"ИЗЛЕЗ ПО ПЪТИЩАТА И ПО ОГРАДИТЕ"

"ИЗЛЕЗ ПО ПЪТИЩАТА И ПО ОГРАДИТЕ"

Спасителят бе гост на празненството в дома на един фарисей. Той приемаше покани както от богати, така и от бедни и според обичая Си използваше случая, за да представи Своите поучения от истината. Сред евреите свещеното празненство бе свързано с всички периоди на национална и религиозна радост. То бе за тях образ на благословенията на вечния живот. Голямото празненство, на което трябваше да седнат с Авраам, Исаак и Яков, докато езичниците стоят отвън и гледат с копнеещи очи, бе тема, ообсъждана със задоволство. Христос желаеше да даде един урок на предупреждение и наставление и го онагледи този път чрез притчата за голямата вечеря. Евреите мислеха да запазят за себе си Божиите благословения както за сегашния, така и за бъдния живот. Не приемаха Божията милост към езичниците. Чрез притчата Христос показа, че в същото време самите те отхвърляха поканата на благодатта, призванието за Божието царство.

В избора на гостите за празненството си, фарисеят се бе съобразил със собствения си егоистичен интерес. Христос му каза: "Когато даваш обяд или вечеря, недей кани приятелите си ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено. Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните".

Тук Христос повтаряше наставлението, което бе дал на Израил чрез Моисей. Чрез техните свещени празненства Господ бе постановил "чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат" (Второзак. 14:29). Тези съображения трябваше да бъдат като нагледни поучения за Израил. Приучени така на радостта от истинската благотворителност, хората трябваше през цялата година да се грижат за опечаления и бедния. А тези празненства съдържаха едно по-широко поучение. Духовните благословения, дадени на Израил, не бяха само за самите тях. Бог им бе дал хляба на живота, за да могат да го разчупят за света.

Не бяха изпълнили това дело и Христовите думи, изобличили себичността им, не се понравиха на фарисеите. Надявайки се да отклони разговора в друга насока, един от тях с лицемерно набожно изражение извика: "Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство". Говореше така уверено, като че на него самия мястото му в царството бе сигурно. Мнението му бе сходно с убеждението на радващите се, че се спасяват чрез Христос, без същевременно да изпълняват условията, при които е обещано спасение. Духът му бе като на Валаамовия, когато се молеше: "Дано умра както умират праведните и сетнините ми да бъдат както техните". (Числа 23:10). Фарисеят не мислеше за собствената си годност за небето, а се надяваше да се наслаждава в него. Забележката му бе предназначена да отклони умовете на гостите на празненството от темата за практическите им задължения. Мислеше да ги пренесе от сегашния живот към предстоящото бъдещо възкресението на праведните.

Христос четеше сърцето на преструващия се фарисей. Без да отмества погледа Си от него, Той откри пред присъстващите характера и стойността на сегашните им привилегии. Показа им, че имаха дял, който да извършат в настоящето, за да участват в благословенията на бъдещето.

"Някой си човек, каза Той, даде голяма вечеря и покани мнозина". Когато дойде времето за празненството, стопанинът изпрати слугата си до очакваните гости с втора вест: "Дойдете, понеже всичко е вече готово". Но бе показано едно странно безразличие. "Те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива, че трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. А друг рече: Ожених се и затова не мога да дойда."

Нито едно от извиненията не е особено основателно. Човекът, който "трябваше да излезе и да види" парчето си земя, вече го бе виждал при купуването. Припряността му да отиде точно тогава се дължеше на факта, че интересът му бе погълнат от покупката. Воловете също бяха вече купени. Изпробването им бе само за задоволяване на интереса на един обикновен купувач. Третото извинение също нямаше никакво основание. Едва ли женитбата на въпросния гост би могла да бъде причина, достатъчна за да осуети присъствието му на празненството. Неговата жена също би била добре дошла. Но си имаше собствени планове за веселие и за него те бяха по-привлекателни от празненството, на което бе обещал да присъства. Предпочиташе развлечения в общество, различно от това на този домакин. Не помоли за извинение и дори и не се помъчи да бъде учтив в отказа си. Неговото "Не мога" прикриваше само истинското: "Не желая да дойда".

