Притчи за вътрешен мир и радост

www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 20
- Нищо не отговорих - казал мъдрецът.
⁂ ⁂ ⁂
Будистки учител казал на ученика си:
- Изцяло забрави миналото си и ще постигнеш просветление.
- Правя го, само че постепенно - обяснил ученикът.
- Постепенно можеш само да растеш. Просветлението е мигновено - казал учителят. И по-късно добавил: - Трябва да скочиш! С малки крачки няма да минеш отвъд пропастта!
⁂ ⁂ ⁂
Един сенсей бил мъдър още като малък. Веднъж счупил скъпа старинна чаша; принадлежаща на неговия учител, и много се разстроил. Чудел се какво да прави, а в това време се чули стъпките на учителя му, който се прибирал. Момчето скрило парчетата от ча- шата под дрехата си и побързало да попита:
- Учителю, защо всичко умира?
- Съвсем естествено е всичко да умира, защото всичко се разгражда и се разрушава - казал учителят. - Като им дойде времето, всеки човек и всеки предмет си отиват.
- Учителю - казало детето, като извадило скритите парчета, - дойде времето твоята чаша да си отиде.
⁂ ⁂ ⁂
Будистки учител обичал да повтаря:
- Когато прекосявате реката, гледайте водата да не ви докосва!
А на реката нямало мост. Много се опитвали да послушат съвета му, но винаги, когато прекосявали реката, за да стигнат до храма, водата ги докосвала.
Веднъж един от монасите казал:
- Ако имаше мост, водата нямаше да ни докосва. Но след като газим в реката, няма как това да не става!
Тогава учителят казал:
- Отивам да прекося реката, а вие гледайте!
И той прекосил реката. Разбира се, водата докосвала краката му и монасите извикала:
- И твоите крака докоснаха водата!
А учителят отвърнал:
- И аз знам, че водата докосна до краката ми, но не докосна самия мене. Аз бях просто свидетел на докосването.
⁂ ⁂ ⁂
Ученикът казал:

www.spiralata.net
Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 21
- Дойдох, учителю, но нищо не ти нося.
- Хвърли го веднага! - рекъл учителят.
- Как бих могъл да хвърля едно нищо? - почудил се ученикът.
- Тогава го носи със себе си! Твоето нищо може да се окаже най-ценното, което имаш! - казал учителят.
⁂ ⁂ ⁂
Един ученик отишъл при своя учител и казал:
- Не се справям с медитацията. Или съм разсеян, или краката ме болят, или непрекъснато заспивам. Направо е ужасно!
- Това ще отмине - казал му учителят.
След известно време ученикът отново отишъл при своя учител и казал:
- Сега, докато медитирам, се чувствам много добре: съсредоточен съм, спокоен, енергичен! Направо е прекрасно!
В отговор учителят казал:
- И това ще отмине!
⁂ ⁂ ⁂
Веднъж един ученик решил да скрои номер на стария си учител. Хванал птичка и я скрил зад гърба си, а после попитал:
- Учителю, кажи - птичката, която държа, жива ли е или е умряла?
Ако учителят кажел „жива“, ученикът щял да извие врата на птичката. Ако кажел „умряла“, просто щял да я пусне на свобода.
Учителят обаче казал:
- Отговорът е в ръцете ти.
⁂ ⁂ ⁂
Три години китайският император си правил градина. Накрая поканил знатни гости, за да й се любуват. Най-много обаче го интересувало мнението на местния познавач на всички видове изкуства. Познавачът му казал:
- В градината няма нито едно сухо листо. Как е възможно да съществува живот, ако не съществува смърт? Сигурно сутринта са измели всички пътеки. Поръчайте да донесат малко окапали листа!
Когато донесли окапали листа, вятърът ги подхванал и започнал да ги подмята. Разнесло се шумолене и градината оживяла.
Познавачът казал:
- Сега всичко е както трябва. Градината е чудесна, но беше прекалено подредена. А изкуството е най-голямо тогава, когато е неподправено.

Изтегляне 1.12 Mb.

Сподели с приятели: