Проект bg051PO001 05-0153 „Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”



Дата01.08.2018
Размер223.1 Kb.

ПРОЕКТ BG051PO001-4.1.05-0153

Образователна интеграция на децата и



учениците от етническите малцинства”

Равен шанс за професионално образование“



Договор Д 01 – 3923/09.04.2013 г.

Европейски социален фонд на Европейски съюз

Министерство на образованието и науката

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,








ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ОБСЛУЖВАНЕ И ЛЕКА ПРОМИШЛЕНОСТ

гр. Добрич, бул. “25 септември” № 47,

тел/факс 058/602 197 Е-mail: pg_to@abv.bg

Проект

РАВЕН ШАНС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“



Проект „Равен шанс за професионално образование“ BG051PO001-4.1.05–0153 се осъществява с финансовата подкрепа по ОП “Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейски социален фонд 2007–2013 по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG051PO001-4.1.05 “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”.

Договарящ орган: Министерство на образованието и науката

Бенефициент: Професионална гимназия по транспорт, обслужване и лека промишленост – гр. Добрич

Партньор: Сдружение «КУБЕРА» със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „Д-р Иван Пенаков“ № 15, вх.А, партер
I. ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА НА КРЪЖОК/КЛУБ „Ромски език, бит и култура“

Заниманията на учениците в извънкласните дейности на кръжок „ Ромски език, бит и култура“ са насочени към съхраняване и развиване на културната идентичност на учениците от етническите малцинства и превръщане на етнокултурното многообразие в източник на взаимно опознаване, уважение и сътрудничество в мултикултурна среда; усъвършенстване на информираността на ученици, родители и учители относно толерантността и дискриминацията, както и на техните умения за взаимодействие и работа в мултикултурна среда.



II. ИЗ ДЕЙНОСТИТЕ НА КРЪЖОК/КЛУБ „Ромски език, бит и култура “


РОМИТЕ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Кръжочниците си разпределиха предварително подготвени материали и сами водиха лекцията.

Грациела представи обща характеристика на Холокоста




Ивелина говори за лагерите на смъртта- Аушвиц, Бухенвалд,Дахау и др.
Радостина разясни защо 8- ми Април е обявен за международен ден на ромите :
На този ден се почита паметта на всички роми, жертви на Xолокоста.

По време на Втората световна война над 600 000 роми са били изпратени

в концентрационни лагери, от които никога не са се завърнали.

В много държави, окупирани от Германия, ромите са почти напълно унищожени.

На тази дата се чества освобождаването на ромите от концентрационния лагер Аушвиц в края на Втората световна война.

На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда и Първият Ромски конгрес, на който са приети:



- знаме на ромите;

- химн на ромите: песента „Джелем, джелем”.

Осми април е обявен официално за Международен ден на ромите през 1990 г. по време на 4-тия Световен ромски конгрес на Международната организация "Романо юнион".

Ромският Холокост не получава международно признание, както еврейския.Това започва да се случва едва в края на 20 в.В редица европейски страни, предимно тежко засегнати от идеологията на националсоциализма като Германия, Австрия, Франция и др.отричането на Холокоста се счита за престъпление. Например в Германия, която е най-засегната от нацизма, отричането на Холокоста се преследва от "закона за публичното одобряване, отричане или омаловажаване на действията на националсоциалистическия режим, което може да наруши общественото спокойствие"



Холокостът (от гръцки- „напълно“ и  „изгаряне“) е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. Понякога понятието бива заменяно с термина „шоа“ което на иврит означава „разрушение“ или „голяма катастрофа“.Думите, които се ползват за Холокоста над циганите по време на Втората световна война са, в различните части на Европа - „пораймос”, „самударипен” и „кали траш.

Из спомените през Втората световна война – гледане на филм.


Гледайки кадрите,кръжочниците изтръпнаха от ужасите и жестокостите, с които са се отнасяли нацистите към евреи, роми, умствено болни, били те даже и роднини.