Всички извинения издаваха един презает ум. Други интереси бяха погълнали изцяло предвидените гости. Поканата, която се бяха заклели да приемат, бе пренебрегната и с безразличието си обидиха великодушния приятел. Но чрез голямата вечеря Христос представя благословенията, предложени чрез Евангелието. Храната не е нещо по-малко от самия Христос. Той е хлябът, който идва от небето; И от Него потичат потоците на спасение. Господните вестители бяха прогласили на евреите идването на Спасителя; те бяха посочили към Христос като "Божи Агнец, Който носи греха на света" (Йоан 1:29). В предвиденото от Него празненството Бог им предложи най-големия безценен дар. Божията любов бе дала скъпото угощение и бе предвидила неизчерпаеми източници. "Ако яде някои от тоя хляб", каза Христос, "ще живее до века" (Йоан 6:51).

Но за да приемат поканата за евангелското празненство, те трябваше да подчинят светските си интереси на едничката цел - получаването на Христос и Неговата правда. Бог даде всичко за човека и го моли да издигне служенето си на Бога над всяко земно и себично съображение. Той не може да приеме едно разделено сърце, защото обзето от земни пристрастия то не може да бъде отдадено на Бога.

Това е урокът за всички времена. Трябва да следваме Божия Агнец, където и да отива Той. Пред компанията на земни приятелства трябва да предпочетем Неговото водачество и общението с Него, защото те струват много повече. Христос казва: "Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене" (Мат. 10:37).

Край семейната трапеза, когато разчупваха насъщния си хляб, мнозина от времето на Христа повтаряха думите: "Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство". Но Христос показа колко трудно бе да се намерят гости за трапезата, осигурена на безмерна цена. Онези, които слушаха думите Му, знаеха, че са пренебрегнали поканата на благодатта.

Светските притежания, богатствата и удоволствията бяха за тях всепоглъщащи. Те до един се бяха отказали.

Така е и сега. Извиненията, подтикнали към отказване от поканата за празненството, представляван цяла гама от извинения за отхвърляне на Евангелската покана. Хората обявяват, че не могат да пренебрегнат светските си перспективи заради съблюдаването на призивите на Евангелието. Смятат временните си интереси за по-ценни от вечните. Нещо повече, получените от Бога благословения стават преграда и отделят душите им от техния Създател и Изкупител. Те не желаят да бъдат отвличани от светските си начинания и казват на вестителя на милостта: "Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам" (Деян. 24:25). Други пък изтъкват трудностите, които биха възникнали в обществените им връзки, ако трябва да се покорят на повика на Бога. Те казват, че не могат да си позволят да не са в хармония със своите роднини и съответните задължения. Така доказват, че описаните в притчата са самите те. Домакинът на празненството смята необичайните им извинения за проява на неуважение към поканата.

Човекът, който каза: "Ожених се и затова не мога да дойда" е представител на една голяма група хора. Има мнозина, които допускат жените или мъжете им да ги отклонят от желанието да следват Божия повик. Съпругът казва: "Докато жена ми се противопоставя, аз не мога да се покорявам на убежденията си за дълг. Нейното влияние би ми създало изключителни трудности в тази насока". Жената чува щедрия повик: "Дойдете, понеже всичко е вече "готово" и казва: "Моля те, нека бъда извинена. Моят съпруг отхвърля милостивата поканата. Казва, че деловите му задължения са прекалено много. Аз трябва да съм с него и затова не мога да дойда". Сърцата на децата са впечатлени. Те са готови да дойдат, но обичат майка си и баща си и докато двамата не се вслушват в евангелския повик, от тях не може да се очаква да отидат. И те казват: "Извини ме!" Всички те отхвърлят повика на Спасителя, защото се боят от разногласие в семейния кръг. Предполагат, че чрез отказа да се покорят на Бога осигуряват мира и благополучието на дома; но това е самоизмама. Онези, които сеят себичност, ще пожънат себичност. Отхвърляйки Христовата любов, отхвърлят това, което единствено е в състояние да придаде чистота и устойчивост на човешката любов. Те не само ще изгубят небето, но още тук ще се лишат от истинската радост, заради която бе пожертвано небето.

Домакинът на празненството в притчата научи как е била посрещната поканата и "разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците".

Той се отвърна от презрелите добротата му и покани група хора, които не бяха сити, не притежаваха къщи и имоти. Покани бедните и гладните и онези, които можеха да оценят представените добрини. "Бирниците и блудниците, каза Христос, ви изпреварват в Божието царство" (Мат. 21:31). Колкото и окаяни да са представителите на човечеството, които хората отхвърлят и от които се отвръщат, те не са толкова безчестни и така недостойни, че да не бъдат удостоени с Божието внимание и любов. Христос копнее да дойдат при Него всички обременени и подтиснати от грижи и печал. Жадува да им даде светлината, радостта и мира, които не се намират никъде другаде. Най-големите грешници са обекти на Неговото дълбоко състрадание и предана любов. Изпраща Своя Свят Дух да ги следва в любов, полага усилия да ги привлече към Себе Си. След като доведе бедните и слепите, слугата съобщи на господаря си: "Господарю, каквото си заповядал, стана, и още място има. И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми". С това Христос насочваше към делото на Евангелието извън пределите на юдейството, по пътищата и пътеките на света.

Послушни на тази заповед Павел и Варнава обявиха на евреите: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята" И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот" (Деян. 13:46-48).

Прогласената от Христовите ученици евангелска вест съобщаваше за Неговото първо идване на света. Тя носеше на хората радостната вест за спасението чрез вяра в Него. Сочеше напред към второто Му идване на света в слава, за да изкупи Своя народ и поставяше пред човечеството надеждата чрез вяра и послушание да участва в наследството на светиите в светлината. Тази вест се дава и днес на хората. В същото време тя е свързана ръка за ръка с вестта за второто Христово идване. Дадените от Него самия знамения за близкото Му идване са се изпълнили и чрез изучаването на Божието слово можем да се убедим, че Господ е на вратата.

В Откровението Йоан предсказва повсеместното възвестяване точно преди второто Христово идване. Той вижда един ангел, летящ "посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато той ще съди" (Откр. 14:6-7).

В пророчеството предупреждението за съд заедно със свързаните с него послания е последвано от идването на Човешкия Син в небесните облаци. Възвестяването на съда е обявяване на наближилото второ Христово идване. И това прогласяване е наречено вечно благовестие.

Така проповядването на второто Христово идване, обявяването на неговото наближаване, е показано като съществен дял от евангелската вест.

Библията обявява, че в последните дни хората ще са погълнати от светски занимания, удоволствия и стремеж към богатство. Те ще са слепи за вечните реалности. Христос казва: "Както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня докогато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син" (Мат. 24:37-39).

Така е днес. Хората се втурват в гонитба за печалба и себично угаждане, като че не съществува Бог, небе и друг свят. В дните на Ной предупреждението за потопа бе изпратено, за да стресне хората в тяхната злина и да ги призове към покаяние. Така и сега вестта за близкото Му идване е предназначена да ги изтръгне от всепоглъщащото им внимание към нещата в света; тя е замислена да пробуди усещанията им за вечните реалности, та да могат да се вслушат в поканата за Господната трапеза.

