Бонитиране на дивечовите местообитания

Бонитиране на дивечовите местообитания

(2) Бонитирането на дивечовите местообитания се извършва с плана за ловностопански дейности.

(3) Чрез бонитиране на дивечовите местообитания се определят допустимите запаси на дивеча, които могат да се поддържат върху ловностопанските райони на базата на естествената производителност на местообитанията.

(4) Ловностопанският бонитет e показател, определящ ловностопанската производителност на дадено дивечово местообитание, изразен чрез величината на допустимия (нормалния) дивечов запас върху единица площ, коефициента на годишния прираст и естествените загуби.

(2) Бонитирането на дивечовите местообитания се извършва въз основа на типовете местообитания.

(2) В едно и също местообитание могат да обитават различни видове дивеч при съответният им бонитет на местообитание.

(3) Най-малката единица, въз основа на която може да се определя тип местообитание, е отделът.

(4) Незалесените площи, с големина до 10 ха, се отнасят към типа местообитание, в което са включени.

(5) За незалесените площи, с големина над 10 ха, не се определя тип местообитание, но се начислява запас за едрия дивеч при наличие на подходящи условия.
Чл. 114. (1) При определяне на екологичната характеристика на местообитанието се отчитат релефа, почвите, хидрографската мрежа, растителността, климатични и стопански фактори, както и наличието на хищници.

(2) За климатичните фактори определящи са критичните зимни и летни температури, валежите през зимата и през пролетта и продължителността на задържане на снежна покривка.

(3) Стопанските фактори за определяне екологичната характеристика на типа местообитание са механизацията и химизацията на селското стопанство, видът и интензивността на горскостопанските мероприятия, животновъдството, пашата на домашни животни и интензивността на ловностопанските мероприятия.
Чл. 115. (1) Нормалният запас на дивеча е този, който съответства на екологичния капацитет на местообитанието.

(2) Допустимият запас е функция на нормалния запас и представлява количеството дивеч, което може и трябва да се достигне за да се гарантира устойчивото възпроизводство и оптимално ползване при минимални щети и повреди от дивеча.

(3) При развъждане на дивеч съчетано с провеждане на интензивни ловностопански мероприятия, се допуска увеличаване на допустимия запас със стопански коефициент, посочен в чл. 171 и чл. 173. Този запас се нарича стопански запас.

(4) Отразеният в бонитетните таблици допустим запас на всеки вид дивеч, отглеждан на свобода съответства на количеството дивеч на 100 ха през пролетта, преди да са родени приплодите, на базата на естествената производителност на местообитанията, при запазено равновесие в екосистемата и недопускането на щети над 10% върху горското и селското стопанство.

(5) Действителният запас на дивеча е установеният запас през пролетта преди раждането на приплодите.

(6) Допустими запаси на всички обитаващи и предвидени за разселване видове дивеч се определят за всеки ловностопански район, за оградените бази за интензивно стопанисване на дивеча.

(7) Допустимият запас се определя поотделно за главния, съпътстващия вид дивеч.
Чл. 116. (1) Главният вид едър дивеч се определя на база екологичната характеристика на местообитанието и основното направление за стопанисване на вида дивеч, като основните ловностопански мероприятия са насочени към достигане и поддържане на допустимия му запас.

(2) Съпътстващ вид едър дивеч е този, за който екологичните условия на местообитанието или целите и направлението на стопанисване не позволяват допустимият запас да надхвърли нормалния.

(3) Допустимият запас на съпътстващия вид едър дивеч се намалява поради взаимодействието му с главния съгласно чл. 140.

(4). За дребния дивеч допустимият запас не се намалява от междувидово взаимодействие.

1. Дунавска равнина;

2. Предбалкан (на север от Стара планина);

3. Стара планина;

4. Югозападна България;

5. Средна гора;

6. Рило-Родопска област;

7. Тракийска низина и Подбалкански полета;

8. Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област).

(2) За областите по ал. 1 се определят препоръчителни главни и съпътстващи видове дивеч според конкретните местообитания, съгласно Приложение № Приложение № 26.

(2) При определяне на сърната за главен вид дивеч, благородният елен, еленът лопатар и дивата свиня може да са съпътстващи.

(3) При определяне на елена лопатар за главен вид дивеч, като съпътстващи могат да се определят сърната и дивата свиня.

(4) Муфлонът и глухарът може да бъдат определени като главен или съпътстващ вид дивеч в цели ловища, или части от тях при наличие на подходящи местообитания.

(5) Дивата свиня може да бъде определена за главен вид дивеч само в ловностопански райони или ловища с преобладание на иглолистни култури.

(6) Изискванията по ал. 1 - 5 се прилагат в случаите на стопанисване на дивеч на свобода.

(2) Средният бонитет на ловностопанския район се определя въз основа на бонитета на местообитанията в него и се изчислява по формулата, посочена в Приложение № 28.

(2) Допустимите запаси на 100 ха се определят от посочените запаси в таблиците за всеки вид дивеч в зависимост от бонитета чрез линейна интерполация.

(3) Допустимите запаси на целия ловностопански район или ловище се определят въз основа на големината на района или ловището и допустимите запаси на 100 ха.

(4) Допустимият запас на съпътстващия вид дивеч намалява от взаимодействието с главния вид дивеч, съобразно таблицата в Приложение № 28.

(5) В зависимост от урбанизацията на местообитанията бонитетът им си намалява с една, две степени или не се начислява допустим запас на дивеча.

(6) При наличие на условия за развъждане на едър дивеч, в незалесени площи с големина над 10 хa, се начислява запас както следва:

1. 0.3 бр. благородни елени на 100 хa;

2. 0.5 бр. елен – лопатари на 100 хa;

3. 1 бр. сърна на 100 хa;

4. 0.3 бр. диви свине на 10 хa.

(7) В недивечопригодните площи не се определя допустим запас.

(8) Бонитиране на местообитанията, определяне на допустимите запаси и коефициентите на прираст на дивеча се извършва съгласно Приложение № 28.

(2) Ме­то­ди­те, ос­нов­ни­те на­п­ра­в­ле­ния, по ко­и­то ще се из­вър­шат теренно-проучвателните ра­бо­ти, както и съдържанието на заданието са посочени в Приложение № 29.

(3) В случаите, когато планът за ловностопански дейности се изработва едновременно с инвентаризацията на горските територии, се изработва общо задание.

(4) Видовете дейности за изработване на плана за ловностопански дейности и разпределението на площта на горските територии по категории на сложност са съгласно Приложение № ....

(5) Цените за дейностите по ал. 2 се определят със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.

Чл. 123. (1) В едномесечен срок от започване на теренните работи за плана за ловностопански дейности, Възложителят организира провеждане на съвещание, което има за цел да:

1. доуточни предстоящите работи, предвидени в заданието по чл. 177, ал. 2;

2. уточни задълженията на трети страни, от чиято компетентност е решаването на проблеми, свързани с инвентаризацията;

3. уточни сроковете и начина за предоставяне на необходимите справки и информация на лицето, на което е възложено изработването на плана за ловностопански дейности;

4. разгледа други въпроси, отнасящи се към плана за ловностопански дейности.

(2) За провеждане на съвещанието се назначава комисия със заповед от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, издадена не по-късно от 10 (десет) дни преди датата на провеждането му.

(3) Заповедта се публикува на интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите и регионалната дирекция по горите, на съответното държавно предприятие и на държавното горско или ловно стопанство.

(4) За работата на съвещанието се съставя протокол, който се утвърждава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, като неговите решения са задължителни за страните.

(2) В дър­жав­ни­те ловни стопанства се планират биотехни­че­с­ки мероприя­тия и съ­о­ръ­же­ния, ко­и­то съз­да­дат оптимал­ни ус­ло­вия за ра­з­въж­да­не на ди­ве­ча и обез­пе­ча­ват дълго­го­ди­ш­но нор­мал­но ра­з­ви­тие и въз­про­и­з­вод­ство на дивечовия за­пас в ус­т­рой­ва­ния ра­йон: фу­раж­на ба­за, съоръжения за зи­м­но, допъл­ни­тел­но и ми­не­рал­но под­хран­ва­не, за на­б­лю­де­ние, за улов на жив ди­веч, ка­ран­ти­нен двор за опресня­ва­не кръв­та и пр.

