Притчи христови

"ОСТАВИ Я И ТОВА ЛЯТО"

В Своето поучение Христос свързваше предупреждението за съд с поканата за благостта. "Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси." (Лука 9:55). "...Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. (Йоан 3:17). Неговата мисия на благодат и връзката Му с Божията правда и съд е илюстрирана в притчата за безплодната смоковница.

Ала както тогава, така и сега, хората бяха склонни да приемат, че те самите са галеници на небето и че укоряващата вест се отнася за някой друг. Слушателите разказаха на Исус една случка, която в момента предизвикваше голямо вълнение. Някои мерки на управителя на Юдея Пилат Понтийски бяха покрусили народа. Имаше народно брожение в Ерусалим и Пилат се бе опитал да го потуши със сила. Но веднъж неговите войници бяха нахълтали дори в пределите на храма и бяха посекли някои галилейски поклонници при самото извършване на жертвоприношението им. Евреите разглеждаха бедствието като присъда за греха на страдалците и онези, които разказваха за този акт на насилие, го правеха със скрито задоволство. Според тях собствената им благополучна съдба доказваше, че са много по-добри от галилейците и затова и по-облагодетелствани от Бога. Очакваха да чуят от Исус думи на осъждение към онези, които - в това те не се съмняваха - напълно заслужаваха наказанието си.

Христовите ученици не се осмеляваха да изразят отношението си, докато не чуят мнението на Своя Учител. Той им бе дал точни поучения във връзка с осъждането на характера на другите и отмереното възмездие според окончателния съд. При все това очакваха Христос да изобличи тези хора като по-големи грешници от другите. Затова Неговият отговор много ги изненада.

Обръщайки се към множеството, Спасителят каза: "Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешните от всички галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете." Тези начални бедствия бяха предназначени да доведат до смирение сърцата им и до покаяние от греховете им. Надвисваше бурята на отмъщението, която трябваше да избухне върху онези, които не бяха намерили убежище в Христа.

Докато Исус говореше с учениците и множеството, Той съзря с пророческа яснота бъдещето и видя Ерусалим обсаден от войски. Чу тропота на чуждите войски, напредващи срещу избрания град и видя хиляди по хиляди погинали в обсадата. Мнозина от евреите, подобно на галилейците, биваха посечени в предверието на храма при самото пренасяне на жертвите. Бедствията, връхлетели върху единици, бяха предупреждение от Бога към една нация, също толкова виновна. "Ако се не покаете, каза Исус, всички така ще загинете." Съвсем кратко продължи за тях времето на благодатта. Но и сега все още съществуваше възможност да узнаят нещата, които да послужат за мира им. "Някой си, продължи Той, имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразва земята?"

Христовите слушатели не можеха да разберат приложението на думите Му. Давид бе пял за Израил като за пренесена от Египет лоза. Исая бе писал:"Лозето на Господа на Силите е Израилевият дом и Юдовите мъже са садът, който го зарадва." (Ис.5:7). Поколението, при което бе дошъл Спасителят, бе представено чрез смоковницата в Господното лозе - в обсега на Неговата особена грижа и благословение.

Божието намерение относно Неговите люде и славните възможности пред тях бяха изявени в прелестни слова: "За да се наричат дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той." (Ис.61:3) Чрез духа на вдъхновението умиращият Яков бе казал за най-обичания си син: "Йосиф е плодоносна вейка, плодоносна вейка край извор; клончетата й се простират по стената." И той каза: "...Богът на Отца, ти... ще ти помага...Всесилният...ще те благославя, с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната, която лежи отдолу." (Битие 49:22,25). Така Бог бе насадил Израил като добра лоза край изворите на живота. Бе насадил лозето си "на много тлъсто бърдо". "Окопа го, и очисти го от камъните, и насади го с отбрана лоза" (Ис.5:1,2)

"И очакваше сладко грозде, но то роди диво." (Ис.5:2). В Христовото време благочестието бе на много по-голям показ, отколкото при евреите от по-старите времена, но при тях липсата от сладостните качества на Божия Дух бе в по-голяма степен. Скъпоценните плодове на характера, които правеха живота на Йосиф така благоуханен и прелестен, не се проявиха в еврейската нация.

Чрез Своя син Бог бе търсил плод, но не намери нищо. Израил бе похабил почвата. Само по себе си съществуването му бе проклятие, защото в лозето заемаше мястото на едно плодовито дърво. Ограбваше света от благословенията, които Господ бе предназначил за хората. Израилтяните бяха представили Бога в изопачена светлина пред народите. Те бяха не само безполезни, но се явяваха и решителна спънка. Религията им до голяма степен подвеждаше и вместо да спаси и изцели, водеше до разруха. Лозарят в притчата не противоречи на твърдението, че безплодното дърво би трябвало да се отсече; но знае и споделя интереса му. Нищо не би могло да му достави по-голяма радост от това да види неговия растеж и плодовитост. Той откликва на желанието на собственика с думите: "Остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор, и ако подир това даде плод, добре".

