Проект “блестящи планини” стратегически маркетингов план за спортен, здравен и уелнес туризъм
Изтегляне 0.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.4.5. Търговия.
- 1.4.6. Туризъм.
- 1.4.7. Здравеопазване.
- 1.4.9. Култура.
- 1.5. Административно – териториално устройство
- ВТОРА ЧАСТ : възможностите за развиване на здравен, спортен и уелнес туризъм Струмско-Местинския подрегион
- 2.1. ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ
1.4.4. Съобщителна мрежаРегионът се характеризира и с добре развита съобщителна мрежа. На територията му се намират 18,5% от ПТТС в страната и над 30% от телефонните постове. Концентрацията на население,производствени мощности, добре развитата транспортна и съобщителна мрежа и наличието на разнообразни природни и антропогенни туристически ресурси в територията на Югозападния регион са важни предпоставки и за развитието на туризма. Като туристически центрове са развити още преди Втората световна война Боровец, Банкя, Кюстендил. Днес, наред с посочените туристически центрове, атрактивни туристически обекти са Рилският манастир, Банско, Витоша, Копривщица, Сандански, Мелник и др. Те дават възможност за развитието на планински, познавателен, краткотраен, балнеолечебен, конгресен, селски, еко и редица други видове туризъм. 1.4.5. Търговия.В региона се намират над 20% от търговските обекти в страната и се осъществяват над 33% от стокооборота. Поради концентрацията на население в София и останалите областни центрове в региона, именно в тях е концентрирана и основната част от обслужващата инфраструктура. 1.4.6. Туризъм.Високите върхове, кристалните езера, легендарните гори, хубавите поляни на Рила и Пирин, пирамидите на Стоб, Кътина и Мелник, водопадите при Костенец и Скакавица, минералните извори в и около София, Банкя, Сепарева баня, Кюстендил, Сандански и Перник, както и историческите забележителности - Рилски манастир, Копривщица, благоприятстват развитието на вътрешния и международен туризъм. 1.4.7. Здравеопазване.Тук се намират над 25% от болничните легла и над 20% от аптеките в България. 1.4.8. Образование.На територията на региона функционират около 20% от учебните заведения. Той разполага с 13 колежа и 20 ВУЗ, в които учат 122 000 учащи се и са заети 13 200 преподаватели. 1.4.9. Култура.В региона има 17 театъра, 40 кина, 57 музеи, 856 читалища и над 1650 библиотеки. Наличието на такава огромна материална база на образованието, науката и културата доказва значението на региона и конкретно на София като център на страната. 1.5. Административно – териториално устройствоВ административно отношение регионът се състои от две области. На базата на големите различия в природните условия и ресурси, историко-икономическото развитие, конкуренцията на населението, специализацията на производството, характера на стопанските връзки и други, на територията са се оформили Софийско-Пернишки и Струмско-Местински подрегиони. По стопанска структура Софийско-Пернишкият подрегион е типично промишлен. Той дава 23 % от промишленото и едва 4 % от селскосторанското производство на България. Струмско-Местинският подрегион произвежда 3,6 % от промишлената и 6,3 % от стопанската продукция на страната. ВТОРА ЧАСТ : възможностите за развиване на здравен, спортен и уелнес туризъм Струмско-Местинския подрегионОбект на настоящата разработка са градове, курорти, курортни места в Струмско-Местинския подрегион, който е по-слабо икономически развит, но разполага с прекрасни възможности за развиване на спортен, здравен и уелнес туризъм. Той е разположен по поречието на реките Струма и Места, които лъкатушат през китни долини, оградени от високи планини.В техните масиви се намират природни резервати съхранили екзотични видове от флората и фауната на тези географски ширини. От този подрегион разглеждаме възможностите за развиване на здравен, спортен и уелнес туризъм в Благоевградска област с представител община Сандански и курортна местност Катарино, и Кюстендилска област с общини Кюстендил и Сапарева баня. 2.1. ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ2.1.1. Община КюстендилКЮСТЕНДИЛ 
 