(3) В държавните ловни стопанства се до­пу­с­ка под­бо­рен от­стрел и улов на жив ди­веч за раз­сел­ва­не в дру­ги ра­йо­ни на стра­на­та или в чуж­би­на, как­то и отстрел на хищ­ни­ци.

(4) Ос­но­вен прин­цип при ­у­с­т­рой­с­т­во на държавни ловни стопанства е създаване на подходящи условия за развъждане и разселване на дивеч в зависи­мост от нуж­ди­те на лов­но­то сто­пан­с­т­во.

(5) При ус­т­рой­с­т­во на учеб­но-опит­ни ди­ве­чо­въд­ни участъци, създадени съгласно чл. 11 от ЗЛОД се до­пу­с­кат отклоне­ния от та­зи наредба при планиране и из­пъл­не­ние на ловностопан­с­ки­те ме­ро­п­ри­я­тия, до­кол­ко­то инвести­то­рът е поискал то­ва в за­да­ни­е­то.
Чл. 125. (1) Оградени­ ловни площи се планират с цел по­ви­ша­ва­не ефектив­ност­та на отглеж­да­не­то, раз­сел­ва­не­то и ло­ву­ва­не­то на ди­ве­ча.

(2) Ог­ра­де­ни­те пло­щи за ин­тен­зи­вен лов на ко­с­мат дивеч се пре­д­виж­дат глав­но за ви­до­ве с ви­сок ко­е­фи­ци­ент на годи­шен при­раст, чи­и­то би­о­ло­гич­ни осо­бе­но­с­ти по­з­во­ля­ват продължител­но от­глеж­да­не в за­г­ра­де­но про­с­т­ран­с­т­во, без да се на­ма­ли жи­з­не­ност­та и възпроизво­ди­тел­на­та спо­соб­ност на популация­та.

(3) Ко­га­то по­с­та­ве­на­та цел е ак­ли­ма­ти­за­ция, реаклимати­за­ция, или разсел­ва­не на свобода, мо­же да се планират ог­ра­де­ни площи за благороден елен, зу­бър, дива ко­за, сър­на, за­ек и др.

(4) За до­бив на ко­жа мо­гат да се из­граж­дат ог­ра­де­ни пло­щи за нор­ка, нутрия, волиерна лисица и други подобни.

(5) Планират се ог­ра­де­ни пло­щи за мест­ни ви­до­ве пернат ди­веч. Подходя­щи ви­до­ве пер­нат ди­веч за ин­тен­зив­но от­глеж­да­не са фа­за­нът, яре­би­цата и полудива­та па­ти­ца. В особени слу­чаи се ор­га­ни­зи­рат ог­ра­де­ни пло­щи за местни видове - глу­ха­ри, ке­к­ли­ци и дро­п­ли. Не се създа­ват оградени площи за пре­лет­ни ви­до­ве - гор­с­кия бе­кас, гри­ве­ка и гургулицата и пр.

Чл. 126. Оградени площи за интензивно отглеждане според предназначението им биват:

(1) Производствени стопанства са го­ле­ми биотехнически съ­о­ръ­же­ния, които оси­гу­ря­ват ин­тен­зив­но дълго­го­ди­ш­но ра­з­въж­да­не на от­дел­ни ви­до­ве ди­веч - фа­за­на­рии, фер­ми за па­ти­ци, ке­к­ли­ци, яре­би­ци, зайци, глухари и пр.

а) ка­па­ци­те­тът на производствените стопанства за­ви­си от ос­нов­ни­те насо­ки за ра­з­ви­тие на лов­но­то сто­пан­с­т­во в Република Бъл­га­рия и на­со­ки­те на сто­па­ни­с­ва­не на ус­т­рой­ва­ния ра­йон.