Евангелската покана трябва да се даде на целия свят - "на всеки народ и племе, език и люде" (Откр. 14:6). Последната вест на предупреждение и милост трябва да осияе със славата си цялата земя. Трябва да стигне до всяка една група от хора - богати и бедни, знатни и нищи. "Излез по пътищата и оградите, каза Христос, "накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми."

Светът загива поради липсата на Евангелието. Има глад за Божието слово. Малцина са проповядващите Словото без примеси от човешка традиция. Въпреки че имат Библията в ръцете си, хората не получават благословението, което Бог им е вложил в нея. Господ призовава служителите Си да занесат вестта Му до народа. Словото на вечния живот трябва да бъде дадено на погиващите в греховете си.

В заповедта да се излезе по пътищата и оградите Христос представя делото на призованите да проповядват в Негово име. Целият свят е поле за проповедниците Му. Цялото човешко семейство е включено в тяхното паство. Господ желае Неговото слово на милост да стане близко на всяка душа.

Това до голяма степен трябва да се извърши чрез работа с всеки поотделно. Този е методът на Христос. Неговото дело бе изградено предимно от лични разговори. Той имаше верен поглед за приобщаването на отделния човек. Чрез една душа вестта често бе занасяна до хиляди.

Не трябва да чакаме душите да дойдат при нас; трябва да ги потърсим там, където са. Когато словото се е проповядвало от амвона, делото едва е започвало. Има множества, до които Евангелието никога не ще стигне, ако не им се занесе.

Поканата за празненството бе дадена първо на еврейския народ, на народа, който бе призован да стане учител и водач сред народите.В негови ръце бяха пророческите свитъци, предричащи Христовото идване, на тях бе дадено символичното служение, предвещаващо мисията на Спасителя. Ако свещениците и народът се бяха вслушали в призива, те биха се обединили с христовите вестители, за да отправят евангелската покана към света. Истината бе изпратена до тях, за да я споделят. Когато отхвърлиха повика, тя бе изпратена до бедните, сакатите, хромите и слепите. Митари и грешници приеха поканата. Когато евангелският призив се изпраща на езичниците, тогава ще се работи по същия план на действие. Вестта трябва първо да се даде "по пътищата" - на хора, които имат активно участие в работата за света, на народните учители и водачи.

Нека Господните вестители запомнят това. Словото би трябвало да дойде до пастирите на стадото, до определените от Бога учители, за да бъде чуто. Онези, които принадлежат към по-висшите класи на обществото, трябва да бъдат потърсени с нежна привързаност и братско отношение. Хора в деловия живот, заемащи високи доверени постове, хора с широки изобретателски способности и научна вглъбеност, хора - гении, учители на Евангелието, чието внимание не е било насочвано към специалните истини за това време, би трябвало първи да чуят призива. На тях трябва да се даде поканата.

Необходимо е да се стигне и до богатите. Те имат нужда да бъдат подбудени да съзрат отговорността си на специално удостоени с даровете на небето хора. Имат нужда да им се напомни, че трябва да дават отчет пред Оня, Който ще съди живите и мъртвите. Богатият човек се нуждае от вашия труд в любов и страх Божи. Твърде често той се уповава на богатствата си и не чувства своята застрашеност. Очите му трябва да бъдат привлечени към неща с трайна стойност. Той има нужда да признае силата на истинската доброта, която казва: "Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото моето иго е благо и Моето бреме е леко" (Мат. 11:28-30).

Високопоставените в света заради образованието, богатството или призванието си рядко биват заговаряни относно интересите на душата. Много християнски служители се разколебават да се доближат до тези класи. Но това не би трябвало да е така. Ако някои се дави, ние не трябва да стоим и да го гледаме как загива, понеже е адвокат, търговец или съдия. Ако видим хора, устремени към пропастта, не бива да се колебаем да ги разубедим, какъвто и да е постът или призванието им. Също така не би трябвало да се колебаем да предупредим хората за опасността, която заплашва душите им.