Предложиха да почетат паметта на жертвите, като прочетат поезия от авторите- роми:



  • Усим Керим ,,Роден съм аз”

  • Тосен Ромар ,, Къде бягаш?”

  • Христо Христов ,, Само ром”

  • Асен Марков ,, Самочувствие”

  • Димитър Сотиров ,, Недей замеря птичката с камък!”

- Георги Парушев ,, Цигулар”




8- МИ АПРИЛ- МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА РОМИТЕ
На този ден се почита паметта на всички роми, жертви на Холокоста, чества се Освобождаването на ромите от концентрационния лагер Аушвиц в края на Втората световна война, както и годишнината от Първия международен конгрес на ромите, проведен на 7-12 април 1971 г. в Лондон.

Този ден го чествахме и ние- участниците в кръжока по ,,Ромски език, бит и култура’’.

Рано сутринта на учениците се раздадоха информациони диплянки за деня 8- ми Април и баха оставени такива на бюра за информациоони материали в училището.


Кръжочниците изработиха и поставиха постер

Почетоха паметта на загиналите жертви на Холокоста с едноминутно мълчание.



Хвърлиха цветя в река с течаща вода, тъй като по цял свят е прието по този начин да се почете паметта на загиналите жертви -роми.



Мероприятието приключи с беседа и кафе.




РОМСКИ ЕЗИК- СТАНДАРТИЗАЦИЯ




Тъй като броят на носителите на ромски език е близо 8 милиона( по П. Бекхер и Хр. Кючуков, 2000) и с развитието на модерната лингвистика интересът към стандартизиране на този език се засилва, участниците в кръжока по ,, Ромски език, бит и култура са запознати с :



  1. ТЕОРЕТИЧНИТЕ ОСНОВИ НА СТАНДАРТИЗИРАНЕТО НА ЕЗИЦИТЕ

Усилията на повечето специалисти –лингвисти и на ромската интелигенция са насочени към създаването на единна стандартна азбука, с която могат да записват звуковете на всички диалекти.

  • Ярон Матрас (1999) определя, че стандартизирането на ромската азбука има :

    • комуникативна функция-за използване на писмената форма между неговите носители, за целите на общуването;

    • емблематична функция- за показване възможностите на азбуката при превод на различни международни документи, на библията и др.

    • политическа функция - за демонстриране възможността на азбуката, дори и в случаите, когато ромският език не се говори (като например ромите в Иапания).

  • Основни понятия:

      • узус- реално състояние на речта в дадена езикова общност, което е свързано с понятието

      • норма- комплекс от граматични и лексикални езикови средства;

      • кодификация- правила за правоговор, правопис и пунктуация.

Процесът на стандартизиране е неосъществим без изясняване на триадата узус- норна- кодификация.

  • Стандартизирането на езика се разглежда от две различни гледни точки:

    • разглеждане на понятието „стандарт” в ежедневна употреба- в областта на езикознанието представлява приета норма, която е възприета като правилна във всички случаи на употреба;

    • в езици , които вече са унифицирани, като английският или българският, понятието стандарт има друго значение: често използвано понятие е ,, книжовен ” и ,,писмен език”.

  1. СТАНДАРТИЗИРАНЕ НА РОМСКИЯ ЕЗИК



Първият опит за стандартизиране на ромския език за образователни цели е направен в бившия Съветски Съюз. Непосредствено след Октомврийската революция и след приемането на Декрета за малцинствата, наред с другите етнически общности, ромите получават също статут на малцинство с право на обучение на своя собствен език. Създава се първата азбука на кирилица, създават се и учебници предимно буквари на ромски език. По- късно. през 50-70-те години в различните европейски държави са правени опити за писмено унифициране, стандартизиране на ромски език.
2.1. ОПИТИ ЗА СТАНДАРТИЗИРАНЕ НА РОМСКИЯ ЕЗИК В АМЕРИКА
През 80-те години на XX в. Ян Ханкок първи се опитва да постави на теоретични основи стандартизирането на ромския език. В монографията си ,,Problems in the Creation of a Standard Dialect of Romani”(„Проблеми при създаване на стандартен ромски диалект”) обобщава:

  • Ромите са с индийски произход и имат еднакъв език и еднаква етническа идентификация.

  • Поради исторически фактори, ромският език представлява сбор от различни диалекти.

  • Трудност при стандартизирането на ромския език представлява липсата на общуване между ромите от Европа, Америка и Австралия.

  • Процесът към унифицирането на езика би могъл да се улесни, ако един общ диалект се владее от всички ромски групи

  • Нито един от сега съществуващите диалекти не е близък до първия вариант на ромския език, за да се адаптира без модификации, т.е.независимо кой диалект ще бъде избран той трябва да се адаптира лексикално, фонетично и правописно. Може би е необходимо на първо време да се създадат един диалект за Северна и друг за Южна Европа.

  • Използвайки съществуващите средства за образование, усвояването на такъв стандарт ще бъде трудно постижимо.

Не навсякъде ромите ще учат или ще използват такъв диалект, което ще създаде ,,лингвистичен елит”.
2.2.ОПИТИ ЗА СТАНДАРТИЗИРАНЕ НА РОМСКИЯ ЕЗИК В ЗАПАДНА И ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА
В края на 70-те год. Националната дирекция за обществено образование в Швеция се проектира въвеждането на обучение по майчин език на ромските деца, което налага единна унифицирана азбука на двата диалекта- калдерашки и ловарски. Е. Люнберг и Л. Сшерп ( 1977) обсъждат правописа на ромския език- представят гласните и съгласните звукове и предлагат начини за изписването им за калдерашки диалект- š ž č и за ловарски диалект- ś ż ć. По-късно Е. Люнберг (1989)доусъвършенства ортографията и през 80- те год. в Швеция се публикуват детски книжки на ромски език, предимно преводи на Астрид Линдгрен.

В средата на 70-те год. се въвежда обучение по ромски език в Англия. Според Т. Актон и Н. Лий(1989) в училище се изучават два диалекта на английските роми. По тази причина се записват така, както се чуват, използвайки английската азбука.

За периода 1980- 2000 г. Марсел Кортиаде се превръща в най- големия радетел на стандартизирането на ромския език в Европа. Създадената от него азбука бе приета и утвърдена като международна ромска азбука на IV Конгрес на Световния ромски съюз, проведен във Варшава през 1990г. Но тя не получи одобрението на ромската общност в Европа ,както и на лингвистите- ромолози . Неговата азбука и граматика се използват само със Франция, Румъния и Албания.

Ако в Америка, Швеция и Франция се говори на единен стандартизиран език, то в Чехия и Словакия се приема друг подход- стандартизиране с цел запазване вариантите на ромския език( Милена Хюбшманова и Й. Неуступни приемат тази теория на М. Клайн(1992)).

В Австрия Мозес Хайншинк е един от лингвистите, който значително доразви калдерашкия диалект и Дитер Халвакс- диалекта роман, за който се използва немската азбука. Австрия дава най- добрия пример за двудиалектна азбука.
2.3. ОПИТИ ЗА СТАНДАРТИЗИРАНЕ НА РОМСКИЯ ЕЗИК НА БАЛКАНИТЕ
Граматиката на Ш. Юсуф и К. Кепески през 1980г. , освен в Македония, е използвана в Сърбия и Косово. В граматиката авторите работят с трите основни диалекта : арлийски, джамбазки и бургуджийски. За да избегнат чуждиците заемат думи от хинди и именно това е недостигът на издаденият по ромски език буквар.

В началото на 90-те год. на XXв, в България също се работи за стандартизирането на ромския език. Под ръководството на М. Янакиев акад. Хр. Кючуков създава ромската азбука и първият ромски буквар на двуезичен принцип- написаното на ромски ез. се превежда на български език.



-------------------------------------------------

Използвана литература: Хр. Кючуков,2003, София, Кратко описание на ромския език в България

ПРОЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ

ВЕЛИКДЕН

Великден наближава… .

Подготовката за празника създава приятно настроение. Едно от най- важните неща е да боядисаме красиви великденски яйца.

Кръжочниците декорираха кухи яйца с камъни, мъниста, цветчета и др.,след което ги боядисаха.






След изсъхването на боята продължиха украсяването на яйцата с перли , дантели и др. След което изработиха поставки и кошнички за яйцата.





ПОДРЕДИХА ИЗЛОЖБА,

С КОЯТО ДОПРИНЕСОХА ЗА ПРАЗНИЧНОТО НАСТРОЕНИЕ НА ВСИЧКИ УЧЕНИЦИ, УЧИТЕЛИ И РЪКОВОДИТЕЛИ ОТ ПГ НА ТОЛП
ЗА ПОЗДРАВ ПОДБРАХА СТИХОТВОРЕНИЕТО „ВЕЛИКДЕН” НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

Пролетта дойде отново

и донесе на света,

Възкресение христово,

слънце, птички и цветя.

Бият радостно камбани

в градове и във села,

отекват разлюляни

над гори, нивя, пиля.

И зове ни тази песен

да си подадем ръце, да речем

"Христос воскресе!",

да се чукнем със яйце,

та да бъдем живи здрави,

с бодри, румени лица,

всеблагий Бог да славим

с чисти мисли и сърца,

че прострял е той десница

и закриля всеки час,

всяка птица и тревица,

мене, тебе, всички нас.

ГЕРГЬОВДЕН (ЕРДЕЛЕЗ) (6 май)
Aдалет припомни начина на празнуване на Гергьовден,

прочитайки подбрания материал:
Гергьовден е най-големият празник на ромите в България. Празнува се от всички ромски групи и за всички тях .Гергьовден е основният празник, включително и за ромите-мюсюлмани. Освен като Гергьовден, празникът е известен и като Свети Георги, Хедерлез, Хъдърлез или Ерделез. Празнува се три дни като начало на пролетта, на истински топлото време, поради тази причина целият ритуал изобилства с пролетна символика.

Най-важният елемент в подготовката е купуването на агне. При посрещането на закупеното агне, портите се окичват с разцъфнали клони – обикновено бук и върба, а на главата на агнето се поставя венец и свещичка, след което се прикажда „за здраве“. Сред много роми е прието на 5 май вечерта за всеки член на семейството да се откъсва коприва и тя да се окача на керемидите.

Ритуалното клане на агнето се извършва рано сутринта на 6 май, при изгрев.

Прието е във всяка къща да се коли агне. Колкото и да е беден, ромът вярва, че на този ден пренасянето на агне в курбан е задължително и гарантира здравето и щастието в семейството. Преди да бъде принесено в жертва, агнето се украсява с венец и свещички и се прикажда.

Обикновено агнето се пече на чеверме или пълнено с ориз.

На Гергьовден ромите правят и „пеене на пръстени“, което в българската традиция се прави на Лазаровден.



Лекцията

приключи с анализ

и беседа.
РОМИТЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
Подбран материал за беседа :

Цигани подпомагат и национално-освободителните борби на българския народ. В своите „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов пише: „В Тетевен има 2000 души турска редовна войска и башибозуци, които обикалят всекидневно из гората и се канят да ни колят. Никой не може да се подаде из селото навън... Аз съм излязъл, придружен от двама цигани, които ме чакат там под дървото. Оставете ме да си отида, ако сте християни; бягайте и вие, накъде и видят очите, докато не ви са подушили!...“.

В годините на Османската империя „Жеравненският войниклък е траял скоро до Освобождението, обаче бил упражняван вече не от българи, а от цигани. ежегодно по пътя за Цариград те са минавали през Сливен... Начело с войводата си, по-късно наречен чери-баши,

войнишката чета излизала под развяно знаме, всред свирни и игри, сбирала е подаръци от българи и турци и заминавала за Цариград по Гергьовден... Циганите са заместили българските войници и по други краища, особено след Танзимата (189 г.)“.

По законите на Третата българска държава циганите отслужват редовна военна служба и при нужда са мобилизирани в българската армия. Участват във войните на България за национално обединение. В Първата световна война (1915–1918) 114 са загиналите и безследно изчезнали цигани.

http://www.etar.org/izdania/nb2010-8-pdf/NB2010-84-92.pdf

-----------------------------------------------------------------------------------



СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Ромите остават значителен дял от българското общество. Под въздействие на обективните стопански, културни, комуникационни и др. фактори процесът на интегриране на ромите с останалото население на Царството се засилва. Увеличава се относителният дял на образованите роми, под въздействие на социално- икономическите промени нарастват тенденциите към усядане. Културната самозатвореност и традиционното пренебрежение на останалото население към ромската общност,подобно на обстановката в др. европейски държави, препятства равноправното участие на ромите в българската държава.



ПОМИНЪК И БИТ НА РОМИТЕ В КРАЯ XIX И НАЧАЛОТО НА XX В.

Бавните промени в стопанския живот и комуникациите в следосвобожденското общество обуславят трайността на традиционните стопански дейности на ромската общност.

Кошничарството създава поминък на мнозина. Особено популярни сред уседналите са някои занаяти, свързани с обработката на вълна, памук, метал и др.Ромските жени предат текстилни влакна и тъкат домашни платове. Сред предпочитаните занаяти е и ковачеството. Значителен брой са и калайджиите.В големите градове се срещат и немалко цигани-златари. Сред най- атрактивните ромски професии е и тази на музикантите. Те владеят, често виртуозно, свиренето на духови и ударни инструменти-тъпан, гъдулка, кавал, гада, цигулка, зурна.

В Българското княжество на границата на двете столетия нараства броя на ромите- земеделци,

много от тях закупуват земя, която обработват с цялото си семейство.
БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И РОМИТЕ ДО СРЕДАТА НА 40-ТЕ ГОДИНИ НА XXВ.

През май 1901г. българският парламент обсъжда и приема Закон за изменение на избирателния закон. Промените се отнасят за лицата, които не могат да бъдат избиратели- циганите- нехристияни и хора с неустановено местожителство. С ограничителния си и дискриминационен характер тези изменения са нарушение на Търновската конституция.



В гр. Видин представители на ромите протестират срещу измененията на закона. Столичия адвокат и публицист д-р Марко Марков засрава начело на компания в защита конституционните права на българските граждани от ромски произход. На 19 декември 1905г. в София е свикан първият цигански конгрес , на който се приема петиция за равни права на циганите с останалите български граждани.
РОМИТЕ В СЪВРЕМИЕТО

Кръжочниците отговoриха писмено на въпросите:

  • Какъв съм аз?

  • Какъв бих желал да бъда?

  • Какво бих променил?

  • Какъв е ромския човек сега и какъв трябва да бъде?

Имат за цел - провокиране на нравствени и морални добродетели, толерантно отнощение, отговорност , отзивчивост, професионално развитие и помощ на цял един народ.Получават силен отзвук в европейския и американския печат, които застават на страната на ромската общност.



РИСУВАНЕ НА КАРТИНИ СЪС СПЕЦИФИЧНИ РОМСКИ ЕЛЕМЕНТИ

При започването бяха плахи и неуверени, но впоследствие се наслаждаваха на творенията си.





Понякога и гости искрено се радват на старанието и уменията им.



ОБИЧАИ НА РОМИТЕ
Обобщение от лекцията за семейните празници

Както всеки народ празнува, така и ромите имат голямо разнообразие от празници, на които се веселят. Често са свързани са с житейското битие и проблеми . Всяка добра новина е повод за необикновено празнуване, на което всички можем само да се наслаждаваме.

