Проект Работещи демократични институции" Главен Директорат Права на човека"
Изтегляне 442 Kb.
|
| Не е трудно да се разбере защо публичните институции взимат решения за ограничаването на достъпа до документи, съдържащи примерно информация, която би могла да привлече вниманието на обществеността към особено опасен район. По същия начин би било законно да се ограничи достъпа до документи, които подробно описват мерките за сигурност при предстоящи спортни събития или демонстрации, защото той би застрашил ефективното им прилагане. Същото се отнася до документите във връзка със системите за обезопасяване на мостове, тунели и т.н. (3) Предотвратяване, разследване и наказателно преследване на престъпни деяния Предоставянето на свободен достъп до такива документи би могло примерно да улесни извършването на дадено престъпление или да попречи по някакъв начин на разследването и така да подпомогне укриването на доказателства или дори на търсени престъпници. По същия начин може да се откаже достъп до документ, който съдържа подробности за прехвърлянето на даден затворник, с цел да се предотвратят опитите на неговите съучастници да го освободят. (4) Личен живот и други законни частни интереси Официалните документи могат да съдържат лични данни и друга информация от личния живот под закрилата, примерно, на медицинската тайна. Не бива да се забравя, че член 8 от Европейската конвенция за правата на човека гарантира правото на зачитане на личната сфера и семейния живот. Защитата на тези интереси може да надделее над интереса от разкриването на съответния документ. Трябва обаче да се отбележи, че когато действат в служебното си качество, предста-вителите на публичните институции не попадат в обхвата на това ограничение. Освен това, достъпът до официални документи не може да нарушава правилата в Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматичната обработка на лични данни от 28.01.1981 г. (ETS No. 108), които се отнасят както до правото на достъп, така и до неговите ограничения, съгласно Конвенцията.5 (5) Търговски и други икономически интереси – както частни, така и обществени Понятието търговски и други икономически интереси“ обхваща търговската тайна“, която трябва да бъде запазена с оглед на конкуренцията, производствените процеси, търговските стратегии или списъците на клиенти. То може да се отнася и до ограничения достъп до документи, които публичните институции използват при подготов-ката на колективното трудово договаряне, в което участват. По същия начин ограничението може да се отнася до данните, събирани за стати-стически цели. (6) Равнопоставеност на страните в съдебното производство Целта на това ограничение е да защити равнопоставеността на страните в съдебното производство, за да се гарантира справедлив процес. То може между другото да даде възможност на публичната институция да откаже достъп до собствени документи, ако това би отслабило позициите й в съдебно производство, по което институцията е страна.6 (7) Природа Ограниченията при разкриването на информация във връзка с природата целят да създадат условия за публичните институции да изпълняват ефективна природозащитна политика. Например, ограничението може да има за цел да предотврати разкриване на данни за местоположението на застрашени растителни и животински видове, за да бъдат по-добре защитени. (8) Проверки, контрол и надзор от страна на публичните институции Това ограничение може, например, да защити възможностите на публичните институции ефективно да регулират, проверяват и контролират (при необходимост и чрез формални процедури) други организации или лица, както и собствените вътрешни правила и процедури. Примери в тази връзка са незавършените данъчни проверки или одити, проверките от инспекциите по труда, социалните служби и инспекциите по околната среда. 5 Бел. ред. - обнародвана в ДВ, бр. 26 от 21.03.2003г. Също достъпна на http://www.aip-bg.org/lichnidanni/uredba_general.htm 6 Това не важи за страните в съдебното дело. Българското законодателство не предвижда такова ограничение. (9) Икономическата, паричната и валутната политика на държавата Информацията, във връзка с определени аспекти на икономическата, паричната и валутната политика на държавата, може да бъде предоставена при поискване. Ако, например, планът за обезценяване на националната валута стане известен, преди официалното му обявяване от компетентните органи, полезността на подобна мярка ще намалее значително. (10) Поверителност на обсъжданията в рамките на дадена публична институция или между държавните органи по време на вътрешната подготовка на въпроса Това ограничение може да се отнася по-конкретно до разкриване-то на документи, във връзка с разискванията в правителството. Понятието въпрос“ е достатъчно широко, за да обхване най-разнообразни случаи, с които се занимават публичните институции, т.