Никой от тях не бива да бъде пренебрегнат заради видимата му привързаност към светски неща. Мнозина, които заемат високи обществени постове, са болни и угнетени от това суетно тичане и съществуване. Те копнеят за един мир, какъвто не притежават. В най-висшите кръгове на обществото има гладуващи и жадуващи за спасение. Мнозина биха получили помощ, ако Господните служители лично приветливо, със смекчено от Христовата любов сърце се приближаха до тях приветливо, със смекчено от Христовата любов сърце.

Успехът на евангелската вест не зависи от заучени фрази, красноречиви свидетелства или дълбоки доводи. Той зависи от простотата на вестта и приспособяването й към душите, които гладуват за хляба на живота. "Какво да сторя, за да се спася?" - това е потребността на душата.

Хиляди могат да бъдат достигнати по най-обикновения и скромен начин. Най-интелектуалните, онези, които изглеждат най-надарените, често биват освежени от най-простите думи обичащите Бога и умеещите да говорят за тази любов така естествено както светски човек говори за най-дълбоко интересуващите го неща.

Често пъти обаче добре подготвените и заучени думи имат малко влияние. Но истинното почтено изявление на някой Божи син или Божия дъщеря, изречено с естествена простота, има сила да открехне вратата към сърца, които дълго са били затворени спрямо Христос и Неговата любов.

Нека работещият за Христос помни, че не трябва да действа със собствената си сила. Нека отправи взор към Божия престол с вяра в Неговата сила да спасява; нека се бори с Бога в молитва и после да работи с всички дадени му от Бога способности. Светият Дух е изпратен като негова крепителна сила. Прислужващи ангели ще са на негова страна, за да впечатляват сърцата.

Ако водачите и учителите на Ерусалим бяха приели истината, която Христос донесе, какъв мисионски център щеше да стане градът им! Отстъпническият Израил би бил покаян. Огромна армия би се събрала за Господа. И колко бързо те биха разнесли Евангелието до всички части на света. И сега, ако хора с влияние и голяма ползотворна способност можеха да се спечелят за Христос, какво много би могло да се направи за възправянето на падналите, колко средства можеха да се съберат, за да се разпръсне на длъж и шир известието за спасение.

Поканата можеше бързо да се разпрати и да се съберат гости за Господната трапеза.

Не трябва обаче да мислим само за великите и надарени хора, а да пренебрегваме по-бедните класи. Христос наставлява вестителите Си да отидат и до онези по пътеките и оградите, при бедните и низшите на земята. По дворовете и улиците на големите градове, по тихите пътеки на селата има семейства и самотници - може би, чужденци в чужда страна - които не принадлежат към никаква църква и, които в самотата си мислят, че Бог ги е забравил. Те не знаят какво трябва да направят, за да бъдат спасени. Мнозина са затънали в грях. Мнозина са в беда. Те са притиснати от страдание, недоимък, неверие и отчаяние. Всякакъв вид болести ги измъчват и телесно, и духовно. Копнеят да намерят утеха за скърбите си и Сатана ги изкушава да я търсят в страсти и удоволствия, водещи ги до разруха и смърт. Предлага им ябълките на Содом, които ще се обърнат на пепел върху устните им. Харчат парите си за нещо, което не е хляб, и труда си - за нещо, което не насища.

Във всички страдалци трябва да виждаме онези, които Христос дойде да спаси. Неговата покана към тях е: "О, вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете купете та яжте; да! дойдете купете вино и мляко, без пари и без плата. ...Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Приклонете ухото си и дойдете при Мене, послушайте и душата ви ще живее" (Ис. 55:1-3).

Бог е дал специална заповед да закриляме странниците, несретниците и бедните души, са немощни нравствено. Мнозина, които изглеждат напълно равнодушни към религиозни неща, копнеят в сърцето си за покой и мир. И макар да са затънали много дълбоко в греха, за тях все още има възможност да се спасят.

