Притчи за вътрешен мир и радост
Изтегляне 1.12 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 11 попитал: - Какво виждаш? - Вода - отвърнал ученикът. - Само това ли? - Виждам и отражението си върху водната повърхност. - А защо се намръщи, когато ти зададох този въпрос? - Защото искам да виждам само водата, а не и отражението си - обяснил ученикът. Ламата се зарадвал и рекъл: - Чудесен отговор. Правилно си разбрал Пътя, водещ към Просветлението. Само че как може да се постигне това в действителност? - Нямам представа - признал си ученикът. - Сигурен ли си? - засмял се ламата и бутнал ученика във водата. ⁂ ⁂ ⁂ На един цар му се родила дъщеря и царят нямал търпение да я види пораснала. Затова се обърнал към най-известния лечител в царството. Намери ми цяр, с чиято помощ дъщеря ми веднага да порасне - наредил му той. А лечителят му казал: - Има такъв цяр, но ще трябва да обикалям по света, за да го намеря. Само че през това време ти не бива да виждаш момичето. Ще го видиш чак когато изпие вълшебната отвара. След двайсет години лечителят донесъл чай, който представил за цяр, дъщерята го изпила и после я показали на баща й. Царят се зарадвал на порасналата си дъщеря и си казал: „Браво, само какъв цяр намери този човек! От него дъщеря ми наистина е станала голяма!“ И умният лечител бил пребогато възнаграден. ⁂ ⁂ ⁂ В Едо живели двама учители, които били пълни противоположности. Единият точно спазвал указанията на учението: не приемал опияняващи напитки, не се хранел след единайсет часа сутринта. Другият не спазвал никакви правила. Хранел се, когато огладнявал, и ако посред бял ден му се приспивало, спял. Един ден при него се отбил първият учител и го заварил да пие вино, а един будист не бива дори да го близва. - Братко, да ти сипя ли? - попитал домакинът. www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 12 - Аз изобщо не пия - важно рекъл гостът. - Онзи, който никога не пие, не е човек - казал му домакинът. - Значи смяташ, че щом не пия, не съм човек, така ли? Какво съм тогава? - ядосал се гостът. - Тогава си Буда - рекъл домакинът. ⁂ ⁂ ⁂ Един ученик попитал своя учител, дзен будист: - Кое е най-ценното нещо на света? - Главата на умряла котка - отвърнал учителят. - Защо главата на умряла котка ще е най-ценното нещо на света? - недоумявал ученикът. - Защото никой не може да назове цената й - отвърнал учителят. ⁂ ⁂ ⁂ Веднъж един човек попитал Буда: - Какъв вкус има твоето блаженство? - Опитай морето - посъветвал го Буда. - Пийни от единия бряг, от другия бряг, а после и от средата му. Вкусът винаги е един и същ: морето е солено. И блаженството винаги има един и същ вкус. ⁂ ⁂ ⁂ Китайски дзен учител живеел сам в планински храм. Един ден пристигнали четирима странстващи монаси и попитали дали може да запалят огън в двора на храма, за да се стоплят. Докато стъквали огъня, монасите разговаряли за представите и за реално съ- ществуващото. Учителят се намесил и казал: - Вижте онзи голям камък. Според вас той дали е в съзнанието ви, или е извън него? - От будистка гледна точка всичко е плод на въображението - рекъл един от монасите. - Затова според мене този камък е вътре в съзнанието ми. - Ако носиш в главата си такъв голям камък, колко ли ти тежи! - възкликнал учителят. ⁂ ⁂ ⁂ Двама будистки монаси тръгнали на път. Валял проливен дъжд. След време срещнали прекрасна девойка с копринено кимоно, която се чудела как да премине през гъстата кал. - Ела, момиче! - казал единият, взел девойката на ръце и я пренесъл през калта. Другият монах замълчал и не проронил и дума, докато не стигнали храма, където щели да пренощуват. Там той вече не успял |