Проект стратегия за национална сигурност на република българия
Г. Необходимост от стратегическа рамка за нашия отговор
Изтегляне 0.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. ЦЕННОСТИ И ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
- НАШИТЕ ДЕЙСТВИЯ И НАШИТЕ ЗАДАЧИ В ПОРАЖДАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА СИГУРНОСТТА
- Противодействие на международната организирана престъпност
- Нашата готовност за отбрана
- Нашият принос в регулирането на конфликти
- Нашият отговор на терористичната заплаха
- Мерки за неразпространение на оръжия за масово унищожение
- Външна политика за сигурност
- Поддържане на обществен ред и вътрешна сигурност
- Борба с корупцията, търговията с влияние, злоупотребата с публична собственост и служебно положение, прането на пари и други практики на лошо публично управление
- Реакция при кризи с невоенен характер
- Нашият интегриран отговор е ефикасната система за национална сигурност
Г. Необходимост от стратегическа рамка за нашия отговор 2.44. Промените в средата на сигурност имат взаимосвързан и взаимозависим характер. Но тези връзки са изключително сложни и многостранни, при това се намират в непрекъснато движение. Пораждането на сигурност за Република България зависи преди всичко от развиването на способност за следене на промените в средата на сигурност в реално време, в нужната дълбочина и взаимна свързаност. Комплексното въздействие върху нашата сигурност изисква комплексен отговор и силен капацитет за операционен анализ и вземане на ефективни решения. 2.45. Комплексният отговор ще бъде разположен в стратегическа рамка, зададена от настоящата стратегия за национална сигурност на Република България. Нейното предназначение е да осигури възможности за съгласувана реакция на непрекъснатите промени в средата на сигурност, както и ефективно, изпреварващо управление на промяна в системата за сигурност. Доброто управление в системата за сигурност е основно изискване за защита интересите на гражданите, обществото и държавата. 3. ЦЕННОСТИ И ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ 3.1. Политиката на Република България в сферата на сигурността се базира на основните ценности на демокрацията и на националната ни култура. Водещи ценности са човешките права и възможностите за развитие на всеки, независимо от неговата религиозна, етническа или расова принадлежност, равнопоставеността на различните видове собственост, върховенството на закона, разделението на властите и отговорността им пред гражданите, по пътя на строгия законов, парламентарен и граждански контрол, отстояването на българската национална идентичност на Балканите, в Европа и в света. 3.2. Република България изпълнява отговорно своите международни задължения, като следва стриктно поетите от нея ангажименти в името на мира в света, и като се стреми наред със своите съюзници и партньори да прилага винаги онези мерки, които в най-голяма степен отговарят на особеностите на ситуацията и утвърждават демократичните и общочовешки ценности. 3.3. Ръководните принципи на политиката за сигурност на Република България са свободно избрани от нейните граждани чрез механизмите на демокрацията и изразяват нейната евроатлантическа ориентация в съвременния свят, както и стремежът й да отговори адекватно на предизвикателствата пред нейната сигурност.
основана на обективна преценка на вътрешната и външната среда на сигурност. В страната ще продължим трансформациите в сферата на сигурността, като ще се стремим чрез системата за сигурност да създадем условия за нормален и предвидим живот на българските граждани. Навън ще поемаме трезво и разумно преценени усилия, съобразени с нашите интереси и възможности за подпомагане на ангажиментите на демократичната общност от държави към установяване и поддържане на необходимата сигурност в съвременния свят. 3.5. Ще правим всичко възможно за да въздействаме положително на средата на сигурност възможно най-рано, като отчитаме предизвикателствата към нея и търсим най-добрите отговори. Ще се стремим да влияем в желаното от нас направление на причините, пораждащи негативни въздействия върху нашата сигурност дори когато са далеч от нашата територия, независимо че в някои от случаите това няма да бъдат лесни решения. В страната ще се стремим да отчитаме комплексния характер на въздействията върху сигурността на гражданите, а в справянето с кризите ще наблягаме на превенцията. Извън границите на Република България ще прилагаме решения взети въз основа на стратегически анализи и съгласувани, винаги, когато това е необходимо в съвместните усилия със съюзните и партньорските държави. Ще продължим да се отнасяме към ООН, ЕС и НАТО, като към основни производители и поддръжници на сигурността в европейския регион и в света. Те са определящ външен фактор и на нашата собствена сигурност. Наред с участието ни в тях ще продължим да се стремим към проявяване на по-голяма гъвкавост в международните отношения, според възникналите обстоятелства. 3.6. Ще търсим комплексния отговор на взаимосвързаните предизвикателства, заплахи и рискове като се стремим да съчетаем възможностите и усилията на държавните институции, местната власт, организациите на гражданите и отделните граждани в гъвкава система за сигурност, почиваща върху принципа на “мрежа от мрежи”. Ще положим системни усилия за чувствително разширяване на участието на гражданите в подпомагане и контрол на системата за сигурност. По такъв начин страната ни, която има ограничени ресурси ще може да постигне синергетичен ефект в пораждането и поддържането на своята национална сигурност. Основният показател за състоянието на сигурността в Република България би следвало да стане личната сигурност на българските граждани, гражданската сигурност. 