Христовите служители трябва да следват Неговия пример. Когато отиваше от място на място, Той успокояваше страдащите и изцеляваше болните. После представяше пред тях великите истини, отнасящи се до царството Му. Това е делото и на Неговите последователи. Когато облекчавате страданията на тялото, ще намерите начини да помогнете и на нуждите на душата. Можете да посочите към възвишения Спасител и да разкажете за любовта на великия лекар, който единствен има силата да възстановява.

Кажете на клетите нещастници, на заблудилите се, че не е нужно да се отчайват. Макар че са сгрешили и не са изградили праведен характер, Бог се радва да им възвърне именно радостта на Своето спасение. Той изпитва удовлетвореност да взема видимо безнадежден материал, онези, изпиталите въздействието на Сатана, и да ги превърне в субекти на Своята благодат. Радва се, когато ги избавя от гнева, който трябва да се излее върху непокорните. Кажете им че, има изцеление и очищение за всяка душа. За тях има място на Господната трапеза. Той чака, за да ги посрещне с "добре дошли".

Излизлезлите по пътища и огради ще намерят други хора с доста различен характер, но които се нуждаят от тяхната подкрепа. Там са живеещите според цялата светлина, която имат, и служещите на Бога според най-доброто, което знаят. Но те осъзнават, че трябва да се извърши голямо дело за тях самите и за тези край тях. Едва започнали да съзират мъждукането на по-голяма светлина, вече копнеят за по-задълбочено познание за Бога. Със сълзи на очи молят Господа да им изпрати благословението, което чрез вяра разпознават в далечината. Мнозина от тях живеят при много скромни условия и поради това светът не ги зачита. Има и мнозина, за които проповедници и църкви не знаят нищо. Но те са свидетелите на Бога в низшите и окаяни места. Такива хора може да са имали малко светлина и малко възможности за християнско образование, но жадуват да подпомогнат другите сред голота, глад и студ. Нека настойниците на многообразната Божия благодат да издирват такива души, да посещават домовете им и да задоволят нуждите им чрез силата на Светия Дух. Изследвайте Библията с тях и заедно се молете с простотата, вдъхвана от Светия Дух. Христос ще даде на служителите си вест, която ще бъде като небесен хляб за душата. Скъпоценното благословение ще бъде разнесено от сърце на сърце, от дом на дом.

Дадената в притчата заповед "накарай ги да влязат", често е била изопачавана. Била е разглеждана като поучение, че би трябвало да насилваме хората да приемат Евангелието. Но това обозначава по-скоро неотложността на поканата и ползотворността на представените подбуди. Евангелието никога не използува насилие в довеждането на хора при Христос. Неговата вест е: "О, вие, които сте жадни, дойдете всички при водите" (Ис. 55:1). "Духът и невястата казват: "Дойди"... И който иска, нека вземе даром водата на живота" (Откр. 22:17). Силата на Божията любов и благодат ни принуждава да дойдем.

Спасителят казва: "Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене" (Откр. 3:20). Той не се страхува от презрение и не се оставя да бъде отблъснат чрез заплахи, а постоянно търси изгубените, казвайки: "Как да те предам?" (Осия 11:8). И макар упоритите сърца да отхвърлят любовта Му, Той се връща и ги умолява с по-голяма сила: "Ето, стоя на вратата и хлопам". Побеждаващата сила на Неговата любов принуждава душите да дойдат и Му кажат: "Твоята благост ме е направила велик" (Пс. 18:35).

Христос ще всади у вестителите Си същата нежна любов, която самият Той има при издирването на изгубените. Не трябва само да казваме: "Ела!". Има такива, които чуват призива, но душите им са твърде безчувствени, за да доловят значението му. Очите им са твърде слепи, за да видят приготвеното за тях добро. Мнозина осъзнават своето голямо падение. Те казват: "Не съм достоен за помощ; остави ме сам". Но работниците не трябва да престават. Укрепвайте с нежна, състрадателна любов обезкуражените и безпомощните. Дайте им своята смелост, своята надежда, своята сила. С доброта ги карайте да дойдат. "Към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви, други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня" (Юда 22-23).

