божието благоволение чрез собствените си дела. Те не осъзнават своята безпомощност и не приемат Божията благодат като безвъзмезден дар, а се опитват да се развиват в собствената си правда. Сърцето им не е съкрушено и смирено от мисълта за греха им, но са взискателни и неумолими спрямо другите. Собствените им грехове срещу Бога, сравнени с греховете на братята им срещу тях, са като десет хиляди таланта спрямо сто пеняза - близо милион към едно; но се осмеляват да бъдат неумолими.

В притчата господарят повика немилостивия длъжник и "му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг". "Така", каза Исус, "и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си". Този, който отказва да прости, отблъсква всяка надежда за прошка.

Но поучението на тази притча не бива да се прилага неправилно. Божието прощение спрямо нас по никакъв начин не премахва необходимостта да Му се покоряваме. Така духът на прощение спрямо ближните не ни освобождава от необходимостта да се подчиняваме на задълженията си. В молитвата, която Христос посочи на учениците Си, ги учи да казват: "Прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници" (Мат.6:12). С това няма предвид, че за да бъдат опростени греховете ни не трябва да изискваме справедливо полагащото ни се от нашите длъжници. Ако те не могат да платят, дори това да е резултат от неразумно стопанисване, не трябва да бъдат хвърляни в затвора, угнетявани или пък третирани грубо. Но притчата не ни учи да насърчаваме леността. Божието слово заявява, че ако човек не иска да работи, не трябва и да яде. (II Сол.3:10). Господ не изисква от трудолюбивия човек да подкрепя други в безделието. Мнозина са в нищета и недоимък, защото пилеят време и не полагат старание да помислят за нуждите си. И ако те не поправят тези грешки, всичко направено в тяхна полза би било напразно. Но има и неизбежна нищета и наш дълг в такива случаи е да проявим нежност и състрадание към несретниците. Би трябвало да се отнасяме към другите така, както самите бихме искали да се отнасят с нас в обстоятелства, сходни на техните.

Светият Дух ни отправя чрез апостол Павел следното увещание: "И тъй, ако има някоя утеха в Христос, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени. Не правете нищо от партизанство или щестлавие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса" (Фил. 2:1-5).

Не трябва обаче да се гледа леко на греха. Господ ни забранява да търпим злото сред братята ни. Той казва: "Ако прегреши брат ти, смъмри го" (Лука 17:3). Грехът трябва да бъде наричан с истинското му име и напълно да се разкрива пред злосторника.

В своето напътствие към Тимотей Павел пише под влиянието на Светия Дух: "Настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване" (II Тим. 4:2). А до Тит пише: "Има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници ... По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата" (Тит 1:10.13).

"Ако ти съгреши брат ти", казва Христос, "иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата, че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник" (Мат.18:15-17).

Нашият Господ ни учи, че разногласията, които биха се появили между християни трябва да се уреждат вътре в църквата. Те не бива да се изнасят пред лишените от страх Божи. Ако някой християнин е онеправдан от братята си, нека да не се отнася до невярващи в някое съдилище. Нека да последва даденото от Христос наставление. Вместо да се опитва да си отмъсти, нека да се стреми да спаси брата си. Бог ще опази интересите на онези, които Го обичат и Му се боят и с вяра можем да поверим своя случай на справедливия Съдия.

Твърде често, когато многократно се извършват злини и злосторникът признава грешката си, на засегнатия му дотяга все да прощава, защото си мисли, че го е правил предостатъчно. Но Спасителят ясно ни казва как да се отнасяме с грешника. "Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му" (Лука 17:3). Не го считай недостоен за доверието ти. Замисли се за "себе си, да не би ти да бъдеш изкушен" (Гал.6:1).

Ако братята ти прегрешат, трябва да им простиш. Когато дойдат при теб за да изповядват греховете, не бива да казваш: Не вярвам, че са достатъчно смирени. Не мисля, че преживяват своята изповед. Какво право имаш да ги съдиш, като че ли можеш да четеш в сърцето? Божието слово казва: "Ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако ти съгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му" (Лука 17:3.4). И не само седем пъти, а седемдесет пъти по седем - точно толкова често, колкото Господ се съгласява да ти прости.

Ние самите дължим всичко на Божията безвъзмездна милост. Милостта в завета повели нашето осиновяване. Милостта, оказана ни от Спасителя, извърши нашето изкупление, нашето новораждане и възвеличаването ни до качеството ни на сънаследници на Христос. Затова нека и ние да проявяваме милост другите.

Не давай на заблудилите се никаква възможност за обезсърчение. Не позволявай фарисейска строгост да нарани брат ти. Бдете духът ви и сърцето ви да не бъдат управлявани и проникнати от горчиви чувства. Нека тонът на гласа ви не издава ни най-малка нотка на презрение. Ако изречеш само една дума от себе си, ако покажеш безразличие или пък проявиш подозрение или недоверие, с това рискуваш да доведеш до разруха някоя душа. На такава душа е потребен брат със съчувствителното сърце на по-големия ни Брат, за да докосне неговото човешко сърце. Накарайте го да почувствува силното и топло ръкостискане на една съчувствителна ръка и да чуе шепота: "Нека да се помолим". Бог ще даде и на единия и на другия богата опитност. Молитвата ни съединява един с друг помежду ни и с Бога. Молитвата привлича Исус на наша страна и придава на изнемогващата, смутена душа нова сила за да победи света, плътта и дявола. Молитвата осуетява атаките на Сатана.

Когато някой се отвърне от човешките си несъвършенства в съзерцание на Исус, в характера му се осъществява Божествено преобразяване. Духът на Христос, действащ върху сърцето, го оформя по свой образ. Прочее, нека вашият стремеж бъде възвисяването на Исус. Нека погледът бъде насочен към Божия Агнец, Който носи греха на света" (Йоан 1:29). И когато се включите в това дело, помнете, че "този, който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове" (Яков 5:20). Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец не може да оправдае един неумолим дух. Този, който е немилостив спрямо други, показва, че не е съучастник на Божията опрощаваща благодат. В Божието прощение сърцето на съгрешилия е привлечено близо до великото сърце на безкрайната любов. Потокът на Божественото състрадание потича в душата на грешника, а от него - и в душите на други. Нежността и милостта, която Христос прояви в собствения Си превъзходен живот, ще бъдат забелязани у съучастниците на Неговата благодат. Но "ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов" (Римл.8:9). Той е отчужден от Бога, годен само за вечна раздяла с Него.

Вярно е, че такъв човек може да е получил някога прощение, но немилостивият му дух показва, че сега отхвърля Божията опрощателна любов. Отделен от Бога, изпада в същото състояние, в което е бил преди да му бъде простено. Отхвърлил е своето покаяние и греховете му остават върху него, като че никога не се е покайвал.

Но големия урок от притчата е заложен в противопоставянето между Божието състрадание и човешкото коравосърдечие; Божията опрощателна милост наистина трябва да бъде мерило за нас. "Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?"

Не биваме опростени, защото прощаваме, а както прощаваме. Основата на всяко прощение се намира в незаслужената Божия любов, но чрез своето отношение към другите показваме дали сме усвоили тази любов. Затова Христос казва: "С каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери" (Мат.7:2).