Раздел V. Обработка на данните от инвентаризацията

1. площ на подотделите и нейното разпределение по дървесни видове при смесените насаждения;

2. дървесният запас (с клони и без клони), количеството по категории дървесина и средният годишен прираст на насажденията, съобразно възприетия метод за таксиране;

3. запасите на стоящата и лежаща мъртва дървесина, в случаите когато се изисква.

4. друга изискана със заданието информация.

(2) Определянето на запаса на 1 ха и на цялата площ се извършва по дървесни видове.

(3) Определянето на запаса на хектар и на цялата площ се извършва по методиката представена в Приложение № 7.

(4) За единица мярка при определянето на запаса на хектар се използва плътен кубически метър, със закръгляване на 1 м³.

(5) За насажденията, които са местообитания от Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие, се посочва типа на местообитанието, а за горите с висока консервационна стойност, тяхната категория.
Чл. 32. Изчисляването на стъбления и общия запас на насажденията при измерително-табличните методи на таксиране се извършва с разредни обемни и сортиментни таблици (Приложение № 7) или с програмни продукти, приети от експертен съвет на Изпълнителна агенция по горите.
Чл. 33. (1) Изчисляването на стъбления запас на насажденията, таксирани по метода на Битерлих, се извършва по установената кръгова площ на 1 ха и видова височина (Приложение № 7).

(2) Запасът при неклупирани насаждения, таксирани по окомерно-табличните методи, се изчислява с помощта на растежни таблици и с опростени таблици за кубиране (Приложение № 7).

(3) Обемът на категориите дървесина при таксиране по окомерно-табличните методи по ал. 1 и 2, и по чл. 27 се изчислява с помощта на сортиментни таблици за цели дървостои (Приложение № 7).
Чл. 34. (1) Текущият прираст по обем на клупираните насаждения се изчислява с помощта на утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите таблици или косвено по формулата на Шнайдер (Приложение № 7).

(2) Текущият прираст по обем при таксиране по окомерно-табличните методи се изчислява с помощта на растежни таблици или косвено по формулата на Шнайдер (Приложение № 7).

(3) При актуализиране и прогнозиране на дървесния запас се използва текущият прираст на насажденията, отчетен по предходните алинеи, като се взема под внимание пълнотата на насажденията в момента и предвидените за провеждане мероприятия в бъдеще.

(4) При изготвяне на прогнози, свързани с производителността на насажденията при променен подходящ за условията на месторастене състав, се използват растежните таблици и средният зрелостен прираст.

(5) Начините за изчисляване на запасите, обема на сортиментите и вида на таблиците се определят съобразно възприетия със заданието за инвентаризация метод за таксиране.
Чл. 35. (1) Таксационната характеристика за всеки условен стопански клас и вид на горите в електронен формат се изготвя въз основа на формираните групи (Приложение № 9).

(2) Таксационната характеристика за всеки условен стопански клас в електронен формат се изготвя въз основа на формираните условни стопански класове (Приложение № 9).

(2) Изготвя се и баланс на горските територии по групи и видове гори, по вид собственост и по общини (отчетни форми ГФ 1-4, 6 и 7, съгласно Приложение № 11).

1. документите за промените в горските територии (включване на земеделски земи, промяна на предназначението и учредяване на ограничени вещни права върху горски територии) след последната инвентаризация;

2. отчетните форми за горските територии;

3. документи за категоризация и прекатегоризация на горските територии, съобразени с областните планове за развитие на горските територии;

4. карта на възстановената собственост и регистър на собствеността, кадастрална карта и кадастрални регистри в цифров вид;

5. цифрова ортофотокарта;

6. областния план за развитие на горските територии;

7. задание за инвентаризация;

8. други документи, необходими за нуждите на инвентаризацията.
Чл. 38. (1) По време на теренните работи държавното горско или ловно стопанство, и общините, собственици на горски територии, организират почистването на старите и прокарването на нови гранични просеки.

(2) Държавните горски или ловни стопанства, и общините, собственици на горски територии не могат да възпрепятстват залагането на постоянните пробни площи, свързани с растежа и производителността на горите.

(3) Залагането на постоянни пробни площи и отсичането на маркираните дървета се извършва след съгласие на собственика на територията или на лицата, на които горските територии са предоставени за управление.
Чл. 39. (1) В едномесечен срок от започване на теренните работи по инвентаризацията, Възложителят организира провеждане на съвещание, което има за цел да:

1. доуточни предстоящите работи, предвидени в заданието за инвентаризация;

2. разгледа обстоятелства и проблеми, свързани с горската териториална единица, възникнали след изработването на заданието;

3. уточни задълженията на трети страни, от чиято компетентност е решаването на проблеми, свързани с инвентаризацията;

4. уточни сроковете и начина за предоставяне на необходимите справки и информация на изпълнителя на дейностите по инвентаризацията;

5. разгледа други въпроси, отнасящи се към извършваната инвентаризация.

(2) За провеждане на съвещанието се назначава комисия със заповед от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, издадена не по-късно от 10 (десет) дни преди датата на провеждането му.

(3) Заповедта се публикува на интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите и регионалната дирекция по горите и се поставя на видно място в регионалната дирекция по горите, държавното горско или ловно стопанство, общинските администрации.

(4) За работата на съвещанието се съставя протокол, който се утвърждава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, като неговите решения са задължителни за страните.
Чл. 40. (1) Изпълнителят на дейностите по инвентаризация на горските територии я извършва съгласно изискванията на заданието и решенията на съвещанието.

(2) Изпълнителят своевременно уведомява Изпълнителна агенция по горите и нейните структури за възникнали проблеми в процеса на инвентаризацията, разрешаването на които не е в неговите компетенции и правомощия.

(2) Копие от протокола по ал. 1 се предоставя на изпълнителя на дейностите по инвентаризацията и Изпълнителна агенция по горите.

(3) Констатираните пропуски и грешки, отразени в протокола по ал. 1, се отстраняват от изпълнителя за негова сметка в срок, определен с протокола.

(4) Изпълнителят на дейностите по инвентаризация на горските територии е длъжен да съдейства и да не възпрепятства извършването на контрола.

(5) Контролът по извършване на инвентаризацията се осъществява след предварително уведомяване на изпълнителя, в случаите когато се налага неговото участие.

(6) При извършване на контрола по ал. 1 могат да участват и представители на собствениците на горските територии и лицата, на които е предоставено управлението им.

(2) Директорът на РДГ представя доклад за извършената инвентаризация и резултатите от извършените проверки до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите с предложение за приемане.

(3) Преди приемане на инвентаризацията се провежда обществено обсъждане.

(4) Приемането на инвентаризацията на горските територии се извършва не по-рано от един месец след предаването на материалите по ал. 1 ал. 2 от комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите или оправомощено от него лице.

(5) Заповедта по ал. 4 и обява за общественото обсъждане, се публикуват на интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите и на регионалната дирекция по горите, и се поставят на видно място в сградата на общинската администрация не по-късно от 10 дни преди датата на провеждането им. Посочват се мястото за тяхното провеждане и срока за подаване на писмени становища и предложения.

Чл. 43. (1) Комисията по чл. 42, ал. 3 задължително извършва проверки на терена, като изразява становище по отношение на извършените теренни работи и постъпилите становища и предложения.

(2) Когато в резултат на теренната проверка се установи, че са допуснати грешки и отклонения от допустимата точност за извършване на инвентаризация, вкл. и неотстранени бележки от текущия контрол, се предписват конкретни мерки за корекция на инвентаризацията в срок определен с протокола или нова проверка на терен преди приемането й.

(3) За резултатите от проведеното заседание на комисията и общественото обсъждане се изготвя протокол, към който се прилагат и представените писмени становища и предложения.

Чл. 44. (1) Окончателното приемане на извършената инвентаризация и протокола на комисията по чл. 42, ал. 3 се извършва от експертен съвет, назначен със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.

(2) В петнадесетдневен срок преди заседанието на експертния съвет, изпълнителят на дейностите по инвентаризация на горските територии представя в Изпълнителна агенция по горите обяснителната записка с всички приложения към нея и горскостопанската карта, както и таксационните описания в електронен вид.

(3) За работата на експертния съвет се съставя протокол, с който се приема или отхвърля извършената инвентаризация на горските територии.

(4) Протоколът от експертния съвет се утвърждава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.

(5) Всички бележки и препоръки се отстраняват от изпълнителя за негова сметка в едномесечен срок от утвърждаване на протокола по ал. 3.

(6) Обяснителната записка за извършената инвентаризация и горскостопанската карта влизат в сила след утвърждаването им със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Утвърдената записка се публикува на интернет страницата на ИАГ.

(2) Актуализация на инвентаризацията на горските територии се извършва и в случаите по чл. 3, ал. 3 от лицето на което е възложена извънредната инвентаризация.

(3) Приемането и утвърждаването на инвентаризацията по предходната алинея се извършва по реда на чл. 42, 43 и 44.
Чл. 46. (1) По един екземпляр от утвърдената обяснителна записка за извършената инвентаризация, приложенията към нея и горскостопанската карта се съхраняват в Изпълнителна агенция по горите и регионалната дирекция по горите по местонахождение на горската териториална единица.

(2) Материалите по ал. 1 се съхраняват най-малко до утвърждаване на следващата инвентаризация.

(3) Материалите по чл. 45, ал. 1 и 2 се предоставят и съхраняват съгласно изискванията на ал. 1.


Глава трета.
КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ
Раздел I.
Видове горски територии

според функционалното им предназначение
Чл. 47. (1) Горските територии в съответствие с преобладаващите им функции се делят на защитни, специални и стопански.

(2) Защитни са горските територии за защита на почвите, водите, урбанизираните територии, сградите и обектите на техническата инфраструктура; горната граница на гората; защитните пояси, както и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията.

(3) Специални са горските територии, включени в границите на защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитените зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие, както и такива, върху които по реда на други закони са определени и въведени особени статути и режими, насажденията и градините за семепроизводство, горските разсадници, маточници, клонови колекции, опитните и географските култури от горски дървесни и храстови видове, дендрариумите, научноизследователските и учебно-опитни гори, токовищата, ивицата с широчина до 200 м около туристическите хижи и обекти с религиозно значение, базите за интензивно стопанисване на дивеча, горските територии с рекреационно значение, за поддържане на ландшафта и горите с висока консервационна стойност.

(4) Стопански са горските територии, които не са обхванати в ал. 2 и 3 и чието стопанисване е насочено към устойчиво производство на дървесина и недървесни горски продукти, както и предоставяне на услуги.

(2) Горските територии за защита на водите са всички горски територии, разположени в санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, както и на 200 м около язовирите, единствени източници на питейни води за населението, за които не са определени санитарно-охранителни зони, горски територии разположени във водосбори на водохващания за стопански цели, вкл. язовири, напояване, рибарство и аквакултури, производство на енергия, изкуствен сняг и други;

(3) Горските територии за защита на урбанизираните територии са защитни ивици, с широчина 50-100 м от границите на населените места от І до ІІІ категория и с широчина 25-50 м. за населените места от ІV до VІІІ категория.

(4) Горските територии за защита на сградите и обектите на техническата инфраструктура са защитни ивици, с широчина:

1. 100-200 м от обхвата на магистралите;

2. 50-100 м от обхвата на първокласните пътища;

3. 25-50 м от обхвата на останалите пътища от републиканската пътна мрежа;

4. 25-50 м около сградите и обектите, обслужващи техническата инфраструктура, по смисъла на Закона за устройство на територията;

5. 50-100 м от двете страни на железните пътища.

6. 200 метра разположени в обхвата на паднали до момента лавини.

(5) Горските територии от горната граница на гората са защитни ивици с широчина 100-200 м. от границите на гората с високопланинските пасища или клековите формации.

(6) Защитни горски пояси са линейни горски култури, създадени за защита на почвите, инженерни съоръжения и урбанизирани територии и за подобряване на микроклимата.

(7) Създадени по технически проекти за борба с ерозията са горските територии включени в обхвата на технически проекти за борба с ерозията

(8) Учебно-опитни гори са горски територии включени в учебно опитни горски стопанства

(9) Горските територии с рекреационно значение, са:

1. определени с действащи общо устройствени планове като части от зелената система на общините;

2. включени в селищни образувания или курорти с национално или местно значение;

3. определените с областните планове за развитие горски територии, но не повече от 200 кв.м. на всеки от жителите и на броят на леглата в местата за настаняване;

(10) Горски територии за поддържане на ландшафта са територии определени на национално ниво със заповед на изпълнителния директор на ИАГ;

(11) Гори с висока консервационна стойност са:

1. гори, в които са установени изчезващи, редки, застрашени, ендемични видове;

2. горски местообитания от национална, европейска и световна значимост за опазване, неописани като местообитания в защитените зони по Закона за биологичното разнообразие;

3. гори във фаза на старост;

4 гори предпазващи от разпространението на пожари, представляващи широколистни насаждения от местни видове, ивично-разположени между иглолистни насаждения, между иглолистни насаждения и населени места, между иглолистни насаждения и земи с различно селскостопанско ползване, имащи ширина на насаждението минимум 100 м. и максимум 250 м;

5. горски територии със социално значение за местните общности определени в консултации с местното население и общините;

6. други горски територии определени като гори с висока консервационна стойност в процесите на горската сертификация, в проучвания и изследвания включени в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.

(12) Горските разсадници са горските разсадници определени със заповед на изпълнителния директор на ИАГ и клонови колекции и маточници одобрени с протокол.

Раздел II.
Условия и ред за категоризиране и прекатегоризиране

на горските територии
Чл. 49. (1) Категориите горски територии по чл. 5, ал. 1 от Закона за горите се определят с областният план за развитие на горските територии и се отразяват върху единната горскостопанска картна основа.

(2) Категоризирането и прекатегоризирането на санитарно-охранителните зони от горските територии за защита на водите се приема за извършено с влизането в сила на актовете за тяхното обявяване по реда на Закона за водите

(3) Категоризирането и прекатегоризирането на горите, създадени по технически проект за борба с ерозията се счита за извършено след регистрирането им съгласно Наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 1 от Закона за горите.

(4) Другите защитни гори се категоризират с областните планове за развитие на горските територии.

(5) Категоризирането и прекатегоризирането на специалните горски територии по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за горите се приема за извършено с влизането в сила на актовете за тяхното обявяване по реда и при условията на други специални закони, по които са въведени особени статути и режими.

(6) Специалните горски територии по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за горите се определят със заповед и утвърдени протоколи на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и влизат в сила с утвърждаването на областните планове за развитие на горските територии.

(7) Специалните горски територии по чл. 5, ал. 3, т. 3 от Закона за горите се определят с общите устройствени планове, други актове за тяхното обявяване или с утвърждаването на областните планове за развитие на горските територии.

(8) В случаите на установяване на нови условия за категоризация, при инвентаризация на горските териториални единици след приемане на областният план, същите се отразяват при актуализацията му.

(2) Отделните категории се разпределят и по видове собственост.

(3) Функционалната значимост на защитните и специални горски територии се определят от мерките и режимите за тяхното управление, съгласно актовете им за обявяване. В обяснителната записка, както и при обобщаване на показателите от характеристиката на насажденията се прилага следния ред:

1. специални горски територии, обявявани по реда и при условията на Закона за защитените територии;

2. специални горски територии, обявявани по реда и при условията на Закона за биологичното разнообразие;

3. специални горски територии с висока консервационна стойност;

4. специални горски територии, обявявани по реда и при условията на други специални закони, по които са въведени особени статути и режими;

5. защитни горски територии за защита на водите;

6. защитни горски територии за защита на горната граница на гората;

7. защитни горски територии за защита на сградите и обектите на техническата инфраструктура;

8. защитните пояси;

9. горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията;

10. защитни горски територии за защита на почвите;

11. защитни горски територии за защита на урбанизираните територии и рекреационните гори;

13. семепроизводствени насаждения и градини;

14. горски разсадници;

15. токовища;.

16. бази за интензивно стопанисване на дивеча;

17. опитни и географски култури от горски дървесни и храстови видове;

18. дендрариуми;

19. научноизследователски и учебно-опитни гори;

20. до 200 м. около туристическите хижи и обекти с религиозно значение.

Глава четвърта
Условия и ред за провеждане на обществено обсъждане

на Националната стратегия за развитие на горския сектор

Чл. 51. (1) Общественото обсъждане на Националната стратегия за развитие на горския сектор се организира от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него лице.

(2) Проектът на Националната стратегия за развитие на горския сектор и обявата за провеждане на обществено обсъждане се публикуват на интернет страницата за обществени консултации и поръчки на Министерски съвет, и на интернет страницата на Министерство на земеделието и храните.

(3) В обявата се посочват мястото, датата и часа за провеждане на общественото обсъждане, мястото, където проектът е предоставен на разположение на заинтересованите лица, както и мястото и срока за подаване на писмени становища и предложения по проекта.

(4) Общественото обсъждане се провежда не по-рано от 30 дни след публикуването на обявата.

(5) Органът по ал. 1 уведомява писмено заинтересованите централни ведомства, научни и академични институции, неправителствени и браншови организации, участващи в процеса на разработването на стратегията, за обстоятелствата по ал. 3 и 4.
Чл. 52. (1) Общественото обсъждане се ръководи от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него лице.

(2) При общественото обсъждане се изготвя протокол, към който се прилагат и представените писмени становища и предложения.

(3) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице отразява в проекта целесъобразните бележки и препоръки, и изготвя мотивирана справка за неотразените, която заедно с протокола се публикува в интернет страницата на Министерство на земеделието и храните, в едномесечен срок от общественото обсъждане.

(4) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице, в едномесечен срок от общественото обсъждане, уведомява писмено лицата по чл. 51, ал. 5 за неотразените бележки и препоръки.

(5) Лицата, чиито бележки и препоръки не са приети при общественото обсъждане, могат да подадат възражения до министъра на земеделието и храните.
Чл. 53. След провеждане на общественото обсъждане, министърът на земеделието и храните представя проекта на Националната стратегия за развитие на горския сектор за приемане от Министерски съвет заедно с протокола от общественото обсъждане, справката за неотразените бележки и препоръки, и направените възражения по чл. 52, ал. 5.
Глава пета
Условия и ред за провеждане на обществено обсъждане на Стратегически план за развитие на горския сектор
Чл. 54. (1) Общественото обсъждане на Стратегическия план за развитие на горския сектор се организира от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите или от оправомощено от него лице.

(2) Проектът на Стратегическия план за развитие на горския сектор и обявата за провеждане на обществено обсъждане се публикуват на интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите и на интернет страницата на Министерство на земеделието и храните.

(3) В обявата се посочват мястото, датата и часа за провеждане на общественото обсъждане, мястото, където проектът е предоставен на разположение на заинтересованите лица, както и мястото и срока за подаване на писмени становища и предложения по проекта.

(4) Общественото обсъждане се провежда не по-рано от 30 дни след публикуването на обявата.

(5) Органът по ал. 1 уведомява писмено заинтересованите централни ведомства, научни и академични институции, неправителствени и браншови организации, участващи в процеса на разработването на стратегическия план, за обстоятелствата по ал. 3 и 4.
Чл. 55. (1) Общественото обсъждане се ръководи от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите или от оправомощено от него лице.

(2) При общественото обсъждане се изготвя протокол, към който се прилагат и представените писмени становища и предложения.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите или от оправомощено от него лице отразява целесъобразните бележки и препоръки, и изготвя мотивирана справка за неотразените, която заедно с протокола се публикува в интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите, в едномесечен срок от общественото обсъждане.

(4) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите или от оправомощено от него лице, в едномесечен срок от общественото обсъждане, уведомява писмено лицата по чл. 54, ал. 5 за неотразените бележки и препоръки.

(5) Лицата, чиито бележки и препоръки не са приети при общественото обсъждане, могат да подадат възражения до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.

(6) След провеждане на общественото обсъждане, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите представя проекта на Стратегически план за развитие на горския сектор за одобряване от министъра на земеделието и храните заедно с протокола от общественото обсъждане, справката за неотразените бележки и препоръки, и направените възражения по ал. 5.