1.2.5. Екосъстояние на въздух, естествени надземни водоизточници – реки, езера, язовири; флора и фауна - резервати
Горски фонд
Той е представен от иглолистните гори в Пирин и Рила и от широколистните гори в Беласица и Стара планина. Почти обезлесени са западните части на региона /Брезнишко, Трънско и др./. Около 40% от територията на този регион е покрита с гори, но по-голямата част от тях нямат промишлено значение. На територията му се намират и основната част от защитените територии в страната.
Защитени територии
Защитените природни територии в обхвата на Югозападния район на планиране са пряко свързани с проблема за опазване на природната среда и са неделима част от всички сфери на социално-икономическия живот на района. Те представляват площи, в които се опазва биологичното и ландшафтното разнообразие, природните и свързаните с тях културни ресурси, като се регулират чрез законови и други ефективни средства. В района широко представителство имат и шестте категории съгласно Закона за защитените територии.
Национални паркове
В Югозападния район за планиране влизат напълно два от трите Национални парка в страната (НП “Рила” и НП “Пирин”) и незначителна част от третия (НП “Централен Балкан”). В техните граници се включват и други защитени природни обекти, които остават под определения за тях режим.
Национален Парк “Пирин” (40 332.4 ха) е с алпийски характер на ландшафтите, с наличие на 75 бр. върхове над 2000 м, 35 бр. циркуси и към тях 186 бр. езера. Горите заемат 38% от парковата територия със значително преобладаване на иглолистните видове, от които преобладават чистите насаждения. Поради голямото значение на парка за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на България, той е включен в списъка на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното природно и културно наследство.
Национален Парк “Рила” (81 046.0 ха) защитава най-обширната територия от българската субалпийска и алпийска зона с наличие на 40 върха с височина над 2000 м, над 120 постоянни и 30 временни ледникови езера. Горите в парка заемат 66% от неговата територия, а високопланинските ливади и пасища заемат 34%. Разпространени са естествени горски растителни съобщества от обикновен смърч, бял бор, обикновена ела, обикновен бук и бяла мура. В границите на парка съществуват около 1400 висши растителни вида, което представлява 38,35% от флората на страната. Около 100 вида от тях са вписани в Червената книга на застрашените и редките видове. Установени и определени като защитени са 121 вида безгръбначни и гръбначни, като в Червената книга влизат 29 вида от тях. На територията на парка попадат четири резервата с обща площ 16220 ха, които имат по-висок защитен статут. Те са включени в списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати.
Природни паркове
В Югозападния район за планиране изцяло влизат териториите на два от общо десетте природни парка в страната (ПП “Витоша” и ПП “Рилски манастир”). Техният защитен режим е значително по-ограничен от този на националните паркове. Има рестрикции, свързани със стопанската дейност на териториите на сравнително голяма площ, основните възможности са свързани с отдиха, туризма и рекреацията.
Природен парк “Витоша”( 26 606.6 ха) е първият природен парк, обявен в България. Типични за ландшафта на парка са каменните реки и сипеите в резултат на специфичните изветрителни процеси на геоложката основа. В неговите граници се намират резерватите Бистришко бранище и Торфено бранище. На база изградена инфраструктура и провежданите благоустройствени мероприятия се създават отлични условия за отдих, туризъм, ски спортове, езда, колоездене, алпинизъм, делтаплнеризъм и други форми на рекреация.
Природен парк “Рилски манастир” (27 370.7 ха) обхваща горната част на водосбора на р. Рилска и целия водосбор на р. Илиина. Характерни ландшафти са срутищата, сипеите и сипейните конуси, скалисти върхове с дълбоки циркусни гнезда под тях, стръмните улеи, придружени от каменопади. В резултат на екзарационната дейност са се образували 26 ледникови езера. В границите на парка попада резервата Риломанастирска гора, както и самият Рилски манастир. Паркът има важно значение за развитието на туризма, като през него минават много туристически маршрути от локално, национално и международно значение.
Резервати
В Югозападния район за планиране за резервати и поддържани резервати са обявени отделни местности или кътове от природата в които се опазват представителни или уникални за страната природни екосистеми. В резерватите се забраняват всякакви действия, които нарушават самобитния характер на природата. С цел неутрализиране на неблагоприятни външни въздействия около някои от резерватите са обявени буферни зони. В поддържаните резервати се допускат някои поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни дейности. На територията на Югозападния район на планиране съществуват 20 броя резервати с обща площ от 29 538.6 ха и 1 449.3 ха буферна зона.
Природни забележителности
За природни забележителности в Югозападния район за планиране са обявени обекти с геоложки, палеонтоложки или друг характер, които независимо от средата където се намират имат научна, културна, историческа или естетическа стойност. На територията на района съществуват 70 броя природни забележителности с обща площ 2 296.0 ха.
Защитени местности
Тази категория защитени природни територии е най-подходяща за провеждане на дейности по съхраняване на биологичното разнообразие и има сравнително по-лек статут на защита. Като цяло защитените местности са в добро състояние и изпълняват своите функции по предназначение.
Инфраструктура и селища
По брой на жителите Югозападният регион изпреварва значително останалите региони от страната. В територията му живеят 2142723д. или около 26% от населението на България. През последните 65 години населението нараства 2 пъти, главно поради миграциите към София, която през този период увеличава жителите си над 3 пъти. През последните 10 години обаче населението в региона намалява, макар и с по-бавни темпове в сравнение с останалите региони от страната.
В административно отношение селищата в Югозападния регион са обединени в 52 общини /1 голяма столична, 14 в Благоевградска област, 22 в Софийска, 9 в Кюстендилска и 6 в Пернишка област/. Населението е неравномерно разпределено по територията на Югозападния регион. Над 72% от него живее в общините София, Перник, Кюстендил, Дупница и Благоевград. Средната географска гъстота на населението в региона е около 106д/км2. Нейните стойности са различни за отделните области. Селищната мрежа в Югозападния район за планиране включва 953 селища, от които 46 градове и 907 села. Структурата на градските центрове включва един голям град – София (1 113,4 хил. души), три града с население над 40 хил. души – Благоевград (71,1 хил. души), Кюстендил (49,3 хил. души) и Перник (84,5 хил души), четири града с население над 25 хил. души – Дупница (37,0 хил. души), Петрич (29,9 хил. души), Сандански (26,5 хил. души) и Самоков (27,2 хил. души). 63% от населението е концентрирано в градовете, които са областни центрове.
Средната раждаемост в региона е 7,5‰ . Застаряването на населението е основният фактор за нарастването на смъртността в Югозападния регион, като нейното ниво достига 14,4‰ (11,6‰ в градовете и 20,1‰ в селата). В резултат от негативните тенденции в раждаемостта и смъртността нарастват отрицателните стойности на естествения прираст (-5,6‰ за 1998г.).
В сравнение с останалите региони от България миграционната подвижност на населението е най-ниска. Това се дължи основно на намаляващия миграционен приток към София и другите по-големи градове, поради нарастващата безработица и оскъпяването на живота в тях. С положително миграционно салдо са град София, Благоевградска, Бобовдолска, Гоцеделчевска, Радомирска, Разложкa и още няколко по-големи общини в региона. Водещ е миграционният поток между градовете в региона, но бързо нараства потокът от градовете към селата.
Поради спецификата на стопанската специализация на Югозападния регион заетостта на населението му се отличава с редица особености. На територията му живеят около 30% от заетите в страната. Този регион се отличава с по-висока заетост в отрасли като транспорт, наука, здравеопазване, управление, промишленост, търговия и др. В промишлеността са заети около 35%, при 27% за страната, а в образованието - над 12%, при 13% за страната.
Образователната структура на населението в ЮЗРП се характеризира с висок относителен дял на население с висше и полувисше образование – 19% (13 % средно за България), което е приблизително 43 % от населението с висше и полувисше образование в страната. Преобладава групата на жителите със средно образование, като техният дял е 40 % спрямо 36 % за България. Населението с основно и под основно образование възлиза на 35 % от населението в ЮЗРП, при 43% средно за страната.
Сподели с приятели: |