3.7. Според нашите ресурсни възможности ще се стремим да развиваме отговарящи на нашата специфика хармонични и гъвкави способности в отбраната, в обществения ред, в разузнаването и в действията при кризи, така че всичкото това да рефлектира в една висока степен на гражданска сигурност, която да позволя ежедневие, в рамките на разумния и приемлив риск. 3.8. Ще продължим да работим за създаване на условия за честно управление, което премахва на условията за корупция, злоупотреба със служебно положение, пране на пари, търговия с влияние и други негативни за страната явления. В сферата на сигурността ще създадем значително по-висока прозрачност и отчетност при усвояване на средствата за нуждите на националната сигурност със силен акцент върху независимото експертно начало, в интерес на изпълнителната власт, която носи пряката отговорност за оперативното ръководство на сигурността. 3.9. Ще изграждаме единна система за национална сигурност, развиваща партньорството между участниците, разполагаща с информационна инфраструктура за анализ, оперативен контрол и управление, поддържаща връзки с партньори извън сраната. Ще останем отворени за усъвършенстване на системата за сигурност, за собственото си развитие в сферата на сигурността в интерес на спокойствието и нормалния живот на българските граждани на мира и стабилността в региона, в Европа и в света.
4.1. Политиката за национална сигурност на Република България се реализира преди всичко чрез оптимално функциониране на системата за национална сигурност, в тясно сътрудничество с НАТО, ЕС, ООН, ОССЕ и други международни институции. Системата за национална сигурност е основана на партньорството на държавата, местната власт, организациите и гражданите, ръководи се оперативно на базата на единна комуникационно-информационна среда, базирана върху интегрирана информационна система с нужната периферия от индикатори, пораждаща способности за предлагане на обработена информация и управленски решения. Системата за национална сигурност следи в реален мащаб на времето състоянието на средата на сигурност, както и своето собствено състояние, като реагира адекватно и своевременно на промените в тях. 4.2. Нашите действия и нашите задачи в пораждането и в поддържането на сигурността ни в променящия се глобален свят са представени в настоящата глава, като е спазен същия ред, който беше възприет при представянето на състоянието на средата на сигурност, направено във втората глава. Противодействие на международната организирана престъпност 4.3. Комплексният характер на международната организирана престъпност поставя органите за противодействие пред необходимостта да развиват за кратко време нови, оптимални форми на сътрудничество. Българското правителство предприе значителна организационна стъпка като през 2007 г. създаде Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Този нов за практиката на българските специални служби модел дава по-широки възможности за бързо и синхронизирано противодействие на особено опасната престъпност, в това число и на международната организирана престъпност. Развитие на тази тенденция в сферата на външното разузнаване би засилило потенциала за справяне с новите предизвикателства. 4.4. През последното десетилетие тенденцията съставът на Министерството на вътрешните работи значително да надхвърля този на Министерството на отбраната се запази и това е в интерес на сигурността на гражданите и на обществото. Със своите служби и техните служители Министерството на вътрешните работи поддържа обществения ред, контролира границите и гарантира вътрешната сигурност, включително на критичната инфраструктура. 4.5. Министерството на вътрешните работи и българските разузнавателни служби поддържат активни оперативни връзки със своите съюзници и партньори в региона, в Европа и в света, като реализират редица успешни операции в борбата с международната организирана престъпност. Те са партньори на Europol и Eurojust, сътрудничат по обмен на данни, свързани с пресичането на нелегални канали за прехвърляне на крадени автомобили, стоки, за трафик на хора и на наркотици, оказват си съдействие по екстрадиция на лица. 4.6. В борбата с международната организирана престъпност страната ще решава следните задачи: - значително подобряване на сътрудничеството между органите на полицията, разузнаването, транспорта, финансите и икономиката; - укрепване на правния, професионалния и социален статут на служителите, ангажирани в борбата с международната организирана престъпност, с което да се повиши тяхната устойчивост и тяхната отговорност; - развиване на все по-високи способности на нашата база данни за борба с международната организирана престъпност по посока на съвместимостта и бързия обмен със сътрудничещите служби и техните бази от данни; - повишаване на сигурността на информацията в органите за противодействие на международната организирана престъпност; - засилване на вниманието към компютърните престъпления и свързаните с тях последици за националната сигурност. Нашата готовност за отбрана 4.7. Република България не е заплашена в обозримо бъдеще от пряк въоръжен конфликт или агресия. Въпреки това страната ни прави необходимото за да поддържа нужните способности за да отстои своята териториална цялост, както и да контролира и да защитава непрекъснато своите сухоземни и морски граници, своето въздушно пространство, както и за ефективно участие в експедиционни операции със съюзниците от НАТО и ЕС. 4.8. Република България води ясно ориентирана политика на съюзни отношения в сферата на сигурността и преди всичко на отбраната с НАТО, ЕС и САЩ. На територията на страната са разположени съвместни със САЩ военни съоръжения. България изразява подкрепата си за изграждане на съвременна противоракетна система на НАТО, както и друга отбранителна инфраструктура на Алианса в региона. 