ПРИРОДЕН РЕСУРС Географско разположение Кюстендил е разположен в югозападната част на Република България, в Кюстендилското поле, на 527 метра над морското равнище. Общината има важно географско положение: на запад граничи с Република Македония, като разстоянието до границата от административния център град Кюстендил е само 23 км и с Република Сърбия, с разстояние до границата около 30 км. На север граничи със Земенски пролом, на изток – с Конявската планина и Софийска област.). Административен, стопански и културен център на общината, град Кюстендил е балнеоложки и културен център с национално и международно значение, археологически и културен резерват, изходен пункт за туризъм и ски-спорт в планина Осогово. Кюстендил е свързан с другите точки в страната чрез автобусен и железопътен транспорт. Има редовни автобусни линии до столицата София и съседните градове. Релеф Релефът на общината е разнообразен - плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната й част заемат т. нар. Кюстендилско краище и имат силно разнообразен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. Климат Климатът на общината е установен като най-близък до преходно-континенталния. Средногодишната температура е 10,3С. Температурният режим се характеризира с някои особености. Зимно време се наблюдават денонощни температурни инверсии, а през лятото в резултат на прегряване на атмосферния въздух максималните дневни температури са покачват до 35-37 С. През зимните и пролетните месеци в града се появява топлия и поривист вятър “фьон”, който предизвиква рязко затопляне на времето. Валежите в Кюстендил не са обилни - средногодишното им количество възлиза на 589 мм с максимум през май–юни, минимум – през август и вторичен минимум – през ноември и декември. Възможни са слани от края на м. септември до края на м. април, дори до първото десетдневие на м. май. Хидроминерални ресурси На територията на град Кюстендил бликат топли минерални извори с лечебни свойства. Те са съсредоточени в разлома, разделящ Осоговската планина от Кюстендилската котловина в ивица дълга около 1 км и ширина 200 – 250 м. Изворите (четиридесет на брой) са каптирани в общ резервоар. Дебитът им е 35 литра/сек. Минералната вода при каптажа е с температура 74ْ С - една от най–горещите в страната. Тя е бистра, безцветна със силен мирис на сероводород, обща минерализация 643,53 мг/л. Характеризира се като хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, сулфидна, флуорна и силициева, слабо радиоактивна, с алкална реакция. Притежава доказани лечебни свойства за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, дихателните пътища, гинекологични и неврологични заболявания. Множеството минерални извори, разположени върху територията на общината в съчетание с прекрасната природа и богатото културно-историческо наследство са изключително благоприятна предпоставка за развитие на различни форми на туризъм. Екосъстояние на въздух; естествени надземни водоизточници, реки,езера,язовири; флора и фауна - резервати и т.н. Почвената покривка в района на общината се отличава с голяма пъстрота, която се обуславя от сложния геоложки строеж и разнообразието на релефните форми на района. Могат да се посочат четири основни почвени видове - алувиално-ливадни, чернозем-смолници, канелени горски почви и кафяви горски почви. Водното богатството на Кюстендилска община е представено от подпочвени, речни, язовирни и минерални води. Най-голямо значение за водния баланс имат речните води. През града протичат две реки - Банщица и Колушка, през територията на общината - Струма, Соволска Бистрица, Драговищица и Новоселска /Слокошка река/. Важно значение за водния баланс на общината имат и язовирните води. По-големите язовири са “Берсин” (4,6 млн. куб. м), ”Дренов дол“(3,5 млн. куб. м) и “Багренци” (2,2 млн. куб. м) и язовир “Кюстендил”, който все още се изгражда. Техните води са предназначени преди всичко за напояване и рекреационни цели. Флора и фауна Флората на Кюстендил включва над 1200 вида – 1/3 от всички видове в България. В планината Осогово растат 1128 вида, от които 35 дървесни, 47 храстови, 715 многогодишни тревисти и 331 едногодишни растения. Голяма част от тях са лечебни, с ценни стопански и декоративни качества. Съвременният облик на естествената растителност до 800 м надморска височина се определя от фитоценозите на горуна, благуна, цера, обикновения габър, келявият габър и др. Растителната покривка в Осоговска планина е изградена предимно от букови фитоценози и по-ограничено от гори от черен и бял бор, смърч и ела. Изкуствено са създадени култури от смърч, бял бор, лиственица, ела и други дървесни видове. Скалистите карстови терени и средиземноморското влияние по долината на река Струма обуславят състава на флората в Земенската и Конявската планина. Склоновете на Конявската планина, наречени “средиземноморски оазис”, са заети от воден габър, космат дъб, мъждрян, червена хвойна, както и от представители на субсредиземноморската флора. Заоблените каменисти била и планински ливади над 1700 м. надморска височина са заети от сибирска хвойна, черна и синя боровинка, мечо грозде и др. Покрай потоците и влажните места се срещат чемерика, омайниче, алпийска сонданела, насекомоядна петлуга. Животинският свят е разнообразен. В планинската част на общината типични животински обитатели са кеклик, яребица, пъдпъдък, усойница, планинска жаба, див заек, обикновена полевка, катерица, невестулка, сърна, лисица, етиопски лешояд, балкански кеклик, ливаден гущер. В реките се срещат пъстърва, скобар, шаран, речен кефал, черна мряна, каракуда, дългокрака гръцка жаба и др. Кюстендилската котловина е един от важните прелетни пътища, поради което богата е и птичата фауна в региона. Представители на птиците вписани в Червената книга са скалният орел, гарванът гробар, черният кълвач, гълъбът хралупар и синята гарга. Сред защитените насекоми са планинската розалия, бръмбарът носорог, еленовият рогач и червеният Аполон (пеперуда). Защитени територии В близост до южната част на града се намира лесопарк Хисарлъка - парк с останки от римска крепост от ІІ-ІІІ в. Намира се в подножието на планината Осогово, и е част от традицията за дневен и седмичен отдих, свързан с културни празници и прояви, като “Кюстендилска пролет”, провеждане на зелени училища и обучение на подрастващите към опознаване и съхранение на природните дадености. Заема площ от 1 300 дка. В парка преобладава иглолистната дървесна растителност, обширни поляни и свободни пешеходни пространства с различни изгледни площадки към забележителните пейзажи на Кюстендилската котловина, планините Осогово, Рила и Пирин. Създадени са много алеи, кътове за отдих, детски комплекси и спортни площадки, велосипедна алея и зоопарк. Реновирана е парковата инфраструктура на лесопарка и е изграден екологичен информационно–обучителен център. Хълмът е свързан с Кюстендил с два панорамни асфалтирани пътя. От високите части се открива панорама към Кюстендил, кюстендилската котловина и оградните планини. На билната заравненост е разкрита късно антична крепостна стена, Акропол на римска Пауталия. Паркът е изходен пункт за планина Осогово. В Осоговската планина е разположен природния резерват “Църна река” обхващащ представителна екосистема на първични букови съобщества в климаксова фаза и представя най-характерните биоценози на планината. На територията на планината са разположени още природната забележителност “ Юч бунар”- група дървета от секвоя на възраст от 110 години, и Природна забележителност “Вековна букова гора” в непосредствена близост до средновековния манастир “Св. Лука”. Недалеч от местността “Бег бунар” се намират планински торфени блата с характерна растителност. Релефът на планината е пресечен и разнообразен със заоблени главни била и ясно разчленена хидрографска мрежа, удобен за пешеходен туризъм. Маркираните 11 бр. туристически маршрути с различна продължителност и трудност преминават през територии със значително видово разнообразие, включително редки, защитени и застрашени видове, ендемити, реликти и лечебни растения. Благоприятните условия в Осоговската планина за развитие, размножаване и разпространение на дивеча, наличните дивечови запаси, изградената база за интензивно развитие към ДДС “Осогово”, построените чакала, заслони и места за почивка и лагеруване създават отлична възможност за развитие на ловен туризъм. Постоянният воден отток и подходящите местообитания за балканска и американска пъстърва правят привлекателни за риболовен туризъм горните течения на реките Елешница, Новоселска, Глогозка, Млачка. КУЛТУРНО И ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО История на региона Кюстендил е един от най-древните български градове. През V-ІV век пр.н.е., привлечени от лековитите минерални извори, траките основават селище. През І в. римляните превръщат града във важна крепост, търговска артерия и известен балнеологичен курорт, който наричали Пауталия. През І–ІІ век Пауталия прераства в град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на своята територия. Неговото значение се запазва и през късната античност. Забележителности Манастири – най-голямата забележителност на областта и на цяла България е Рилският манастир. Основан е през 10 век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Рилският манастир е един от културните паметници в България, включени в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.Рилският манастир е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила.  
Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300-400 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век. Архитектурно наследство - къщи, селища-резервати и др Археологически разкопки Земите по горното течение на р.Струма/Кюстендилски и Дупнишки район/ през античната епоха са били обитавани от тракийското племе дентелети. Сведенията на античните автори свидетелствуват за ролята, която те са играли в историята на западнотракийските земи. При наличието на благоприятни географски условия възникват две значителни тракийски селища – Пауталия/Кюстендил/ и Германия/Сапарева баня/. Пътищата , които са свързвали Горнострумската област със съседните райони и най-вече с гръцкия юг съдействуват за развитието на стопанските и културни контакти и влияния. Ценни данни в тази връзка дават откритите монетни съкровища от елинистическата епоха. С установяване на римската власт земите на дентелетите са включени в стратегиите полска и планинска Дентелетика, обединени по-късно в една. Пауталия през І – ІІ век прераства в град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на своята територия. Неговото значение се запазва и през късната античност. В новосъздадената провинция Вътрешна Дакия, Пауталия е бил третият по значение град. През неговата територия е минавал един от главните пътища – Сердика – Пауталия – Стоби, водещ за Адриатика, който заедно с естествения път по долината на р.Струма и редица второстепенни пътни артерии способствуват за развитието на рудодобива, земеделието и скотовъдството, занаятите, както и за оживените търговски връзки с други антични центрове. В резултат от дългогодишните археологически проучвания в Кюстендил са разкрити редица паметници на материалната култура и изкуство през римската и ранновизантиийската епоха. В над 20 сектора е проследено трасето на Градската крепостна стена на Пауталия.Очертания от нея град в равнината е с площ 29,30 ха. Проучени са редица сгради – магазини, жилища, базилики и др. Сред тях се открояват римските терми от ІІ –ІІІ в. като една от най-представителните сгради в Пауталия. Многобройните находки на надписи, оброчни плочи, бронзови и керамични съдове, архитектурни детайли, скулптурни произведения, мозайки, накити, монети и др.изясняват моменти от бита и духовния живот на местното тракийско население. Локализирани са и некрополите на Пауталия. Разкритите в тях погребални съоражения и инвентар дават данни за погребалните обичаи.
Намират се в централната част на гр. Кюстендил, в съседство с джамия “ Ахмед бей”, в която се помещава археологическата експозиция на Регионален исторически музей Кюстендил. Римските терми –публична баня, са изградени през ІІ-ІІІ в. Вероятно те са част от голям комплекс-асклепион. Съчетанието на различните строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един от най – интересните паметници от римската епоха в българските земи. Те са един от символите на град Кюстендил. КЪСНОАНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ”ХИСАРЛЪКА” Намира се на най-високата равнинна част на хълма “ Хисарлъка”,издигащ се на 2 км. югоизточно от Кюстендил. Крепостта е изградена в края на ІV-началото на V в. Поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и площ 2,12 ха. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път. Крепостната стена, в зависимост от терена има различни ширини от – 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Техниката на градеж е opus mixtum .
Църквата е разположена в западната част на град Кюстендил. Изградена е през 1859г., като манастирска църква. По план представлява трикорабна псевдобазилика без притвор. Портик от юг води към малък подземен параклис с аязмо-светена вода. Църквата “Св. Георги” Намира се в югозападната част на Кюстендил, в квартал Колуша (средновековното село Коласия). Това е най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил. Според архитектурните й особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането й може да се отнесе към края на Х - началото на ХI в. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г. През ХІХ в., църквата е разрушена от турците (до основите на сводовете). През 1878-1880 г. е възстановена Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските - разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитекурна стойност.
Средновековната отбранителна кула в град Кюстендил позната под името “Пиркова” се намира в централната част на града до римските терми . Названието “Пиркова” произхожда от гръцката дума - “пиргос”, което означава кула. Тя се отнася във времето между края на XIV и първата четвърта на ХV в. ОБЗОРЕН КУЛТУРНО-ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ “Кюстендилски регион – средище на древни култури” ( КЮСТЕНДИЛ – НЕВЕСТИНО – САПАРЕВА БАНЯ – РИЛА – РИЛСКИ МАНАСТИР – БОБОШЕВО – КЮСТЕНДИЛ Предложеният тридневен маршрут обхваща стойностни архитектурни, художествени и исторически паметници на културата от VII хил. пр.хр. до днес. Основният маршрут дава възможност за осъществяване на алтернативни тематични маршрути – с познавателен, религиозен и научен характер.
От 1965г. ежегодно в деня на пролетното равноденствие се чества Празникът на гр.Кюстендил и се избира мис Кюстендилска пролет. Музеи, изложби, пленери Градски исторически музей – открит на 6.08.1944 г. Художествената галерия в Кюстендил, носи името на най-значимия български художник ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ-МАЙСТОРА / 1882-1960 /.  