Ако Божиите служители с вяра вървят с Него, Той ще придаде сила на вестта им. Така ще бъдат способни да представят Неговата любов и опасността от отхвърлянето на Божията благодат, че хората не може да не приемат Евангелието. Христос ще извърши незнайни чудеса, ако човечеството изпълни поверената му от Бога задача. Колкото и да е голямо, преобразяването в човешкото сърце може да се осъществи днес, както е ставало някога в миналите поколения. Джон Бънян бе избавен от невежеството и гуляджийството, а Джон Нютон - от търговията с роби, за да възвестяват след това възнесения Спасител. Сред хората днес също могат да бъдат спасени един Бънян и един Нютон. Чрез човешки инструменти, които сътрудничат на божествените, не един клет несретник ще бъде преобразен и в своето обръщение ще търси да възстанови Божия образ в човека. Има хора с твърде оскъдни възможности; ето защо лъчи от светлина ще стигнат до онези, които са вървели в пътя на заблудата, защото не са познавали по-добър. Както Христовите думи: "Днес трябва да престоя у дома ти" (Лука 19:5) бяха отправени към Закхей, така словото ще бъде отправено и към тях; и ще се разбере, че смятаните за закоравели грешници, имат сърца, нежни като на дете, защото Христос е благоволил да им засвидетелства Своето внимание. Затъналите в най-груба заблуда и грях ще прогледнат и ще заемат мястото на други с възможности и привилегии, но не оценени. Те ще принадлежат към Божиите избрани, призвани скъпоценни; и когато Христос ще дойде в царството Си, те ще стоят най-близо до престола Му.

Но "внимавайте да не презрете този, Който говори" (Евр. 12:25). Исус каза: "Никой от поканените няма да вкуси от вечерят Ми". Те бяха отхвърлили поканата и никой от тях нямаше да бъде поканен отново. Като не признаха Христос, евреите закоравиха сърцата си и се предадоха под властта на Сатана. Ако Божията любов не се оценява и не става траен принцип за омекотяване и покоряване на душата, ние сме напълно загубени. Господ не може в по-голяма степен от вече стореното да изяви любовта Си. Ако любовта на Исус не покори сърцето, няма никакво друго средство, чрез което да бъдем достигнати.

Всеки път, когато отказвате да се вслушате в благодатната вест, затвръждавате своето неверие. След всеки път, когато пропускате да отворите вратата на сърцето си за Христос, все по -слабо ще долавяте гласа на Този, Който ви говори. Така свеждате до минимум благоприятните си възможности да откликнете на последния благодатен зов. Не допускайте да се напише за вас, както някога за древния Израил: "Ефрем се е прилепил към идолите; оставете го" (Осия 4:17). Не оставяйте Христос да ридае за вас, както ридаеше за Ерусалим, казвайки: "Колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошка прибира пилците под крилете си, но не искахте! Ето, оставя се вам домът ви пуст" (Лука 13:34-35).

Живеем във време, когато за последен път към човешките чеда прозвучава вестта на милост и покана. Наредбата "Излез по пътищата и оградите" не ще са дава. Христовата покана ще се отправи към всяка душа. Вестителите казват: "Дойдете, понеже всичко е вече готово". Небесни ангели все още работят в сътрудничество с хора. Светият Дух се опитва по всякакъв начин да ви привлече. Христос очаква някакъв знак, който ще предвещава дръпване на резетата и отваряне на вратата на сърцето за Неговото влизане. Ангели чакат да занесат в небето радостното известие, че още един изгубен грешник е бил намерен. Небесните множества чакат, готови да погалят арфите си и да запеят песен на радост за това, че и друга душа е приела поканата за евангелското празненство.