Проблемът за произхода на философското знание. Философия и митология
Изтегляне 68 Kb.
|
| 4. Познанието на мъдреците
Съществено значение в духовните сфери на Древна Гърция има дейността на седемте мъдреци. В своя диалог „Протагор" Платон привежда имената на тези мъдреци: Талес от Милет, Солон от Атина, Мисон от Пелопонес, Клеобул от остров Родос, Хилон от Спарта, Биант от Приена (Мала Азия), Питак от Митилена (остров Лесбос). По всяка вероятност онова време познава повече мъдреци, отколкото тези, чиито имена са останали до нас. Понякога в списъка на мъдреците фигурират различни имена. Така вместо Мисон Диоген Лаерций сочи името на Периандър от Коринт. Но между тях винаги са имената на Талес, Солон, Питак, Биант. Дейността на седемте мъдреци протича в края на VII и началото на VI в.пр.н.е. Като изключим Талес, тези мъдреци не са мислители - философи в съвременния смисъл на думата. Те са поети, политически дейци, наставници, учители на своите съвременници. Тяхната дейност е разностранна и изключително ползотворна. Нейните различни аспекти се синтезират в определението „мъдрост”. Древните автори отбелязват, че „духовната дейност” непосредствено преди възникването на първите философски учения е обозначавана като мъдрост, а нейните представители като мъдреци. От съдържателна гледна точка тя е въплъщение и конкретен израз на благоразумието, проявяващо се в различните сфери на личния и обществения живот, и е свързана с народното творчество, но е негова по-висша степен, доколкото отразява не само благородните му начинания и достопочтените му норми. Дейността на мъдреците символизира идеала на човешката мъдрост изобщо, мотивите на която придават целесъобразен и целенасочен характер на човешките постъпки. В онзи далечен исторически период на европейската култура, когато оскъдните знания за природата и обществото се преплитат с художественото изобразяване на литературното творчество, мъдростта е в тясна връзка и с изкуството. За античното светоусещане мъдростта обхваща както знанието, така и способността за усвояване и осмисляне на практическите и изобщо на житейските въпроси. Мъдростта не се отнася до някаква отвлечена от реалните потребности абстрактност; тя представлява знанието, адресирано към практическото му приложение, вътрешното единство на логоса и действието. Възгледите на мъдреците „израстват" върху почвата на ежедневието, на базата на неговите многостранни аспекти. Първият философ и мъдрец Талес е активно ангажиран с решението на чисто практически проблеми; той е едновременно мъдрец и философ, практически деец и учен. След това характерните черти на мъдреца и философа се въплъщават в два различни типа на античната образованост. Мъдрецът остава със своите съвети и мъдрости за живота, а философът се утвърждава главно като теоретик и изследовател на големите метафизически проблеми на знанието и действителността изобщо. Мислителите - философи постепенно оставят на втори план практическата дейност и се насочват директно към разглеждането на чисто теоретическите въпроси. От мъдростта като учение за живота се отива към философията като теоретическо знание — процес, който е продължителен и не винаги праволинеен и довеждащ до характерната за античната философска дейност умозрителност. Доколкото е свързана в една или друга степен с теоретическата дейност, мъдростта на седемте мъдреци включва идеята за мярата и хармонията — в полиса и семейството, в действията и мисълта. В целокупната дейност се налага изискването за съблюдаване повелите на разума и нормите на справедливостта. Оттук в дейността на мъдреците се очертават две основни сфери или области — гражданско - политическата и нравствено - етическата. Изтегляне 68 Kb. Сподели с приятели:
|