б) при не­об­хо­ди­мост от планиране на ново или разширя­ва­не (или реконс­т­рук­ция) на съще­с­т­ву­ващо производствено стопанство, лицето, на което е възложено изработването на плана за ловностопански дейности, отразя­ва в са­мо­с­то­я­теле­н план схе­мата на фермата в подхо­дящ ма­щаб, ка­то стро­и­тел­ни пет­на, про­ек­ти­ра­ни­те съ­о­ръ­же­ния (зи­м­ни дво­ро­ве, клет­ки за сна­ся­не на яй­ца, инкубатор­ни по­ме­ще­ния, во­ли­е­ри, скла­до­ви по­ме­ще­ния, фу­раж­ни пло­щи, стопан­с­ки ог­ра­ди, санитар­ни въ­з­ли, фер­ми и т. н).

(2) Бази за интензивно стопанисване на дивеча (БИСД) са ог­ра­де­ни пло­щи с трай­на ограда, в ко­и­то ди­ве­чът се ра­з­въж­да при численост над допустимия запас на местообитанието съобразно бонитета. Изграждането им задължително се предхожда от план за ловностопански дейности.

а) в БИСД за едър ди­веч се обособяват ка­ран­ти­нен, изола­ци­о­нен, възпроиз­вод­ствен двор, ловен двор, фу­раж­на ба­за, лов­ни про­се­ки, съо­ръ­же­ния за зи­м­но, до­пъл­ни­тел­но и минерално под­хран­ва­не, ка­па­ни за улов на жив ди­веч, ча­ка­ла за на­б­лю­де­ние и от­стрел, скла­до­ви по­ме­ще­ния, сто­пан­с­ка сг­ра­да и др. съ­о­ръ­же­ния, съз­да­ва­щи ус­ло­вия за по­с­ти­га­не на цел­та им.

б) площ­та на БИСД за едър ди­веч мо­же да бъ­де от 300 до 1000 ха в зависимост от ви­да на ди­ве­ча. Площ­та на БИСД за дре­бен ди­веч мо­же да бъ­де от 50 до 300 ха.

в) в БИСД за пер­нат ди­веч тряб­ва да има во­ли­е­ри, отрас­ло­ви дво­ро­ве, фураж­на ба­за, лов­ни про­се­ки, съ­о­ръ­же­ния за до­пъл­ни­тел­но под­хран­ва­не, складо­ви по­ме­ще­ния, сто­пан­с­ка сгра­да, вод­ни пло­щи (осо­бе­но, ако се отглежда во­до­п­ла­ващ дивеч), ка­па­ни за улов на хищ­ни­ци и др.

а) ак­ли­ма­ти­за­ци­он­ни дво­ро­ве се из­граж­дат ка­то отдел­ни съоръжения за раз­сел­ва­не на ди­ве­ча на сво­бо­да, или в ком­би­на­ция с ин­тен­зив­ни ло­ви­ща и ловни стопанства.

б) ак­ли­ма­ти­за­ци­он­ни дво­ро­ве са с площ­ от 2 до 10 ха в за­ви­си­мост от вида ди­ве­ч, ус­ло­ви­я­та на те­ре­на, ра­з­но­о­б­ра­зи­е­то на ра­с­ти­тел­ност­та и водоизточ­ни­ци­те.

(4) Во­ли­е­ри са по­ме­ще­ния с по­к­ри­ти двор­че­та за доотглеж­да­не на пти­ци - фа­за­ни, па­ти­ци, ке­к­ли­ци и др. Цел­та на от­глеж­да­не на пти­ци­те мо­же да бъ­де за ос­нов­но възпроизводстве­но ста­до за раз­сел­ва­не в при­ро­да­та или за до­бив на ме­со. Площ­та на во­ли­е­ра за­ви­си от въ­з­раст­та на пти­ци­те и цел­та на отглеждане­то им.