е. както отделни случаи, така и планиране на политики. Макар и Препоръката да се стреми да насърчи участието на обществеността в процеса на вземане на решения, ограничението цели да предпази и осигури качеството на процеса на взимане на решение. Може ли публичната институция да откаже достъп до официален документ, въпреки че документът по принцип е достъпен? Да, ако заявлението е видимо несъстоятелно. Така е, примерно, когато заявлението изисква непропорционални усилия за издирване на документите (не поради евентуална липса на организация от страна на публичната институция), когато заявлението е твърде неясно формулирано, когато се отнася до твърде широка тема или когато изисква прекалено голям обем документи. Освен това заявлението може да бъде отхвърлено, ако е очевидно злонамерено – например, ако е поредното от многобройни заявления, които поради своята честота или обем могат да затруднят нормалното функциониране на публичната институция и видимо цели да постави на изпитание търпението на органите, които отговарят за достъпа до официални документи. Това са явни опити да се затормозява администрацията. Друг възможен пример е ненужното повтаряне на заявленията за достъп до един и същ документ от едно лице. Въпреки всичко, публичната институция, която отказва достъп до даден документ, трябва да изложи мотивите за отказа, с изключение на редките случаи, когато мотивите биха разкрили информация, подлежаща на посочените по-горе ограничения. Освен това, когато отказва достъп, публичната институция трябва да уведоми заявителя за възможностите да обжалва решението (вж. по-долу). Водещият принцип е да се осигури достъп до документа в неговата цялост. Но когато достъпът е ограничен, желателно е публичните институции по възможност да предоставят частичен достъп (примерно, като се заличат частите от документа, които трябва да останат неразкрити), вместо да отказват достъп до целия документ. Поверителните пасажи следва да бъдат заличени. Общото правило обаче е да се показва ясно къде има заличена информация и каква е тя по обем. Например: -ако документът е на хартиен носител, заличаването може да стане върху копие от него; -ако оригиналният документ е в електронна форма, може да се предостави нов документ или копие на хартиен носител с ясно указание кои части са заличени, примерно, като се оставят празни места. По възможност, трябва да се посочи за всяко заличаване кое ограничение е приложено. Освен това, частичният достъп до документа не бива да се дава по такъв начин, че да разкрива информация, която подлежи на ограничаване. Също така, може да се откаже достъп, ако частичната версия на поискания документ би била заблуждаваща или безсмислена. И накрая, ако част от съдържащата се в документа информация не може да бъде разкрита, би могло, в зависимост от националното законодателство, да се предостави резюме на документа. В този случай публичната институция следва да запита заявителя дали предпочита частична версия на документа или резюме. В какви срокове заявителят трябва да получи отговор на заявлението за достъп? Правилото е: колкото е възможно по-бързо. Публичните институции трябва винаги да уведомяват заявителя дали съхраняват поискания документ и дали са взели решение да предоставят достъп или не. Те в никакъв случай не бива да отказват да отговорят на заявление за достъп до официални документи. Но, по изключение, когато защитата на други законни интереси има превес над правото на достъп, може да се окаже необходимо инсти-туцията да не разкрива съществуването на документа. Потвърждението, че даден документ съществува, в опреде-лени случаи е равносилно на разкриване на съдържащата се в него информация, чиято поверителност публичната институция желае да запази. Когато отговорът на заявлението е положителен, достъп до поискания документ трябва да се предостави на заявителя незабавно. Ако въпреки положителния отговор забавянето е неизбежно, публичната институция трябва да уведоми заявителя за това обстоятелство. Максималните срокове за вземане на решение, за уведомяване на заявителя и при положителен отговор – за предоставяне на достъп, трябва да бъдат опре-делени и известни предварително, по възможност в закон. Въпреки че максималният срок е определен, това не означава, че публичните институции трябва да изчакват до края, за да предоставят достъп до поискания документ. Ако могат да разгледат заявле-нието по-бързо, те трябва да предоставят достъп и преди изтичането на крайния срок. п Каква е следващата стъпка, ако публичната институция не разполага с посочения в заявлението документ? Публичната институция трябва да насочи заявителя към институцията, която съхранява документа, при условие че знае коя е тя. Въпреки това, институцията, до която е подадено заявлението, не е задължена да установи кой съхранява документа, ако няма знание за това. р Може ли публичната институция да предложи други документи, освен посочените в заявлението? Разбира се. Институцията може да прецени, че е по-полезно за заявителя да получи достъп до един или повече други документа. След това трябва да го уведоми за своето становище. Заявителят преценява дали желае да получи достъп до другите документи в допълнение към първоначално поискания документ или вместо него. с Може ли публичната институция да насочи заявителя към алтернативни източници на търсения документ? Да, но при известни условия. Може да се окаже, че документът лесно се намира по друг начин (например по Интернет). В такива случаи публичната институция може да насочи заявителя към алтернативни-те източници, при условие че те са лесно достъпни за него. Когато, например става дума за достъп по Интернет, не бива да се забравя, че световната мрежа не е еднакво широко разпространена във всички европейски страни. Това обстоятелство трябва да бъде взето под внимание. Какво означава “лесен достъп“? Няма общоприето опреде-ление. Това, което е достъпно за един човек, не е непременно достъпно за друг. Следовател-но, дали един документ е лесно достъпен или не, трябва да се преценява във всеки отделен случай, което може да означава и диференциран подход към заявленията (например, ако заявителят е с увреждания, неграмотен, бездомен или жи-вее далеч от институцията, която съхранява поискания официален документ). Публичните институции трябва да проявяват гъвкавост в рамките на разумното и да реагират според положението на отделните заявители. Публичната институция трябва да вземе предвид изразеното от заявителя предпочитание, но в някои случаи това се оказва невъз-можно. Така например, може да е уместно да се откаже пряк достъп до оригинален документ, ако той е физически уязвим или в лошо състоя-ние, както и при предоставянето на частичен достъп. Трябва ли заявителят да очаква във всички случаи да получи копие от документа? Публичната институция може да има основания да откаже да предостави копие от документа, ако не разполага с технически средства за осигуряване на копие (за звукозаписи, видеозаписи или електронни носители), ако това ще доведе до прекомерни допълнителни разходи или ако съгласно националното законодателство по такъв начин могат да бъдат нарушени права на интелектуална собственост. В този случай е възможно запознаване с документа само на място. По принцип да. Важно е публичните институции да проявят откритост, като допуснат, по възможност, гражданите в своите сгради и помещения. При запознаването с документа на място обаче могат да възникнат редица пречки, породени, например, от ограниченията на работното време или едновременното желание на няколко души да прегледат един и същ документ. Заявителите трябва да проявяват разбиране към евентуалните затруднения, при условие че публичните институции не злоупотребяват с тях. По принцип, запознаването с документа на място трябва да бъде безплатно. По изключение, публичната институция може да поиска от заявителя да заплати такса за покриване на разходите по намира-нето на поисканите документи, ако търсенето предполага работа с голям обем документи, ако е сложно, изисква продължително време или по друг начин създава голямо натоварване за служителите (не пора-ди липса на организация). Разходите за предоставяне на копие от доку-мента (например, разходите за фотокопиране) също могат да бъдат поети от заявителя. Таксите трябва да бъдат в разумен размер, близо до минимума, и никога не бива да надхвърлят реалните разходи на публичната институция. Нещо повече, когато извършените разходи са минимални, може да е за предпочитане институцията да се откаже от таксата. Ограниченията върху размера на таксата, която публичните институции имат право да събират във връзка със законодателството за достъп до официални документи, не трябва да пречат на публичните институции да създават документи за търговски цели и да ги продават на конкурентни цени. Могат да възникнат различни по характер проблеми във връзка със заявленията за достъп до официални документи. Така например, исканията в заявлението могат да бъдат отхвърлени изцяло или частично и заявителят може да обжалва отказа. Той има право да обжалва и при неспазването на предвидените срокове, както и ако сметне, че заявлението му не е разгледано задоволително. официални документи? Да. В повечето държави съществува процедура за административ-но обжалване. След това заявителят трябва да има достъп до процедура за независим контрол – съдът или друг независим и безпристрастен орган, създаден по закон, за да наблюдава и контролира достъпа до официални документи (например, омбудсман, посредник или посредни-чески орган, специална комисия или парламентарен комисар; вж. Приложение II за някои национални органи). В някои страни процедурата за административно обжалване се разглежда като задължителна междинна стъпка преди обжалването по съдебен ред или пред друг независим орган, който разглежда жалби. Механизмът на независимия контрол трябва да бъде експедити-вен и да не е свързан с големи разходи. Широката общественост трябва да е информирана за съществуването на такива процедури за контрол. В някои страни контролиращият орган може или сам да измени обжалва-ните решения на публичната институция, които смята, че не съответстват на действащото законодателство, или да задължи съответната публична институция да преразгледа своята позиция. Контролиращият орган може да даде задължителни указания за прилагането на закона, с които публичната институция е длъжна да се съобрази. III. Действия, които публичните институции могат да предприемат, за да улеснят достъпа до официални документи В този раздел се посочват примери от практиката на някои държави, които могат да бъдат полезни и за други страни. Да се гарантира правото на достъп до официални документи чрез националното законодателство и ефективното упражняване на практиките Защо? Ако едно право не може да се упражнява на практика, самото му съществуване се поставя под въпрос. Предоставянето на широк достъп до официални документи на основата на равнопоставеността и чрез прилагането на ясно определени правила: -дава възможност на обществеността да си състави ясна представа за състоянието на обществото, в което живее, и за органите, които го управляват, както и да формира критично становище на тази основа, което създава благоприятни условия за информирано участие на гражданите по въпроси от общ интерес; -създава благоприятни условия за ефективна работа на администрацията и й помага да отстоява моралния си облик, като избягва риска от корупция. Как може да се постигне това? Вътрешната организация на администрацията трябва да позволява лесен достъп до документи. Документите трябва да се управляват ефективно, за да бъдат лесно достъпни. При съхраняването и физическата безопасност на оригиналите, както и при унищожаването на официални документи, трябва да се спазват ясни правила – необходима е ефективна деловодна система. Липсата на такава не може да се използва като претекст за забавяне на достъпа или отхвърляне на заявления. Публичните институции трябва да се стремят максимално добре да информират обществеността по въпросите и дейностите, за които отговарят. Добра практика в тази връзка е да се съставят описи или регистри на съхраняваните от тях документи, които да бъдат обществено достъпни. Това също би улеснило търсенето на документи, както от гражданите, така и от публичните институции. Работата, необходима за съставяне и актуализиране на описите и регистрите, се компенсира с икономията на време и повишената ефективност на публичните институции. Във всяка публична институция или, за предпочитане - във всеки неин отдел, може да се определи служител, който да отговаря за достъпа до официалните документи, съхранявани от съответната институция, да следи процеса и да подобрява обслужването на гражданите. Физическото отсъствие на този служител (например, поради болест или годишен отпуск) не може в никакъв случай да служи като оправдание за отказ да се предостави достъп. Всяка публична институция може да определи място в сградата или помещенията си, където гражданите да преглеждат поисканите от тях документи по съответния начин. Публичните институции следва да предвидят осигуряването на условия и средства за лесен достъп до документи. упражняване Защо? Защото твърде често обществеността не е запозната със своите права. Как може да се постигне това? Съществуват редица възможности като например: -чрез широко разпространяване на този наръчник сред обществе-ността и неговото допълване с конкретен документ за особеностите в съответната страна, включително с текста на закона за достъп до официални документи или за свобода на информацията, ако има такъв; -чрез публикуване на тази информация по електронен път (страници в Интернет); -чрез създаване на документационни центрове. В Приложение III е даден списък на някои неправителствени организации, които са особено активни в областта на достъпа до официални документи. Независимият орган, който наблюдава или контролира достъпа до официални документи, също може да информира гражданите за техните права в тази област. Да се гарантира, че служителите в държавната администрация са обучени как да изпълняват задълженията си във връзка с достъпа до официални документи Служителите в администрацията се нуждаят от подходящо обучение да изпълняват задълженията си във връзка с достъпа до официални документи. Това не означава допълнително обременяване на публичните институции да обучават техните служители, а поскоро трябва да ги насърчи да прилагат посочените по-горе мерки. Защо? Служителите в държавната администрация са първите, които установяват контакт с гражданите при достъпа до официални документи. Ето защо е важно те да бъдат информирани за своите задължения и за начина на тяхното изпълнение. Обучението на служителите има първостепенно значение: всички те трябва да знаят, че достъпът до официалните документи е основният принцип, а непредоставянето е изключението. Как може да се постигне това? Може да се предвиди, например, следното: -широко разпространяване на този наръчник след служителите в администрацията, допълнен с конкретен документ за особеностите в съответната страна; -конкретно обучение по темата в рамките на общото обучение на служителите в администрацията (примерно, чрез лекции, практически занятия или подходящи издания), особено на тези, които най-често са в контакт с гражданите. Колкото е възможно повече информация да се разпространява и публикува активно, без да се изчаква гражданите да я потърсят Защо? Това е в интерес на откритата и ефективна администрация. Освен това, така се насърчава информираното участие на обществеността по въпроси от общ интерес (например, администра-тивни преписки по благоустройствени теми), което представлява важен фактор за демокрацията и ефективната администрация. Каталог: images -> stories -> Docs Info stories -> За медитацията ошо въведение stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба» stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA) stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г Изтегляне 442 Kb. Сподели с приятели:
|