Притчи за вътрешен мир и радост
Изтегляне 1.12 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 67 трябва за моята кончина! - Как така, учителю? - възпротивили се учениците. - Ако те оставим непогребан, ще бъдеш разкъсан от гарвани и ястреби! А учителят им казал: - Ако съм над земята, ще стана плячка на гарваните и ястребите. Ако съм под земята, с мен ще се нахранят мравките. Вие защо предпочитате мравките пред птиците? ⁂ ⁂ ⁂ Една сянка се замислила за онова, което става със сенките, и решила да потърси обяснение от своя приятелка. Затова я попитала: - Чудя се защо ние, сенките, сме толкова непостоянни. Преди малко се движехме, а сега кой знае защо спряхме. До едно време седяхме, а след това изведнъж станахме. Според тебе защо е така? - Знам ли? Може би го правим, защото зависим от нещо? - рекла другата сянка. - А може пък да зависим от нещо, което на свой ред зависи от нещо друго... Дали аз не завися от змийската кожа или от крилата на скакалеца? И ако завися, как може да се разбере защо е така? А ако не завися, как може да се разбере защо не е така?! ⁂ ⁂ ⁂ Едни хора отишли при ученик на Конфуций и му се оплакали от неговия учител. Според тях ученикът говорел разбираемо и бил добронамерен, а Конфуций си придавал важност и непрекъснато се заяждал. Ученикът обаче им казал: - Мъдростта е като стена и е различна за всекиго от нас. Стената, която аз например успях да си изградя, е ниска, затова на вас ви е ясно какво правя зад нея. А стената на Конфуций е висока и през нея трудно може да се наднича. Ако искате да разберете мъдростта на учителя, първо трябва да издигнете достатъчно висока собствена стена. ⁂ ⁂ ⁂ Мъдрата свиня се връщала от поклонничество в Индия и срещнала по пътя си младеж, който вървял в същата посока. Двамата се сприятелили и продължили да вървят заедно, като си приказвали, за да минава по-бързо времето. Младежът разказал на Свинята, че и той е ходил на поклонение и стените на храма, до който стигнал, имали чудодейна сила. Щом човек потърка с ръка камъните от градежа и си пожелае нещо, желанието му мигновено се сбъдва. - А ти какво си пожела? - попитала Свинята. www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 68 - Пожелах си онова, от което имах най-голяма нужда: здраве, богатство и храброст - отвърнал той. - И получи ли ги? - Пътят до храма беше дълъг и тежък - обяснил младежът, - от което тялото ми укрепна и станах поздрав от преди. После в Индия намерих голяма делва с жълтици, така че забогатях. А малко преди да стигна до храма, ме нападнаха разбойници, ала аз не се уплаших и ги прогоних. С една дума, получих всичко, което си пожелах - завършил той. - Хората могат да проявяват повече разум - рекла Мъдрата свиня. - Трябвало е да построят свещен път, а не храм. - Не мисля, че един път да може да бъде свещен! - казал младежът. - Я ми кажи тогава кой изпълни желанията ти - попитала го Свинята. - Храмът или пътят? ⁂ ⁂ ⁂ Веднъж Конфуций отишъл да се види с Лаодзъ. От двамата той бил по-старият и очаквал Лаодзъ да го посрещне с почит и уважение. Мъдрецът обаче не му обърнал почти никакво внимание, дори не го поканил да седне, което изумило Конфуций. Той се ядосал и попитал домакина си защо не се държи любезно. А Лаодзъ му казал: - Кой съм аз, та да се намесвам в чуждия живот? Нямам право да ви казвам как да постъпвате. Ако искате да седнете, седнете; ако искате да стоите прав, стойте прав. Двамата с вас сме свободни хора - всеки може да прави каквото намери за добре. Конфуций се изненадал от думите му, но се опитал да поведе разговор колко е извисен човекът. Лаодзъ се разсмял и казал: - Човекът е човек, както дървото е дърво. Всички вземат участие в едно съществуване. Никой не стои по-високо или по-ниско. Тогава Конфуций го попитал какво става с човека след неговата смърт. Вместо отговор обаче Лаодзъ му задал въпрос, който смутил Конфуций: - Вие сте жив, но дали можете да кажете какво е животът? След като не познавате живота, който живеете сега, как така искате да знаете какво ви очаква в другия живот, когато минете предела?! ⁂ ⁂ ⁂ Един даоистки монах решил да провери своите трима ученици. Повикал ги, взел бял лист хартия, капнал на него мастило и поискал един по един да му кажат какво виждат. |