Притчи за вътрешен мир и радост
Изтегляне 1.12 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 13 да се сдържи и рекъл: - Ние, монасите, не се доближаваме до жени. Особено ако са млади и красиви. Опасно е да го правим. Защо пренесе момичето? - Пренесох го и го оставих там - казал другият. - Ти май още го носиш... ⁂ ⁂ ⁂ Четирима будистки ученици решили да медитират. Наумили си да съблюдават седем дни мълчание. През първия ден никой не казал нито дума. Настъпила нощта и понеже газените лампи светели слабо, едно от момчетата не се сдържало и извикало на слугата: - Оправи лампите! Вторият ученик се изненадал, че го чува да говори и му напомнил: - Нали се разбрахме да мълчим? - Ама че сте глупави! - обадил се третият. - Защо приказвате? - Само аз си мълчах - похвалил се накрая четвъртият. ⁂ ⁂ ⁂ Един будистки мъдрец написал следното писмо на свой последовател; който бил на смъртния си одър: Същността на твоето съзнание не се е раждала, затова и никога няма да умре. Тя не е съществуване, което може да загине. Не е празнота, която да представлява пустота. Няма цвят, нито има форма. Не преживява удоволствия, нито страдания. Само за това си мисли. Нищо повече не ти е нужно. Недей да си пожелаваш нищо. Твоят край е безкраен като снежинка, която се разтапя в чистия въздух. ⁂ ⁂ ⁂ Дзен будистите искали от своите ученици да водят умело разговор. Случило се двама ученици от два различни храма всяка сутрин да бъдат пращани на пазара за зеленчуци. Когато се срещнали, първият попитал: - Къде отиваш? - Където ме заведат краката - отвърнал вторият. Първият ученик помолил своя учител да му помогне да продължи този разговор. Учителят казал: - Когато се срещнете утре, задай му същия въпрос. Той ще ти даде същия отговор, а тогава ти кажи: „Ами ако нямаше крака, къде щеше да отидеш?“ Той няма да знае как да ти отговори. www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 14 Двете деца се срещнали и на другия ден. На въпроса къде отива, второто дете този път отговорило: „Накъдето духа вятърът.“ Отговорът му отново объркал първото дете. За да му помогне, учителят му казал: - А ти го попитай къде ще иде, ако няма вятър. На третата сутрин децата отново се срещнали. - Къде отиваш? - попитало първото. - На пазара за зеленчуци - отвърнало второто. Нямало защо първото дете да го пита къде би отишло, ако няма вятър, и така за пореден път разговорът приключил. ⁂ ⁂ ⁂ Буда казал: „За мен царете и владетелите са като прашинки. Златото и скъпоценностите са като тухли и камъни. И най-красивите одежди ми се струват окъсани дрипи. Виждам безкрайните светове във Вселената като семенцата на плод, а най-голямото езеро в Индия - като капка вода на крака ми. Смятам ученията по света за илюзии, създадени от магьосници. За мен висшето схващане за освобождение е като златния брокат в някой сън, а свещеният път на просветлените е като цветя, изникнали в очите. Виждам медитацията като планински стълб, нирваната - като кошмар наяве. Разглеждам преценката за правилното и погрешното като серпентинен танц на дракон, а приемането и отхвърлянето на гледищата - като следи, оставени от четирите годишни времена.“ ⁂ ⁂ ⁂ Един дзен будист живеел скромно в планинска колиба. Веднъж, когато отишъл в гората за дърва, в колибата влязъл крадец, но видял, че няма нищо, което да му върши работа. Тъкмо тогава будистът се прибрал. Заварил крадеца, който се канел да побегне, и го спрял с думите: - Ти идеш отдалече. Не бива да си тръгваш с празни ръце. Моля те, вземи дрехите ми като подарък! Крадецът бил озадачен, но взел дрехите и потънал в нощта. А будистът седнал гол на прага на колибата да гледа луната. - Горкият! - съжалил той крадеца. - С едни дрехи си отиде само. Да можех да му дам тази красива луна! ⁂ ⁂ ⁂ Какво липсва в един миг? Какво представлява той, ако човек не мисли за него? Ако едно дърво в гората падне, но никой не чуе, че това става, вдига ли падането му шум? |