Притчи христови

ТОЯ ПРИЕМА ГРЕШНИЦИ

Фарисеите и книжниците се изпълваха с ропот и негодувание, когато виждаха струпалите се около Христос "бирници и грешници". "Тоя приема грешници и яде с тях" - казваха те.

В присъствието на едно толкова чисто същество книжниците и фарисеите усещаха негласно осъждение: как ставаше така, че бирниците и грешниците се чувстваха привлечени от Него?

Те знаеха, че обяснението за това се крие най-вече в думите, които иронично и осъдително произнесоха: "Тоя приема грешници". Идващите при Исус души бяха обзети в Негово присъствие от чувството, че и за тях има надежда за измъкване от бездната на греха. От фарисеите те получаваха осъждение и презрение, а Христос ги приветстваше като Божии чеда, които наистина странстваха далеч от Бащиния си дом, но които въпреки това не бяха забравени от Неговото сърце. Нищетата и грехът им увеличаваха още повече Неговото състрадание към тях. Колкото повече се отдалечаваха от Него, толкова повече копнееше Той за тях и толкова по-голяма жертва бе готов да направи.

Всичко това учителите на Израил можеха да почерпят от Свещените свитъци, за които те горделиво носеха славата на техни пазители и тълкуватели. Та нали когато Давид бе изпаднал в един от най-големите грехове той писа: "Скитах се като изгубена овца" (Пс. 119:176). И нали пророк Михей бе разкрил Божията любов към грешника с думите: "Кой е Бог като Тебе, който прощава беззаконие, и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост" (Михей 7:18).

Изгубената овца

С този случай Христос не припомня на слушателите си думи от Писанието, а призова техния собствен опит да свидетелства. Широко разпрострелите се плата на изток от Йордан предлагаха богати пасбища за стадата и не една заблудила се овца се скиташе през устията и по гористите бърда; и потърсени единствено от грижовните овчари, те отново бяха връщани обратно в кошарата. Измежду слушателите на Исус имаше овчари, както и собственици на добитък, така че всеки можеше да разбере сравнението: "Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?"

Презираните от вас души, каза Исус, са собственост на Бога. Те Му принадлежат както по сътворение, така и по изкупление и в Неговите очи стойността им е голяма. Подобно на овчаря, който обича овцете си до такава степен, че не намира спокойствие при липсата дори само на една от тях, Бог и то в безмерна степен, обича и най-окаяната душа. Хората може да не признават изискванията на любовта Му, те може да са се отдалечили от Него и да са избрали друг учител и господар, но въпреки това са Негова собственост и Той копнее да възвърне Своите Си. "Както овчарят дири стадото си в деня, когато се намира между разпръснатите си овце, така и Аз ще подиря овцете си и ще избавя от всичките места, гдето бяха разпръснати в облачния и мрачен ден" (Иез. 34:12).

В притчата овчарят тръгва да търси само една овца - най-малкото число, което може да съществува. Следователно, ако имаше дори само една изгубена душа, Христос щеше да даде живота си за нея.

Отдалечилата се от стадото овца е най-безнадеждното от всички създания. Овчарят трябва да я потърси, защото сама тя не знае как да се върне в стадото. Същото е и с отдалечилата се от Бога душа; тя е в същото безнадеждно състояние, както и изгубената овца и без помощта на Божията любов никога не би могла да се върне при Бога.

Щом овчарят забележи, че липсва макар и само една овца, не се успокоява като гледа останалото стадо и не си казва: Та аз имам още деветдесет и девет, които са на сигурно място в кошарата, и ако тръгна сега и търся липсващата, това ще е мъчително! Нека тя сама си дойде и тогава доброволно ще й отворя вратата на кошарата! Напротив! Нищо подобно не казва овчарят. Но щом разбере, че е изчезнала дори само една, той се изпълва с тъга и безпокойство. Отново брои и преброява стадото и когато се увери, че наистина липсва една овца, не си ляга да спи. Той оставя деветдесет и деветте в кошарата и тръгва да търси заблудилата се. И колкото по тъмна и бурна е нощта, колкото по-опасни са пътеките, толкова е по-голяма грижата на пастира и толкова по-старателни са търсенията му. Той полага възможно най-големи усилия с единствения стремеж да намери отново нещастната заблудена овца.

И какво облекчение изпитва, когато чуе в далечината слабото й блеене. Вървейки по посока на звука, той преминава най-стръмните склонове и достига чак до края на пропастта. И така, рискувайки своя живот, той продължава да я търси, а все по-отслабващият глас на овцата му показва, че трябва да бърза, защото над нея надвисва смъртта. Най-после усилията му са възнаградени. Изгубената овца е намерена отново! Той не й се кара, че му е причинила толкова много умора и грижи. Не я подкарва пред себе си с камшик. Той дори не я повежда към дома, а в радостта си вдига треперещото създание на раменете си, а, ако пък е примряла или наранена, я взема в ръце, притиска я в обятията си, за да може топлината от неговото сърце да й възвърне живота.

Слава на Бога, че не ни е представил пред нашето въображение печалната картина на един овчар, завръщащ се без загубената овца. Притчата не ни говори за провал, а за успеха и радостта, които идват от възстановяване на изгубеното. Ето го Божественото уверение, че нито една от заблудилите се овце на Божието стадо не ще бъде изоставена, нито една не ще бъде оставена в заблуда. За всеки един, който се подчини, Христос ще даде живота си, за да го изведе от пътеките на разруха и грях.

"Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чеда; а такива и сме, затова светът не познава нас, защото Него не позна" (IїЙоан 3:1-3). Всяка, спасена от Христос душа, е призована да работи в Негово име или за спасение на изгубените. Израил пренебрегна да направи това. Дали не се пренебрегва това дело и днес от тези, наричащи себе си Христови ученици? Колко заблудени от греха ваши познати сте потърсили и довели в кошарата, скъпи читателю? Не си ли давате сметка, че когато задгърбвате тези, които ви изглеждат безинтересни, вие пренебрегвате душите, които Спасителят търси, и за които Той се пожертва? Точно в този момент може би те имат най-голяма нужда от съчувствие. Във всяко молитвено събрание има души жадуващи за почивка и мир. Те може да изглеждат равнодушни, но не са безчувствени към действието на Светия Дух. Мнозина от тях биха могли да бъдат спечелени за Спасителя. Ако изгубената овца не бъде отведена в кошарата, тя продължава да се скита, докато намери гибелта си. Много души завършват с разруха поради липсата на подпомагаща ръка, която да ги спаси. Изглежда, че тези заблудени може би са закоравили, но ако бяха се наслаждавали на същите привилегии, на които се радват и другите, може би щяха да развият по-възвишени души и да придобият по-големи способности за някоя полезна кариера. Ангелите състрадават на тези заблудени души. Те плачат, когато очите на хората остават сухи и когато сърцето им не се отваря за милостта.

Колко рядко се среща дълбокото съчувствие към тези, които са изкушавани и заблудени! Колко необходимо е Христовият дух да вземе в нас подобаващото му се място и Аз-ът да се смали в една огромна мярка.

Притчата за загубената овца прозвуча като укор към поведението на фарисеите. Вместо да признае, че критиката им към Него е основателна, Исус. осъди проявеното от тях презрение към бирниците и грешниците. Той не направи това явно, за да не би да се затворят сърцата им за истината; но Неговата илюстрация ги накара да се докоснат до онова, което очакваше Бог от тях и което те бяха пренебрегнали. Ако бяха истински пастири, тези водачи на Израил щяха да извършат делото на пастири. Те биха проявили състраданието и любовта на Христос и биха Му сътрудничили в Неговата мисия. С отказа си да извършат това, показаха, че претенциите им за благочестие са плод на въображението им. Много от тях не приеха Христовото порицание, но имаше и такива, които бяха убедени от думите Му. След възнесението на Христос в небето, Светият Дух слезе върху тях и те се съединиха с учениците на Христос, за да извършат описаното в притчата за изгубената овца дело.

Загубената драхма.

След притчата за изгубената овца, Исус представи и следната притча: "Коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси, докле я намери? И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила".

И тази притча, както и другата преди нея, ни говори за един изгубен предмет, който може да се намери отново, ако само по-грижливо бъде потърсен, а и за радостта, която човек изпитва при намирането му. Но и двете притчи представляват различни категории хора. Изгубената овца съзнава, че е изгубена. Тя се е отдалечила от кошарата и от стадото и сама не може да се върне отново при тях. Тя е представител на ония хора, които осъзнават отдалечаването си от Бога, но са заобиколени от неприятности, оскърбления и ужасни изкушения. Изгубената драхма представлява пък тези, които са мъртви в своите грехове и престъпления, но които не осъзнават състоянието си. Те са далеч от Бога, но не го осъзнават. Душата им е в опасност, но те изобщо не разбират, че това вече е достатъчно основание за безпокойство. Чрез тази притча Спасителят учи, че дори и съвсем безразлични към изискванията на Бога хора, още са предмет на Неговата любов и състрадание. И те трябва да бъдат потърсени, за да бъдат доведени при своя Създател.

Овцата се е заблудила далеч от кошарата. Тя се беше изгубила из пустинята или планината. Драхмата бе изгубена у дома и не бе никак далеч, но и тя само с цената на най-грижливо търсене можеше да бъде отново намерена. Тази притча представлява една поука за семействата. Често се проявява голямо нехайство за спасение на членовете на семейството. Някой от тях живее може би без Бога; колко малко сме загрижени за загубата макар и само на една такава душа, поверена на родителите!

Драхмата не губи цената си от това, че е паднала сред прах и смет. Притежателката й я търси, защото тя й е много скъпа. Същото се отнася и за всяка една душа. Колкото и ниско да е паднала, в очите на Бога тя е много ценна. Както монетата носи ликът и подписът на властващия господар, така и човекът още при сътворението си носеше образа и подписа на Бога; и макар сега този образ да е зацапан и обезличен под влиянието на греха, все пак следите на божествения образ и подпис стоят върху всяка една душа. Боже желае да спаси заблудените и отново да изрисува своя образ в правда и святост.

Жената от притчата грижливо търси своята скъпоценна монета. Тя пали лампа, измита къщата и размества всичко, което би могло да попречи на това. И макар че е изгубила само една монета, тя няма да престане да я търси, докато не я намери. Същото се отнася и за семействата. Ако дори и само един негов член, се е откъснал от Бога, не трябва да се жали нищо, за да неговото обратно връщане в кошарата. Нека всички останали членове сериозно се себеизпитат. Нека всеки грижливо прегледа своя начин на живот. Запитайте се, дали някъде не грешите, дали не се заблуждавате в ръководството на семейството, което води до затвърдяване на душата в нейната непокаяност.

Дали някой от децата на семейството не осъзнава същността на греха си? Ако е така, не остава нищо друго освен родителите да поемат своята част. Нека запалят лампата. Изследвайте Божието Слово и го сверете с всяко нещо, което става в дома, за да разберете защо това дете е изгубено. Нека родителите изследват сърцето си и изпитат навиците и поведението си. Децата са наследство на Бога и един ден ще отговаряме за това как сме управлявали благата Му. Има бащи и майки, които биха желали да работят в някоя чуждестранна мисия, мнозина са и ония, които са много дейни в християнските дела извън семейството, докато в същото време собствените им деца не познават нито Спасителя, нито Неговата любов. Много родители се осланят на проповедника или на ръководители на съботното училище и очакват от тях да запознаят децата им със Спасителя; но постъпвайки така, те пренебрегват поверената им лично от Спасителя отговорност. Най-възвишеното поклонение, което родителите могат да отдадат на Бога е да оформят децата си за Божии служители. Това е едно дело, изискващо усърдна работа и непрестанни усилия през целия живот. Пренебрегвайки тези задължения, ние ще се окажем неверни домоуправители. За тази небрежност Бог няма да приеме никакво извинение.

Но нека онези, които се почувстват виновни за своята небрежност, не се обезсърчават. Жената, изгубила своята драхма, я търси, докато я намери. Нека и родителите да работят също с любов, с вяра и с молитва за своите малки, докато дойдат с радост пред Бога и Му кажат: "Ето аз и децата, които ми е дал Господ" (Исая 8:18).

Истинската мисионерска работа се извършва в семейството и тя е полезна както за тези, които я вършат, така и за тези, в чиято полза се върши. Чрез верността ни към дома се подготвяме да работим и в полза на членовете на Божието семейство, с които сме призовани да живеем през цялата вечност. И при условие, че останете, верни ще изпитате същата дълбока любов, която ви е засвидетелствал Спасителят. Тогава ще привличате, а няма да дърпате насила, ще печелите, а няма да отблъсквате онези, за чиито души Той умря. Когато видите души да вървят към смъртта, не ще можете да останете спокойни и безразлични, наслаждавайки се единствено на собственото си спокойствие и безразличие. Колкото по-голям е грехът им и колкото дълбока е окаяността им, толкова по-категорични трябва да са усилията ви в осигуряване на тяхното спасение. По този начин ще забележите нуждите на страдащите, които са съгрешили пред Бога и които едва вървят под тежестта на своята вина. Сърцето ви ще се изпълни със състрадание и вие ще протегнете за помощ ръка. Чрез вашата вяра и любов ще можете да ги доведете при Христос. Ще бдите над тях и ще ги насърчавате. И това ваше доверие и съчувствие ще им дава сили, за да не съгрешат повторно.

Всички небесни ангели са готови да ви помагат в това дело. Всички небесни източници са на разположение на работещите за спасението на изгубените. С помощта на ангели ще можете да докоснете и най-безразличните и най-закоравелите души. А когато макар и само една от тях се върне, тогава цялото небе се радва. Серафими и херувими вземат своите златни арфи и поемат хвалебствени химни към Бога и към Агнето за тяхното състрадание и грижа спрямо човешкия род.