Притчи христови

ПЕЧАЛБА, КОЯТО Е ЗАГУБА

Христос поучаваше и, както ставаше обикновено, около учениците Му се бе насъбрала една група. На своите ученици бе говорил за събитията, в които скоро щяха да участват. Те трябваше да прогласят наблизо и далеч поверените им от Него истини и щяха да бъдат въвлечени в конфликт с управниците на този свят. Заради Него щяха да бъдат призовавани в съдилища и изправяни пред управители и царе. Спасителят ги бе дарил с мъдрост, на която никой не можеше да противостои. Неговите собствени думи, вълнуващи сърцата на множеството и хвърлящи в смут лукавите Му противници, свидетелстваха за мощта на този всемогъщ Дух, Който бе в Него и Когото бе обещал на Своите последователи.

"И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството". Чрез Моисей Бог бе дал указания за предаването на наследството. Най-възрастният син получаваше двоен дял от бащиния имот (Втор. 21:17), докато по-малките му братя получаваха по равни части от останалата половина. Този човек мислеше, че брат му го е измамил при разделянето на имота. Той не бе успял да получи това, което мислеше, че трябва да му бъде дадено; но си казваше, че ако Христос посредничи, сигурно ще сполучи да убеди брат му. Той бе чул покъртителните покани на Христос и тежките Му упреци към книжници и фарисеи. Ако подобни авторитетни думи можеха да бъдат отправени към неговия брат, той без съмнение не би посмял да му откаже правото.

Точно всред тържественото наставление, дадено от Христос, този човек бе разкрил своята себична нагласа. Той схвана придобивката, която би могъл да постигне чрез способността на Спасителя, но възвестяваните от Него духовни истини не оказваха влияние на ума и сърцето му. Спечелването на наследството бе неговата всепоглъщащата тема. Исус, Царят на славата, Който макар да бе богат, стана беден зар нас, му разкриваше съкровищата на Божествената любов. Светият Дух го умоляваше да стане наследник на богатство, което е "нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва" (IїПетр. 1:4). Той бе имаше доказателства за силата на Христос. Сега му се представяше случай да говори на великия Учител и изрази пред Него най-съкровените чувства на сърцето си. Подобно на човека с греблото за тор от алегорията на Бънян, вниманието му бе съсредоточено върху земното. Той не виждаше короната над главата си. Подобно на Симон магьосника, ценеше Божия дар, като средство за светски придобивки.

Земната мисия на Спасителя бързо приближаваше към края си. Само след няколко месеца щеше да завърши необходимото за установяване на царството на Своята благодат. Едва ли човешка алчност, подтикваща Го да се въвлече в разпра за парче земя, би го отклонила от делото Му. Исус не се остави да бъде отклонен от Своята мисия. Неговият отговор бе: "Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?" (СП) Исус би могъл да каже на този човек точно онова, което изискваше справедливостта. В случая Той знаеше кое е справедливо; но братята бяха в разпра, защото и двамата бяха скъперници. Христос всъщност каза: Не е моя работа да разрешавам противоборство от този род. Спасителят дойде с цел да проповядва евангелието и така да възкреси у хората усета за вечните реалности.

В Христовото отношение към този случай има поука за проповядващите в Негово име. Изпращайки дванадесетте, Той им даде тази поръчка: "И като отивате, проповядвайте, казвайки: "Небесното царство наближи. Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте. Даром сте приели, даром давайте: (Мат. 7:8). Те не трябваше да разрешават временните сделки на хората. Тяхна задача бе да ги водят до помирение с Бога. В това дело бе заложена силата им да благославят човечеството. Христос - ето кое е единственият лек срещу греховете и скърбите на хората. Само благата вест за Неговата милост има силата да изцелява обществото от гнетящите го злини. Коренът на неправдата на богатите към бедните, ненавистта на бедните към богатите и в двата случая се крие в себичността, което може да се преустанови само чрез послушание спрямо Христос. Единствен Той е способен на мястото на себичното греховно сърце да дари ново любвеобилно сърце. Нека Христовите служители проповядват Евангелието с изпратения от небето Дух и като Исус да работят за доброто на човечеството. Тогава в благословението и възвисяването на човешкия род ще се разкрият резултати, постигането на които е извън възможностите на човешките сили. Нашият Господ докосна самия корен на злото, предупреждавайки въпросния човек и тези, които могат да изпаднат в същите трудности: "Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му".

И каза им притча като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод и той размишляваше в себе си думайки: Какво да правя? Защото нямам где да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи и там ще събера всичките си жита и благата си и ще река на душата си: "Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се, а Бог му рече:

Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата, а това което си приготвил чие ще бъде? Така става с този който събира имот за себе си и не богатее в Бога.

Чрез притчата за неразумния богат стопанин Христос показа безразсъдството на хора, превърнали света и това, което е в него, в единственото свое притежание. Този човек бе получил всичко от Бога. Господ бе позволил на слънцето да грее над земите му, защото лъчите му падат над праведни и неправедни. Небето излива дъждовете си върху зли и добри. Господ бе направил посева да порасне и полето да роди изобилно. Богатият човек недоумяваше какво да стори с реколтата си. Хамбарите му бяха пълни и преливаха и в тях нямаше място, което да побере излишъка от жътвата му. Той не се сети за Бога, Който бе дал цялата тази благодат. Не съзнаваше, че Бог го бе превърнал в стопанин на благата си, за да може да помогне на нуждаещите се. Пред него стоеше благословената възможност да бъде Божи благодетел, но той мислеше само как да се погрижи за собственото си добруване.

Състоянието на бедните, сираците, вдовиците, страдащите и угнетените не бе известно на този богаташ; имаше и много места, където да раздаде част от благата си. Би могъл лесно да се освободи от излишъка си и с това да освободи мнозина от немотия, да нахрани мнозина гладни, да облече мнозина оголели, да възрадва много сърца; на много молитви за хляб и облекло биха били изпълнени и мелодия на хваление би се въздигнала към небето. Господ бе чул молитвите на нещастниците и в добротата си им бе приготвил необходимото. (Пс.68:10). Чрез благословенията, изсипани над богатия, бе подготвен изобилен запас за нуждите на мнозина. Но богатият човек от притчата затвори сърцето за вика на нуждаещите се и каза на слугите си: "Ето какво ще направя; ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се."

Целите на този човек не бяха по-възвишени от онези на погиващите животни. Той живееше така, сякаш няма Бог, ни небе, ни бъдещ живот; сякаш всичко, което притежаваше, принадлежеше само на него като че ли и не дължи нищо ни на Бога ни на човек. Ето такъв богаташ описва псалмистът в следния стих: "Безумният рече в сърцето си: Няма Бог"(Пс.14:1).

Този човек бе живял и планирал само за себе си. Виждаше бъдещето си преизобилно обезпечено; той мисли само как да трупа за себе си и сам да се радва на плода на труда си. Счита се за най-облагодетелстван от другите хора и приписва на себе си заслугата за мъдрото стопанисване. Съгражданите му го почитаха като разсъдлив човек и преуспяващ сънародник. Понеже "човеците ще те хвалят, когато правиш добро на себе си" (Пс.49:18).

Но "мъдростта на този свят е глупост пред Бога" (IКор.3:19). Докато богаташът очаква с нетърпение години на наслада, Господ прави далеч по-различни планове. Той отправи до този неверен стопанин вестта: "Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата!" Това е искане, което парите не могат да удовлетворят. Натрупаното от него богатство не може да му осигури отсрочка. Само за един миг събираното през цял един живот с цената на много усилия, се оказва безполезно. "А това, което си приготвил, чие ще бъде?" Обширните му поля и добре напълнените му житници се изплъзват от ръцете му. Той "трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере" (Пс.39:6).

Но не си е осигурил единственото нещо, което сега би му било от полза. Живеейки за себе си, е отхвърлил от сърцето си оная Божествена любов, която щеше да се изяви в дела на милосърдие към неговите съчовеци. По този начин бе отблъснал живота, защото Бог е любов, а любовта е живот. Този човек бе предпочел преходното пред вечното и трябваше да отмине заедно с него. "Човек, който е на почит, а не разбира, прилича на животните, които загиват" (Пс.49:20). Така става с този, който " събира имот за себе си, а не богатее в Бога". Тази сполучлива картина е хубав пример за всички времена. Може да правим планове за лично благополучие, може да събираме съкровища, може подобно на древните вавилонски строители да издигаме високи кули, но не можем да построим толкова висока стена или здрава порта, та да отблъснем вестителите на съда. Цар Валтасар "пируваше в палата си" и "хвалеше златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове". Но ръката на едно невидимо Същество написа върху стените на палата му думи на съд и без закъснение край неговите порти се чу тропотът на неприятелски войски, които идваха да изпълнят Божествената присъда. "В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит" и един чужд монарх седна на престола му. (Дан.5:30).

Да живеем за себе си означава да погинем. Алчността, желанието за придобивка, за егоистична кауза, откъсва душата от извора на живота. Духът на Сатана граби, отмъква за себе си. Духът на Христос дава, жертва себе си за благото на другите. "И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот" (I Йоан 5:11,12).

Затова и отправя тези думи към нас: "Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му".