празниците са свързани с религията/ християнска или мюсюлманска/, вярвания, обичаи и обреди.
Ромите- християни в България имат същите традиции като българите. Съвпадат с календарни празници и обичаи

- имени дни



  • сватби

  • раждане

  • кръщене

  • погребение

Приемат съществуването на Бог („О’Девел”) и дявол  („О’Бенг”) като символ на доброто и злото. Награда или наказание може да има не само на този свят, но и в ”другия живот”. Това е и причина за палене на свещ, даване на курбан, посещаване на църкви и святи места.

Най-големият празник, който празнуват ромите е Банго Васил. Останалите празници съвпадат с традиционните християнски. Едерлези (Гергьовден) е всепризнат от всички роми празник и се смята за начало на лятото.

Приемат семейството за главна ценност в своя живот.

Оженените синове живеят в един дом с родителите си. Чувството за взаимопомощ е на първо място. Особено внимателни са към възрастните. Момчетата учат занаята на своя баща, а момичетата да перат, мият, чистят и готвят. Родителите много внимават за поведението на момичетата- при някои групи роми бащата може да спечели значителна сума ,когато омъжва дъщеря си.


Стараят се сватбите да бъдат грандиозни. Събитие е раждането на първото дете.

При ромите- мюсюлмани при погребение мъртвеца е обвит с тензух и ходжа опява.Жени не ходят на гроба и не се палят свещи.

Макар и различни при празнуване на празниците, роми- християни и роми – мюсюлмани живеят мирно и задружно.



РОМСКИ ТАНЦИ
Забавляват се с традиционните ромски танци

и танца на пингвините,





разучават първи стъпки на гръцкото сиртаки , играят български народни хора и други.





РОМСКИ ФОЛКЛОР- ЗАПОЗНАВАНЕ С ПОЕЗИЯ,

РОМСКИ ПРИКАЗКИ, ПРЕДАНИЯ И ЛЕГЕНДИ НА РОМСКИЯ НАРОД
Наред с четенето и анализирането на стихове , за кръжочниците бе удоволствие да се пренесат в царството на приказки, предания и легенди, където тържествува щастието, правдата, хубостта и вечното добро.





ЗАПОЗНАВАНЕ И ПРОУЧВАНЕ БИТА, ТРАДИЦИИТЕ И КУЛТУРАТА

НА РОМСКИЯ НАРОД
Целта на посещенията са кръжочниците да се информират за миналото на своя род , да почувстват гордост и самоувереност , че са потомци на ромски народ, защото ,, Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще!”

През топлите юнски дни проведохме проучване в с. Соколово с родители, роднини и приятели на Алекс Пенев Тодоров, свързнано с бита, традициите и културата на ромите.

Семейството на Светла Симеонова Желева /от ляво на Алекс/са семейни приятели с неговите родителите. Тя сподели, че е българка, че обича както българската така и румънската народна музика. Наред с всички български хора с удоволствие играе кючека и турски традиционни танци. Живеят в мир, спокойствие, разбирателство и взаимопомощ от дълги години.

При всички поводи- за хубаво и лошо, при радост и тревога, са заедно, задружни.


Майката на Алекс -Айнур Карани Лефтерова /1968/ се определи като чиста туркиня, родом от Карапелит. Сподели , че съпругът й Пеньо Тодоров Иванов е от групата на роми-купанари, който изповядва християнска религия. Семейството празнува всички празници с уважение и зачитане с характерните за ромите- мюсюлмани и ромите – християни традициии и обичаи.Алекс с усмивка допълни:,, Когато се обичат- говорят на турски ез.,а когато се карат- на български език.”

Споделиха и други моменти от живота си.

Бабата на Алекс – Фатме Галиб Фазлъ /1949/ с удоволствие слуша песните на Баръшманчо. Израснала в семейство, което се е занимавало с отглеждане на овце, крави, тютюн.

Все още красавица, която съжали , че е позабравила песните от нейната младост.

С усмивка сподели за вечеринките, които си устройвали младежите по нейното време, за това как са се събирали на меджия, на царевица, за разлика от днешните барчета, за отделни моменти от миналите времена.

Лелята изтълкува многобройните бедствия / загуба на дете на билкари, удавените жертви срещу Герьовден и др. / като Божие наказание.

От беседата се удиви и самия Алекс,който тепърва се информира за някои факти от интересния живот на своите предци.

Приоритет за цялото семейство е образованието на децата, уважение към ближния, морал, състрадателност, гостоприемност и отзивчивост.


С усмивка и най- добри впечатления си пожелахме:

”До нови среши!”


ЗАПОЗНАВАНЕ И ПРОУЧВАНЕ БИТА, ТРАДИЦИИТЕ И КУЛТУРАТА

НА РОМСКИЯ НАРОД

Следващото посешение се състоя отново през месец юни в с. Опанец, където ни посрешнаха

родители, близки и познати на сестри Грациела Галинова Иванова и Теодора Емилова Николова.

Изненадаха ни с домашно подготвен кравай и богата трапеза ,гостоприемство, уважение и почит.

Баба Евангелина, родена през 1948 г., е отгледала 8 деца- 5 момчета и 3 момичета, за която децата са неизмеримо богатство. Семейството спазва християнските традиции и обичаи.

Работила е в завод за производство на трансформатори , а след демокрацията е правела метли. Съпругът й преживе е бил строител.



С тъжна усмивка споделя за комунистическото време, когато всички роми сякаш в колона под строй са отивали и са се връщали от работа,за времето на финансова задоволеност и безгрижие. ,,Не остана човещина, госпожи, всеки вглъбен в собствените си проблеми е забравил за нормално отнощение”- с въздишка сподели баба Вангелина, както я наричат.

,, И безпаричието не прошава - празниците не са както отпреди, дето цялата рода се сбирахме и се веселихме до зори само както ние си знаехме”- с тъжен поглед продължи.

,,Здраве да е на децата, те поне да са добре! Да учат! Да се изучат! А от там накъде…Работа за роми няма!”- вдовицата ни озадачи и всички някак обезкуражи.

Добре, че децата изпълниха с детски глъч стаята и разведриха обстановката.



На срещата присъства и кметския наместник- Живка Димова/ последната вдясно/, която е запозната с моралните ценности на семейството, с тяхната принципност,отговорност и работливост, противоположно на това, че ромите са мързеливи.
НА ЗАКЛЮЧИТЕЛНА СБИРКА

за активно участие, принос и развитие на традиционната ромска култура

в кръжока по ,, Ромски език, бит и култура”

през учебната 2013/2014г директорът на ПГпо ТОЛП инж.Снежана Жечева връчи грамоти на:



1. Бейнур Айнур Али

2. Исмет Селим Исмет

3. Ивелина Пламенова Иванова

4. Мелин Мустан Мехмед

5. Демир Славчев Иванов

6. Имрел Исмидар Исмет

7. Грациела Галинова Иванова

8. Адалет Зихнедин Алит

9. Алекс Пенев Тодоров

10.Теодора Емилова Николова







Въпреки притесненията от етническата принадлежност на записалите се участници, преминавайки през етапите на привличане, задържане, осъзнаване, желание за работа и удовлетворение от резултатите

чрез дейностите на кръжока по ,, Ромски език, бит и култура ’’

се постигна създаване на ефикасен модел

за възпитаване на етническа толерантност, гордост и приятелство.

Учениците оползотвориха свободното си време като:



- се запознаха с ромския фолклор- история, бит ,култура ,обичаи и традиции;

- се запознаха с езиковата и религиозна идентичност на ромския етнос;

- пресъздаваха на приказен и песенен фолкл;

- разучиха танци;

- поднесоха информация за ромски ритуали , празнични традиции и обичаи.

Проведохме срещи с родители и обсъдихме възможности за обучението на учениците във висш етап с цел провокиране на положителни нагласи и мотивация за повишаване степента на


Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ОБСЛУЖВАНЕ И ЛЕКА ПРОМИШЛЕНОСТ носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Министерство на образованието и науката.
образование на децата им .

Ръководител на кръжока/клуба:

Гюлхан Сали Димитрина Димитрова


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница