Притчи христови

ТАЛАНТИТЕ

Според Матей 25:13-30

На Елеонския хълм Христос бе говорил на учениците Си за Своето второ идване на света. Той бе определил някои знамения, които трябваше да покажат това предстоящо събитие им заръчал да бдят и да бъдат готови. И отново повтори предупреждението: "И тъй, бдете, защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде". След това показа какво означава да се бди за Неговото идване. Времето трябваше да се прекара не в бездейно очакване, а в усърдна работа. Тази поука ни даде в притчата за талантите.

Заминаващият за чужбина човек представлява Христос. Скоро след като изрече тази притча, Той трябваше да напусне земята и да се отправи към Небето. "Служителите" (ревизирано издание) или слугите от притчата представляват Христовите последователи. Ние не сме свои си. Ние сме били "с цена купени" (IїКор. 6:20), не "с тленни неща - сребро или злато, ... но със скъпоценната кръв на Христа" (IїПетр. 1:18-19); "за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал" (IIїКор. 5:15).

Всички хора са купени на тази безценна цена. Бог изсипа цялата небесна съкровищница в този свят, дарявайки му чрез Христос пълнотата на небето и изкупи волята, чувствата, ума и душата на всяко човешко същество. Всички хора, независимо дали са вярващи или не, са Господна собственост. Всеки един е призован да Му служи и във великия съден ден всички ще бъдат задължени да дадат сметка за начина, по който са се отзовали на този призив.

Не всеки зачита обаче Божиите изисквания. Към тях спадат онези, които изповядват, че са приели Христовото служене и в притчата са представени като Негови служители.

Христовите последователи са изкупени, за да служат. Нашият Господ учи, че истинският смисъл на живота е служенето. Самият Христос бе работник и на всички Свои последователи Той дава закона на служенето - служенето на Бога и на събратята си. Тук Христос представи на света едно по-висше схващане за живота, отколкото познатото. Чрез живот на служене за другите, човек влиза във връзка с Христос. Законът на служенето става свързваща брънка, която ни съединява с Бога и съчовеците ни.

На Своите служители Христос поверява "имота Си" - нещо, което трябва да се употреби за Него. Той дава "на всеки според способността му". Всеки си има своето място във вечния небесен план и трябва да работи в сътрудничество с Христос за спасението на души. Мястото, приготвено за нас в небесните обиталища, е точно толкова сигурно, колкото и отреденото ни на земята специално място, където трябва да работим за Бога.

Дарби на Светия Дух

Талантите, които Христос поверява на Своята църква, представляват най-вече дарбите и благословенията, разпределени от Светия Дух. "Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единния Дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духове; на друг да говори разни езици, а пък на друг да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно" (IїКор. 12:8-11). Не всички получават едни и същи дарби, но на всеки служител на Учителя е обещана някаква дарба на Духа.

Преди да напусне учениците Си, Христос "духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух" (Йоан 20:22). Пак Той каза: "И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми" (Лука 24:49). Но до времето след възнесението дарът не бе получен в пълнотата си. Изливането на Духа бе получено едва, когато с вяра и молитва учениците се бяха предали напълно на Неговото действие. Тогава небесните блага бяха поверени на Христовите последователи по един особен начин. "Като възлезе на високо, плени плен и даде дарове на човеците". "А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал", Духът, "който разделя на всеки по особено, както му е угодно" (Ефес. 4:8.7, IїКор. 12:11). Дарбите са вече наши в Христос, но истинското им притежание зависи от това дали сме приели Божия Дух.

Обещанието на Духа не се цени така, както би трябвало. Неговото изпълнение не се осъзнава така, както би могло да бъде. Отсъствието на Духа е онова, което прави евангелското проповядване толкова безсилно. Може да се притежава всяка естествена или придобита надареност, начетеност, талант, красноречие; но без присъствието на Божия Дух никое сърце не ще бъде докоснато, никой грешник не ще бъде спечелен за Христос. От друга страна, ако са свързани с Христос, ако дарбите на Духа са техни, най-клетите и нищожните от Неговите ученици ще имат сила, която ще говори на сърцата. Бог ще ги превърне в проводник за проявлението на най-висшето влияние във вселената.

Други таланти

Особените дарби на Духа не са единствените таланти, представени в притчата. Тя включва всички дарби и дарования, били те първични или придобити, естествени или духовни. Всички трябва да се използват в Христовото служене. Ставайки Негови ученици, ние Му се предаваме изцяло, с всичко, което притежаваме. Той ни връща същите дарби пречистени и облагородени, за да бъдат използвани за Негова прослава в благословението на ближните ни.

Бог е дал на всеки човек "според способността му". Талантите не са разпределени по равно. Този, който има способността да използва пет таланта, получава пет. Ако пък може да усъвършенства два, получава два. Може ли мъдро да употреби един, получава един. Никой не трябва да се оплаква, че не е получил по-големи дарби, понеже Този, който е разпределил всекиму, е еднакво почетен чрез усъвършенстването на поверената дарба, било то малка или голяма. Комуто са поверени пет таланта, трябва да отговаря за обогатяването на петте, а който има един - усъвършенстването на единия. Бог очаква възвръщаемост "според колкото има човек, а не според колкото няма" (IIїКор. 8:12).

В притчата този, който "получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. Също и тоя, който получи двата, спечели още два". Талантите, колкото и да са, трябва да се приведат в действие. Най-важното за нас е не "Колко получих?", а "какво върша с онова, което имам?" Развитието на всички наши сили е първата ни задача, чието изпълнение дължим на Бога и на ближните си. Ако способността и ползотворността ни не расте с всеки изминат ден, не изпълняваме предназначението си в живота. Изповядваме ли вярата си в Христос, ние се задължаваме да направим всичко възможно като работници на Учителя и би трябвало да развиваме всяка способност до най-високата степен на съвършенство, за да можем да извършим най-много добро, на което сме способни.

Господ има велико дело за извършване. И в бъдещия живот ще повери най-много на най-предано и доброволно служещите в настоящия живот. Той избира Своите деятели и всеки ден при различни обстоятелства им дава изпитание от Неговия план. По чистосърдечното старание в служенето, избира съработниците, не защото са съвършени, а защото чрез връзката с Него може да придобият съвършенство.

Бог ще приеме само решените да се стремят нагоре. Той изправя всеки човешки вършител пред задължението да дава най-доброто от себе си. От всички се изисква нравствено съвършенство. Никога не трябва да снижаваме мерилото на правдата, за да угодим на наследени или придобити наклонности към злотворство. Нужно е да разберем, че несъвършенството на характера е грях. Всички праведни качества обитават в Бога като едно съвършено, хармонично цяло и всеки, приел Христос като личен Спасител, е привилегирован да ги притежава.

А онези, които биха искали да са съработници заедно с Христос, трябва да се стремят към съвършенство на всеки орган на тялото и качество на ума. Истинското възпитание е подготовка на физическите, умствените и моралните сили при извършването на всяко задължение; това е обучението на тялото, ума и душата за божествено служене. То е възпитанието, което ще остане във вечния живот.

От всеки християнин Господ изисква изпълнителност и дееспособност във всяка насока. За да осигури доброволното ни служене, Христос ни е възнаградил дори със Собствената Си кръв и страдание. Той дойде в нашия свят, за да ни покаже как да работим и какъв дух да внесем в дейността си. Желаеше да научим как най-добре можем да разгърнем Неговото дело и да прославим името Му в света, увенчавайки с чест, с най-голяма любов и посвещение на Отца, който "толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16).

Но Христос не ни е дал уверение, че постигането на съвършенство е нещо лесно. Един благороден, всестранен характер не се наследява. Не идва при нас по случайност. Благородният характер се придобива чрез лично усилие посредством Христовите заслуги и благодат. Бог дава талантите и умствените сили; ние оформяме характера чрез сериозна, неуморна борба със самите себе си. Трябва да се води битка след битка срещу унаследените наклонности. Ще ни се наложи строго да се самокритикуваме и да не допуснем нито една неприемлива черта да остане непоправена.