4.9. Важен фактор в интерес на отбраната е външната ни политика в региона. Република България прави възможното за укрепване на доверието в него, за неговата стабилизация и за приближаването му до времето, когато държавите от Балканите ще бъдат членки на НАТО и на ЕС. Страната ни положи значителни дипломатически усилия в преговорния процес за статута на Косово, а когато стана възможно призна по дипломатически път новата балканска република. Република България подкрепя разширяването на НАТО и ЕС на Балканите и дава своя принос в този процес. 4.10. Изпълнението на своята отбранителна политика Република България организира в качеството си на член на НАТО и ЕС. Тя я определя въз основа на Стратегическата концепция на Алианса и на Европейската стратегия за сигурност, като се стреми да допринася за тяхното развитие. За Република България стълбът на колективната отбрана е НАТО и защитните мерки, предвидени в Северноатлантическия договор. Неотменима част от отбранителната ни политика е активното ни участие в общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС /Common Foreign and Security Policy - CFSP/ и в европейската политика за сигурност и отбрана /European Security and Defense Policy - ESDP/. 4.11. Въоръжените сили на Република България са в период на дълбоко реформиране, което започна преди встъпването на страната ни в НАТО и което продължава и до днес. Българската армия е изправена пред необходимостта да променя както възгледите, така и средствата за изпълнение на задачите по отбраната на страната и военния принос във външната политика. Въоръжението и техниката бяха комплектовани за масова армия, която да е в състояние да провежда мащабни статични операции. В този вид те не отговаряха на сегашните нужди. Едновременното провеждане на реформата, участието в операции зад граница и силно намалелите възможности на военната ни индустрия поставят строги ограничителни рамки на трансформацията на Въоръжените сили. 4.12. Въоръжените сили на Република България се подготвят за да поддържат способности за: - операции по овладяване на военнополитическа криза в близост до националните граници под национално командване, с използване на различни възможности, включително до предоставяне на командването на НАТО и преминаване към коалиционни действия; - участие в коалиционни бойни операции под коалиционно командване, както и в международни мисии по налагане и поддържане на мира и в хуманитарни операции съгласно Раздел VІІ на Устава на ООН и в коалиционна отбрана съгласно чл. V на Вашингтонския договор; - включване в мирно време в дейности по издирване, спасяване и евакуация при кризи, както и в операции за борба срещу тероризма. 4.13. Задачите в областта на отбраната на страната са: - по-нататъшно провеждане на адекватна, активна политическа, дипломатическа и икономическа дейност за подобряване на регионалната сигурност, подкрепа на демократичните процеси в съседните страни, укрепване на регионалната политическа стабилност. В това отношение развитие на връзките със страните от Западните Балкани, участие в европейската политика на синергия в Черноморския регион, от една страна, като свързан с басейна на река Дунав, а от друга страна, като част от общата Средиземноморска акватория, подкрепа на Република Турция в процеса на присъединяването й към ЕС, развитие на взаимноизгодно сътрудничество с Руската федерация; - постигане на необходимата съвместимост в рамките на НАТО, на Европейския съюз и в рамките на двустранното и многостранното стратегическо сътрудничество чрез трансформация на силите и средствата; - създаване на нови способности като отговор на съвременните предизвикателства, включително и способностите изисквани за частите на Въоръжените сили, определени и подготвени да участват в операции на НАТО и ЕС, като във всеки един от случаите Република България определя състава и срока на дислоцирането им; - активна политическа позиция на страната в рамките на НАТО и ЕС за ясно определяне на нейната национална роля, области на специализация и ниво на амбиции, като ползотворен метод за преодоляване на недостатъците в отбранителните възможности на Република България; - подчиняване на разходите по трансформацията на въоръжените сили на принципа “способности пред количество”; - повишаване на активността на разузнаването в интерес на отбранителната политика, развитие на връзките на сътрудничество със съюзните разузнавателни служби; - развитие на национална способност за стратегически анализи в сферата на отбраната и сигурността. Нашият принос в регулирането на конфликти 4.14. От първите контингенти изпратени в Камбоджа в началото на 90-те години до сега Република България непрекъснато се утвърждава като надежден партньор на международната общност в усилията й по регулиране на конфликти. Това е исторически нова задача за нашите Въоръжени сили, които засега участват в качеството си на сили за сигурност и стабилизиране, с което допринасят за формиране на коалиционните способности, като правило след приключване или намаляване на интензивността на бойните действия. 4.15. Ние участваме в международните сили в Ирак, както и в мисията в Афганистан. Република България активно участва и в състава на международни сили на Балканите, което остава сред нейните приоритети в обозримо бъдеще. 4.16. Страната ни води интензивна външна политика и подпомага усилията за регулиране на конфликти, доколкото й позволяват възможностите. Ние споделяме и се стремим да прилагаме интегрален подход в рамките на международната общност, основан на съчетаването на политическите, дипломатическите, икономическите и военните мерки, според конкретната ситуация във всеки отделен случай. 4.17. Разглеждаме дейностите по усъвършенстване на контрола на търговията с конвенционално оръжие, като превантивен фактор за избягване на конфликти в горещите точки на света. 4.18. Задачите пред страната свързани с участието й в международните усилия по регулиране на конфликтите са: - издигане на равнището на българските контингенти в международните мисии, до нивото на формирования със щатен състав и бойна техника, което да повиши както тяхната всестранна осигуреност, така и ролята им в коалиционните усилия, като акцентите са поставят върху гъвкави, оперативно и пространствено подвижни сили ; - интензивно развитие на способности, позволяващи висока степен на съвместимост, особено със силите на САЩ, които са основен участник във почти всички коалиционни формирования в конфликтните точки на света; - развитие и в това отношение на висок стратегически капацитет на анализа за да се вземат решения върху реалистични оценки на ситуацията, с което да се избягват необосновани очаквания, неправилни решения и свързаните с тях многопосочни загуби. На базата на натрупания вече опит ще се създаде стратегическа визия за ангажиментите на Република България в международните мисии. Те трябва да се ограничат и концентрират върху най-важните за националните ни интереси конфликтни точки, тъй като националните ни ресурси са силно ограничени, а активността ни може понякога да ги надхвърли. По този начин ще се постигне стабилно, средно срочно финансиране на мисиите ни, което ще намали възникващото напрежение по тяхната подготовка и поддържане; - разработване на система от мерки за участващите в мисиите, за техните семейства, както и за ветераните, така че доблестните им усилия да бъдат уважени по достойнство от българското общество.
4.19. В структурите за сигурност ние създадохме и развиваме сили за борба с тероризма. Широко е разгърната изследователската и практическо-приложната работа по изучаването, анализа и разработването на противодействието на съвременния тероризъм. От началото на века българската научна мисъл в сферата на сигурността е силно ангажирана с този тип изследвания. Изучаването на тероризма, на неговите прояви и противодействието му е съществена част от тематиката в редица висши учебни заведения, където се обучават както български, така и чуждестранни студенти. 4.20. В страната се развиват способности за антитерористична защита на българските военнослужещи, полицаи и граждански лица участващи в мисии по установяване и поддържане на мира в конфликтни точки по целия свят. В тези мисии българските представители са подложени на относително по-висок риск от терористични атаки, в сравнение с гражданите на територията на Република България. 4.21. Нашата страна е в тясна връзка и в сътрудничество с други страни, които са наши съюзници и партньори за подпомагане на антитерористични акции в чужбина. Република България е член на коалицията на желаещите и в това си качество взе и продължава да взема участие в установяването на демократични условия в Ирак. Страната ни участва в подкрепа на законното правителство на Афганистан и допринася за намаляване и преустановяване на дейността на терористичните мрежи в тази държава. 4.22. Въпреки че Република България не е пряка цел на международния тероризъм (2.11.) пред нас стоят ред важни задачи в антитерористичната борба: - непрестанна активност на анализаторите, на разузнавателните и на полицейските служби за поддържане на висока способност за откриване и неутрализиране на терористични акции на територията на Република България; - централно и локално организирани повсеместни усилия на институциите и гражданите за подобряване на способността ни да се справяме с последиците от терористично нападение; - поддържане и развитие на държавните граници, като важен орган на националната сигурност и бариера срещу проникването на терористични мрежи и групи на територията на страната, а по този начин и на територията на Европейския съюз. Прилагане на високотехнологични средства за контрол на границата, както и развитие и усъвършенстване на национална идентификационна система; - повишаване на вниманието на държавата и на нейните партньори в лицето на частния сектор, отделните граждани и местната власт към подобряване на защитата на уязвима обществена инфраструктура и интензивно посещавани обществени обекти и места, като се подобри тяхното планиране, изграждане, пряка защита и контрол, както и снабдяването им с необходимите критични запаси в случай на криза и в частност на терористична атака; - развитие на правната уредба отнасяща се до борбата с тероризма, така че да се постига нужната оперативна свобода на антитерористичните действия, но без да се стига до превишаване на правомощия, които да не допуснат нормалния живот на обществото; - продължаване на изучаването на тероризма и набелязване на мерки за противодействието му, като акцентът да се поставя все повече върху превенцията, свързана с разкриване на антихуманния заряд на екстремистките идеи, както и върху усилията, които Република България реално полага за подпомагане на нормалния живот в зоните на конфликт, поразени от екстремистките действия; - развитие на все по-тесни връзки със съюзниците и партньорите от чужбина за координиране на съвместните усилия в борбата срещу тероризма, основани на системи за обмен на информация с тях. Повишаване на капацитета на Въоръжените сили за оказване на помощ в борбата срещу тероризма на наша територия и в чужбина. Продължаване на нашата подкрепа за усилията на НАТО за установяване на законност и ред в Афганистан; - да се осъществява необходимото финансово осигуряване на борбата с тероризма, като стремежът следва да бъде все по-голямо съчетаване на усилията на всички участници за постигане на висок краен ефект; - в борбата с тероризма, в името на нормалния живот на българското общество следва да се ангажират всички институции, власти и групи хора, да се включи населението на страната, представителите на практикуваните религиозни култове у нас, медиите. За целта е необходимо да се създадат правни условия за широко участие и за съвместни действия в интерес на борбата срещу терористичната заплаха. Мерки за неразпространение на оръжия за масово унищожение 4.23. Правителството на Република България носи основната отговорност по организацията и осъществяването на мерките за неразпространение на оръжия за масово унищожение и общо опасни вещества, както и за недопускане на заплаха от тях за живота и здравето на българските граждани. 4.24. Страната ни притежава опит и специалисти по работата с използване на ядрени материали, както и други опасни вещества и поддържа система за съхранение, експлоатация и контрол върху тях, като е отворена за подобряването й както чрез международно сътрудничество така и чрез сътрудничество с партньори извън правителството. 4.25. Република България сътрудничи с МААЕ, подкрепя дейността на Организацията за неразпространение на химическите оръжия, прилага Международната конвенция за физическа защита на ядрените материали, както и други конвенции и договорености, съдейства за разработването на нова система за ядрена безопасност, включително и свързана с обогатяването на уран, срещу недвусмислено поети ангажименти за неразпространение, разглеждайки тези усилия като неделима част от общите действия по намаляване на риска от несанкционирано разпространение, в това число и намаляване на риска от ядрен, химически и биологически тероризъм. 4.26. Във връзка с мерките по неразпространение на оръжия за масово унищожение и средства за доставката им, Република България ще продължава да решава следните по-важни задачи: - усъвършенстване на националната система за контрол върху производството, съхранението, експлоатацията и търговията с ядрени, химически и други общо опасни материали и вещества, като се създадат още по-тесни контакти между министерствата, агенциите и службите, които имат отношение към този вид дейности; - защита на гражданите, обектите и инфраструктурата от използване на оръжия за масово унищожение или от въздействия с общо опасни вещества; - сътрудничество с международните институции и подкрепа на световните усилия за спазване на крайния срок през 2012 г. за унищожаване на химическите оръжия от държавите, които ги притежават, присъединяване към бъдещи мерки, които ще се предприемат за подобряване на контрола върху търговията с опасни материали и вещества, съдействие на международния мониторинг в тази област; - водене на необходимата външна политика, в подкрепа на намаляване на напрежението в конфликтни региони, като Близкия Изток и Южна Азия, съставляващи потенциална заплаха от несанкционирано използване на оръжия за масово унищожение. Външна политика за сигурност 4.27. Стабилната и предвидима външна политика на страната ни е сред основните фактори на националната сигурност. Все по-високата степен на приемственост във външната политика на Република България я превръща в производител на сигурност и стабилност на Балканите. За първи път в противоречивата история на региона ние имаме такива обнадеждаващи и развиващи се добросъседски отношения с всичките държави в него, независимо от сложните проблеми, с които се сблъскваха и все още се сблъскват страните на Балканите. Тази благоприятна ситуация е резултат от последователното отстояване на евроатлантическия избор на българското общество, успешната интеграция в НАТО, ЕС и изграждане на стратегическо партньорство със САЩ. Развитието на тази политика е важна гаранция за сигурността на страната. 4.28. Република България изработи и провежда оригинална регионална политика, която е принос в разрешаването на конфликтите и напреженията. Ние изиграхме активна посредническа роля в преговорния процес за статута на Косово и внимателно, но последователно стигнахме до признаването на неговата независимост. Работим за обща европейска политика за Черно море, сътрудничим в инициативите свързани с река Дунав. Страната ни участва в създаването и поддържането на регионални структури между балканските държави, както в областта на въоръжените сили, така и в борбата с трансграничната престъпност. 4.29. Външната ни политика е насочена и към възстановяването на традиционни връзки с Руската федерация и със страните от Близкия Изток, като им придава с успех актуално съдържание на взаимно уважение и равнопоставеност. В резултат на тази политика Република България успешно работи за диверсификация на своите енергийни източници, превръщайки се в енергиен център на Балканите. 4.30. Въпреки относително ограничените си възможности българската дипломация присъства в съвременния свят, като отстоява професионално интересите на българските граждани, дори когато това изисква неимоверни усилия, какъвто беше случая с освобождаването на медицинските ни сестри в Либия през 2007 г. Дипломатическите ни мисии осъществяват информационна функция, поддържат и развиват ползотворни контакти с другите страни, разпространяват в тяхното обществено мнение образа и позициите на Република България, на нейните хора и на уникалната й култура. 4.31. Република България в качеството си на равноправен член на НАТО и на ЕС дава своя принос в изработването на общи позиции и решения в сферата на сигурността. Страната ни даде и продължава да дава ясни доказателства за своята съюзна лоялност. Тя изпълнява с достойнство и в необходимия обем и своите задълженията към световната организация – ООН, както и към европейската организация - ОССЕ. 4.32. В рамките на хоризонта на тази стратегия, а и след това Република България ще продължи да решава и ще решава в интерес на сигурността следните по-важни задачи: - открито и лоялно сътрудничество със световните финансови и икономически институции в интерес на глобалната икономическа стабилност; - висока дипломатическа активност в защита на националните интереси на Република България в света, за подпомагане и закрила на българските граждани зад граница и работа за пропагандиране на страната ни и на нейната уникална култура; - съдействие за развитие на НАТО, за постигане на по-висок баланс в участието в организацията, съдействие за успешно изпълнение на мисиите на НАТО, каквато е например мисията в Афганистан; - допринасяне според възможностите ни за усъвършенстване и осъществяване на обща европейска политика за сигурност, която е нужна на континента в интерес на неговата нова европейска идентичност; - сътрудничество с ООН и ЕС в усилията им за интегрално въздействие по регулиране на конфликти, в това число и в стремежа им да се създават по-добри механизми за мироопазване и мироналагане в конфликтните зони; - подкрепа и принос в партньорството при регулиране на конфликти в горещи точки на света, съобразени с ресурсите, възможностите и националните интереси на Република България. Поддържане на обществен ред и вътрешна сигурност 4.33. Българската държава се стреми да гарантира нормално ежедневие на гражданите, в което е зачетено тяхното достойнство и се създават условия за получаване от тях на ефикасна, своевременна и квалифицирана помощ, при състояния застрашаващи техния живот и собственост. За пълноценното изпълнение на тази мисия се изискват и в бъдеще значителни усилия, ресурси и поемане на ясни отговорности от страна на вземащите решения и свързаните с изпълнението им служители на публичната администрация и на силите за сигурност. 4.34. Сигурността на обществото започва от границите. Те са не само бариера срещу евентуално проникване на терористични групи и на организирана престъпност, но и препятствие за всякакво друго несанкционирано проникване на националната ни територия, която е и територия на Европейския съюз. Контролът върху границите е предизвикателство пред Република България от чиито отговор зависи както нашата сигурност, така и тази на страните от Европейския съюз. 4.35. Пряко въздействие върху състоянието на обществения ред имат органите на реда, които поемат основната тежест в борбата с противообществени прояви и криминални деяния, организацията и контрола на движението по пътищата, реда на обществени места, както и на територията между селищата в страната. Служителите в тези органи са поставени често пъти в сложни условия и са изложени на опасност, като същевременно тяхното заплащане е все още твърде ниско. На полицейските органи и на жандармерията оказват съдействие противопожарната и аварийна служба, организацията на Червения кръст, неотложната медицинска помощ, Планинската спасителна служба, структурите на спасителите в Гражданска защита, структурите за сигурност в различните ведомства, както и мрежата от частни охранителни фирми у нас. 4.36. В усилията на държавата за гарантиране на нормалното ежедневие на гражданите съществена роля играе българското правосъдие. Обект на сериозни критики системата на правосъдието беше подложена на редица реформи и сега е в значителна степен хармонизирана с практиките в другите европейски страни. Все още обаче правосъдната система се нуждае от решителност, особено в борбата с корупцията, както и от много по-висока оперативност, когато става дума за значими дела, каквито са делата свързани с крупни злоупотреби или с поръчкови убийства. 4.37. Българските разузнавателни служби са главната защита на сигурността в държавата, на установения конституционен ред. Република България е демократична страна, предпочитана туристическа дестинация, както и цел на емигранти и през нея преминава ежегодно значителен поток от хора. Тази откритост на страната ни, съчетана с появата на организирана престъпност в периода на смяната на собствеността превърнаха страната ни в привлекателно място за немалко разузнавателни органи на чужди държави. Българското разузнаване през периода на промените също изживя своите собствени трудности и сега, особено след встъпването ни в НАТО и ЕС изпълнява своите национални, съюзни и партньорски задължения, като осигурява както външната политика, така и участието на български представители в мисии и дейности зад граница. Съвременните средства за добиване на информация и за въздействие се усложняват с висок темп, което води до опити за високотехнологични атаки, в това число и чрез Интернет. Това са нови предизвикателства, не само пред българското, но и пред всички съвременни разузнавания. Това налага сериозни инвестиции за засилване на способностите на специалните служби и в същото време многократно по-ефективен демократичен контрол за недопускане на използване на тази мощ срещу български граждани без законово основание. 4.38. Косвено отношение към сигурността на гражданите имат и всички структури на централната и на местната публична администрация. В резултат от развитието на гражданското общество у нас все по-често се наблюдават активни форми на граждански контрол от страна на сдружения на граждани с нестопанска цел върху едни или други процеси и структури на сигурността. Все още обаче административно не е решен задоволително въпроса за широко и ефикасно партньорство между гражданските структури, местната и централната власт в интерес на гражданската сигурност, каквато е практиката във водещите европейски държави. 4.39. По-важните задачи в сферата на обществения ред и сигурността в рамките на действието на настоящата стратегия са: - опазване на живота, здравето, достойнството и собствеността на гражданите в нормални условия на минимален риск; - непрестанна защита на конституционно установения ред; - развиване на публично-частното начало в пораждането и поддържането на гражданската сигурност; - усъвършенстване на защитата на границите, основана на непрекъснато повишаване на квалификацията на граничния персонал и на въвеждането на нови технологии за защита на границите; - непрестанно развитие и защита на критичната инфраструктура; - създаване и поддържане на модерна пътна инфраструктура в цялата страна; - решително подобряване на контрола върху движението по пътищата, с поставяне на акцента върху гарантирано равно отношение към всички нарушители и неотклоняване на наложените санкции и наказания, като се прилага разумно съществуващия опит в други страни в света; - създаване на действаща опорна мрежа от наличните у нас структури, под единен оперативен и информационен контрол върху територията на цялата страна за постигане на прилаганите в европейските страни нормативи за оказване на помощ на нуждаещи се граждани, попаднали в пътни инциденти или пострадали от друг тип битови инциденти или от престъпни посегателства, включително и чрез изграждане на система за спешни повиквания на единен европейки телефон 112 с отчитане на най-добрите световни практики; - засилване на мерките на държавата и обществото за ограничаване на насилието в семействата, сред подрастващите и особено в домовете за деца и юноши, лишени от родителски грижи; - създаване на постоянна нетърпимост и ефикасно противодействие на мрежите за разпространение на наркотици особено сред подрастващите, с което се нанасят непоправими щети на човешкия фактор, на генофонда на нацията и чрез това на националната сигурност; - ефикасно ограничаване на криминалните деяния до разумния минимум, особено в малките населени места, които често остават извън непрекъснатия оперативен контрол и стават беззащитни жертви на гастролиращи или местни бандити; - осъществяване на непрекъснат контрол върху състоянието на националния сграден фонд, както новостроящия се от гледна точка на антиземетръсните норми, така и на остарелия от гледна точка на опасност от срутване, особено по време на земетресение; - извършване на национален мониторинг за установяване на общото състояние на противопожарната и противоаварийна сигурност, като въз основа на резултатите от него се предприемат организационни действия за повишаване на ефикасността на противопожарната и аварийна безопасност на страната; - продължаваща активност на разузнавателните служби в интерес на националната и колективната сигурност в НАТО и в ЕС.
- повишаване на ефективността на управлението, което да се стреми все повече към интегрални и комплексни решения, в които различни ведомства преследват общи цели; - съществено намаляване на намесата на държавата в стопанския живот на страната, като рязко се съкратят усложнените многобройни разрешителни режими; - подобряване на административния капацитет и скоростно въвеждане на електронно правителство; - обвързване на поведението на държавния служител с цялостното му служебно развитие. Допускането на корпумпираност би следвало да го лишава от перспективата да остане държавен служител. Такава мярка би имала ефект единствено, ако статута на държавен служител дава привлекателен социален статус. Подобна мярка би дала бързи резултати, ако се приложи, например, по отношение на пътната полиция; - изискване и налагане на цивилизовани практики на поемане на политическа отговорност от политическите лица в администрацията, при всички прояви на корупция в поверените им ведомства; - предоставяне в разположение на министър-председателя на оперативни, независими експертни комисии в основните области на сигурността, които периодично да го информират за състоянието в съответната област и за целесъобразността и коректността на извършваните финансови операции в нея; - активиране на интелигенцията, гражданските формирования, както и на медиите в разкриване на културните стереотипи, благоприятстващи корупцията; - в борбата с корупцията в дълг към българските граждани са основните политически партии, от които обществото очаква конструктивни позиции, лишени от декларативност и публични клишета, представени пред обществото в техните партийни и правителствени програми и защитени по време на тяхното управление; - създаване на силен антикорупционен фронт на основата на партньорството на всички заинтересувани сили в българското общество, за пораждане в страната на климат на корупционна нетърпимост. Реакция при кризи с невоенен характер 4.43. Република България неотклонно развива способностите си да реагира по време на кризи с невоенен характер. Беше приет съответен закон за действия при кризи, който след това беше усъвършенстван, а с идването на власт на настоящото правителство беше създадено и специално министерство, което да определя политиката на държавата в тази област – Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, трансформирано през 2008 г. в Министерство на извънредните ситуации. 4.44. Активността на държавата в тази област ще продължи и занапред, тъй като все още редица въпроси не са намерили системния си отговор. Така например, в структурно отношение все още се търси оптималната конфигурация на националната система за действия при кризи. Продължава, въпреки някои трудности, изграждането на националната мрежа на телефон 112 и система за наблюдение (включително аеро-космическо), ранно предупреждение и оповестяване. Вероятно ще следват нови промени в закона, които ще отразяват реалната динамика. 4.45. Както е показано в глава втора на стратегията Република България е под влиянието на глобални процеси, които са потенциални фактори накърняващи сигурността, като енергийната криза, екологическите катастрофи, пандемичните заболявания, демографска криза, както и икономическите и финансовите кризи. 4.46. През годините на това десетилетие, което още не е приключило няколко пъти понасяхме тежки загуби от наводнения, ураганни ветрове и горски пожари. Тенденцията е в очевидна връзка с процеса на световното затопляне и свързаните с него промени в климата. Тази тенденция се запазва, като при нас допълнително остава високия риск от земетресения. Преживените тежки събития показаха редица слабости в способността ни да реагираме адекватно по време на кризи, а и в целия пред и след кризисен цикъл. 4.47. Най-важните задачи за развитие на националната ни способност за действия при кризи с невоенен характер са: - конфигуриране на пространството на сигурността във вид на мрежа от мрежи за хоризонтална и вертикална интеграция на способностите, като условие за ефикасност на действията при кризи; - възприемане на регулиращи критерии и норми, съвместими с възприетите в страните от евроатлантическото пространство за адекватна реакция на институциите; - изграждане, поддържане и усъвършенстване на ефективна система за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване; - обвързване със системите за управление при кризи в Европейския съюз и в НАТО; - изграждане на интегрална система за комуникации и трансфер на информация, като държавна система за връзка; - предприемане на цялостни мерки за гарантиране на безопасността на водата и храните; - предотвратяване на избухването и разпространението на пандемии и адекватна реакция при невъзможност да бъдат избегнати; - поддържане и увеличаване на разнообразието на доставките на първични горива на и през наша територия; - създаване на условия за преминаване в обозримо бъдеще към нисковъглеродна икономика; - постигане на резултатите, изисквани от Европейския съюз за дела на чистата енергия; -непрекъснато повишаване на ролята на превенцията и намаляване на уязвимостта в развитието на способностите ни за действия при кризи; - поддържане на симулативни модели за контрол на въздействията върху територията на страната при разливи, пожари, земетресения и суша и планиране на / подготовка за защитата на населението и на обектите въз основа на прогнозните резултати; - периодично публикуване на регистър на рисковете и заплахите за различните райони и селища върху националната територия, въз основа на който регистър да се планират мерките и подготовката за действия при кризи; - развиване на партньорското начало за действия при кризи, като се създадат нормативни условия за привличането на граждански структури и отделни граждани в помощ на противопожарните екипи и на спасителите от всички равнища; - поддържане на стабилна икономическа макро рамка и строг финансов контрол. Подкрепа, заедно с другите държави от ЕС на мерки за навременни предупреждения за икономически сривове и кризи; - ограничаване на бедността; - успешно приключване на десетилетието на ромското включване; - балансираното и адекватно финансиране на действията по превенцията, на действията по време на криза и на възстановяването в следкризисния период; - опазване на екологичните системи на територията на страната; - контрол от страна на Министерски съвет, от Министър-председателя и от другите независими власти с гарантирана висока степен на експертност.
- продължаване на усилията за динамично изграждане на СНСРБ, насочени към законово обхващане на цялото пространство на сигурността на Република България, постепенна, но решителна смяна на вертикалното строителство с изграждане на мрежа от мрежи, разгръщане на потенциала на публично-частното партньорство и съществено подобряване на контрола върху трансформацията на сигурността; - провеждане на обоснована и контролирана децентрализация в посока към местната власт, на дейностите по пораждането и поддържането на гражданската сигурност, с акцент върху превантивните дейности; - създаване на условия, преди всичко в нормативен и институционален план, за широко гражданско участие в помощ на местните структури на полицията, пожарната безопасност и на гражданската защита; - максимално приближаване на услугите по сигурността до гражданина, разглеждане на неговата собствена сигурност като измерител на равнището на националната сигурност; - ефикасен контрол от страна на изпълнителната власт върху разходването на средствата в националната сигурност, основан на силно експертно начало; - хармонизиране на практиките на гражданския контрол в сигурността с тези в Европейския съюз; - отвореност на политиката за национална сигурност и своевременно актуализиране на нейните цели, задачи, средства и реализация;
|