Притчи за вътрешен мир и радост

www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 32
Недоволството им растяло.
Тогава един ден градоначалникът събрал всички жители на площада, накарал да пуснат там плъхове и да им дадат храна.
Плъховете бързо отнасяли храната в своите дупки.
На другата сутрин градоначалникът отново събрал хората.
Донесли плъховете, сложили пред тях храна, а дупките им запушили. Плъховете задигали храната, но като виждали, че не могат да си влязат в дупките, връщали я обратно.
⁂ ⁂ ⁂
Едно време живеел властелин, който бил толкова лош, че го наричали Злия цар. Всички се молели дано по-скоро умре, та дано имат по-добър управник.
След време Злия цар се появил пред поданиците си и казал, че си е дал сметка колко лошо е управлявал, затова е решил от този ден нататък да живее с народа си в мир и съгласие. И наистина, той изпратил във всяко село и всеки град нови, почтени наместници.
Поправили пътищата, построили мостове, намалили данъците, съдът станал справедлив. Накрая един царедворец се осмелил да го попита кое го е накарало да се промени толкова. Царят отговорил:
- Разумен въпрос ми задаваш. Промених се, защото се случиха някои неща. Веднъж видях в гората куче, което преследваше лисица.
Настигна я, захапа единия й крак и го гриза, докато не го откъсна.
Лисицата остана куца за цял живот. На връщане в селото злото куче се оказа на пътя на конник, който, като го видя, хвърли по него камък и счупи гръбнака му. Кучето се сви примряло, а жестокият конник продължи да язди, но пришпори своя кон, без да съобрази, че пътят е стръмен и каменист. Конят се спъна, ездачът падна и си счупи крака. Когато видях всичко това, аз разбрах, че Бог дава на всекиго според заслугите му. На лошото отвръща с лошо, а на доброто - с добро.
⁂ ⁂ ⁂
Веднъж равинът и жена му копаели в градината. Неговата лопата ударила на нещо, той се поровил и извадил стара делва с печат. Счупил го, отворил делвата. Отвътре изскочил джин, който казал:
- Много съм ти благодарен, Нафтали, че ме избави от плен! От десет века стоя затворен в делвата и дадох дума, че ще стана роб да края на дните на онзи, който ме освободи. Кажи какво желание искаш да ти изпълня!
- Влизай обратно в делвата! - рекъл равинът.

www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 33
Джинът изпълнил желанието му, а равинът Нафтали добре затворил делвата, вързал за нея камък и я хвърлил в морето.
- Защо го направи? Можехме да сме богати! - ядосала се
Ребека; жена му.
- Имаше защо - казал равинът. - Първо на първо, що за джин е този, който цели десет века не може да се освободи от някаква си делва?! Второ, джинът обещаваше да ми служи до края на дните ми - ами ако му омръзне и реши, че съм живял прекалено дълго? И - накрая - най-важното: този дух изобщо не си каза името!
⁂ ⁂ ⁂
Слънцето и Месечината осветявали Земята с еднаква сила през деня и през нощта, но Месечината искала да надмине дневното светило и затова се престорила, че иска светлината им да е различна, за да не ги бъркат хората. Надявала се така да стане по-ярка.
- Добре! - съгласил се с нея Господ. - От днес нататък ще ви различават, защото ще намаля силата на светлината ти заради твоето високомерие и завистта ти!
⁂ ⁂ ⁂
Един ученик на стария равин и го попитал:
- Защо в древни времена хората са виждали Бог с очите си, а някои дори са разговаряли с него? Явно Бог е обикалял по света и се е обръщал към всекиго по име. А сега защо не го виждаме? Защо се крие от нас? Къде е отишъл? Защо е забравил за нас, просто- смъртните? Защо не ходи по земята и не подкрепя хората, които се спъват в тъмното?
Старият равин погледнал младежа и му казал:
- Синко, Бог и сега е там, където е бил и преди, само че хората вече не се навеждат толкова ниско, че да го видят!
⁂ ⁂ ⁂
Хитра лисица минала покрай лозе с узряло грозде, оградено с дебела, висока стена. Обиколила навсякъде и открила дупка в стената, през която едва успяла да пъхне главата си. Видяла сочните гроздове, но нямало как да мине цяла през неголямата дупка. Тогава решила да пости три дни и накрая успяла да се промуши вътре. Яла грозде до насита, но когато решила да си тръгне, дупката пак се оказала тясна, за да премине. Наложило се отново да пости три дни, но накрая все пак успяла да се измъкне навън. Тъжно й станало и рекла на лозето:
- Лозе, лозе! Колко си хубаво и колко сладко е гроздето ти! Ала

Изтегляне 1.12 Mb.

Сподели с приятели: