Притчи за вътрешен мир и радост

www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 39
- Виждам, че фурмите на дървото са узрели. Ела, ще се покача на раменете ти, а ти ще ме отведеш до палмата, за да набера фурми и да си похапнем!
Качил се той на раменете на слепеца, обрал фурмите и двамата яли до насита. На другия ден дошъл царят да провери стават ли фурмите за бране. Като не видял никакви плодове, попитал:
- Къде са изчезнали фурмите, защо сте ги обрали?
Пазачите отрекли да имат нещо общо с тая работа. Куцият мъж казал: „Като не мога да вървя, как съм стигнал до палмата?“ А слепият добавил: „Като не виждам нищо, как може да съм обрал фурмите?“
Тогава царят накарал куция пазач да се качи на раменете на слепия и ги отвел заедно при съдията.
⁂ ⁂ ⁂
При равина дошъл просяк. А равинът не разполагал с никакви пари; затова подарил на просяка златен пръстен с брилянт.
Ядосала се жената на равина, че е дал на някакъв случаен бедняк толкова скъп пръстен. Хукнал равинът, настигнал просяка и му казал:
- Виж какво, току-що научих, че този пръстен е много скъп.
Имай го предвид и не го продавай евтино!
⁂ ⁂ ⁂
Един човек тичал по улицата, а равин Леви Ицхак го спрял и попитал:
- За къде бързаш?
- Търся с какво да се прехранвам, рави! - отвърнал човекът.
- А откъде знаеш, че прехраната ти тича пред тебе, та я гониш?
Не е изключено да е зад гърба ти и ако стоиш на място, тя да стигне до тебе! Може като тичаш, да избягаш от късмета си!
⁂ ⁂ ⁂
Мъж гостувал на свой приятел, който се постарал да погрижи отлично за него и накрая дори му се извинил, че не го е приел достатъчно добре. Приятелят му благодарил и обещал да му се отблагодари, както подобава, ако другият му отиде на гости.
Когато това станало, той не направил никакви специални приготовления, а щом забелязал недоумението на приятеля си, казал:
- Ти се престара и се погрижи за мен като за чужд човек. А аз те приемам като член на моето семейство!

www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 40
⁂ ⁂ ⁂
Един мъж се отбил при равина и рекъл:
- Ако човек отиде при някой бедняк, бедният му помага, с каквото може. Ако отиде при богаташа - онзи като че ли не го вижда.
Обясни ми го, рави! Парите ли са причината?
- Погледни през прозореца и ми кажи какво виждаш - казал му равинът.
- Виждам жена с дете, тръгнала за пазара.
- А сега погледни в огледалото и пак ми кажи какво виждаш.
-Какво мога да виждам? Себе си виждам!
Ето какво е положението: и прозорецът, и огледалото са от стъкло, но за да се направи огледалото, е добавено и сребро. Има ли сребро, дори да е малко, човек вижда само себе си!
⁂ ⁂ ⁂
В псалмите на цар Давид е казано: „Праведниците разпростират клоните си като палми, извисяват се като ливански кедри.“ Един магид (така се нарича проповядващият в синагогата) обяснил думите на цар Давид така: „В този псалм се говори за два вида праведници. Едните са заобиколени от хора, както е заобиколена финиковата палма в оазиса. Те говорят на ближните си и гласовете им са като шумоленето на палмови клони. Ала има и праведници, извисяващи се като планински кедри: върховете им са в небесата, около тях няма никого. Кедрите изглеждат много по-внушително от палмите, само че не дават сладки плодове!“
⁂ ⁂ ⁂
Оплакал се един евреин на равина:
- Рави, много съм го закъсал. Жена ми ме ядосва, децата не ме слушат, не печеля достатъчно. Какво да правя?
- Напиши на един лист „И това ще отмине!“ и го закачи на стената.
Минало време, мъжът отново се отбил при равина. Този път не се оплакал, а казал, че нещата са се оправили: жена му станала сговорчива, децата го слушали, работата ми потръгнала. Попитал дали да свали листа с надписа от стената.
- Недей! - казал му равинът. - Нека си остане там.
⁂ ⁂ ⁂
Двама съседи имали спор за земя и отишли при равина да го разреши.
Първият казал, че неговият съсед си е присвоил земя, която е

www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 41
била още на баща му, а сега принадлежала вече на него. Равинът го изслушал и казал:
- Прав си!
Вторият казал, че земята била някога на дядо му, а дядо му я бил дал за временно ползване на бащата на съседа му.
- Прав си! - казал равинът и на него.
Жената на равина се изумила и се намесила:
- Какво говориш? Не може и двамата да са прави!
- И ти си права - заключил равинът.
⁂ ⁂ ⁂
Имало някога човек, който бил толкова глупав, че го наричали
Голем - с името на съществото от глина, съживено с тайни ритуали.
Когато ставал сутрин, той много трудно си намирал дрехите, а вечер, при мисълта за това, направо се страхувал да заспи. Чудел се какво да прави и накрая взел лист хартия, на който записал кое къде е оставил.
На другата сутрин се събудил в добро настроение, взел листа и се заел да го чете. Шапката му си стояла където я бил оставил.
Сложил си я на главата. Панталоните били до нея. Обул ги. И така нататък, до като накрая бил напълно облечен. „Ами аз къде съм?“ - зачудил се той, обзет от ужас. „Къде съм се дянал?“ Търсил ли търсил, но така и не можал да се намери.
⁂ ⁂ ⁂
Моше отишъл при равина и му казал, че иска да се разведе.
Равинът взел да го увещава да размисли - никак не му се искало да дава съгласието си. Рекъл му, че като се разведе, ще се чувства още по-зле. Че има много приятна наглед жена, радост за очите, за която хората му завиждат.
- Всички знаят нейните достойнства, само ти не си доволен! - рекъл равинът накрая.
Изслушал го Моше, после събул обувките си и ги сложил пред равина.
- Какво ми тикаш обувките си? - възмутил се равинът.
- Рави, добре ги разгледай!
- Какво да им гледам? Какво общо имат обувките с въпроса ти?
- Обувките ми са много хубави - рекъл Моше. - Всички виждат колко са приятни наглед, радост за очите, и всички искат да имат такива обувки. Обаче само аз си знам как ми стискат!

Изтегляне 1.12 Mb.

Сподели с приятели: