Притчи за вътрешен мир и радост
Изтегляне 1.12 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 57 - Не искам Облака, той е черен и прекалено студен. Намери ми някой по-силен от него. Попитал бащата Облака кой е по-силен от него и той му отвърнал, че това е Вятърът, защото когато Вятърът връхлети Облака, разкъсва го на хиляди парчета. Ала дъщерята отново не била съгласна. - Вятърът, татко - рекла тя, - е твърде непостоянен. Повикай някой друг, който да го превъзхожда. Попитал бащата Вятъра кой го превъзхожда, а Вятърът му казал, че това е Планината, защото колкото и силно да духа той, Планината може да го спре и да го задържи. Сама че и този път дъщерята му възразила, като казала: - Планината е много сурова и страшна, намери ми друг жених, който да е по-силен от нея. Бащата попитал Планината дали има някой, който да е по-силен от нея, а тя му казала, че по-силен е Царят на плъховете, защото непрекъснато прогризва дупки в тялото й и тя слабее. - Най-после подходящ жених за мене! - зарадвала се дъщерята. - Татко, превърни ме отново на мишка - примолила се тя, - и ме дай на Плъха. Така ще си имам семейство, което е подходящо за моя произход! И светият мъж, със силата на своята вяра, отново я превърнал на мишка, подир което я дал за жена на Царя на плъховете. ⁂ ⁂ ⁂ Вдън гори живеел лъв на име Големи лапи. Един ден той обикалял ли обикалял къде ли не, дано намери някаква плячка, но си останал гладен. На залез стигнал до голяма пещера, влязъл в нея и си рекъл: „Със сигурност пещерата е дом на някой звяр, който ще се върне, за да пренощува. А аз ще се скрия и ще го причакам.“ В пещерата живеел чакал, когото наричали Къса опашка. Като се прибирал, той забелязал следите от Големи лапи - влизали в пещерата, но не излизали после навън. „Свършено е с мене! - казал си ужасен той. - Положително в пещерата се крие лъв. Какво да правя? Как да проверя дали е така?“ Накрая той застанал на входа на пещерата и взел да вика: - Обади се, Пещера! Обади се! Нищо не се чуло в отговор. След известно време Къса опашка отново извикал: - Какво става, Пещера, да не си забравила уговорката ни? Нали се разбрахме да ти се обаждам на влизане, а ти да ми отговаряш? Ако www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 58 си мълчиш, ще отида в друга пещера, която ще ме приеме! Чул това лъвът и си помислил, че трябва да отговори на чакала, за да си помисли той, че чува Пещерата, да влезе и лъвът да го изяде за вечеря. Извикал той в отговор, пещерата се изпълнила с рев и екот, а сърцата на зверовете из гората щели да се пръснат от страх. Чакалът си плюл на петите с думите: „Онзи, който е предпазлив, е и щастлив, а който не е предпазлив, горчиво съжалява. Животът ми мина в тази гора, но досега нито бях виждал, нито бях чувал говореща пещера!“ ⁂ ⁂ ⁂ Недалече от реката растяло високо дърво, винаги отрупано с плодове. А в короната на дървото живеела маймуна на име Червената. Един ден крокодилът, когото наричали Свирепи челюсти, излязъл от водата, заприказвал се с маймуната и скоро двамата станали добри приятели. Всеки път, когато крокодилът се връщал у дома, той носел на жена си някой плод, който му бил останал от обеда. Един ден тя го попитала откъде намира тези сладки като мед плодове. - Имам добра приятелка, маймуна на име Червената, тя ми ги дава от уважение към мене. Тогава крокодилката казала: - Който яде такива плодове, сигурно е със сърце от мед. Ако искаш да остана твоя съпруга, донеси ми сърцето на маймуната. Ще го изям, за да не остарявам и да не умирам. - Не ме карай да го правя, жено! - рекъл крокодилът. - Маймуната ми е като сестра! - За пръв път ми отказваш нещо - разсърдила се крокодилката. - Тази маймуна сигурно ти е втора жена. А ако не е, какво те е грижа? Донеси ми сърцето й, иначе ще загина от гладна смърт и вината за това ще тежи на твоята съвест! Много наскърбен, Свирепи челюсти отишъл при Червената. Като го видяла, че иде толкова късно и е тъжен, маймуната извикала: - Свирепи челюсти, защо идеш толкова късно и си толкова тъжен? - Приятелко, жена ми се сърди. Казва, че прекарвам много време с тебе, а никога не те каня в къщи. Ако не те заведа днес, закле се да не ме погледне! - Ако е така, братко, да побързаме! - рекла маймуната. - Чакай да се кача на гърба ти! Не след дълго маймуната видяла, че около тях реката вече е www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 59 много дълбока, изплашила се и помолила крокодила да плува внимателно, защото вълните са започнали да я заливат. Крокодилът си казал: „Сега, като сме в дълбокото, мога да правя с Червената каквото си поискам. Ще й съобщя намеренията си, та да има време тя да помоли Бог за помощ “ И казал: - Приятелко, искам да знаеш, че те доведох тук, за да те убия по настояване на жена ми. Потърси помощ от небето, за да те спаси! - Братко - попитала маймуната, - какво съм ви направила, та да желаете смъртта ми? - Нищо - отвърнал крокодилът, - обаче жена ми иска да изяде сърцето ти, защото било попило сладостта на плодовете на дървото. Това е единствената причина. Като чула това, Червената бързо съобразила какво да направи и продължила: - Скъпи приятелю, защо чак сега ми го казваш? Аз винаги крия сърцето си в една хралупа на дървото. Готова съм да го дам на жена ти, само че сега ти ме водиш без сърце! Свирепи челюсти много се зарадвал на казаното и заявил, че веднага ще се върне с нея, за да вземе тя сърцето от дървото и той да го занесе на жена си, така че да не се обрича крокодилката на гладна смърт. Червената казала мислено поне сто молитви и още преди да стигнат до сушата, скочила надалече и паднала чак на брега. Изкатерила се на дървото и не можела да повярва, че е останала жива. - Побързай! - обадил се крокодилът. - Донеси ми сърцето си, за да го изяде жена ми! - Ама че си глупав, подлецо! - извикала маймуната. - Та нима на света има живо същество с две сърца?! Махай се оттук и никога повече не идвай! Малко ти е да умреш! ⁂ ⁂ ⁂ Синът на един търговец пропилял цялото богатство на баща си и му останал само един огромен, тежък кантар, който обаче струвал много пари. Тръгнал младият мъж за далечни земи и оставил кантара на свой съсед, също търговец, за да му го пази. Когато се върнал от дългото пътешествие, поискал да си прибере кантара, но съседът му рекъл: - Не мога да ти го върна, мишките го изядоха! - И добавил: - Казвам ти самата истина, мишките харесаха желязото, от което беше направен твоя кантар, беше много сладко! www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 60 Изглеждало, като че ли съжалява, но вътрешно той се радвал. Младият мъж не го удостоил с отговор, само го помолил да му даде малко храна, което доволният търговец направил на драго сърце. После мъжът отишъл на реката да се изкъпе, но взел със себе си малкия син на съседа си - подмамил го да тръгне с него, като му дал сладкиш. Изкъпал се той на реката, оставил детето при свой приятел и се върнал в къщата на търговеца. Попитал го търговецът къде е малкият му син, а мъжът отговорил: - От небето се спусна хвърчило и го отнесе! Търговецът ужасно се разярил, решил, че синът му е отвлечен и изправил младия мъж пред съдията. В съда собственикът на кантара повторил историята с хвърчилото, но всички казали: - Не може да бъде! Как така хвърчило ще отнесе дете?! А младият мъж отвърнал: - В царство, където железен кантар може да бъде изяден от мишки, едно хвърчило може да отнесе слон, да не говорим за малко дете! Когато в съда чули отговора му, поинтересували се каква е тази работа с железния кантар и щом научили цялата история, накарали крадливия търговец да върне кантара на собственика, а той от своя страна довел веднага малкия му син. Изтегляне 1.12 Mb. Сподели с приятели:
|