Това е един от най-ярките самобитни български художници, близък с изкуството си до живота и бита на народа. С националния си характер неговото изкуство е оставило дълбоки следи в нашата живопис. 2.1.2. Община Сапарева баня САПАРЕВА БАНЯ  
ПРИРОДЕН РЕСУРС Географско разположение Сапарева баня е разположена е в подножието на Кабулския дял на Северозападна /Мальовишка/ Рила, на 750 м надморска височина, на левия бряг на р. Джерман . Намира се на 80 км южно от София, до международния транспортен коридор № 4, на 15 км източно от международен път Е-79 / София-Кулата/. До града се стига с автомобилен транспорт. Подържа се пряка автобусна линия до столицата. Климат Сапарева баня и нейният район са на границата на две климатични влияния – континенталното от север и средиземноморското от юг. Проникващите въздушни маси от юг по долината на Струма и Джерман определят преходно-континенталния климат, който тук е с малка годишна температурна амплитуда – хладно лято и мека зима. Средно годишната температура е 9,7 С, като максимумът е през месец август – 20,2 С, а минимумът – през януари – 0,7 С. Ветровата циркулация е със западна и северозападна компонента. В най-ниските части на котловината в антициклонални дни, през летния сезон, скоростта на вятъра от 0-0,5 м/сек. стига до 1 м./сек., а в местата над 1600-2000 м.н.в. – до 1,5-2 м/сек., което обуславя появата на планинския бриз, твърде благоприятен за курорта от биоенергетично гледище. Броят на дните с мъгла е нисък. Средногодишният валеж е около 704 мм. на кв.м. В равнинните части снеговалежите са краткотрайни и малки по количество, докато във високите части на планината те са обилни и снегозадържането продължава до края на месец май. Хидроминерални ресурси Сапарева баня е курортно място, известно с топлите си минерални води, лечебен климат и чисти планински води. Символ на града и най-голямата атракция за посетителите му е гейзерът. Това е истинско природно чудо, единствено на Балканите. Той избликва през 1957г. и от тогава до сега изхвърля на всеки 6 сек. минерална вода с температура 1030C на 18 м височина. Горещата минерална вода е едно от най-ценните богатства на Сапарева баня. Тя се характеризира като леко сулфидна, силициева, флуорна, слабо минерализирана, сулфатна- хидрокарбонатно-натриева, хипертермална с алкална реакция. Нейната физико-химична характеристика определя и профилировката на курорта – място подходящо е за лечение и профилактика заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, дегенеративни ставни, кожни, метаболитни и гинекологични заболявания. Минералната вода допринася за развитието на туризма, балнеолечението и оранжерийното производство. Екосъстояние на въздух; естествени надземни водоизточници-реки,езера,язовири; флора и фауна - резервати и т.н. 1/3 от територията на общината е включена в национален парк Рила. Растителният свят в тази част на Рила, както и в цялата планина, е разпределен на височинни или вегетационни пояси, което се обяснява с климатичните особености на планината и с експозицията на отделните места. Главните растителни пояси са горист и тревист. Горският пояс започва от южните окрайнини на селата и града на Сапаревобанската община и стига до над 2000 м. надморска височина. Най-ниско са разположени широколистните гори, в които преобладават бук, липа и бреза. Те се преливат в обширните площи, покрити с ценни иглолистни гори от бял и черен бор, смърч, ела и бяла мура. В най-високите части вирее клекът.Тревистият пояс обхваща билните части, заети от алпийски пасища. На 10 км от Сапарева баня е курортът Паничище /1350 м надморска височина/, където се намира и безотточното езеро Паничище - най-ниско разположеното рилско езеро, с чиято форма е свързано името на местността и на курорта. Градът е изходен пункт за преходи до Седемте Рилски езера. Циркусът на седемте рилски езера е най-големият в Рила. Езерата са разположени на отделни циркусни стъпала и представляват най-живописната езерна група в Рила. Друга интересна природна забележителност е Овчарченският водопад на река Горица /39 м./, с. Овчарци. Намира се на 900 м. Представлява седем навързани един на друг водопади. От Сапарева баня тръгват някои от най-популярните рилски туристически маршрути за Мальовица, Скакавица, Седемте рилски езера, Ресиловския манастир, Боровец и Рилския манастир. По екологична пътека може да се стигне до водопада на река Бистрица, маркирани пътеки отвеждат до планинските хижи, а любителите на височините могат да достигнат върховете Голям и Малък Сиврия, Кабул и др. От Сапарева баня започва популярният туристически маршрут през Рила - Паничище – х.