Градинарят не отказва да се погрижи за едно толкова необещаващо растение. Готов е да положи още по-големи грижи.

Той ще създаде по-добри условия около него и ще го обсипе с най-голямо внимание. Собственикът и лозарят са единни в интереса към смоковницата. Така Отец и Синът бяха единни в любовта Си към избрания народ. Христос казваше на слушателите Си, че на тях ще бъдат дадени по-големи възможности. Изобретателната Божия любов щеше да действа по всякакъв начин, за да могат да станат дървета на правда, носещи плод за благословение на света.

В притчата Исус не посочва резултата от труда на градинаря. На това място Неговият разказ бе прекъснат. Заключението зависеше от поколението, което слушаше думите Му. На тях бе дадено тържественото предупреждение:"Ако не, ще я отсечеш". От тях зависеше дали неотменимите думи трябваше да се изрекат. Денят на гнева бе близо. Чрез бедствията, които вече бяха сполетели Израил, собственикът на лозето милостиво ги бе предизвестил за унищожаването на неплодоносното дърво. Предупреждението се носи през времето и достига до нас в това поколение. О, безгрижно сърце, дали не си неплодоносно дърво в Господното лозе? Трябва ли и за теб да се изрекат тези гибелни думи? От кога получаваш благодатните Му дарове? От кога Той бди и очаква да Му отговориш на любовта? Насаден в Неговото лозе под бдителната грижа на градинаря, какви са привилегиите ти? Колко пъти нежната евангелска вест е разтуптявала сърцето ти? Носиш Христовото име, формално си член на църквата, която е Негово тяло, и пак съзнаваш, че не живееш свързан с великото сърце на любовта. Приливът на Неговия живот не е протекъл през теб. Сладостните качества на Неговия характер, "плодовете на Духа", не се забелязват в твоя живот.

Безплодното дърво получава дъжда, слънчевата светлина и грижата на градинаря. То извлича храна от почвата. Но безплодните му клони толкова засенчват земята, че плодоносните растения не могат да виреят под сянката му. Така и предоставените Божии дарове не носят благословение на света. Ти ограбваш другите от привилегиите, които можеха да бъдат техни, ако не беше ти.

Макар и смътно, осъзнаваш, че си похабил почвата. При все това в голямата Си милост Бог не те е отсякъл. Не гледа със студенина на теб. Не се отвръща с безразличие и не те обрича на унищожение. Гледайки те, Той ридае както преди много столетия ридаеше за Израил: "Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю?...Няма да изпълня намерението на пламенния Си гняв, няма пак да изтребя Ефрема; защото Аз съм Бог, а не човек." (Осия 11:8,9). Състрадателният Спасител казва за теб: Остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор.

С каква неизтощима любов Христос се грижеше за Израил през продълженото за тях благодатно време. На кръста Той се молеше: "Отче, прости им, понеже не знаят какво вършат" (Лука 23:34). След Неговото възнесение Евангелието бе проповядвано първо в Ерусалим. Там се изля Светият Дух. Там първата евангелска църква разкри силата на възкръсналия Спасител. Там Стефан - "лицето му като че беше лице на ангел" (Деян. 6:15) - свидетелства за Бога и отдаде живота си. Бе дадено на разположение всичко, което самото небе можеше да предостави. "Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, каза Христос, което не му направих?" (Ис.5:4). Така Неговата грижа и работа за теб не само че не е намаляла, но се е увеличила и е станала по-възвишена. Той още казва: "Аз, Господ го пазя; всяка минута ще го поя; нощем и денем ще го пазя, за да не го повреди никой." (Ис.27:3)

"Ако даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш". Сърцето, което не откликва на божественото привличане, закоравява дотолкова, че вече не е чувствително към влиянието на Светия Дух. И тогава се изрича словото: "Отсечи я, защо да заема напразно мястото?"

Днес Той ви приканва: " Израилю, върни се при Господа твоя Бог...Аз ще изцеля отстъплението им, ще ги възлюбя доброволно... Аз ще бъда като роса на Израиля; той ще процъфти като крем и ще простре корените си като ливанско дърво... Които живеят под сянката му, из ново ще се съживят като жито и ще процъфтят като лоза... От Мене е твоят плод." (Осия 14:1-8)