Нека никой не казва: "Аз не мога да поправя недъзите на характера си". Стигнете ли до подобен извод, със сигурност ще пропуснете да добиете вечен живот. Невъзможността е заложена в собствената ви воля. Ако не искате, не бихте могли да надделеете. Действителната трудност произлиза от покварата на едно неосветено сърце и от едно нежелание да се подчиним на Божия контрол.

Мнозина, надарени от Бога да вършат големи дела, правят много малко, защото твърде малко опитват. Хиляди преминават през живота без определена цел, заради която да живеят, и без мерило за постигнатото. Такива ще получат отплата, съответна на делата си.

Помнете, че не ще постигнете по-високо равнище от това, което сами си определите. Затова поставете високо целта си и крачка по крачка, дори и с мъчително усилие, със себеотрицание и жертва, изкачвайте стъпало след стъпало стълбата на прогреса. Нека нищо не ви спира. Участта не оплита в примките си човешкото същество така, че то да трябва да остане безпомощно и в несигурност. Противопоставянето на обстоятелствата ще създаде твърда решимост за преодоляването им. Унищожаването една преграда ще придаде по-голяма способност и смелост да се върви напред. Упорствайте решително в правилната посока и обстоятелствата ще бъдат ваши помощници, а не препятствия.

Бъдете амбициозни, за да изградите всяка добродетел на характера за прослава на Учителя. Във всяка фаза от развитието си вие трябва да сте угодни на Бога. Това можете да сторите, така както и Енох угоди на Бога чрез живот в една извратена епоха. А в наши дни има Еноховци.

Устоявайте подобно на Даниил, преданият държавник, човекът, когото никое изкушение на можа да поквари. Не разочаровайте Онзи, който така ви възлюби, че отдаде Собствения Си живот, за да заличи греховете ви. Той казва: "Отделени от Мене не можете да сторите нищо" (Йоан 15:5). Помнете това. Направили ли сте грешка, вие със сигурност печелите победата, ако я осъзнаете и погледнете на нея като сигнал за предупреждение. Така превръщате поражението в победа, разочаровайки противника и прославяйки своя Изкупител.

Един оформен по Божието подобие характер е единственото съкровище, което можем да вземем от този свят в следващия.Хората, наставлявани от Христос в този свят, ще вземат със себе си в небесните обиталища всяка Божествена придобивка. И в небето трябва непрестанно да се усъвършенстваме. Колко важно е тогава развитието на характера в този живот.

Небесните умове ще сътрудничат с човешкия ратник, който с непоколебима вяра търси съвършенството на характера, за да стигне до истинското съвършенство. На всеки, зает с това дело, Христос казва: "Аз съм от дясната ти страна, за да ти помогна"

Щом човешката воля сътрудничи с Божията, тя става всесилна. Всяко нещо, което трябва да се извърши по Негова заповед, може да се извърши чрез Неговата сила. Всички Негови повели са пълномощия.

Умствени способности

Бог изисква обучаването на умствените способности. Той посочва, че Неговите служители ще притежават повече разум и по-ясен разсъдък от светските и е недоволен от онези, които са твърде безгрижни или твърде лениви, за да станат полезни, добре информирани работници. Господ ни повелява да Го възлюбим с цялото си сърце и душа, с всичката си сила, и ум. Това ни налага задължението да развиваме ума до най-пълния му обхват, та да можем всецяло да познаем и да възлюбим нашия Създател.

Поставен под контрола на Неговия Дух, умът колкото по-задълбочено се развива толкова по-ползотворно може да се използва в служенето на Бога. Необразованият човек, който е посветен на Бога и който копнее да е благословение за другите, може да бъде и е използван от Господа в Божието служене. Но облагодетелстваните от едно задълбочено образование, при същия дух на богопосветеност, могат да извършват много по-всеобхватно делото за Христос. Те са в по-добра позиция.

Господ желае ние да добием възможно най-цялостното образование с цел предстоящо споделяне на знанието ни с други. Никой не знае как или къде може да бъде призован да работи или да говори за Бога. Единствен нашият небесен Отец вижда какво може да направи от хората. Пред нас има възможности, които слабата ни вяра не може да различи. Умовете ни трябва да бъдат така обучени, че ако е необходимо, да можем да представим истините на Неговото слово пред най-висшите земни власти така, че да се прослави име Му. Не бива да пропуснем нито една възможност да се образоваме, за да работим за Бога.

Нека младежта, която се нуждае от образование, да се залови с решителност за работа, за да го получи. Не чакайте да се открие възможност, създайте си я сами. Утвърждавайте се в представения ви, макар и тесен, път. Учете се на пестеливост. Не изразходвайте средства си за угаждане на стомаха или в търсене на удоволствия. Бъдете решени да станете толкова годни и полезни, колкото Бог ви призовава да бъдете. Бъдете вглъбени и предани във всичко, което предприемате. Стремете се към всяко достъпно за вас нещо, укрепващо ума. Нека изучаването на книгите се съчетава с полезна физическа работа и с предано старание, бдение и молитва добивайте мъдростта, която е отгоре. Това ще ви даде всестранно образование. Така характерът ви ще укрепва и ще увеличавате влиянието си над други умове, ще ги водите в пътя на праведността и святостта.

Много повече бихме могли да постигнем по пътя на пътя на самообразованието, ако съзнавахме собствените си възможности и привилегии. Истинското образование означава повече, отколкото колежите могат да дадат. Без да се пренебрегва изучаването на науките, трябва да се придобива все по-висше обучение живата връзка с Бога. Нека всеки студент вземе Библия си и влезе в общение с великия Учител. Нека умът бъде обучаван и приучван да се преборва с тежки проблеми в търсенето на Божествената истина.

Жадуващите за познание, което може да е благословение за ближните им, сами ще получат благословение от Бога. Чрез изследването на Неговото слово умствените им сили ще бъдат приведени в най-пълноценна активност. Ще има размах и развитие на способностите, а умът ще придобие сила и ползотворност.

Самодисциплината трябва да се прилага от всеки, който би искал да бъде работник за Бога. Тя ще направи повече отколкото красноречието или най-брилянтните таланти. Стегнатият ум, ако е добре дисциплиниран, ще извърши много повече и на по-високо ниво, отколкото най-образованият и най-големите таланти, лишени ни ли са от самоконтрол.

Реч

Силата на речта е талант, който би трябвало усърдно да се развива. От всички дарби, получени от Бога, тази е с най-голямо благословение. С гласа ние разчувстваме и увещаваме, с него принасяме молитва и възхвала към Бога, разказваме на другите за любовта на Изкупителя. Ето защо е толкова важно да бъде така обработен, че да е най-полезен за доброто.

Това е едно зло, което може и би трябвало да бъде избягвано. Библията дава наставление по тези въпроси. За левитите, прочели Писанията пред народа в дните на Ездра, се казва: "Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното" (Неем. 8:8).

Чрез прилежност и старание всички могат да придобият силата да четат разбираемо и да говорят с плътен, ясен, мек тон, отчетливо и впечатляващо. Така можем сериозно да увеличим ползата от нас като работници за Христос.

Всеки християнин е призован да извести на другите неизследимите Христови богатства; затова би трябвало да се стреми към съвършенство на речта. Би трябвало да представя Божието слово по начин, който да го препоръча на слушателите. Бог не иска човешките Му проводници да бъдат непохватни. Не е Неговата воля човек да смалява или да поврежда течащата през него към света небесна струя.

Би трябвало да обръщаме взор към Исус, съвършения образец; би трябвало да се молим за подкрепата на Светия Дух и чрез Неговата сила да се стремим да настроим за работа всеки орган.

Това важи особено за призованите за публично служене. Всеки проповедник и всеки учител би трябвало да имат пред вид, че носят на хората вест, която обхваща вечни интереси. Изречената истина ще ги съди във великия ден на окончателната разплата. А за някои души начинът на поднасянето на вестта ще определи приемането или отхвърлянето й. Затова словото трябва да бъде изречено така, че да призове разума и да впечатли сърцето. То трябва да бъде изговаряно бавно, отчетливо и тържествено, както и с цялата сериозност, която неговата важност изисква.

Правилното обработване и използване на силата на речта засяга всички насоки на християнското дело, в това число и животът у дома и цялостното ни общуване един с друг. Би трябвало да се научим да говорим с приятен тон, да използваме чист и правилен език и приветливи и учтиви думи. Възвишените, жизнерадостни думи са като роса и нежен дъждец за душата. Писанието казва за Христос, че благодатта бе изляна на устните Му, та да може "да знае как да помага с дума на уморения" (Пс. 45:2; Исая 50:4). И Господ ни повелява: "Това, което говорите, да бъде винаги с благодат" (Кол.4:6); "за да принесе благодат на тия, които служат" (Ефес. 4:29).

Стремим ли се да поправяме другите, би трябвало да сме особено грижливи към собствените си думи. Те ще бъдат ухание на живот за живот или на смърт за смърт. Мнозина отправят укор или съвет с остра неотстъпчива реч и си позволяват думи, непригодни да излекуват наранената душа. Чрез подобни необмислени изрази духът се дразни и често допусналите грешка биват подтиквани към бунт. Всички, които биха защитили принципите на истината, имат нужда да получат небесното миро на любовта. Укорът винаги би трябвало да се изрича с любов. Тогава нашите думи ще преобразяват без да дразнят. Чрез Своя Свят Дух Христос ще достави силата и мощта. Това е Негово дело.

Нито една дума не трябва да се изрича необмислено. Никакво злословие, никаква своеволна реч, никакво ясно недоволство или нечисто внушение не бива да се изплъзне от устните на Христовия последовател. Апостол Павел, пишейки чрез Светия Дух, казва: "Никаква гнила дума да не излезе от устата ви" (Ефес. 4:29). Гнилата реч не означава само гнусни думи. Тя включва и всеки израз, противен на светите принципи и чистата и неопетнена религия. Включва и нечистите намеци и прикритите злонамерени подмятания. Ако не се прекратят незабавно, водят до голям грях.

Всяко семейство, всеки отделен християнин трябва да се чувства задължен да се опълчи срещу гнилата реч. Когато сме в компанията на онези, които си позволяват глупави слова, наш дълг е да сменим темата на разговора, ако е възможно. С Божията помощ и благодат би трябвало спокойно да вмъкнем думи или да въведем тема, благоприятно пренасочваща разговора.

Работа на родителите е да приучват децата си към речеви навици. Най-доброто училище за това обучение е домът. От най-ранни години децата би трябвало да бъдат учени да говорят почтително и любвеобилно със своите родители и помежду си. Би трябвало да им се внушава, че от устните им трябва да излизат само думи, израз на благородство, истина и чистота. Нека самите родители всекидневно бъдат ученици в училището на Христос. Тогава чрез наставление и пример те могат да учат децата си да използват "здраво и неукорно говорене" (Тит 2:8). Това е едно от най-големите и най-отговорни техни задължения.

Като Христови последователи ние би трябвало да направим думите си такива, че да ни служат за помощ и насърчение в християнския живот.Много повече, отколкото го правим, имаме нужда да разговаряме за скъпоценните епизоди в нашата опитност. Ние би трябвало да говорим за милостта и любещата доброта на Бога, за безподобните дълбини на любовта на Спасителя. Нашите думи би трябвало да са думи на възхвала и благодарение. Ако умът и сърцето са изпълнени с Божията любов, това ще се разкрие в разговора. Няма да е трудно да споделим онова, което навлиза в духовния ни живот. Величавите помисли, благородните стремления, ясните схващания на истината, несебелюбивите намерения, устремени към благочестие и святост, ще принесат плод в думи, които разкриват характера на съкровището в сърцето. Когато Христос се разкрие така в речта ни, тя ще има сила да печели думи за Него.

Ние би трябвало да говорим за Христос на онези, които не Го познават. Би трябвало да правим както правеше Христос. Където и да беше, в синагогата, край пътя, в лодката, отдалечена малко от брега, на фарисейско празненство или на трапезата на бирниците, Той говореше на хората за неща отнасящи се до по-възвишения живот. Нещата от природата, събитията от всекидневния живот, бяха свързани от Него с думите на истината. Сърцата на слушателите Му бяха привлечени към Него, понеже Той бе изцелил болните им, бе утешил скърбящите и бе взел децата им в обятията Си и ги благослови.

Когато Той отваряше уста да говори, тяхното внимание се приковаваше върху Него и всяка дума бе ухание за живот за някоя душа.

Така би трябвало да бъде и с нас. Където и да сме, ние би трябвало да търсим възможности да говорим на другите за Спасителя. Ако следваме Христовия пример в добротворство, сърцата ще се разтворят за нас така, както се разтваряха за Него. Не рязко, а с такт, роден от божествена любов, ние можем да говорим за Него, Който "личи и между десет хиляди" и "цял е прелестен" Песен на песните 5:10,16. Това е най-възвишеното дело, в което можем да употребим таланта на речта. Той ни бе даден, за да можем да представим Христос като прощаващия греховете Спасител.

Влияние

Животът на Христос бе едно вечно разширяващо се, безбрежно влияние; едно влияние, което Го свърза с Бога и с цялото човешко семейство. Чрез Христос Бог бе обгърнал човека с влияние, което правеше невъзможно за него да живее за себе си. Ние лично общуваме с нашите близки, с част от голямото Божие цяло, и се намираме под взаимни задължения. Никой не може да бъде независим от своите ближни; понеже благосъстоянието на всеки влияе на другите. Божие намерение е всеки да се чувства необходим за благоуспяването на другите и да се стреми да подпомогне тяхното щастие.

Всяка душа е обградена от собствена атмосфера, тя може да е изпълнена с даряваща живот сила на вярата, смелостта и надеждата и подсладена с благоуханието на любовта. Или пък може да бъде подтисната и охладена от мрака на недоволството и себелюбието или отровена от смъртоносната зараза на подхранван грях. Чрез атмосферата, която ни обгръща всяка личност, с която влизаме в контакт, бива съзнателно или несъзнателно повлияна.

Това е отговорност, от която не можем да се освободим. Нашите думи, действията ни, поведението ни, дори и изражението на лицето влияе в известна степен.

От така създаденото впечатление зависят последици за добро или за зло, които никой не може да измери. Всеки споделен по този начин подтик е посято семе, което ще даде своята жътва. То е брънка в дългата верига от човешки събития, простирайки се незнайно от нас накъде. Ако чрез нашия пример подкрепяме другите да развият добри принципи, ние им придаваме сила, за да вършат добро. Със своето поведение те упражняват същото влияние върху други, а те пък върху други. Така, чрез нашето несъзнателно въздействие могат да бъдат благословени хиляди.

Хвърлете камъче в езерото и се образува вълна, после още една и още една; а щом нараснат, кръгът се разширява, докато достигне самия бряг. Така е и с нашето влияние. Извън нашето знание или контрол то въздейства върху другите за благословение или за осъждение.

Характерът е сила. Мълчаливото свидетелство на един истински, несебелюбив, добър живот разнася едно почти неотразимо влияние. Чрез разкриването на характера на Христос в нашия собствен живот ние Му сътрудничим в делото за спасяване на души. Само чрез разкриването на Неговия характер в живота ни можем да Му сътрудничим. И колкото е по-широка сферата на нашето влияние, толкова повече е доброто, което вършим. Когато онези, които претендират че служат на Бога, следват Христовия пример, прилагайки принципите на Закона във всекидневния си живот; когато всяко действие свидетелства, че обичат най-много Бога и ближния си както себе си, тогава църквата ще има сила да раздвижи света. Но никога не бива да се забравя, че влиянието е не по-малко и сила за зло. Да изгуби някой собствената си душа е ужасно нещо; но да се причини изгубването на други души е още по-ужасно. Това, че нашето влияние би могло да е ухание на смърт за смърт е страховита мисъл, но това е възможно. Мнозина, които претендират, че съзират с Христос, отблъскват от Него. Това е причина за липсата на сила на църквата. Мнозина свободно си позволяват да критикуват и обвиняват. Давайки израз на подозрението, ревността и недоволството, те се предават на Сатана за негови инструменти. Преди да осъзнаят какво вършат, противникът е осъществил чрез тях своето намерение. Впечатлението за зло е направено, сянката е хвърлена, стрелите на Сатана са постигнали целта си. Недоверие, неверие и явно изменничество се приписва на онези, които иначе може да са приели Христос. Междувременно работещите за Сатана гледат самодоволно към онези, които те са довели до скептицизъм, и които стават нечувствителни към укор и увещание. Те се ласкаят, че в сравнение с тези души те са добродетелни и праведни. Те не осъзнават, че печалните останки от характера, са дело на собствените им необуздани езици и бунтовни сърца. Чрез тяхното влияние изкушаваните са паднали.

Така своеволието, себелюбивото угаждане и безгрижното безразличие от страна на привидните християни отвръщат много души от пътя на живота. Има мнозина, които в Божия съд ще се страхуват да срещнат последиците от своето влияние.

Само чрез Божията благодат ние можем да осъществим правилно използване на това дарование. В нас самите няма нищо, чрез което можем да повлияем на другите за добро. Ако осъзнаваме своята безпомощност и нуждата си от Божествена сила, няма да уповаваме на себе си. Не знаем какви последици може да донесе един ден, час или миг, и никога не би трябвало да започваме деня без да поверим пътищата си на нашия небесен Отец. Негови ангели са определени да бдят над нас и ако ние се поставим под тяхна закрила, тогава във всяко време на опасност те ще бъдат от дясната ни страна. Ако без да искаме сме в опасност да упражним зловредно влияние, ангели ще бъдат на наша страна, като избират думите ни вместо нас и влияят върху действията ни. Така нашето влияние може да бъде мълчалива, неосъзната, но могъща сила в привличането на другите към Христос и небесния свят.

Време

Нашето време принадлежи на Бога. Всеки миг е Негов и ние сме официално задължени да го използваме за Негова прослава. За никой талант, който Той е дал, няма да изисква по-строга сметка, отколкото за нашето време.

Ценността на времето не се поддава на пресмятане. Христос разглеждаше всеки миг като скъпоценен и така би трябвало да го преценяваме и ние. Животът е твърде кратък, за да бъде разпиляван. Имаме само броени дни благодат, в които да се подготвим за вечността. Нямаме нито време за губене, нито за посвещаване на себелюбиви удоволствия, нито пък за угаждане на греха. Сега трябва да оформим характери за бъдещия, нетленен живот. Сега трябва да се приготвим за изследователния съд.

Човешкото семейство едва започнало да живее; започва да умира и непрестанната светска деятелност свършва в нищета, освен ако не се добие истинно познание относно вечния живот. Човек, който оценява времето като дадено му за работа, ще се пригоди са своя небесен дом и безсмъртието. На такъв животът не е бил напразен.

Ние сме предупредени цялостно да използваме времето, защото пропиляното време никога не може да бъде върнато. Не можем да върнем назад дори и миг. Единственият начин, по който можем да изкупим времето си е да направим най-доброто от онова, което остава, бидейки съработници с Бога в Неговия велик изкупителен план.

В този, който върши това, се осъществява преобразяването на характера. Той остава син на Бога, член на Царското семейство, дете на небесния Цар. Той е годен да бъде събеседник на ангелите.

Сега е времето да работим за спасението на нашите ближни. Има някои, които мислят, че всичко, което се изисква от тях се изчерпва с даряването на пари за каузата на Христос; а скъпоценното време, в което те биха могли да извършат лично служене за Него, отминава неизползвано. Но привилегия и задължение на всички, които имат здраве и сила, е да се отплатят на Бога с активно служене. Ние трябва да работим за печеленето на души за Христос. Даренията на пари не могат да заместят това място.

Всеки миг е натоварен с вечни последици. Ние трябва да сме хора на минутата, готови за служене при първи повик. Нашата възможност да говорим сега словото на живота на някой нуждаеща се душа може никога повече да не се предостави. Бог може да каже на оня човек: "Тази нощ ще ти се изиска душата" и поради нашата небрежност той може да не бъде готов /Лука 12:20/. Как ще даваме сметка на Бога за себе си във великия съден ден?

Животът е твърде важен, за да бъде обсебен от временни и земни неща, от изнурителна загриженост и безпокойство за неща, които са прашинка в сравнение с тези от вечно значение. Но Бог ни е призовал да Му служим във временните проявления на живота. Усърдието в това дело е не по-малка част на истинската религия от посвещението. В Библията не се одобрява бездействието. То е най-голямото проклятие, което измъчва нашия свят. Всеки мъж и жена, които са истински покаяни, ще бъдат усърдни работници.

От правилното използване на нашето време зависи успеха ни в придобиването на знания и умствена култура. Изграждането на ума не е нужно да се избягва поради бедност, скромен произход или неблагоприятни обкръжения. Само нека да се оценят моментите. Няколко мига тук и няколко там, които можеха да бъдат пропилени в безполезно приказване; сутрешните часове, тъй често пропиляваме в леглото; времето прекарано в пътуване с трамваи или влакове или чакането на спирката; моментите в очакване на храна, чакането на онези, които закъсняват за уречената среща - ако разполагахме с книга и ако тези откъслеци от време бяха използвани в учене, четене или внимателен размисъл, какво ли не би се извършило. Едно решително намерение, упорито изучаване и грижливо пестене на време ще помогнат на хората да придобият знание и умствена дисциплина, които ще ги обучат за почти всяка позиция на влияние и полза.

Дълг на всеки християнин е да придобива навици за ред, задълбоченост и експедитивност. Няма извинения за бавна нескопосаност в действието на някой характер. Когато някой винаги работи и работата не се върши, това е защото в нея не се влагат ум и сърце. Този, който е бавен и който работи на загуба, би трябвало да осъзнае, че това са пропуски, които трябва да се поправят. Той се нуждае от упражнение на ума си в заплануване как да използва времето така, че да осигури най-добри резултати. Чрез такт и умение някои за пет часа ще извършат толкова, колкото други за десет. Някои, които са заети в църковна дейност, винаги са на работа не защото имат да свършат толкова много, а защото не планират така, че да спестят време. Чрез своите бавни, мудни методи те за много малко работа губят много време. Но всички, които искат, могат да превъзмогнат тези суетливи, забавящи навици. Нека те да имат определена цел в своята работа. Решете колко време се изисква за дадена задача и после положете всяко старание за да завършите в определеното време. Упражняването на силата на волята ще кара ръцете да се движат умело.

Чрез липса на решимост да се организират и да се реформират, хората могат да станат рутинирани в зловредна насока на действие, или пък чрез развитие на своите сили те могат да придобият способност да служат добре. Тогава те ще бъдат търсени всякога и навсякъде. Ще бъдат ценени за всичко, за което заслужават.

Много деца и младежи пропиляват време, което можеше да бъде оползотворено в поемане на отговорност за домакинството у дома и така да се покаже любвеобилна загриженост към бащата и майката.Младоженците можеха да поемат върху силните си млади рамене много отговорности, които някой трябва да носи.

От най-ранни години животът на Христос бе изпълнен с най-усърдна активност. Той не живееше за да угажда на Себе Си. Син на безграничния Бог, помагаше на баща Си Йосиф в дърводелския занаят. Неговия занаят бе показателен. Той бе дошъл в света като ваятел на характера и като такъв всяко Негово дело бе съвършено. Във всяка своя светска дейност Той внасяше същото съвършенство каквото и в характерите, които преобразяваше чрез Божествената Си сила. Той е наш образец.

Родителите би трябвало да учат децата си на стойността и правилното използване на времето. Учете ги, че е достойно да се стремят да вършат нещо, което ще прослави Бога и ще е благословение за човечеството. Дори в ранните си години те могат да бъдат мисионери за Бога.

Родителите не могат да извършат по-голям грях от това да позволят на децата си да не вършат нищо. Децата скоро се научават да обичат безделието и израстват като некадърни, безполезни мъже и жени. Когато са достатъчно възрастни да обезпечават живота си и да намерят приложение, те работят по един мързелив, провлечен начин, но очакват да бъдат заплатени така, както ако бяха лочтени. Има огромна разлика между тази група работници и онези, които осъзнават, че трябва да бъдат верни стопани.

Навици на безделие и нехайство допуснати в светската работа, ще бъдат внесени в религиозния живот и ще лишат човека от пригодност да върши каквото и да било служене за Бога. Мнозина, които чрез усърдна дейност можеха да са благословение за света, са се съсипали поради безделие. Липсата на приложение и на устойчиво намерение отваря вратата за хиляди изкушения. Зли другари и порочни навици развращават ума и душата, и резултатът е разруха за този и за идващия живот.

Каквато и да е посоката на работата, в която сме заети, Божието слово ни учи да сме "нелениви в усърдието, пламенни по дух, като служим на Господа". "Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го". "Понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството, слугувайте на Господа Христа". /Римл. 12:11; Екл. 9:10; Кол. 3:24/

Здраве

Здравето е едно благословение, чиято стойност малцина оценяват. От него обаче до голяма степен зависи ползотворността на нашите умствени и физически сили. Нашите подбуди и чувства имат своето място в тялото ни; затова е много важно то да бъде запазено в най-добро физическо състояние и при подчертано духовни влияния, за да се приведат талантите ни в най-висша употреба.

Всяко нещо, което отслабва физическата сила, омаломощава също така и ума и отнема способността му да различава доброто от злото. Така ставаме по-малко годни да избираме доброто и по-безволеви, за да вършим онова, което знаем че е праведно.

Злоупотребата с нашите физически сили скъсява периода от време, в което можем да използваме живота си за прослава на Бога. Нещо повече - то ни прави негодни да вършим възложеното ни от Бога дело. Позволявайки си да формираме лоши привички, да стоим до късно вечер и да угаждаме на апетита за сметка на здравето, ние полагаме основата на едно бъдещо изтощение. Липсата на физическите упражнения, умствената или физическа преумора разтрожйват нервната система. Онези, които скъсяват живота си, пренебрегвайки по този начин природните закони, стават негодни да служат на Бога и носят вина в ограбването Му. Те ощетяват и ближните си. Възможността за благословение на другите, а и самото дело, заради което Бог ги е изпратил в света, намаляват поради избраната от тях насока на действие. А и те също са се лишили от способността да извършат дори онова, което можеха за един по-къс период от време. Господ ни счита за виновни, когато чрез вредните си навици лишаваме света от доброто, което бихме могли да му окажем.

Престъпването на физическия закон съставлява и престъпване на моралния; понеже Бог, Който наистина е Създател на физическите закони, е Създател и на моралния закон. Неговия закон е написан със Собствения Му пръст върху всеки нерв, всеки мускул, всяка способност, която е поверена на човека. И всяка злоупотреба с коя да е част от нашия организъм е накърняване на този закон.

Всички би трябвало да имат разумно познание върху човешкото устройство, и поддържайки телата си в нужното състояние, да са способни да извършат Господното дело. Необходимо е физическия живот да се съхранява и развива грижливо, така че посредством човешкото да се разкрие в своята пълнота Божественото естество. Връзката на физическия организъм с духовния живот е един от най-важните клонове на възпитанието. Това трябва да бъде предмет на специално внимание и в семейството и в училището. Всички имат нужда от едно познание върху физическата си структура и законите, които контролират естествения живот. Този, който остава в своеволно невежество по отношение на законите за физическото си естество и който ги накърнява чрез незачитане, съгрешава пред Бога. Всички би трябвало да имат възможно най-доброто отношение към живота и здравето. Нашите навици би трябвало да бъдат приведени под контрола на разума, който от своя страна да е под влиянието на Светия Дух.

"Не знаете ли", казва апостол Павел, "че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, и с душите си, които са Божии" (1 Кор. 6:19,20).

Сила

От нас се изисква да обичаме Бога не само с цялото си сърце, ум и душа, но и с цялата си сила. Това обхваща пълното и разумно използване на физическите сили.

Христос бе верен работник както в земните, така също и в духовните неща; във всяко Свое дело Той решително се стремеше да върши волята на Своя Отец. Мнозина едва ли допускат съществуващата тясна връзка между земята и небето и слабо осъзнават, че те са поставени под непосредственото ръководство на Христос.

Христос бе Този, Който планира разпределението на първата земна скиния. Той даде всяка подробност относно изграждането на Соломоновия храм. Оня, който в земния Си живот работеше като дърводелец в Назарет, бе Небесният архитект, който изработи плана за свещената постройка, където трябваше да се слави името Му.

Сам Христос даде на строителите на скинията мъдрост, за да извършат най-изкусната и изящна изработка. Той каза: "Виж, Аз повиках на име Веселеила, сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе; и изпълних го с Божия Дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство...И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки, който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко, що съм ти заповядал" (Изход 31:2,6).

Бог желае неговите работници във всички клонове на делото Му да Го считат за Дарител на всичко, което притежават. Източникът на всички правдиви замисли и подобрения е Този, Който е чуден в съвет и превъзходен в дело. Умелото докосване на лекарската ръка, неговата власт над нерва и мускула, знанието му за деликатното устройство на тялото произлиза от Божествената мъдрост и трябва да послужи за облекчаване на страдащите. Умението, с което дърводелецът използва чука, силата, с която ковачът кара наковалнята да ехти, идват от Бога. Той е поверил на хората таланти и очаква те да се обръщат към Него за съвет и мъдрост. Каквото и да вършим, в какъвто и отдел на делото да сме поставени, Той желае да контролира нашите умове, та да извършваме една съвършена работа.

Религия и деятелност не са две отделни неща, те са едно. Библейската религия трябва да бъде вплетена във всичко, което вършим или казваме. Божественото и човешкото трябва да се съединят както във временните, така и в духовните достижения. Те трябва да бъдат съединени във всички човешки начинания, били те механични и земеделски, търговски и научни. Трябва да има съгласуваност във всичко, което обхваща християнската активност.

Бог е прогласил принципите, единствено върху които е възможно това сътрудничество. Неговата прослава трябва да бъде единствения мотив на всички Негови съработници. Цялото наше дело трябва да се извършва от любов към Бога и в съответствие с волята Му.

Да се върши Божията воля при издигането на постройка е точно толкова съществено, колкото и при участието в религиозна служба. И ако работниците са внесли праведните принципи при изграждането на собствения си характер, тогава те ще израстват в благодат и познание при издигането на всяка сграда.

Но Бог не ще приеме и най-големите таланти или най-бляскавото служене, ако себичността не се положи върху олтара като жива жертва за всеизгаряне. Коренът трябва да бъде свят, за да дава приемлив за Бога плод. Господ направи Даниил и Йосиф проникновени управители. Той можеше да действа чрез тях, защото те живееха, за да угодят единствено на Бога, а не да следват собствените си наклонности.

Случаят на Даниил съдържа поука за нас. Той разкрива факта, че действащия човек не е непременно безскрупулен хитрец. Той може да бъде наставляван от Бога на всяка крачка. Даниил, междувременно първи министър на могъщата Вавилонска империя, бе Божи пророк, получаващ светлина на небесно вдъхновение. Светските и амбициозни държавници са сравнени в Божието слово с трева, която избуява и като цвят на трева, който увяхва. Но Господ желае да Му служат интелигентни хора, хора обучени за различни направления на делото. Потребни са делови хора, които ще вплетат великите принципи на истината във всички свои проявления. А техните таланти би трябвало да се усъвършенстват чрез най-задълбочено учене и упражняване. Ако хора в някое направление на делото се нуждаят да увеличат възможностите си да станат мъдри и ползотворни, това са онези, които използват способността си за изграждане на Божието царство в нашия свят. Научаваме, че когато управлението на Даниил бе подложено най-щателна проверка, неговите противници не можаха да намерят нито един пропуск или липса. Той е пример на онова, което всеки един труженик може да бъде. Неговата история показва, какво може да извърши някой, който посвещава и съсредоточава всички свои сили в служба на Бога.

Пари

Бог снабдява хората и със средства. Той им дава сила да придобият богатство. Той овлажнява земята с небесна роса и с потоци от освежителен дъжд. Той дава слънчевата светлина, която топли земята, като пробужда за живот природата и кара всички растения по нея да цъфтят и да принасят плод. Заедно с това обаче очаква възвръщаемост на вложеното от Него.

Нашите пари не ни се дават, за да придобиваме почести и лична слава. В качеството си на верни стопани ние трябва да ги използваме за прослава и възвеличаване на Бога. Някои мислят, че само една част от техните средства са Господни. Щом са отделили една част за религиозни и благотворителни цели, те разглеждат остатъка като свой собствен, за да го употребят както намерят за добре. Но се заблуждават. Всичко, което притежаваме, е собственост на Спасителя и ние сме отговорни пред Него за начина на неговата употреба. Според това как сме използвали всяка стотинка, с която разполагаме, ще се види дали обичаме Бога над всичко и ближния както себе си или не.

Парите имат голяма стойност, защото чрез тях може да се извърши голямо добро. В ръцете на Божиите чеда те ще са храна за гладните, питие за жадните и дрехи за оголелите. Те ще са защита за онеправданите и помощно средство за болните. Но парите не струват нищо, ако не се използват за задоволяване на житейските нужди, за благословение на други и за напредъка на Христовото дело.

Натрупаното богатство е не само безполезно, но става и проклятие. В този живот то е примка за душата, откланяйки ревостта и към небесното съкровище. Във великия Господен ден, когато тези пари ще се представят като неизползвани таланти и като пренебрегнати случаи за извършване на добро, тяхното мълчаливо свидетелство ще осъди притежателя им. Писанието казва: "Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелствува против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата за работниците които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите" (Яков 5:1-4).

Но Христос не одобрява и разточителното или безгрижното пилеене на средства. Неговият урок по пестеливост: "Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо" е за всички Негови последователи. (Йоан 6:12). Този който осъзнава, че парите му са талант от Бога, ще ги използва пестеливо и ще чувства дълг да спести, за да може да дава и подпомага другите.

Колкото повече разходи правим за показност и себеугаждане, толкова по-малко средства ще ни останат, с които ще можем да нахраним гладните и да облечем оголилите Всяка ненужно употребена стотинка лишава даващия от скъпоценната възможност да извърши добро. Това е ограбване на Бога откъм славата и възвеличаването, които би трябвало да потекат обратно към Него чрез използването на поверените от Него таланти.

Добри подбуди и пристрастия

Една сърдечна натура, великодушните подбуди и бързото схващане на духовните неща са скъпоценни таланти и дават на притежаващите ги голяма отговорност. Всички те трябва да са посветени в служба на Бога, но тук мнозина грешат. Удовлетворени, че притежават тези качества, те пропускат да ги вложат в активна дейност в полза на другите, като се заблуждават, че ако имаха случай, ако обстоятелствата бяха благоприятни, биха извършили голямо и добро дело. Но те изчакват възможността и презират тесногръдието на клетия скъперник, който отказва дори парченце хляб на нуждаещите се. Разбират, че такъв човек живее за себе си и че е отговорен за злоупотребата с поверените му таланти. С голямо задоволство констатират съществуващата разлика между себе си и такива тесногръди умове, чувствувайки че тяхното собствено състояние е много по-благоприятно отколкото това на простодушните им съседи. Но се мамят. Самото притежание на неизползвани качества само повишава тяхната отговорност. Онези,които притежават сърдечен характер, са длъжни заради Бога да го проявяват не само към приятелите си, но и към всички, които се нуждаят от тяхното присъствие. Социалните предимства са таланти, които трябва да се употребяват в полза на всички, които влизат в обсега на нашето влияние. Любовта, която дарява доброта само на малцина, не е любов, а себичност. Тя по никакъв начин не ще работи за доброто на душите нито за Божията слава. Онези, които така оставят не употребени талантите на своя Учител, са много по-виновни от онези, към които изпитват такова презрение. На тях ще бъде казано: Вие знаехте волята на Господаря си, но не я изпълнихте.

Таланти, увеличени чрез употреба

Когато талантите се използват, те се умножават. Успехът не е резултат на случайност или предопределение; той е изпълнение на самото Божие провидение, награда за вярата и благоразумието, за добродетелта и настойчивото усилие. Господ желае да използваме всяка дарба, която имаме, и ако го вършим, ще имаме по-големи дарби за употреба. Той няма да направи чудо, за да ни надари с липсващи ни умения; но щом използваме онези, които имаме, Той ще работи с нас, за да увеличи и подсили всяка способност. Всяко всеотдайно, енергично усилие, което правим, за да извършим волята на нашия Учител, ще подпомогне развитието на дарбите ни. Ако се оставим на разположение на Светия Дух, за да ни употреби като послушни инструменти, тогава Божията благодат ще действа в нас. Тя ще ни помогне да се откажем от стари наклонности, да надмогнем мощни предразположения и да формираме нови навици. Когато подхранваме и съблюдаваме подбудите на Духа, сърцата ни се разширяват, за да получат повече и повече от Неговата сила и да извършат една по-съвършена и значима работа. Той ще събуди дремещите сили и ще даде нов живот на парализираните способности.

Смиреният работник, който покорно откликва на Божия повик, може да бъде сигурен в подкрепата на Бога. Да се приеме една така голяма и свята отговорност е само по-себе си възвисяване на характера. Това задвижва най-висшите умствени и духовни сили като укрепва и пречиства ума и сърцето. Чудно е колко силен може да стане един слаб човек чрез вяра в Божията сила, колко решителни могат да станат неговите усилия, какво изобилие от големи резултати. Този, който започва с малко знание по скромен начин, и споделя каквото знае стремейки се същевременно да го разширява, ще намери цялото небесно съкровище, което очаква да бъде пожелано. Колкото повече светлина се стреми да сподели, толкова повече светлина ще получи. Колкото повече някой с любов към другите се опитва да им обяснява Божието Слово, толкова по-ясно ще става то за него самия. Колкото повече използваме знанието си и упражняваме силите си, толкова повече знание и сила ще имаме.

Всяко усилие, направено за Христос, ще се преобръща в благословение за самите нас. Ако използваме средствата си за Негова прослава, Той ще ни даде повече. Като търсим да спечелим другите за Христос, носейки бремето на души в молитвите си, нашите собствени сърца ще преливат от освежителното влияние на Божията благодат; собствените ни пристрастия ще пламтят с повече небесна жар; целият ни християнски живот ще бъде повече от една реалност, по-усърден, по-молитвен.

Стойността на човека в небето се преценява според способността на сърцето да познава Бога. Това познание е изворът, от който тече всяка сила. Бог сътвори човека, та всяка способност да бъде способност на Божествения разум; Той винаги се стреми да приведе човешкия ум в съдружие с Божествения. Бог ни предлага привилегията да сътрудничим на Христос в разкриването на Неговата благодат пред света, та да можем да получим нараснало познание за небесните неща.

Съзерцавайки Исус, добиваме по-ярки и отчетливи представи за Бога, а чрез това съзерцание биваме променени. Добротата, любовта към ближните става наш естествен инстинкт. Така развиваме един характер, който е съответствие на Божествения. Израствайки в Негово подобие, ние уголемяваме способността си за познание на Бога. Все повече и повече влизаме в съприкосновение с небесния свят и имаме постоянно нарастваща сила да получим богатствата на познанието и мъдростта на вечността.

Единият талант

Човекът, който получи единият талант "отиде и разкопа в земята и скри парите на господаря си". Човекът с най-малка дарба остави таланта си неизползван. С това се предупреждават всички, които имат чувството, че невзрачността на техните дарования ги изключва от служене за Христос. Ако можеха да вършат нещо голямо, с каква радост биха го направили; но понеже могат да служат само в малки неща, считат, че безделието им е оправдано. И точно тук грешат. В разпределението на дарбите Господ изпитва характера. Човекът, пренебрегнал използването на единствения си талант, се оказа неверен в своето служене. Ако беше получил пет таланта, щеше да зарови и тях по същия начин. Неговата злоупотреба с единия талант показа, че той пренебрегва небесните дарби.

"Верният в най-малкото и в многото е верен". (Лука 16:10) Важността на дребните неща често се подценява, защото са малки; но те са съставна част от житейската дисциплина. В действителност те са доста значими в християнския живот. Изграждането на характера ни ще бъде изпълнено с опасност, докато подценяваме важността на малките неща.

"Неверният в най-малкото и в многото е неверен". Чрез невярност дори в най-малките задължения човек ограбва своя Създател откъм служенето, което е дължимо Нему. Тази невярност въздейства върху него самия. Той пропуска да добие благодат, мощ и сила на характера, които може да получи като се предаде безрезервно на Бога. Живеейки отделен от Христос, той е прицел на сатанинските изкушения и прави грешки в делото си за Учителя. И тъй като не е воден от праведните принципи в малките неща, той пропуска да се покорява на Бога в големите, които разглежда като свое особено дело. Недъзите, подхранвани в боравенето с по-дребни житейски подробности, преминават в по-важни прояви. Той действува по принципите, на които се е приучил. Така повторени, действията формират навици, навиците създават характер, а чрез характера се решава участта ни във времето и за вечността.

Само чрез вярност в малките неща душата може да се приучи да действа предано при по-големи отговорности. Бог свърза Даниил и събратята му с големците на Вавилон, та тези езичници да се обогатят с принципите на истинската религия. Сред едно племе от идолопоклонници Даниил трябваше да представи Божия характер. Какво го направи годен за положение с такава голяма отговорност и почит? Верността му в малките неща бе онази, която придаде облик на целия му живот. Той прославяше Бога и в най-малките задължения и Господ му сътрудничеше. На Даниил и неговите другари Бог даде "знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания". (Дан. 1:17)

Както Бог призова Даниил да свидетелства за Него във Вавилон, така призовава и нас да свидетелстваме за Него в съвременния свят. Той желае да разкрием на хората принципите на царството Му както в най-малките, така и в най-големите житейски прояви.

В Своя живот на земята Христос поучаваше да отдаваме грижливо внимание към малките неща. Великото дело на изкуплението тежеше постоянно върху душата Му. Когато поучаваше и изцеляваше, всичките сили на ума и тялото бяха напрегнати до крайност; но Той забелязваше и най-простите неща в живота и природата. В най-поучителните Си уроци Той онагледяваше големите истини за Божието царство чрез простотата в природата като не пропускаше нуждите и на най-скромните от Своите служители. Слухът Му дочуваше всеки вик на нужда. Той бе чувствителен към допира на измъчената жена сред тълпата; и най-слабото докосване на вярата предизвикваше отклик. Когато възкреси от мъртвите дъщерята на Яир, Той напомни на родителите, че тя трябва да получи нещо за ядене. Когато възкръсна от гроба чрез собствената Си могъща сила, Той не пренебрегна да сгъне и да постави грижливо на същото място гробния саван, в който е бил увит.

Делото, към което като християни сме призовани, е да сътрудничим на Христос за спасението на души. Ние сме встъпили в завет с Него за това. Да го занемарим означава да се окажем неверни към Него. Но за да го извършим трябва да следваме Неговия пример на предано, съзнателно внимание към малките неща. Това е тайната на успеха във всяка насока на християнското усърдие и влияние.

Господ желае Неговия народ да стигне най-високото стъпало на стълбицата, та да може да Го прослави чрез притежанието на способността, която Той е склонен да дари. Чрез Божията благодат е направено всяко приготовление, за да разкрием, че действаме по по-добър план от онзи, по който действа светът. Ние трябва да покажем превъзходство в разум, в разбиране, в умение и познание, понеже вярваме в Бога и в Неговата сила да действа върху човешките сърца. Но онези, които не са много надарени с дарби, не нужно да се обезсърчават. Нека използват това, което имат, пазейки предано всяко слабо място в характерите си, стремейки се да го укрепят чрез Божествената благодат. Във всяко действие от живота трябва да вплетем вярност и преданост, изграждайки качества, които ще способстват да извършим делото.

Навиците на немарливост би трябвало решително да се превъзмогнат.

Мнозина мислят, че да молят прощение е достатъчно извинение за най-големите грешки. Но не притежават ли и те умствени способности така, както и другите? Тогава би трябвало да дисциплинират своята памет. Грях е да забравяш, да бъдеш немарлив. Ако формирате навик на немарливост, вие може да занемарите спасението на собствената си душа и най-накрая да откриете, че сте неподготвени за Божието царство.

Големите истини трябва да бъдат принасяни в малките неща. Практическата религия трябва да се внесе в скромните задължения на всекидневния живот. Най-голямото качество на някой човек е да се покорява мълчаливо на Божието слово. Понеже не са свързани с някое пряко религиозно дело, мнозина мислят, че животът им е безполезен, че не вършат нищо за напредъка на Божието царство. Но това е грешка. Ако тяхното дело е онова, което някой трябва да върши, те не би трябвало да се упрекват в безполезност в голямото Божие домочадие. И най-скромните задължения не трябва да се пренебрегват. Всяко почтено дело е едно благословение и верността в него може да се окаже обучение за получаване на доверие от по-голям мащаб.

Бог приема както най-висшето служене, така и всяко дело, колкото и скромно да е то, щом е извършено с пълно себеотдаване. Всеки принос, който е даден чистосърдечно и с радост на душата, е голям.

Където и да сме, Христос повелява да поемаме задължението, което ни се предлага. Ако това е в дома, гледайте драговолно и усърдно да превърнете дома в приятно място. Ако си майка, обучавай децата си в Христос. Това е толкова истинско дело за Бога, колкото е онова на проповедника на амвона. Ако твоето задължение е в кухнята, стреми се да бъдеш съвършен готвач. Приготвяй храна, която ще е здравословна, питателна и апетитна. И помни, че както използваш най-добрите съставки в приготвянето на храната, така трябва да придадеш на ума си най-добрите помисли. Ако твоето дело е да обработваш земята или да си зает в някой друг занаят или занимание, създай успех на настоящото задължение. Вложи ума си в това, което вършиш. Във всяко свое дело представяй Христос. Действай така, както Той би сторил на твое място.

Колкото и малък да е талантът ви, Бог има място за него. Този един талант, мъдро употребен, ще извърши определеното си дело. Чрез вярност в малки задължения, ние трябва да работим по план за допълване, а Бог ще работи за нас по план за увеличаване. Тези дреболии ще станат най-скъпоценни влияния в Неговото дело.

Нека една жива вяра да преминава като златна нишка през изпълнението дори и на най-малките задължения. Тогава цялата всекидневна работа ще съдейства за християнския растеж. Погледът няма да се откъсва от Исус. Любовта към Него ще даде жизнена сила на всяка предприета от нас работа. Така посредством правилната употреба на талантите ни можем да се прикрепим чрез златна верига към по-висшия свят. Това е истинско освещение; понеже то се състои в охотно извършване на всекидневните задължения при съвършено послушание спрямо Божията воля.

Много християни обаче чакат да им се предостави някое голямо дело. Понеже не могат да намерят достатъчно голямо място, за да задоволят амбицията си, те пропускат да извършват предано обикновените житейски задължения. Те им изглеждат безинтересни. Ден след ден те допускат да им се изплъзват случаи, в които могат да покажат верността си към Бога. Докато чакат някое голямо дело, животът отминава, неговите цели са неизпълнени, делото му незавършено.

Върнатите таланти

 

"След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях". Когато Господ потърси сметка от служителите Си, ще се изследва възвръщаемостта на всеки талант. Извършеното дело разкрива характера на работника.

Онези, които получиха пет и два таланта, върнаха на Господа поверените дарби с лихвата им.

Извършвайки това не преписаха никаква заслуга на себе си. Спечелиха други таланти, но не можаха да имат никаква печалба без вноската. Те разбират, че са изпълнили само дълга си. Капиталът бе Господен, увеличението е Негово. Ако Спасителят не бе ги обдарил със Своята любов и благодат, те щяха да са банкрутирали за вечността.