Рилски езера - х.Седемте езера – х.Мальовица – з.Страшното езеро - з.Кобилино бранище – х.Рибни езера – х.Семково – Белица.Тук се провежда и ежегодният високопланински екопробег. КУЛТУРНО И ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО История на региона Територията на сапаревобанския район е осеяна от множество паметници на отминали култури. На територията на общината се намира праисторическото селище Кременик, където са открити много археологически находки, доказващи, че там животът по тези места не е прекъсвал от ранния неолит. Най-старото известно име на град Сапарева баня е Германея. Тракийско селище, чието име е свързано с топлите минерални извори, които бликат по тези места. В римско време по тези места минава пътят на римската армия, свързващ Тракия с Македония. Германея се разраства като административен център на провинция Вътрешна Дакия, изграждат се множество бани и сгради за лечение и отдих на войниците. В северо-западната част на населеното място могат да се посетят останките на античния град “Германия”. Забележителности Манастири Средновековието в района е илюстрирано със средновековните църкви “Св. Никола” в гр. Сапарева баня – XII-XIII в., ”Св. Никола” и “Св. Архангел Михаил” в с. Сапарево. Българският възрожденски дух от средата на XIX век е съхранен в църквите “Св. Четиридесет мъченици” в гр. Сапарева баня, ”Св. Георги” в кв. Гюргево, “Св. Богородица” в с. Сапарево, “Св. Йоан Богослов”в с.Овчарци и “Св. Николай” в с. Ресилово – всички дело на известни и неизвестни майстори зидари, дърворезбари и иконописци. За любителите на християнското изкуство сигурно представлява интерес гъстият пояс от запазени манастири, параклиси и оброчища, който опасва Сапарева баня и съставните й села от юг и югоизток (Ресиловски манастир “Покров Богородичен”, манастирчетата “Св. Стефан” и “Св. Архангел Михаил”, параклисите и оброчищата “Св. Богородица“, “Св. Петка”, “Св. Варвара”, ”Св. Тодор”, ”Св. Петър”, “Св. Георги”, “Св. Илия” и др.) Традиции, бит, занаяти В региона е съхранената и традиционна празнично-обредна система. Тук ежегодно се провеждат Кукерски празници, Тодоровден с конните надбягвания, традиционни събори с курбан на Св. Богородица и на Гергьовден, а колоритния местен говор и неповторимата традиционна кухня са една от незабравимите атракции за гостите на селищата от района. Най-добре развитият занаят в областта е плетенето на една и две куки и бродирането. Бродирането на карета и ковьори все още е популярно сред местните жени. Традиционни архитектурни форми и техники - майсторско съчетаване на ръчни камъни и дялан камък с ковано желязо и дърворезба могат да се видят в къщите, оградите, ресторантите и кафетата в общината. Ежегодно над Сапарева баня при Рилските езера на 19, 20 и 21 август се провежда събор на последователите на Учителя Петър Дънов. Това е съборът на Великото бяло братство. Той се посещава от много последователи на Дънов и туристи, българи и чужденци, които четат учителя, пеят и се молят на български. ИНФРАСТРУКТУРА В последните години цялото внимание в Сапарева баня е фокусирано върху подобряването на туристическата инфраструктура. Засадени са дървета, направени са нови тротоари, построени са кафета и хотели в центъра и около главната улица, водеща към курортно селище Паничище. Развитието на Сапарева баня като планински курорт се дължи до голяма степен на близостта й до София и на нарастващите й възможности за планински, ски, религиозен и балнеолечебен туризъм.
Каталог: products products -> Инструкция за експлоатация фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване datecs dp-65 kl инструкция за експлоатация products -> С б о р н и к съдебна практика по приложението на закона за защита от дискриминация products -> Предупреждение: Устройството е с висока изходяща мощност, като бушона е 10А, 12V products -> Продукти електротехника products -> Технически характеристики products -> Diva android tv stick Кратко ръководство за употреба Предпазни мерки products -> Аптеки и дрогерии предлагащи маоло products -> Отчет за експериментално изследване на хранителна добавка "маоло" products -> Здравейте! [ Zdravejte! ] Изтегляне 0.55 Mb. Сподели с приятели:
|