(5) Ка­ран­тин­ни дво­ро­ве - слу­жат за за­дъл­жи­тел­но престо­я­ва­не на инродуци­ран от друг ра­йон ди­веч в про­дъл­же­ние на 2 - 3 ме­се­ца с цел проверка или ук­реп­ва­не на здра­во­с­лов­но­то му съ­с­то­я­ние. Пр­е­д­виж­дат се в ДЛС и БИСД за едър ди­веч. Отде­лят се от ос­та­на­ла­та част на ог­ра­де­на­та площ с двой­на ограда с меж­дин­но раз­сто­я­ние 5 м. По въз­мож­ност се из­граж­дат в най-ни­с­ка­та и от­да­ле­че­на част. Площта им е от 0.2 ха до 1.0 ха.

(6) Въз­про­и­з­водстве­ни дво­ро­ве се пре­д­виж­дат в БИСД за едър ди­веч за опа­з­ва­не на ос­нов­но­то въз­про­и­з­вод­стве­но ста­до и на по­ло­ва­та и въ­з­ра­с­то­ва струк­ту­ра на раз­плод­ни­те жи­вот­ни по вре­ме на ин­тен­зив­но ло­ву­ва­не или разселва­не. В тях задължи­тел­но се предвиждат ме­ро­п­ри­я­тия за оси­гу­ря­ва­не на нор­мал­но це­ло­го­ди­ш­но ра­з­ви­тие на ос­нов­но­то ста­до и опреснява­не на кръв­та, как­то и съ­о­ръ­же­ния за про­пу­с­ка­не на при­п­ло­ди­те в лов­ния двор. В за­ви­си­мост от на­со­ка­та на стопани­с­ва­не във въз­про­и­з­вод­стве­ния двор мо­же да се предвиди и фер­ма за ин­тен­зив­но въз­про­и­з­вод­ство. Площта им е от 50 до 300 ха.

(7) Изо­ла­ци­он­ни дво­ро­ве – използват се за изо­ли­ра­не на за­бо­ле­ли жи­вот­ни от ос­нов­но­то ста­до за ук­реп­ва­не на здра­ве­то им и за опа­з­ва­не на цен­ни разплод­ни жи­вот­ни по вре­ме на ловния се­зон. Стро­ят се във или към възпроизводстве­ния двор, ка­то се от­де­лят от не­го с двой­на ог­ра­да с меж­дин­но раз­сто­я­ние 5 м. Площ­та им е от 0.2 до 1.0 ха в за­ви­си­мост от те­ре­на и ви­да на ди­ве­ча.

(8) От­ра­с­ло­ви дво­ро­ве – използват се за от­глеж­да­не на пер­нат ди­веч на сво­бо­да. В БИСД за дре­бен ди­веч се из­пол­зу­ват за ук­реп­ва­не на раз­се­ле­ни­те пти­ци и пред­па­з­ва­не­то им от хищници. Ви­со­чи­на­та на ог­рад­на­та мре­жа е най-мал­ко 3 м. Площ­та им е от 0.2 до 1.0 ха. В големи­те от­ра­с­ло­ви дво­ро­ве освен на­ве­с­ни хра­нил­ки, по­ил­ки, ка­цал­ки и пр., мо­же да има и воли­е­ри.

(9) Ин­тен­зив­ни ло­ви­ща - пре­д­виж­дат се за ефек­тив­но ло­ву­ва­не на дребен ди­веч. Ос­вен съ­о­ръ­же­ния за ло­ву­ва­не - ловни про­се­ки, ча­ка­ла и ка­па­ни за улов на хищници, биотехниче­с­ки съ­о­ръ­же­ния за зи­м­но и допълнител­но подхранване на ос­та­на­лия за пре­зи­му­ва­не ди­веч. Площ­та на интен­зив­но­то ло­ви­ще е от 100 до 700 ха.

(10) Ловни дворове - пре­д­виж­дат се за ефек­тив­но ловува­не в ог­ра­де­ни­те пло­щи за дива свиня. Ос­вен съ­о­ръ­же­ния за ло­ву­ва­не - лов­ни про­се­ки, ча­ка­ла и ка­па­ни, биотехни­че­с­ки съо­ръ­же­ния за зи­м­но и допълнител­но под­хран­ва­не на ос­та­на­лия за пре­зи­му­ва­не ди­веч, с ог­лед ефек­тив­но из­пол­з­ва­не на хранителните възможно­с­ти на ме­с­то­о­би­та­ни­я­та и евен­ту­ал­на под­мя­на на раз­плод­ни­те животни във въз­про­и­з­вод­стве­ния двор. Минималната площ на ловния двор е 100 ха.

(1) Лицето, на което е възложено изработването на плана за ловностопански дейности, оз­на­ча­ва на те­ре­на място­то на ог­ра­да­та на всич­ки планирани ог­ра­де­ни пло­щи със знак „O“, по­с­та­вен от­към въ­т­ре­ш­на­та част на площта.

(2) По­ло­вото­ съ­от­но­ше­ние се из­би­ра в за­ви­си­мост от ви­да на ди­ве­ча и целта на оградената площ. Във възпроизводствените дворове съотношението на зре­ли­те разплод­ни­ци в пролетния запас е нормално да се поддържа с превес на женските - 1:1.5 до 1:2, като мо­же да дос­ти­г­не и до 1:10 при възможност за ежегодно поддържане.
Раздел ХІІ.

Теренно-проучвателни работи

Чл. 128. При за­поч­ва­не на те­рен­но-про­уч­ва­тел­ни­те работи държавните горски или ловни стопанства предос­та­вят информация от­но­с­но соб­стве­ност­та на горските и земеделски територии, до­го­во­ри за стопанисване и ползване, про­то­ко­ли, за­по­ве­ди за граници на ловностопански райони, вле­з­ли в си­ла про­ек­ти и про­г­ра­ми, раз­по­реж­да­ния и по­с­та­но­в­ле­ния на МС, данни от проведени так­са­ции и отстрел и други документи, свързани с изработването на плана (Приложение № 30).
Чл. 129. (1) По време на теренните работи се проучват екологичните и антропогенните фактори, оказващи влияние върху развитието на дивеча, както и досегашното му стопанисване.

(2) Проучването на еко­ло­ги­чни­те фактори се извършва съгласно Приложение № 31, въз ос­но­ва на показателите, посочени в Раздел V на настоящата глава – „Бони­ти­ра­не на дивечови­те ме­с­то­о­би­та­ния".

(3) При възлагане на изработването на план за ловностопански дейности по чл. 108, ал. 3, описаните екологически фактори в ал. 2 се ползват тези от извършващата се инвентаризация на горската териториална единица.

(4) Установява­нето на ан­т­ро­по­ген­ните фак­то­ри, оказващи въз­дей­с­т­вие вър­ху лов­на­та фа­у­на включва проучване на:

1. ос­нов­ните от­ра­с­ли на про­ми­ш­ле­ност­та;

2. на­чинът на сто­па­ни­с­ва­не на гор­с­ки­те територии;

3. ин­тен­зив­ността на сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во и животно­въд­ство­то;

4. ор­га­ни­за­цията и ин­тен­зив­ността на ловностопанс­ки­те ме­ро­п­ри­я­тия;

5. повредите от дивеч върху горската растителност и селскостопанските култури;

6. заболяванията по дивеча;

7. ох­ра­ната на ди­ве­ча.

(6) Про­уч­ва­нето на фа­у­на­та - бо­зай­ни­ци и пти­ци се извършва по метода на анкетиране, чрез на­б­лю­де­ния на терена и по дан­ни от так­са­цията на дивеча в ра­йо­на за последния ревизионен период.

1. При наличие на разлика над 50 % от планираните допустими и таксираните дивечови запаси, или отстрел под 30 % спрямо планирания, се извършват контролни таксации на дивеча.

2. Ако при контролните таксации в бази за интензивно стопанисване на дивеча (БИСД) са наблюдавани над 50 % от наличните животни, може да се състави полова и възрастова структура на популацията и да се изчисли действителният коефициент на прираст.

3. Действителният коефициент на прираст може да се изчисли и при наличие на данни в държавното горско или ловно стопанство за отстрел и отпад през последните 5 години.

(7) Про­уч­ва­нето на до­се­га­ш­но­то сто­па­ни­с­ва­не се осъществява по начини и методи, посочени в Приложение № 30.

(2) Ор­га­ни­за­ци­он­но-те­ри­то­ри­ал­но де­ле­ние на ловно­с­то­пан­с­ките площи се нанася на работната карта от лицето, на което е възложено изработването на плана за ловностопански дейности, с по­мощ­та на персонала сто­па­ни­с­ва­щ дивеча, съ­о­б­ра­з­но същест­ву­ва­що­то организационно - териториал­но де­ле­ние на ра­йо­на по документи.

(3) Ловностопанските райони, които са предоставени за ползване на ловните дружини по чл. 29 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) се означават като предоставени ловностопански райони (ПЛР).

(4) Ко­га­то ра­йонът, обект на планиране включва раз­да­ле­че­ни ед­на от дру­га ча­с­ти, лови­ща­та с общи граници се гру­пи­рат в лов­но­с­то­пан­с­ки комп­лек­си.

(5) С цел по-ефективно стопанисване и охрана на дивеча, когато площта на ловностопанските райони, по чл. 7, ал. 1, т. 2-4 от Закона за лова и опазване на дивеча надхвърля 10 000 ха, те се разделят на ловнотехнически участъци.

(6) Делението на ловностопанските райони, по чл. 7, ал. 1, т. 2, 4 от Закона за лова и опазване на дивеча на ловностопански комплекси и ловнотехнически участъци се извършва и по стопански съображения.

(7) Ос­нов­на­та лов­носто­пан­с­ка ор­га­ни­за­ци­он­на едини­ца в рамките на ловностопанския район е ло­ви­ще­то. Ловища­та раз­де­лят ра­йо­на на при­б­лизител­но рав­ни по площ час­ти с ог­лед ох­ра­на, пла­ни­ра­не и про­веж­да­не на мероприятията.

(8) Гра­ни­ците на ло­ви­щата се определят по трай­ни те­рен­ни фор­ми - во­до­дел­ни би­ла, вод­ни те­че­ния, до­ло­ве, шосета, гра­ни­ци на горскостопански от­де­ли и др.

(9) Ло­ви­щата във всеки ловностопански ра­йон се но­ме­рират с поредни арабски цифри, от северозапад по посока на часовниковата стрелка и са с наименование на мест­ност, река или на­се­лено място.

(10) Ед­ро­ди­ве­чо­ви­те ло­ви­ща (с лесистост над 50 %) са с го­ле­ми­на от 600 до 2 000 ха, а дреб­но­ди­ве­чо­ви­те (с лесистост под 50 %) от 300 до 1 000 ха. Фазановите ловища могат да са с лесистост и над 50 %. При възможност ловища­та се гру­пи­рат по гор­с­ко­с­то­пан­с­ки уча­с­тъ­ци с оглед по-ефективна охрана.

(11) В за­ви­си­мост от обитаващите ви­до­ве ди­веч и въз­при­е­тия на­чин на ло­ву­ва­не, лови­ще­то мо­же да се де­ли на квар­та­ли за про­веж­да­не на гон­ки.

(12) Големината на един квартал в интензивно фазаново ловище е от 2 до 30 ха, като на все­ки квар­тал се по­с­та­вя по­ре­ден но­мер в рам­ки­те на ло­ви­ще­то.

(13) Големината на един квартал в интензивно ловище за дива свиня (ловен двор) е от 20 до 200 ха.

(14) В лов­но­с­то­пан­с­ки ра­йо­ни, къ­де­то се про­веж­да се­лек­ци­о­нен и тро­фе­ен от­стрел чрез при­ча­к­ва­не, из­деб­ва­не и спо­кой­но вди­га­не, не се обосо­бя­ват квар­та­ли.

(2) Определянето на би­о­тех­ни­че­с­ки ме­ро­п­ри­я­тия за по­до­б­ря­ва­не на за­щит­на­та ба­за са посочени в Приложение № 33.

(3) Определянето и обозначаването на биотехничес­ки съ­о­ръ­же­ния e посочено в Приложение № 33.