Но когато Учителят получава талантите, Той обдарява и възнаграждава работниците, като че ли цялата заслуга е била тяхна собствена. Неговото изражение е изпълнено с радост и удовлетвореност. Той е изпълнен със задоволство, че може да излее благословенията Си върху тях и им се отплаща за всяко служене и всяка жертва, не защото това е дан, която Той дължи, а защото сърцето Му прелива от любов и нежност.

"Хубаво добри и верни слуго", каза Той, "в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си".

Верността, предаността към Бога и службата от любов са нещата, които печелят Неговото одобрение. Всеки подтик на Светия Дух, водещ хората към доброта и към Бога, е записан в небесните книги и в Господния ден работниците, чрез които Той е действал, ще бъдат отличени.

Те ще влязат в радостта на Господа когато видят в Неговото царство онези, които са били изкупени чрез тяхното посредничество. И те са привилегировани да участват в Неговото дело там, защото са придобили способност за това чрез участие в делото Му тук. Това, което ще сме на небето, е едно отражение на онова, което сме сега като характер и свято служене. Христос каза за Себе Си: "Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи" (Матея 20:28). Неговото дело на земята е Негово дело в небето. И нашата награда за работата с Христос в този свят е по-голямата сила и по-голямата привилегия на работата с Него в идващия свят.

"Тогава се приближи тоя, който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сял, и събираш гдето не си пръскал; и, като се убоях, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето".

Така хората извиняват своето занемаряване на Божиите дарби. Те гледат на Бога като на суров тиранин; като на един, който търси да съзре техните грешки и да ги осъди. Те Го обвиняват за изискване на онова, което никога не е дал; за желание да жъне там, където не е сял.

Има мнозина, които в сърцата си обвиняват Бога, че е суров господар, понеже изисква техните притежания и служенето им. Но ние не можем да занесем на Бога нищо, което да не е Негово. "Всичко е от Тебе", каза цар Давид, "и от Твоето даваме на Тебе" (1 Лет. 29:14). Всички неща са Божии не само по сътворение, но и по изкупление. Всички благословения на този и на идващия живот ни се предоставят подпечатани с Голготския кръст. Затова обвинението, че Бог е суров господар, жънещ там където не е сял, е грешно. Господарят не отрича обвинението на злия слуга, колкото и несправедливо да е то; но показва, че поведението му е без извинение. Предвидени са били начини и средства, чрез които талантът да се използва за печалба на собственика. "Ти, прочее", каза той, "трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва".

Нашият небесен Отец изисква ни повече ни по-малко от това, за което ни е дал способност да вършим. Той не полага върху служителите Си бреме, което не са способни да носят. "Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст" (Пс. 103:14). Чрез Божествената благодат ние можем да отдадем всичко, което Той изисква. "Комуто са много поверили, от него повече ще изискват" (Лука 12:48). Ние лично ще бъдем държани отговорни за извършеното на една йота по-малко, отколкото можем да направим. Господ измерва с точност всяка възможност за служене. Неизползваните способности се включват в сметката толкова, колкото и онези, които са използвани. Бог ни държи отговорни за всичко, което можем да станем чрез правилното използване на талантите си. Ще бъдем съдени според онова, което сме били длъжни да направим, но не сме, понеже не сме използвали силите си, за да прославим Бога. Дори да не изгубим душите си, във вечността ние ще осъзнаем последицата от неизползваните си таланти. Заради цялото знание и умение, което сме можели да добием, а не сме, там ще има вечна загуба.

Но ако напълно се отдадем на Бога и следваме Неговите указания в работата си, Той поема отговорността за извършването и. Той не би ни казал да гадаем, освен за успеха на честните си усилия. Не би трябвало дори да мислим за провал. Трябва да сътрудничим с Един, който не познава провал.

Не бива да говорим за нашата собствена слабост и неспособност. Това е едно проявено недоверие към Бога, едно отрицание на Неговото Слово. Когато роптаем поради теготите си или отхвърляме отговорностите, които Той ни призовава да носим, ние всъщност казваме, че Той е строг господар, че изисква това, за което не ни е дал сила да вършим. Често сме склонни да наречем духа на ленивия слуга смирение. Истинското смирение обаче е далеч по-различно. Да бъдем обзети от смирение не означава, че трябва да бъдем джуджета по разум, недостатъчни във вдъхновение и малодушни във живота си, избягвайки натоварвания, за да не би да не успеем да ги понесем успешно. Реалното смирение изпълнява Божиите намерения, като се поставя в зависимост от Неговата сила.

Бог действа чрез когото си иска. Понякога Той избира най-скромен инструмент, за да извърши най-голямото дело, понеже силата Му се разкрива чрез немощта на хората. Ние имаме собствено мерило и чрез него наричаме дадено нещо голямо, а друго - малко; но Бог не преценява според нашата мярка. Не трябва да си въобразяваме, че това, което е голямо за нас, трябва да бъде голямо за Бога или че това, което е малко за нас, трябва да бъде малко за Него. Независим от нас оценката на талантите ни или избора на делото си. Ние трябва да поемем тежестите, с които Бог ни натоварва, понасяйки ги за Неговата кауза и дори отивайки при Него за почивка. Каквото и да е делото ни, Бог се прославя чрез чистосърдечно, охотно служене. Нему е угодно да поеме задълженията ни и ние с признателност да се радваме, че ни намира достойни да бъдем Негови съработници.

 

Прехвърленият талант

 

Присъдата над ленивия слуга бе: "За това вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта". Тук, както и при наградата на верния работник, се отбелязва не само отплатата в заключителния съд, но и постепенния процес на възмездие в този живот. Както в материалния, така и в духовния свят всяка неизползвана сила ще отслабне и отпадне. Активността е законът на живота; бездействието е смърт. "А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза" (I Кор. 12:7). Използвани за благословение на другите, дарбите му ще нараснат. Прибрани за себеугаждане, те намаляват и накрая се отнемат. Този, който отказва да сподели онова, което е получил, накрая ще открие, че няма какво да даде. Той се съгласява с един процес, който неминуемо снижава и накрая унищожава способностите на душата.

Нека никой не си въобразява, че може да живее живот на себелюбие, и накрая, служил на собствените си интереси, да влезе в радостта на Господа си. Такива не биха могли да участват в радостта на несебелюбивата любов. Те не биха били годни за небесните дворове, нито пък биха могли да оценят чистата атмосфера на любов, която обгръща небето. Гласовете на ангелите и музиката на арфите им не биха ги удовлетворили. За техните умове небесната наука би била като една загадка.

Във великия съден ден онези, които не са работили за Христос, които самоволно са се носили по течението, без да носят отговорност, мислейки и угаждайки на себе си, ще бъдат поставени от Съдията на цялата земя при онези, които са вършили зло. Те приемат същото осъждение.

Мнозина, които претендират, че са християни, пренебрегват Божиите изисквания и дори не чувстват, че в това има нещо лошо. Те знаят, че богохулникът, убиецът, прелюбодеецът заслужава наказание; но колкото до тях, те се радват на религиозните служби. Обичат да слушат проповядваното Евангелие и затова се мислят за християни. Макар че са прекарали живота си в грижа за себе си, те, както бе и невярващия слуга в притчата, ще бъдат много изненадани, когато чуят присъдата: "Вземете от него таланта". Подобно на евреите, те вземат радостта от своите благословения за себе си, вместо да я дарят на други.

Мнозина, които се освобождават от християнско страдание, посочват неспособността си за работа. Но Бог ли ги е направил неспособни? Определено не. Тази неспособност се е породила от собственото им бездействие и се е затвърдила от съзнателния им избор. В собствените си характери те вече осъзнават последицата от присъдата: "Вземете от него таланта".

Постоянната злоупотреба с техните таланти ще угаси действително за тях Светия Дух, който е единствената светлина. Присъдата "А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина", поставя небесен печат върху избора, който те сами са направили за вечността.

 

Каталог: index.php -> files
files -> Дарбата на светлина
files -> Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
files -> Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon
files -> Свидетелства към църквата – том 9
files -> Елена Вайт " Познаването на Светия е разум."
files -> Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the
files -> Притчи христови
files -> За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Изтегляне 3.28 Mb.

Сподели с приятели: